Насилие или тормоз в училище. Ами сега?

Източник: Правата ми.бг

Автор: Юрия Марковска, завършила Право в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”.

Жертва съм на насилие в училище. Детските градини и училищата са длъжни да осъществяват дейности по превенция на тормоза и насилието, както и дейности за мотивация и преодоляване на проблемното поведение, но очевидно тази дейност не е дала резултат. Стигнало се е до тормоз. Какво се случва оттук насетне?

Какво следва да направи училището или детската градина, ако съм жертва на тормоз?

В училищата и детските градини е задължително да се създаде екип за подкрепа от преподаватели, педагогически съветници, психолози и др. Този екип се създава със заповед на директора на заведението, като участието на поне един психолог и един педагогически съветник е задължително. Екипът следва да работи с децата в риск съвместно с техните родители, съответните регионални центрове за подкрепа за процеса на приобщаващото образование и/или с центровете за подкрепа за личностното развитие.

Станал/а ли съм жертва на насилие в училище/детската градина, законът ме третира като дете в риск. След като съм дете в риск, трябва да ми се окаже допълнителна подкрепа. В училищата и детските градини екипите за подкрепа разработват планове за допълнителна подкрепа на личностното развитие на деца в риск. Плановете се определят вътрешно от самото заведение, т.е. те варират за всяко училище или детска градина. За да се запознаят с този план, родителите ми могат да се обърнат към училището или детската градина.

Екипът за подкрепа на децата в риск трябва да действа в следната последователност:

1. Идентифицира силните ми страни, затрудненията, свързани с развитието, обучението и поведението му, както и причините за тяхното възникване.

2. Изчислява т. нар. оценка на индивидуалните потребности (в зависимост от оценката планът трябва да сочи каква точно подкрепа следва да получи то и с каква продължителност – хорариум).

3. Да даде необходимата и предвидената в плана подкрепа=

4. Да извършва периодично наблюдение.

Как следва да се постъпи с детето, проявило агресия към мен?

Всяко училище и детска градина сами определят в своя правилник за дейността каква по вид дейност да осъществяват с проблемните деца и какво да включва тя. Тази дейност може да бъде следната:

1. Обсъждане между ученика и класния ръководител с цел изясняване на възникнал проблем и получаване на подкрепа за разрешаването му.

2. Използване на посредник при разрешаване на конфликт в училище.

3. Консултиране на детето или ученика с психолог или с педагогически съветник.

4. Създаване на условия за включване на ученика в група за повишаване на социалните умения за общуване и решаване на конфликти.

5. Насочване на детето и ученика към занимания, съобразени с неговите потребности.

6. Ииндивидуална подкрепа за ученика от личност, която той уважава (наставничество).

7. Участие на ученика в дейности в полза на паралелката или училището.

Какво мога да направя аз като ученик-жертва на насилие? А какво могат да направят моите родители?

Ако съм жертва на насилия в училище, то аз непременно трябва да споделя това с родителите ми или с възрастни хора около мен, на които имам доверие. Мога да разговарям с класния ръководител или с друг учител, на когото знам, че мога да споделя.

Родителите ми могат също да разговарят с класния ми ръководител в училище или с учителя на групата ми в детската градина.

Ако това не даде резултат, могат да се обърнат директно към координатора и директора на заведението. В началото на всяка нова учебна година директорът на съответното заведение назначава координатор (най-често това е заместник-директор, но също може да е учител или педагогически съветник), чиято основна роля е да организира и ръководи съвместната работа на екипа за подкрепа на личностното развитие, учениците, дейностите с педагогическите специалисти и родителите.

Ако разговорът им с координатора и директора на заведението не реши проблема ми с тормоза, то родителите ми могат да посетят регионалния инспекторат на образованието и науката и да поискат разговор със старши експерта по приобщаващо образование. Още могат да се обърнат към регионалния център за подкрепа за процеса на приобщаващото образование или към регионалния център за подкрепа за личностно развитие.

Къде можем аз или моите родители да потърсим помощ?

Ако дипломатичните ни опити дотук са безрезултатни, време е да потърсим помощ от другаде. Ако се наложи дори, можем да подадем сигнал или да пуснем жалба. Ето къде:

= Национална телефонна линия за деца: тел. 116 111 и на тел. 112;

= Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД): тел. 00359 2 9339011; факс 00 359 2 9802415; еmail: stopech@sacp.government.bg;

= Зона Закрила област София (24/7) – 0876692280;

= Зона Закрила област Монтана (24/7) – 0897011347;

= Зона Закрила област Шумен (24/7) – 0893361104;

= Гореща телефонна линия за пострадали от насилие, която работи от 9 до 21ч всеки ден:

– 00359 2 9817686 – на цената на градски разговор; достъпен и за хора извън страната;

– 0800 18676 – безплатен;

= местни районни полицейски управления;

= местни отдели за закрила на детето;

= общоевропейски номер за спешни обаждания – тел.112;

= 24-часова национална гореща телефонна линия за деца тел. 0800 19 100 „Говори с приятел” от УНИЦЕФ, ДАЗД и Фондация „Център Надя” – тя има национално покритие, безплатна е, спазват се принципите на конфиденциалност и анонимност.