ПАНДО КЛЯШЕВ / ОСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В КОСТУРСКО - VI

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с Microsoft Copilot и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК: I; II; III; IV; V

„ПАНДО КЛЯШЕВ / ОСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В КОСТУРСКО“ в „Библиотека на Павел Николов“

VI.

Войводата Атанас Петров. Аферата по убийството на Нуредин бей. Арестуването на Павел Христов.

Павел работеше с Кузма Стефов, а този с помощта на власи (каракачани) се надявал да уреди пренасянето на пушки. В това време нуждата от чета пак се появила и Пав. Христов решил да формира нова чета. Понеже от Битоля не му пращали войвода, той назначил един момък от Шестеово, Атанас Петров, който бил изпроводен от нашите хора в Битоля с препоръка, че знаел пътищата от Костурско до Гърция. Битолското началство го праща за куриер при пренасянето на пушките до Пав. Христов, а той, като нямал човек за войвода на четата, него поставил начело на четата.

Този Атанас Петров нямал образование, бил неграмотен, до тогава занимавал се с майсторлък. Като майстор работил по Гюмурджинско, дошъл в България, стоял без работа, без средства. Не пращал пари на жена си и жена му го напуска и се омъжва за други. Петров, като разбрал в София, че има комитет, пожелал да влезе в четите та да си отмъсти и на оногова, който взел жена му. Хитър човек, да лъже майстор, разговорлив, опитен да преплита човека с лъжи.

Първата му среща с комитетски хора е била в с. Вишени. Почукал на къщата на Дамян Марков (баща на покойния студент Търпен Марков), закъснели да му отворят, разкрещял се. Сетне се срещнал с Павел Христов, взел да критикува, че нямало нищо приготвено, че нагоре имало съвсем друго, било приготвено. Павел веднага го разбрал, че е прост, недостоен човек, но по нужда го направил войвода. Четата състоеше от: Ат. Петров, Иванчо, от четата на Коте, Вельо, който се завърнал от Битоля с един другар Михаил (псевд. Георги) – всичко 4 души. Тоя Михаил (Георги) в Леринско е взел участие в убийството на един бег от с. Крушоради.

Понеже беше зимно време, четата взе да се прибира по селата, а същевременно и да покръщава. Кузо Стефов беше поставен от Пав. Христов да ръководи Петрова и да го надзирава. Като чул Митре Влашето, който бе останал от Котевата чета в селото си, че дошъл "войвода", отишъл в с. Дъмбени да го види. Тук чул, че Петров дрънкал на селяните, че всички били готови, а само тук не било готово, че скоро ще има въстание - на 1901 год., че топове имало скрити и пр. Митре го разбрал. Петров всъде се представял за военно лице. Митре видял, че не отбира от военна команда и че е неграмотен. Но другите не го забележили. Той карал селяните да побързат, защото въстанието на нова година ще се дига. Затова селяните стреснати и от друга страна окуражени побързаха да си набавят всичко потребно и скоро се въоръжиха. Той обиколи няколко села, в общи събрания запозна членовете едни с други. В скоро време тайният комитет стана известен на всички, па и жените разбраха. Петров с своята агитация ускори да се обобщи комитетската тайна, комитетът да стане известен на много, при все че селяните още не бяха подготвени да я възприемат както трябва и да я запазят. Петров обиколи няколко села така ту сам, ту с Кузо. Правителството можа да усети скоро, че има чета и че съществува организация, именно защото Петров покръщаваше и най-опасните елементи, хора, които работеха с турците. И мнозина от тях взеха да издават, както напр. Васил Цеменов от Дъмбени е съобщавал комит. работи на Юмеровците в Св. Неделя, а пък поп Аргири от с. Жупанища е съобщавал на гръцкия владика. Така беше в началото на 1901 г. Четниците Велян и Георги след два месеца, в януари 1901 г., се скараха с Петрова и дори бяха решили да го убият. Четата караше между друго селяните, които нямаха пушки, предварително да броят парите за пушки с обещание, че скоро ще им се до- ставят пушки. Това населението като разбра, па и турците се сетиха, а и гръцкият владика беше узнал, че пушки ще се изнасят от Гърция, та беше съобщил на своето правителство да вземе мерки.

Около Божик (Коледа) Коте, след като оздравя, склони да влезе изново в четата на Петрова. Павел го надума, като му казал, че това, що се е случило с него, било без негово знание. След като пообиколиха някои села от Корещата и Пополе, Павел предписа на Петрова да мине в Нестрамско и да постави на по-добри основи организацията, а при това да се отвори път за пренасяне на пушки. И Петров замина заедно с Кузо в Нестрам.

В Петровата чета имаше още две момчета от Шестеово (Григор Вангелев и Тасо). По заповед се присъединиха още 3-4 от окол. села към четата на Петрова, та тя порасна до 12 души. В Нестрам четата се бави десет дена, формирува се управително тяло, десетници и пр. Случи се, че бащата на едно момче от Кондороби, по име Кочо, което само за няколко дена беше придружило четата на Петрова, тръгнал в Костур да обади на правителството, понеже узнал, че син му е в чета, та да не носи отговорност. Павел Христов, като видял, че бащата ще обади на турците, че син му изчезнал и пр., писал на Кочо, да се завърне. И този, връщайки се, на пътя среща баща си, и понеже този му се заканил, че отива в Костур да обади на правителството, Кочо изважда камата, издупчва баща си и се завръща в четата.

В Нестрам една вечер отиват Коте, Вельо, Георги и Иванчо, заобикалят къщата, където е бил Петров с Кузо, и почнали да гърмят, за да ги убият, но не сполучили. След тая случка Коте с четирма другари: Иванчо, Вельо, Георги и Спасо се отделят окончателно от организацията и захващат да действуват като чета на своя глава.

