Нобелови лауреати – 1950 година

Курт Алдер (Kurt Alder)

10 юли 1902 г. – 20 юни 1958 г.

Нобелова награда за химия (заедно с Ото Дилс)

(За откриването и разработването на диеновия синтез.)

Германският химик Курт Алдер е роден в Кьонигсхюте, Прусия (днес Хожув, Полша), недалече от Катовице, където баща му, Йозеф Алдер, работи като учител. Момчето получава начално и средно образование в местните училища. В края на Първата световна война, малко преди Полша да стане независима, семейството се мести в Кил, Германия, за да запази германското си поданство. През 1922 г. Алдер завършва средно училище и постъпва в Берлинския университет, където учи химия.

Обучението си Алдер продължава в университета „Христиан Албрехт“ (днес Килски университет), където работи при Ото Дилс, професор по органична химия и директор на университетския Химически институт. През 1926 г., като завършва дисертацията си за азоестерните реакции, Алдер е удостоен с докторска степен и става асистент на Дилс.

През следващата година заедно с Дилс започва да изучава диеновия синтез. Използваните за диеновия синтез диенови въглеводороди представляват съединения, чиито молекули имат обща за две структури четиричленна въглеродна верига, при която две двойни връзки са разделени от еднородна връзка. Алдер и Дилс откриват, че при стайна температура диеновите въглеводороди, присъединявайки молекули на диенофили („любители на диени“), образуват нови устойчиви шесточленни цикли. Те откриват, че тази реакция се осъществява лесно и просто между много различни диенови въглеводороди и диенофили, които присъстват в живите системи, и че като резултат може да се образува потенциално огромно количество разнообразни молекули. Принципът на диеновия синтез, за който Алдер и Дилс съобщават за първи път през 1928 г., се превръща по-късно в основен подход, който позволява на химиците да изследват механизма на много неизучени по-рано органични реакции и поставя основите на полимерната химия. Реакцията на Дилс-Алдер (другото наименование на диеновия синтез - бел. прев.) се използва при промишленото производство на фармацевтични препарати, оцветители, смазочни масла, инсектициди, синтетични каучуци и пластмаси.

През следващите осем години Алдер и Дилс продължават да работят за изясняването на природата на диеновия синтез. През 1930 г. Алдер е назначен за лектор по органична химия в Килския университет, а през 1934 г. става екстраординарен професор. Като специалист с висока квалификация по диеновия синтез, ученият получава предложение да заеме длъжността ръководител на намиращия се в Леверкузен научно-изследователски отдел на концерна “И. Г. Фарбен индустри“, което приема през 1936 г. В Леверкузен Алдер се занимава с проучването на взаимодействието на спрегнат бутадиен (един от видовете диенови въглеводороди) с различни диенофили, по специално със стирола, в резултат от което се образува синтетичен каучук. Той анализира също така механизма на осъществените от него реакции.

Като се връща през 1940 г. към академичната дейност, Алдер, който не е привлечен за изследванията, провеждани по време на войната от Германия, става ръководител на дейностите по експериментална химия и химически технологии в Кьолнския университет. Едновременно с това е назначен за директор на Химическия институт към този университет. Алдер са занимава вече с въпросите за приложението на диеновия синтез, което би позволило да се изясни химическият състав на сложните продукти с природен произход, такива като терпените (изомерни въглеводороди, открити в маслата на иглолистните растения), ергостерина (изходното вещество за витамин D) и витамин D. Изключително способният стереохимик Алдер се интересува също така защо се образува един или друг конкретен продукт от дадена реакция, при която има възможност да се образуват няколко изомери.

След получаването на Нобеловата награда Алдер продължава да се занимава с преподавателска дейност и научни изследвания в областта на по-нататъшното потенциално използване на диеновия синтез за промишлени цели. През 1955 г., като се присъединява към 17 други нобелови лауреати, той подписва декларация, призоваваща всички страни да осъдят войната като инструмент за външна политика. Ученият, предан до най-висша степен на своята работа, не се е женил никога. През 1957 г. лекарят му поставя диагноза: изтощение на организма, след което следва пълен отдих. Една година по-късно Алдер умира на 55 години.

Освен с Нобелова награда Алдер е награден с медала Емил Фишер на Германското химическо дружество (1938 г.). Присъдени са му почетни степени на медицинския факултет на Кьолнския (1950 г.) и на Саламанския (1954 г.) университет. Член на Германската академия на естествоизпитателите „Леополдина“.

Превод от руски: Павел Б. Николов