ПАНДО КЛЯШЕВ / ОСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В КОСТУРСКО - VIII

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с Microsoft Copilot и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК: I; II; III; IV; V; VI; VII

„ПАНДО КЛЯШЕВ / ОСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В КОСТУРСКО“ в „Библиотека на Павел Николов“

VIII.

Предателската афера на Иванчо. Потери и арести. Отпадане на революц. дух в Костурско.

Ала тъкмо на другия ден разбрахме, че още тоя ден, на 27 юлий, беше захванала аферата по предателството на четника Иванчо. Иванчо беше препратен, след убийството на Вельо, в Лариса. Тук той не стоял мирно, бъбрил много между нашенци. Гръцката полиция се разшавала. А пък той, казват, събрал една четица, уж и минал границата, бил разбит и пак се върнал в Гърция. Като не можал да мине с чета, отишъл при един грък, Василаки Сахатчията, за съвети. И посъветвал го този да отиде при турския консул в Лариса и да му издаде всичко. Така и сторил. Турският консул препратил Иванчо в Ляпчища и от там в Битоля, гдето преседял две седмици. Слушал съм, че Иванчо, като бил в Ляпчища, проводил писмо в Костур до Ламбро Опинчара, да му пратят 5 лири, защото уж всичко щял да предаде. Но той беше вече предал много нещо. От Битоля го препращат в Корча с бинбашията Муфтар ага, началник на жандармерията. От тук Иванчо, преоблечен в низамски дрехи, под името Осман Чауш, отива в Костур с около 100 д. низами и аскер. От там на 27 юлий той отива в Дъмбени, за да заловят компрометираните. Както са били селяните в черква, обикалят селото, улавят петима души селяни и искат още 24-ма души. Иванчо ги е посочвал. За тия 24-ма души се дадоха 24 лири на бинбашията, за да не ги затваря. Бинбашията искал пушки - дайте пушките. Селяните се отърваха с 24 лири. Тоя ден така се завърши въпросът с тях. Вследствие на тая нова афера Георги и Коте останаха читави.

25 април.

Ние получихме известието на 28 от Дъмбени за станалото. Аз събрах комисията в селото и решихме заедно с Чакаларова никой да не се предава; при всичко че ще ги търсят турците, да не се предават, а да бягат по планините, докато се види, какво ще стане по-нататък. Изпратихме в Косинец да обадят на тамошната комисия (сир. управително тяло), да съобщят нашето решение, но не послушаха и се оставиха да ги уловят: учителят Никола Поп Търпов, пъдаринът Дельо Марковски и още четирма други. От Косинец потерата заедно с Иванча, който водеше със себе си и уловените в Косинец, отива в Лобаница, където уловиха учителя Иван Анастасов. От там дойдоха в Смърдеш. Заобиколиха селото на 29 юлий. Понеже всички, познати на Иванча, бяха избягали в гората, не можаха да уловят никого.

Впечатлението беше ужасно: четник и то виден четник, терорист, редом да предава всичко! Почнаха да се сипят проклятия и пр. То беше една голяма язва за още незакрепналата организация. От Смърдеш Иванчо мина в Брезница, където също показвал хора, но не уловиха никого. От там в Кономлади, където Иванчо познаваше и жените и децата.

В Смърдеш уловиха 4-5 души въстаници, водиха ги до Кономлади, но ги пуснаха. Но и в Кономлади бяха избягали. След като се посъвзеха малко хората, след като страхът малко мина, реши се да се свикат по-решителни хора от членовете из селата и да се нападне Иванчо, заедно с аскера, когато ще заминава за Костур. Събрахме в Смърдеш 30-тина души. На пътя, когато отивахме, 30 юлий вечерта, да заловим пътя за Костур между Брезник и Габреш в местността "Чернок" ("Градището"), престояхме един ден. Там срещнахме четата на Петров. Тук се прибраха и много селяни, които не искали да се предадат кономладци и др., та станахме 60 души. Чухме, че и Москов от Дреновени минал Вишени. Чухме, че той уж тъй също събрал голяма чета и изпратихме двама, да се споразумеем, за да стане нападението на аскера същевременно. Оказа се, че той не събрал чета, а напротив той заръчал на селяните да не става никакво нападение, защото с нападението би се доказало, че всичко е истина, което Иванчо издал. Между туй, Иванчо с аскера, като подушил какво кроим, побързал да се намери в Костур, като минал по друг път през Дреновени. Тогава и ние всички се разотидохме по селата. Тъкмо валеше страшен дъжд и бяха заговезни за Богородични пости.