Едните и другите се връщат в с. Жупанища. Пав. Христов, като се научил за случката, изпраща поп Филипа от Дъмбени в Жупанища, за да опита да ги помири, а в противен случай да им даде средства, за да заминат зад граница. Но помирение отказали и още поискали месечните си и други пари. Понеже това не им се удовлетвори, Коте с четата си се дръпва в Рулската река. Петров с четата отива в Апоскеп. Павел Хр. се убеждава вече, че Петров е негоден за работа, изпраща го в Битоля, където искали да го пратят в Ресенско, но този, под предлог, че иска да види домашните си, връща се в Костурско и тук остава. На негово място за войвода в Костурската чета изпращат от Битоля Тале Горанов, прилепчанин. Петров скита по селата вече не като войвода, а уж че все ще заминава за Ресенско.

Между туй Коте и другарите му скитат по Рулската река. Аз в качество на учител в Смърдеш и началник на областта по Рулската река, влязох в преговори с Коте. Последният се обещава, че ще слуша организацията, но само че Петрова не можел да търпи. Аз докладвах на Павел Христов всичко. Целта ми бе, да се примами някак Котевата дружина и да се унищожи, като опасен, вредителен елемент. Но поканени във Въмбел от мене, не дойдоха всичките, види се защото бяха усетили нещо. И така първият опит, да бъдат унищожени, не се удаде. След това пак се прибраха в Рулската река; тук се скарват помежду си Вельо и Коте и се отделят - Коте с Георги остая в Рулската река, а Вельо със Спасо и Иванчо отиват в Кономлади и си стоят в селото у двамата братя Коле и Марко Пандеви. Тук те стават в късо време нетърпими, безчинствуват, крадат, колят овце, бият селяни за пари, развратничат. Най-сетне Спасо и Вельо се отделят от Иванчо, който, предрешен в селски дрехи, отивал по селата и не се предпазвал никак. Павел като виде всичко туй, повика Коле Пандов (един от братята) и последният обеща да не ги подкрепя по-нататък. Пандов заедно с брата си успява да очисти Вельо, а Спас се отърва и избяга при Коте. Иванчо го пращат в Гърция, пак с намерение да го премахнат по пътя, а уж да иде зад граница. Не можа да стане и Иванчо благополучно стигна в Гърция (през 1901 г.). Коте не се разпусна както Вельо, беше по-въздържан, и все кроеше обири, за да се закрепи и да се задържи.

23. април.

В туй време Петров скиташе без работа. Беше пък станало нужда да се премахне Нуредин бей, брат на Юмер ага от Св. Неделя. Павел Хр. възложи тая работа нему, като на по-смел. Петров я извърши. Понеже той е неграмотен, Павел му беше писал за това нещо не с шифър, а просто, за да може да му прочете някой от момчетата (четирма власи). Като прочело едно от момчетата писмото, вместо да го унищожи, оставя го в гуната си, и когато сетне, след убийството (по пътя между Хрупища и Костур) се залавя гуната на това момче, намират в нея писъмцето. Между туй раненият Нуредин достига до вратата на къщата си и казва, още преди да издъхне, че турци го убили, като посочил и имена. Ако не бе се заловило писъмцето, щяха пак само турци да пострадат от това убийство. Но като се разбра от писъмцето, че П. Езеров го е писал (псевдоним на Павел Христов), уловиха по това писмо някой си Кузо, защото в писмото се казва "Кузо ще ти услужи" и пр. Уловиха турци, - стана голяма афера. Кузо е воденичар от с. Маняк. Турците помислиха, че комитетът е извършил тая работа срещу възнаграждение от Крупицките бегове. Уловиха четирма бегове, споменатия Кузо, един овчар Михо Влашето и други двама от Брезница. Подир една седмица уловиха и Павел Хри-стов, защото Михо Влашето бил така жестоко измъчван - горен на мангал, страшно, нечовешки изтезаван, казал, че Павел учителят го писал. Когато го уловиха, Павел не искал да каже, но най-сетне като обискираха къщата му и намериха негови писма, сравниха почерка и го задържаха. И Кузман Стефов биде въз основа на писмото задържан. Изтезавани бяха и беговете, особено кехаите им от чифлика Маняк. Най-сетне бе дошъл редът на Кузо от Маняк, воденичаря. Този, понеже не е вярвал, че ще издържи на мъченията и понеже е предпочитал да умре, отколкото да изкаже другарите си, с една чекийка си разпорва корема, та червата му излезли, и той с ръце взел да ги тегли и дърпа; за да умре по-скоро, но му припаднало. Дочуват турците отвън, веднага го занасят при доктор, дава му се помощ, зашиват го и, разпитван от следователя, той казва, че в затвора турци, изпратени от роднините на убития, искали да го затрият, за да не би да оправдае беговете. Тая случка стресна турските власти и те спряха изтезанията, и след това се почна съдебно следствие. Подир това отведоха затворените турци и българи в Корча. Дълго време се продължи изследването, до аферата на Иванчо, за която ще се каже по-долу. А оня Кузо, след като оздравя, пак биде откаран в затвора в Корча. Беше още с тях затворен и учителят Димитър Марков от с. Желин. Той от страх пред изтезанията, които претърпя Михо Влашето, и поради Кузовата случка, полудя в затвора, говори много работи, но не му вярвали, та го откараха в лудницата в Битоля и сетне го пуснаха. Той после дойде на себе си и в последното време преди въстанието вземаше деятелно участие в Костенарийската чета.

(Следва)