ПАНДО КЛЯШЕВ / ОСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В КОСТУРСКО - VII

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с Microsoft Copilot и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК: I; II; III; IV; V; VI

„ПАНДО КЛЯШЕВ / ОСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В КОСТУРСКО“ в „Библиотека на Павел Николов“

VII.

Войвода Тале Горанов. Грижи да се отвори канал откъм Гърция. Наказателни мерки против Коте и другарите му.

След тази афера Петров замина с четата за Ресенско. Това беше в май месец 1901 год.

Тале Горанов, който водеше четата, беше човек със слабости, много нервозен; имаше първоначално образование, човек повече на блясък. Бил е в Княжеството. Но сравнително с Петрова стоеше по-високо в умствено отношение, и малко по-добре се постави спрямо селяните. Инак си беше грубичък и нервозен. Не беше опитен ни във военното изкуство, толкова знаеше, колкото Петров. Първата по-сериозна работа, която се възложи на Тале, не можа да я извърши, защото повече прекарваше у Загоричани при едни учителки. Той беше млад, личен. Аз и Москов, изпратени от Павел, ходихме да го подканяме, но нищо. Той се отнасяше пристрастно към четниците, и те не можеха да го търпят. Павел, като видя, че напразно стои в Загоричани, заповяда му да тръгне по селата, за да повдигне духа на селяните, които се бяха малко отчаяли поради проповедите на Петров, който им бе говорил за близко въстание, а беше вече минало времето на въстанието, уж на нова година щеше да става. И Горанов мина през селата Блаца, Вишени, Жупаниша, Дъмбени и Смърдеш. По пътя от Дъмбени за Смърдеш четниците вече искали да го напуснат. С Горанова ходеше тогава и учителят от с. Загоричани Дамян Илиев, който си уйдисваше по своя несериозен характер с Горанова. Като дойде в Смърдеш, съгласно с предписанието, дадено му от Пав. Христов, той не биваше да предприема нищо без мое съгласие. Тогава трябваше да се накаже предателят от Косинец Трайко Маноловски, гъркоманин. Той беше много близък с турците от Св. Неделя и Юмеровците. Той беше кръстен, пък всичко обаждал на турците, а същевременно предупреждава и четата, да се предварди от засада (а сам известил на турците, че четата ще мине еди кога си от селото). След това същият Трайко, който беше от управителното тяло в селото, взе да обвинява някои свои неприятели в предателство. В Косинец имаше един юначен работник Наке Гершамин (българин). Турците от Св. Неделя много го мразеха, защото Наке беше кмет в Косинец и много голямо съпротивление указа на техните произволи като спахии в селото. Пращат веднъж свои хора да дочакат Наке, преди да тръгне за чужбина и да го убият. Тези хора преспиват у Трайко. На заранта, когато Наке тръгва, същите турци бяха заловили пътя и то по-близо до Смърдеш, та по плана на Трайко и смърдешани да се замесят. Турците успели да застрелят Наке. Един от убийците на Наке, съгледан от българи селяни от с. Габреш и посочен на правителството, биде затворен, съден и осъден на 15 години, и струва ми се още лежи. Именно поради тези предателства на Трайко, за които сами турците съобщиха на хора от комитета, взе се решение да се премахне. Това решение бе взето от мене и одобрено от Павел Христов. След това с Горанова определихме хората, за да извършат наказанието на Трайко. Двама от четата Нако от Шестеово и Наум от Желин и един работник от Смърдеш Наум Митрушов, преоблечени като турци, в планината на 1 май вечерта влизат в селото намират го в дюкяна му, тъкмо си шиел чехъла, и го застрелват. Селото беше убедено, че турци убили Трайка. Подигна се следствие от властта и затвориха една жена вдовица, чийто мъж бе убит (той беше кираджия) от турци, поставени от Трайко за отмъщение. Сега бе затворена жената Христовица Станчева, и синът ѝ Търпен, понеже се е мислело, че тя е поставила (по тамкашния обичай) турци да убият Трайка. Същият Трайко по убийството на мъжа и беше съден и излежа три години заедно с друг един Наум поп Търндов. Затворената Христовица се беше побъркала и избягала от затвора, пак уловена и затворена и най-накрай оправдана заедно със сина си.

