ПАНДО КЛЯШЕВ / ОСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В КОСТУРСКО - V

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с Microsoft Copilot и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК: I; II; III; IV

„ПАНДО КЛЯШЕВ / ОСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В КОСТУРСКО“ в „Библиотека на Павел Николов“

V.

По-сериозно организиране на района. Васил Чакаларов.

22 април.

До тогава само се посвещаваха членове, набираше се материал, без да се организират, за да се използват един ден. Хората ръководеше във всяко село онзи, който ги е покръстил. Същински ръководителни тела се образуваха през 1900 год. До тогава посветените членове един с други не се знаеха. Всичко се държеше тайно пред жените под страх на наказание. Във всяко село, гдето имаше повечко посветени, формираха се и ръководителни тела от по четири души от по-първите работници. Четата почна да обикаля по селата и да държи събрания, на които посветените членове се опознаваха. Наредиха се десетници — те събираха членските вносове. Сега вече, щом се посветеше някой, трябваше да си набави оръжие на своя сметка. Управителните тела не се нагърбваха с тая работа. Всеки си купуваше пушка от арнаутите.

След като се уби Сотир, Коте с дружинката си — четирма — пак се прибра към Кономлади. Понеже ръководителят Павел виждаше, че тая дружинка ще бъде безполезна да съществува така, и като познаваше характера на всички от тях, понеже се бяха доста компрометирали с отричането си от Марко и с по-постоянното натякване за пари, реши да ги отстрани от района. Той успя чрез свои хора да ги убеди да се махнат оттам, като им даде пари. На Коте бе предложил да го изпроводи в България, а подобно кроеше и за други. Коте наистина тръгна за България. А Вельо щеше да иде в Демирхисарско до тамкашното районно началство. Нако беше препратен в Гърция. Когато Коте мина през Леринско, водеше го Тане от Горничево с още един като куриер. Тези беха гърмели върху Коте, но не го улучили (види се са имали такава заповед). Тогава Коте се върна назад в Костурско, вече с голямо недоверие към всичко. Вельо отиде в Битоля. Коте е бил ранен от куриера Тане във врата и останал да се лекува по селата. Това стана през октомврий 1900 год.

Тогава, по предписание от Битоля, види се, се започна да се работи да се устрои канал, за да се доставят пушки от Гърция за Битолско. Манол Розов, който току що бе свършил гимназия, биде изпратен от Павел Христов през Солун за Атина и оттам в Лариса, за да устройва канал, но не успя, - не знаеше гръцки, нито беше опитен и затова се завърна. Тогава от България Борис Сарафов, в споразумение с Делчева и Гьорче Петрова, проводи Чакаларова, като му бе дал 25 наполеона, за да устрои в Гърция канал за пренасяне пушки, докато Павел Христов трябваше да уреди същото на турска територия.

Чакаларов Васил, родом от Смърдеш, по занаятие беше пръв кондураджия, опинчар. Като младеж беше буен и затова много шум дигаше с другарите си. Той се е учил в гръцко училище — до 1. кл., ходил е и в българско училище, І. кл. В черковните борби вземаше живо участие и там, на 23. април 1893 год. го набедиха, че взел участие в обезчестяване на гръцката учителка в Смърдеш. Той избяга в България от затвора, кри се около три месеца по арнаутлука, по Деволта (Чакаларов говори хубаво гръцки и доста добре арнаутски). — дохожда и в София. Нямаше работа; хвана своя занаят — беше се заловил в една барака на Витошка улица да прави чехли. После се залови с каменоделство, главно в Шумен, сетне бил предприемач по каменоделството по мостове, на Искъра правил мост, от който загубил доста, и най-сетне станал надзирател по железопътната линия към станция Лакатник, наглеждал работниците по линията за Мездра. И от тая работа Сарафов, по препоръката на ресенския районен началник Кокарев, изпраща Чакаларова в Гърция (октомврий 1900 г.).

Чакаларов, като отишел в Гърция, слязъл къде Лариса, гдето имаме ние свои овчари, и скоро се ориентирал, че може да се уреди канал. В Атина се среща с Розова, който пък мислил, че не ще може. След като Сарафов, чрез Делчева, съобщил на Централния комитет, че Чакаларов може да уреди тая работа, Ц. К. опълномощава Чакаларова да нагласят тая работа с Розова. Чакаларов с Лазо Киселинчев, от с. Косинец, около който се навъртаха в Атина членове на Комитета от същото негово село Косинец, отива, престорен на арнаутин, уж дошел от Арнаутлука да набавят оръжие, за да организират уж арнаутско въстание. Чакаларов се представил като родом от Янина пред търговци гърци, които търгували с пушки — αδελφοί Μαλζινιότου в Атина. Говорил с тех полугръцки, полуарнаутски. Единият от братята казал: Знай, че ако научим, че си българин, не само че ще спрем да ви даваме пушки, но ще си и отмъстим; и хиляда драхми да ни давате за пушка, ако е за българския комитет, няма за продаване. Но Чакаларов ги убедил, че това е чисто арнаутска работа. Пазарили ги пушките по 16 или 19 драхми. Съгласили се, търговците във Волос и Трикала да предават пушките, а пък за износа да се погрижи Чакаларов. Нагласили работата в Волос и оттам в гръцкото Търново, където търговците му обещали да улеснят пренасянето на пушките. Нагласили и да подкупят митничаря с 20 наполеона, за да не се забележи, че толкова пушки, хиляди пушки минават през тоя пункт, за да не се вписват като износ. Така нагласено, Чакаларов пак се връща в Атина заедно с Розова, където получил 220 наполеона от Солун, изпратени до Розова за първите покупки.

(Следва)