Какво научихме от интервюто с Владимир Путин и от филмите за него?

АВТОР: АНДРЕЙ ПЕРЦЕВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Една седмица преди президентските избори Владимир Путин стана неочаквано открит и откровен. На 10 март излезе негово интервю за телевизионния канал NBC, на 11 март филм за него на Андрей Кондрашов, а миналата седмица се появи и филмът „Световен ред“. Всички те си приличат по нещо: Путин разсъждава за международните отношения, спомня си миналото и говори много малко за бъдещето. Вижда се, че се е уморил да играе ролята на „главен европеец“ и на либерал в Русия. Той признава доста откровено симпатиите си към военните и готовността си за спорни постъпки. Руският избирател трябва да получи допълнително потвърждение за кого и за какво гласува, а страните от Запада – доказателство за това, че позицията на Путин се подкрепя от населението на нашата страна.

„И какво от това?“ – този израз се повтаря в интервюто за телевизионния канал NBC пет пъти. „И какво от това, че са руснаци?“ – казва руският президент за заподозрените в атаките срещу сървърите на Демократическата партия на САЩ. „И какво от това?“ – отговаря той на въпроса за изказванията на съветника на президентската администрация за кибервойната. В руските новини този разговор се представя като мощна дипломатическа победа: показаха го в най-гледаното време, а руският президент отговаряше на нападките на Меджин Кели уверено и откровено. По този начин се изказват доброволните и поощряваните поддръжници на властите в социалните мрежи. Самият Владимир Путин разчита на това, че с помощта на разговора ще представи на американския народ своята позиция за надпреварата във въоръжаването и за намесата на Русия в изборите на САЩ. „Ако която и да е домакиня чуе какво говоря, ако ѝ покажете това, тя ще го чуе наистина и ще разбере, че ударите на 11 септември и противоракетната отбранителна система нямат нищо общо помежду си“ – твърди направо той.

В големите американски средства за масова информация реакцията към интервюто беше доста сдържана - Washington Post направи основна новина от един детайл. „А може това да не са руснаци, може да са украинци, татари, евреи, просто с руско гражданство. Пък и това трябва да се провери, може да имат двойно гражданство или зелена карта, а може също така за тази работа да са им платили американците“ и в общи линии „никой не е доказал, че Русия се е намесила в американските избори“, продължава да нарежда Путин. Предположението, че това е направено от „евреи“, WP изнесе в отделен материал. New York Times също акцентира върху възможната намеса на Русия в изборите, наистина – без национален оттенък. „И какво от това?“ – вдигнаха рамене в Пентагона при разсъжденията за новата надпревара във въоръжаването, от която изобилстваше интервюто на Владимир Путин.

В общи линии Меджин Кели не изясни нищо ново в своето интервю: за новите оръжия, за това защо САЩ са виновни за тяхната разработка и увеличаване, Путин каза в своето послание. За „руските хакери“, които може би изобщо не са руски (макар че може и да са руски), президентът се произнесе по време на своя пресконференция през 2017 година. Но съдържанието на някои отговори на Владимир Путин на въпросите на журналистката и общият тон на неговите изказвания бяха нови. Президентът се представи в доста необикновено за него амплоа и това амплоа е ново преди всичко за руските граждани. Волно или неволно Путин представи живота в нашата страна като хаос, който властите (включително и той самият) не контролират.

„Познавам този човек, но той не е сред моите приятели. Това е просто изкривяване на фактите. Има такъв бизнесмен, той се занимава ту с ресторантьорски бизнес, ту с нещо друго“ – отговори с възмущение Владимир Путин при споменаването на Евгений Пригожин във връзка с хакерските атаки и работата на частните военни компании в Сирия. По-нататък той нарече това „среден бизнес“, който държавата не контролира много добре. Ако се съди по думите на Путин, той не контролира много добре даже думите на своите приближени сътрудници: секретарят по печата Дмитрий Песков „говори абсурдни неща“ без всякакви нареждания. Някакви хакери са атакували сървърите на Демократическата партия, докажете, че са руснаци. Доказахте ли? А какво означава „руснаци“? Не знаете, а защо тогава питате?

„У нас между военните има разбиране как се правят тези проверки, има по правило проверени в този смисъл механизми и достатъчно високо равнище на доверие. По принцип военните работят доста професионално помежду си. Политиците говорят много, а военните знаят какво вършат“ – направи още едно важно признание Владимир Путин, като подсказа какво означават за него прословутите „реални дела“. Оказва се, че това не са толкова стопанството и икономиката, колкото отбранителната промишленост.

Някои от привържениците на президента в Русия харесаха интервюто: ловко сряза американката, разказа за оръжието, но не можаха да го разберат за намесата в американските избори. Една част от отговорите разочарова лоялните към властта граждани: а защо не отговаря честно? Та нали според официалната гледна точка сега в Русия няма хаос, а има силна държава, която се утвърждава на световната арена. „Да, намесвали сме се и ще се намесваме. Да, активни сме в Сирия. Да, плашим с оръжие и ще плашим – това са отговорите на един силен президент, а не разни увъртания“ – тази гледна точка беше широко представена в социалните мрежи. Те видяха в хаоса хаос.

Искахме колкото се може по-добре, а се получи „какво от това“. И на Запад интервюто засега не предизвиква необходимото впечатление, пък и вътрешните зрители не зарадва много. Въпреки това то решава една комуникативна задача: президентът се изказва в навечерието на изборите и ако победи с добър резултат, това ще означава, че всички руснаци са съгласни с казаното. Те не са против новата надпревара във въоръжаването, искат особена роля и уважение към Русия в света – това е основно за президента, основно е и за всички граждани на страната.

Същата задача решават и другите разговори с Владимир Путин във филмите „Путин“ и „Световен ред“, където президентът прави по-откровени заявления, поясняващи системата му от възгледи. През 90-те Западът е определил на Русия „място до нощното гърне“, с което президентът и, разбира се, всички граждани не са съгласни. Въз основа на противоречиви данни на специалните служби руските военни могат да свалят без проблеми цивилен самолет – Путин разказа, че в деня, когато се откриваше Олимпиадата в Сочи, е дал заповед да бъде свален граждански лайнер, уж завзет от терористи. „Не казвайте, че не сме ви предупреждавали“ – изпраща Кремъл сигнал към обществото. „Ето, виждате ли – ние ги предупредихме, а те все едно гласуваха“ – е сигналът към Запада. Преди имаше други експортни сигнали: „Владимир Путин е единственият европеец, не позволява да дойдат на влас и да се доберат до ядрения бутон комунистите и националистите, благодарете му“. Сега Путин се изправя пред нас не като укротител на хаоса, а като негов представител.