МАЙКЪЛ ШЪРМЪР / „НЕБЕСА НА ЗЕМЯТА. НАУЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЗАДГРОБНИЯ ЖИВОТ, БЕЗСМЪРТИЕТО И УТОПИЯТА“ / СТАРИТЕ ДОБРИ ВРЕМЕНА – КОЛКО УЖАСНИ СА БИЛИ!

ПРЕВОД: Claude 3.5 Sonnet

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Защо се стремим да се върнем в митичния Златен век? Най-малко защото бъркаме промените в самите нас с промените в нашето време и култура, което утвърждава статията "Идеологията на доброто старо време" (The Ideology of the Good Old Days). Нейните автори, психолозите Ричард Айбах и Лиса Либи, отбелязват, че с напредване на възрастта ние:

1) поемаме повече отговорности, съответно нараства когнитивното бреме;

2) ставаме по-чувствителни към заплахи (особено като родители) и по-чувствителни към грешките на младостта ("ох, тези днешни деца!");

3) същевременно губим способността да обработваме информацията толкова бързо, колкото в младостта;

4) склонни сме да обясняваме тези наши промени с промени във външния свят.

"Ако хората не могат да осъзнаят, че личните им промени са изострили тяхното възприятие за заплахи, - обясняват Айбах и Либи, - те правят погрешното заключение, че заплахите в обществото са се увеличили" [1]. Оттук идват стереотипите: "Времената вече не са същите", "Всичко върви не както трябва", "Какво беше през доброто старо време!"

В анкетите моралният упадък се откроява като основна причина за тревогите на хората. Мнозина посочват като еталон 50-те години на XX век (което се опровергава напълно от данните). Нивата на доброволните дарения и благотворителните вноски, коригирани спрямо инфлацията, са се увеличили в сравнение с това десетилетие, коментират авторите на статията резултатите от проучване на общественото мнение от 2002 г., чиито участници твърдят обратното [2]. Показателите за престъпността са били през 1999 г. в средата на дълъг период с минимални нива, въпреки че 73,3% от анкетираните смятат, че престъпността се е увеличила [3]. Прекомерната родителска грижа станала повсеместно разпространена през 90-те години, но през 2004 г. мнозинството от анкетираните се оплакват, че децата растат изоставени [4]. 68% от пълнолетните, анкетирани през 2003 г., смятат, че нивото на бременност сред тийнейджърите се увеличава, въпреки че в действителност от 1991 г. то е спаднало с 31% [5]. "Хората могат да твърдят искрено, че виждат повече престъпност, безредие и неморалност в днешния свят, отколкото по времето на своето израстване - заключават Айбах и Либи. - Те обаче не разбират, че виждат всичко това по-добре, защото самите те са станали различни: сега са загрижени родители, а тогава са били безгрижни тийнейджъри, сега носят бремето на зрелите отговорности, което преди не им е пречело да изследват възможностите, предлагани от живота."

Добрите стари времена са били тогава, когато сме били млади, и всяко поколение чувства същото, както отбелязва Робърт Борк в книгата си, сполучливо озаглавена "Плъзгане към Гомора" (Slouching Towards Gomorrah): "Съжалението за златните дни на миналото е вероятно универсално и съществува откакто съществува самото човечество. Без съмнение възрастните членове на праисторическите племена са смятали пещерните рисунки на младото поколение за неотговарящи на зададените от тях високи стандарти" [6]. Носталгията по прекрасното минало и съпътстващото недоволство от настоящето са особено присъщи на политиците [7]. В политическия трактат от 1651 г. "Левиатан" Томас Хобс пише: "Ние се надпреварваме да хвалим Античността, защото имаме работа с живите, а не с мъртвите" [8]. За много политически коментатори в съвременна Америка 50-те години на XX век са като тест на Роршах, в който те виждат образа на доброто старо време, което, както отбелязва разследващата журналистка Тина Дюпуи, особено ярко свидетелства за тяхната ограниченост, защото "не се помни изобщо за „червената заплаха", за макартизма и за не по-малко ужасната епидемия от полиомиелит. Да не забравяме за сегрегацията, за жертвите на талидомида и за „лечението" на психични разстройства чрез лоботомия. Ако пък погледнем от консервативна гледна точка, данъците са достигали 70%, което е несравнимо повече от сегашните" [9].

Действително, по време на проучване, проведено през 2015 г. от Обществения научноизследователски институт по религия, 53% от американците са се съгласили с втория вариант на отговора на въпроса: "Как смятате, от 50-те години на XX век американската култура и начин на живот променили ли са се предимно към по-добро, или към по-лошо?" Дюпуи коментира саркастично: "Това означава, че повече от половината американци просто не признават, че Законът за гражданските права е придвижил страната напред, а сериалът „Оставете това на Бийвър" (Leave It to Beaver, 1957-1963) е пълна скука. Но тази мисъл служи за стимул. Тя кара хората да вярват, че е достатъчно да се върнем към предишните принципи, да речем към полицейската бруталност и затворническото наказание за хомосексуализъм, и отново ще ни бъде добре." В този смисъл "митът за Райската градина е нещо като опора. За потиснатите Доброто Старо Време е идеалната дръжка над прозореца на автомобила, за която пътникът може да се хване, ако шофьорът прави рязък завой или спира внезапно". Но ако не 50-те години са били Доброто Старо Време, тогава кое е било? Зависи от това кого питате, обяснява Дюпуи.

Разбира се, през 50-те години на ХХ век такива групи като „Ку-клукс-клан“ се опитвали да върнат страната в 50-те години на XIX век. През 50-те години на XIX век такива групи като партията "Нищо не зная", противопоставяйки се на имигрантите католици, се опитвали да върнат страната в 10-те години на XIX век. През XVII век пуританите се опитвали да върнат своята страна във времената на Стария завет. А на всички нас не би ни навредило да се върнем в епохата, когато носталгията все още не е била използвана за манипулиране на хората. Кога е било това? Никога. Всеки наш вчерашен ден хвърля сянка върху всеки наш утрешен ден.

БЕЛЕЖКИ

1. Eibach, Richard P., and Lisa K. Libby. 2009. «Ideology of the Good Old Days: Exaggerated Perceptions of Moral Decline and Conservative Politics.» In Social and Psychological Biases of Ideology and System Justification, edited by J. T. Jost, A. C. Kay, and H. Thorisdottir, 402–423. New York: Oxford University Press.

2. Ladd, E. C. 1999. The Ladd Report. New York: Free Press.

3. LaFree, G. 1999. «Declining Violent Crime Rates in the 1990s: Predicting Crime Booms and Busts». Annual Review of Sociology, 25: 145–168.

4. Sayer, L. C., S. M. Bianchi, and J. P. Robinson. 2004. «Are Parents Investing Less in Children? Trends in Mothers’ and Fathers’ Time with Children.» American Journal of Sociology 110: 1–43.

5. Национална кампания за предотвратяване на бременността сред непълнолетните. With One Voice 2003: America’s Adults and Teens Sound Off about Teen Pregnancy. 2003. Washington, DC.

6. Bork, Robert. 1996. Slouching Towards Gomorrah: Modern Liberalism and American Decline. New York: HarperCollins.

7. Murphy, A. R. 2005. «Augustine and the Rhetoric of Roman Decline.» History of Political Thought 26: 586–606.

8. Hobbes, Thomas. 1651/1997. Leviathan: Or the Matter, Forme, and Power of a Commonwealth Ecclesiasticall and Civil, edited by Michael Oakeshott. New York: Simon and Schuster, 81.

9. Dupuy, Tina. 2016. «Once Upon a Time.» Skeptic 21 (2): 51–53.