Утрото беше мрачно, духаше силен вятър, заплашваше да вали.
След като събрах багажа и тръгнах, някъде по пътя, към средата на Слънчев бряг, който ми оставаше на едни километър вляво от шосето, наистина заваля, за първи път през деня, досега все валеше нощно време, когато бях в палатката.
За капак ми се спука предната гума, пак.
А вече нямах резервни.
Реших да карам по предна капла до Несебър (сефте, карал съм така от Вакарел до Ихтиман, цели 18 километра), а там да си купя нова гума.
Тъкмо продължих, спука се и задната гума, дяволът никога не идва сам, явно от дългото спускане вчера гумите бяха прегрели, а след това от рязкото изстиване колко му е да дадат пукнатини.
Скрих се под едно дърво да мине дъждът и забутах велосипеда, не беше много път, не беше болка за умиране.
Пресякох една Хаджийска ривър, която по-скоро би трябвало да бъде наречена Блатийска ривър – царство за жабоците.
В Несебър отново заваля, скрих се под един навес и разпитвах всеки минаващ оттам къде мога да си купя велосипедни гуми, но никой не можеше да ми отговори.
Дъждът спря и тръгнах с велосипеда към една странична улица, където ми се стори, че има магазини.
Там срещнах един млад мъж, който на въпроса за велосипедни гуми веднага ми отговори, че също кара колело и знае откъде мога да си купя, но трябва да отида в Несебър.
- Ама това не е ли Несебър? – учудих се, защото около мене – „хора, къщи, салтанати“.
Оказва се, че това са нови застроени площи, които явно кореняците несебърци изобщо не признават за свой „град“.
Както и да е, човекът ме отведе до едно кръстовище (по път му беше) и ми посочи накъде да карам.
В „града“ си купих цели четири гуми (страх лозе пази!), седнах в една градинка и преобух велосипеда.
След това тръгнах да разглеждам.
На едно място седнах на една пейка да снимам вълните, духаше силен вятър, снимах се и аз на фона на морето.
На полуострова – много народ и много магазини и магазинчета, най-малко внимание у минувачите предизвикваха като че ли тези постройки.
След това тръгнах за Поморие.
По шосето се образува огромно задръстване и тук се видя предимството на велосипеда – докато автомобилите едва пълзяха или изобщо не се движеха, аз профучавах покрай тях свободно и така чак до Ахелой.
Там спрях до една чешма, посветена на едно „паметно“ събитие.
Пих от чешмата една студено вода в чест на Михаил Михов и му пожелах мислено оттук нататък и той само вода да пие (садист съм, разбира се!), а след това обърнах внимание на нещо наистина съществено.
След Ахелой задръстването се разсея и до Поморие стигнах съвсем бързо и безпроблемно.
Там ми предстоеше преди всичко едно важно събитие – да се наобядвам, защото бях прегладнял, а часът наближаваше два.
Отворих едно русенско варено, също така и една бира, след което се натъпках обилно, докато велосипедът ме чакаше послушно.
После по пътя, малко след града, спрях да снимам вълните при едно малко кейче, на което бих застанал при друг случай да си понамокря краката, но духаше ужасен вятър и вълнението беше много силно.
Водата на няколко метра от брега беше ужасно мръсна, водата изхвърляше множество водорасли, миришеше по-ужасно от моите чорапи след еднодневно въртене на педалите.
Поморие, както казва Недялко Йорданов, е „едва на двайсет километра отдалечено от Бургас“.
Да, ама не.
Табелата на Бургас се оказа преди Сарафово и край пътя се нижеха нови и нови постройки, плътно една до друга.
Същата работа като в Несебър, на разклона за летището един бакшиш, с когото се заговорих, ми каза, че има още да въртя педали „до града“
Така беше, но най-сетне стигнах.
Още в началото на Бургас ме посрещна велосипедна алея, браво на градската управа.
Оттам стигнах относително скоро до гарата, купих си билет за влака, купих билет и на велосипеда, след което отидох да пия бира и да чакам релсовото возило.
Колопоходът беше свършил…
МАЛЪК ЕПИЛОГ (с партийна шапка)
Може би сте забелязали шапката, с която пътешествах.
За тези, които не се сещат какво искам да им кажа, ето им го направо: Гласувайте на изборите за кандидатите на ДЕОС!..
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.