След убийството на Трайко, Горанов преседя още някой ден в Смърдеш, направи едно доста сполучливо събрание, можа да вдъхне респект на селяните, можа да уреди някои работи, събра доста пари от разписки, разхвърлени по богатите селяни, и ги остава в селската каса. Тук аз се скарах с Горанова, защото той обичаше не да седи в определената нему стая в една къща, ами отиваше в стаите, където са жените, беше суетен и пр. Правил си печати: "Костурска районна чета", "Тале Горанов, Костурски войвода". След това скарване той искаше да посегне на мене, но се стресна. Аз се оплаках на Пав. Христов. Горанов е имал подобни конфликти и с други, между другите и с покойния Търпен Марков. В следствие на това Павел му заповяда да отиде в Битоля. Там началството, Дамян Груев, му запрещава да бъде войвода в Костур. Изпратил го в Стружко (Струга), където той също правил глупости и престъпления, особено с жени. Върнат в Битоля, биде осъден на смърт. Като тръгнал за България, в едно прилепско село, застигнат от прилепския войвода Патчев, биде обезглавен. Така свърши Горанов. Идването на Горанова от Костурско в Битоля стана преди 16 май, когато Пав. Христов биде затворен.

Горановата чета, като остана без водител, присъедини се към Петрова, който скиташе без работа и се готвеше да замине за Ресенско. Сетне, както се каза, той наистина замина, придружен от бивши Горанови четници.

След като Павел Христов биде затворен, на негово място беше Мих. Николов, секретар на управителното тяло, на което председател беше Павел Мил. Николов, родом от Бобища, учител в Костур. Мих. Николов, види се, за да отлекне на района от четите, изпратил поп Филипа (поп в Дъмбени) в Битоля, за да иска да се разтури четата, а Петров по-скоро да замине за Ресенско. Поп Филип издейства това решение. Москов в Битоля беше ученик и подкрепи пред Груева това мнение с цел да се очисти районът от бившите разни четнишки елементи, па да се захване съвсем изново да се сформирува четата, по възможност с нови елементи, повикани от други райони. Петров отиде в Ресен с няколко свои другари и четници от Горановата чета, въоръжени с Костурски пушки. В Костурско бе останал само Митре Влашето с двамата си братя и баща си. Митре беше послушен, добър познавач на местата и много надежден човек, за да се сформирува около него нова чета, която тъкмеше Москов още като ученик. В това време Коте си ходеше по своите села, по Рулската река със своите двама другари.

Мих. Николов беше слаб човек, не можеше да заместя Пав. Христова нито да пътува и да насърчава тъй селяните. Като беше затворен Павел, като се разбра, че няма и чета, духовете поопаднаха и изобщо упадъкът напредваше бързо. Селяните изгубиха доверието в хората, които ги водеха. Бяха събрани от селяните и пари, до 200-300 лири, с обещание да се набавят пушки най-вече след три седмици. Понеже остана да се уреди каналът от турска страна, Кузма Стефов се опита да свърши това нещо няколко пъти, но напразно. А пари се харчеха за тия опити, именно по издръжка на хора и пр. Събраните пари за пушки се похарчиха за нуждите на четата, за опитите по канала. Тия селяни, които не бяха дали пари за пушки, си купуваха от турци (арнаути). По 5-10-15 души арнаути ще тръгнат по селата с по 1-2 пушки и ги продаваха за 180-200 гроша едната, и по 7 гр. Тестето патрони. Благодарение на тези арнаути можаха селяните да се въоръжат. Това ставаше от Божик до Великден 1900-1901 год. През зимата именно през януарий и февруарий 1901 год. Павел Христов чрез четата запрети да се купуват пушки от арнаутите, защото се е надявал, че ще се набавят същите пушки от Гърция по канал, който не беше уреден във вътрешността, и че ще се набавят по-евтино. С това ослабна купуването на пушките, но съвсем не спря.

Всичко туй помогна щото революционната почва да се разклати.

