Дедовия

Прадядо ми - поп Никола - бил забележителен човек.

Македонски комита, обикалял по планинските джендеми с хайдушка чета, с два пищова на пояса и манлихера в ръката, участвал даже в едно малко сражение с турския аскер, но ако споменавам понякога това, то е просто заради интересния факт, но не и за да кажа нещо за себе си.

Защото житието и битието на дядо ми, прадядо ми, прапрадядо, прапрапрадядо ми и така нататък назад в миналото нямат никакво отношение към моето днешно житие и битие на селски даскал и не ме характеризират абсолютно с нищо.

Та ако някой ми рече днес „браво!“, то ще е за това, че толкова години - от 1979-та до сега - съм претърпял всякакви образователни реформи, концепции и стратегии и не съм се хвърлил под влака, а не за това, че прадядо ми или дядо ми е бил някакъв си.

Но за някои хора не е така.

Те очакват да им кажат „браво!“ именно за това, че някой техен дядо (прадядо, прапрадядо) е бил такъв-онакъв или с него се е случило това-онова.

Дядо ми, споменава от време на време (когато му е изгодно!) Боко Тиквата, е репресиран от комунистите.

И чака да му викнем: „Браво, Боко! Какъв велик антикомунист си ти, щом дядо му е мътел водата на комунистите...“

С примитивните хора е така: проектират заслугите (реални или измислени) на дядовците си върху себе си, та се кичат с тях като със свои.

И ето че преди няколко дена един друг примат, Владимир Путин, също спомена дядо си.

Дядо ми, каза Путин, е бил готвач на Ленин!

И чака да чуе: „Браво, Владимир Владимирович, велика заслуга имаш за това, че дядо ти е бил велик готвач на великия Ленин...“

Сигурно е чул и това, ама и други гласове се чуха: интернет се напълни с разни подигравки.

Изнамери се даже картина, която веднага получи подходящо наименование: „Дядото на Путин сипва полоний на Ленин“.

Така е понякога в живота.

Търсиш дядо си, а получаваш дедовия си...