Иванчо с аскера отиде към Загоричани, в Пополе, пак да посочва хора. Там уловиха тъй също хора. Сетне вече Иванчо седеше в Костур, а само потерята излизаше по селата. Иванчо беше предал първите хора от управителните тела на всяко село. Бяха такива уловени до 100 души, а пък още 250 души избягали се търсеха. За да се избавят някои от затвора, понеже бинбашията обичаше подкуп, даваха му се пари - по 10-20 лири. Понеже той заплашваше селата, че ще дойде да прави обиск и да изтезава, пращаше хабер по селата, да му се дават пари. Смърдеш му даде около 40 лири, за да не прави това; Брезница 20 лири, Дъмбен 24, Косинец, Руля, Кономлади, Вишени, Загоричени, Блаца също даваха. Парите се даваха или чрез лица, познати на бимбашията, или на неговия внук Кязим. Така от Смърдеш и Брезница парите му се дадоха чрез Васил Георгиев Каранджов (гъркоманин); в Дъмбени чрез Васил Цеманов, сетне уличен за предател; в Кономлади чрез Лазо Колев, пак предател и пр. От Пополе хората даваха рушвет чрез Алекси Ханджията (грък) в Костур.

След като поутихна бурята, Иванчо не обикаляше по селата, но се явиха други, подобни предатели, които отиваха с потерата или пък тайно посочваха хората. Напр. Лазо Колев от Кономлади, до тогава скрит предател, се яви съвсем явно и почна да иска пари от работниците на организацията низ околните села, за да не ги обажда, или пък да освобождава затворените и пр. Все с пушка в ръка отиваше, придружен от селяни, пак продажни елементи, за да го пазят. Така той сам стана един деребей в Кономладската река. Такъв беше и Траян Стоянов от Руля. И той беше отпърво много добър работник, решителен, услужлив; и с пушка, и с дело много услужи на комитета. Ала като беше издаден от Иванчо и уловен, за да се освободи, обеща се на правителството да улови Коте или да го убие. Затова отиваше с потерята. На личности той не бе посочвал, но лошо впечатление правеше, че отива с потерята да гони комити. Васил Цеманов от Дъмбени, ближен приятел на Юмеровци, предаваш тайно и по-преди, а сегтайно е посочвал други.

В Шестеово имаше един Танчо Коджабашия, и той се призна, че има комитет. И той зимаше пари от хората, за да ги освобождава. После в Загоричани един върл гъркоманин, Карамачо, също наред предавал като казвал имена. Също поп Аргири от Жупанища и поп Илия от Поздивища, гъркомански свещеници, предаваха на владиката, а този на правителството. Тия свещеници бяха викани като обвиняеми и те, да се освободят, потвърдиха Иванчовите показания.

Вследствие на тия предателства духът у народа пак бе отпаднал, че никъде не можеше организацията да намери сигурна опора цели два месеца. Хората бяха изплашени и отчаяни. Не можеше да се изпрати куриер от едно място до друго. Иванчо, като виде, че е напраздно да изказва вече хора, защото повечето избягаха, и като виде, че бимбашията взима пари, а той си остава така, почна и той да взима пари, за да освобождава показани от него хора, за които той почна да отрича, че ги познава.

При тия условия Петровата чета се разнебити и той остана само с едно момче да се прикрива в селата Сетома и Шестеово, а понякога в Кондороби.

Коте и Митре пък, като видели, че всичко пропада, че всички странят от тях, напуснаха Костурско, минаха в Преспата и устроиха да оберат Янинската хазна. Нападнаха хазната, но по грешка файтонът с парите избяга. Убиха само трима конни стражари и един християнин арнаутин, у когото имало 600 лири книжни пари, но като бяха прости хора, не ги взели.