Като видяха Чакаларов и Манол Розов, които бяха вече прекупили пушки в Гърция, че каналът отвътре все не се урежда, решили да отиде Манол Розов в Костурско, да се погрижи за канала, да вземе добитъци и да дойде на границата. Розов с куриер достигна близу до Кожани, където биде уловен от властите, защото беше без паспорт. Похарчиха се много пари и за това, да се освободи, но не се успя. Преместиха го в Суровичево и в Битоля, където седя един месец. Поради намерени у него книжа в Корча биде осъден на една година затвор, който и излежа. Една и половина година с това той пролежа в затвора.

В началото на юлий м. 1901 год. Москов, който беше тъкмо свършил седми клас в Битоля, дойде с пълномощно да поеме ръководенето на района. Трябваше да се назначи учител в Костур и оттам да направлява. Аз енергично управлявах работите в Смърдеш и очите на всички революционери в района бяха обърнати към Смърдеш. Мих. Николов дори се беше оплакал на Москова поради туй изпъкване на Смърдеш.

Когато Москов готвеше плана и начина да преуреди организацията в района, върна се Петров с четата от Ресенско. Той обясни това, че момчетата му, като се лишавали от много нещо по Ресенско, не можали да изтърпят докрай и поискали да се върнат в Костурско. Москов издаде заповед, да не се дава по селата хляб на четата на Петрова, понеже се разбра, че и на него не се искало да остане в Ресенско, а искал да се върне в Костурско. Петров не се покори, не иска да се върне, и почна пак на своя глава да ходи. Той нямаше вече позволение да ходи с четата, а наскоро четниците му го напуснаха, а той остана с трима да се крие по селата. Около четирма от неговите четници заминаха за Гърция.

Митре Влашето със своите братя и баща обикаляше около Кономлади, само за прикриване, без да може да подкара работа. А Коте, като престана да дохажда в Смърдеш, повече се навърташе по Рулското село. Един ден неговите другари с няколко селяни от Желево нападнаха под селото Търново един бег и сина му (от арнаутлука) за пари. Убили сина, а бащата им се предал. Намерили у тях само 9 лири. Нещастният баща, преди да достигне до селото си, умрял от жал. Поради тия случки бяха хванали от Кономлади 7 души, от Брезница около 8, от Търново 3-ма и Бесвина един. Всички бидоха изтезавани, но един само, от търновчаните, предаде всичко. В Корча осъдиха някои от тях, а някои освободиха, които можаха да дадат откуп. Това стана в началото на юлий. Преди това, през май, същият Коте и другарите му бяха нападнали двама кехаи на Касъмовите синове пак за пари. При всичко, че не можаха да ги убият, аскерът от Костур дойде в Кономлади и Брезница и се почнаха нови изтезавания на селяните, и пак с рушвет се откупуваха. Това бяха благодеянията на населението от Коте. Георги и Коте след убийството на беговия син се скарват, Георги се отделя със Спиро от Преспата, а Коте с Тасо и с още един отделя се също. Георги и Спиро дохождат в Смърдеш, а Коте към Дреновени, където се срещнали с Москова.

В това време Чакаларов в началото на юлий първи път стъпи в Костурско с паспорт от Атина, прикрит под чуждо име. Той дойде с намерение да може да се уреди каналът от вътрешността и пак да замине за Гърция и да се занимава с пренасянето на пушките. За тая цел бяхме нагласили в Смърдеш с неколцина власи да му помагат, за да се уреди ка-налът. Дохожда и Москов в Смърдеш. Запознаха се Москов и Чакаларов, говориха пак по уреждането на канала. Чакаларов, като се запозна с положението, желаеше да бъде полезен (докато остава в Костурско), за да се премахне Коте, което ние бяхме решили. Беше нагласено всичко необходимо. Ала не дойде Коте, а дойдоха само Георги с Спиро. Главно по настояването на Чакаларова тези двамата, като попаднаха в наши ръце, решихме да не ги изпуснем. Ч. настоява на 27 юлий вечерта да се унищожи Георги, за когото беше взето решение. Москов същото в Дреновени готвел за Коте и другарите му. Тъкмо вечерта дохажда писмо от Москов до мене, в което ми съобщава, че той за неделя кроел да направи същото за Коте и искаше да се отложи нашето решение. Чакаларов настоява да не се отлага, а аз и селяните не се съгласихме, та отложихме за сутрешния ден.

(Следва)