Поради тая случка бинбашията от Костур тръгва да гони разбойниците в Преспата, и на връщане минава през Желево, където между другите, които уловил тук (издадени от Иванчо) беше и Васил Бекяров, убиецът на Касъма. Иванчо именно беше го изказал като убиец на Касъма, и той в окови биде доведен в Костур.

Сега вече потерите си кръстосваха по селата, търсеха издадените селяни и не им даваха спокойствие. Това траеше през август и септември.

Аз с Чакаларова на 1 август, след като се отказахме от намерението да нападнем аскера с Иванчо, заминахме за Битоля. Целта беше да запозная Чакаларова с ръководителите, а той с тех да поговори какво може да се направи за канала. Аз поседех в Битоля три дена, а Чакаларов около десетина дена. Пак се върнахме в Смърдеш. В Битоля ни посъветваха да се стараем да спрем бурята, та сетне да продължим работата. Тъкмехме с Чакаларова, Москова, аз и един Кольо от Върбник, преоблечени да отидем в Костур, да убием Иванчо, който живееше в хана на гърка Алекси. Но не се осществи тоя план, защото Москов ни съобщи, че има човек, Ламбро Браов, родом от Апоскеп, който се наема да свърши тая работа. И управителното тяло от Смърдеш, преди още да се върнем ние, изпроводило едно момче, Климент Кочовски от Ресенско (учил се в Битолската гимназия, сетне бил в Петровата чета), за да убие Иванчо. Но и той не бе се решил на крайности и не успял.

Ние петима тръгнахме за Апоскеп, но никой в селото не ни прибира, никой храна не ни дава, - имахме само две пушки и трябаше да седим в гората. Решихме оня човек Ламбро Браов от Апоскоп да отиде заедно с Кольо от Върбник в Костур да убият Иванчо, но и те не успеха. И самичък Кольо ходи със същата цел, и пак нищо. С това се изгубиха две недели. Върнахме се в Смърдеш, едничкото село, гдето и тогава можаха да се крият революционери. Затова и сетне Смърдеш беше на очи. Тук преседеха Москов и Чакаларов цялото лято. Намерихме най-сетне за добре аз да отида в Битоля и там да поискам един терорист, който да убие Иванча. Това беше в септември. В Битоля се срещнах с Георги Поп Христов. Той се възпротиви, изруга костурчани; той каза: «умре Павел, всичко пропадна в Костурско." По пътя ме срещна потерята. Случайно вървеха по мене две жени, които се изплашиха и ме замолиха да ги проведа през потерята. Питаха ме защо така късно, аз казах, че искам да проведа тия жени до с. Желево. От яд се разболех от неврастения и лежах две недели.

Москов и Чакаларов между туй се събират с Митре Влашето, Коте и Петров с четниците им та се събрали до тринайсет души. Групирани в една чета, решили да очистят първом по селата предателите, та сетне вече Иванча, като по-мъчна работа. Така убиват Лазо Колев в Кономлади. След тая случка биде убит Цеманов в Дъмбени. Тъкмо тогава беше Чакаларов в Дъмбени и той уби Цеманова. Тогава Павел Христов и Кузо Стефов ги прекарваха от Корча за Костур, та Чакаларов искаше да ги освободи, като нападне заптиите. Но закъснеха турците един ден; четата, която беше заловила пътя, се дръпна. Останаха в Дъмбени Чакаларов, Кольо от Връбник, за да свършат с Цеманова. Причакали го една вечер, когато се връщал дома. И това убийство направи сензация; то бе през септември месец.

Няколко дена след това прекараха Павел Христов с Кузо Стефов. Съпровождал ги един заптия, когото Павел Христов и Кузо Стефов склонили да ги прекара през Дъмбени, но заптието после отказал, защото се придружили евреи по пътя. Кузо Стефов успява да избяга, заптието го гонил, но не можал да го стигне. Павел Христов почнал да бяга по друга посока, но евреите посочили, накъде е избягал. Там наблизо се случил и Сафедин ага от Юмеровците, — бил на лов и с негова помощ Павел бил заловен. Безбожно го били, изкубнали му мустаците, брадата, щели да го убият, защото Иванчо беше разкрил всичко, та Юмеровците знаеха какъв комита е бил той. Най-сетне закарват Павела в Костур. А избягалият Кузо през Жупанища – Дъмбени се домъква в Смърдеш. В същото време, за да могат да попречат турците на засилването на комитета, поставиха във всяко село по 2-3 ма турци пъдари, плащани от селото. Тая мярка беше доста опасна, и затова четата даде заповед до селата да не ги приемат, защото ще ги убиваме. При все това почти всички села приеха, а само Смърдеш не прие, като се съобщи, че турци поляци не искат и ще се оплачат в Битоля на каймакамина. Полека-лека турците поляци, след 1-2 месеца бидоха изпъдени и от другите села. Понеже тая мярка беше взета по инициативата на костурския каймакамин, подирният, като видя, че ще станат вълнения, не искаше да се противи, и поляците турци бидоха прогонени. Защото при турци поляци в едно село не може нито да се правят събрания нито чета свободно да влиза, нито да се крие в околността, значи за развитието на революционната организация беше жизнен въпрос да няма турци поляци. Селяните се позоваха и на една по-стара разпоредба турчин поляк да няма в християнско село. Това беше в следствие на едно царско ираде реформа.

Така духът пак се съвзе, хората видяха, че не тъй лесно се изкоренява организацията. Гръцкият владика в тая афера много агитираше пред хората да се откажат от комитета за в бъдеще. Под влиянието на владиката турците не преследваха гъркоманите и всичката вина се стоварваше върху българите екзархисти. Като се видеха гъркоманите и поолеснени спремо правителството, взеха съвсем да странят от организацията, докато по-напред не беше така, та и организацията не правеше разлика между гъркомани и екзархисти. От тогава вече се всева недоверие между гъркоманите и организацията в Костурско. Гръцкият владика, подкрепван от турците, отиваше до там, че на българи екзархисти без негово съгласие не се издаваха от правителството паспорти.

От аферата се създадоха много нелегални компрометирани хора, които требваше да напуснат Костурско, и това можеше да става по канал и то през Гърция. А за да се изпровождат тези хора, требваше да се намерят пари. Разхвърли се данък по селата, за да се съберат до 80 лири. Събраха се по-малко. И със тия пари се изпроводиха зад граница и некои от четата, понеже и така Москов отколе искаше да пречисти четата, като я възобнови с нови, чисти елементи.

Кузо с Петрова и 9 души отидоха в Пополе да посъберат пари, да очистят некои предатели в тия села, а след това вече се планираше общо разпускане на четите по плана на Москов, та да се оставиэрайонът некое време без чета. Това бе в началото на октомврий.

В туй време Митре с Коте тръгнаха в с. Жупанища да се справят с Поп Аргири, натоварени от Чакаларова. Ала тая заповед не изпълниха, премислиха си и се разделиха, Коте тръгна на своя глава да събира некои свои вересии по селата, а Митре се прибра в Смърдеш.

Иванчо, като бе събрал в Костур до 60 лири от хората и като го беше узнало правителството, узнало от самите затворници в Битоля, гдето те се оплакали, по телеграфическа заповед от Битоля биде обискиран и се намериха у него около 50 лири, а другите пари били у брата му, който отишел да го види. В последствие на това Иванчо беше арестуван. В това време беше отишел в Костур, проводен от нас, учителят Пано Младчев от Щип (учител щеше да бъде в Смърдеш), който се бе решил да убие Иванча. Но тъкмо тогава прекараха Иванча със силен конвой в Корча.

След това поутихна аферата, страхът у селяните поизчезна и полека-лека се потуши работата. И пазарът, който бе спрял в Костур (защото само жени отиваха, мъжете се бояха да не ги издаде Иванчо) пак се съживи (октомврий мес.).

Коте съвсем се отметна от организацията.

(Следва)