Писмо на Васил Левски до Централния комитет в Ловеч - 12 декември 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 105. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8083. Арх. т. I. № 44, стр. 73.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ В ЛОВЕЧ - 12 ДЕКЕМВРИ 1872 ГОДИНА

1872, 12 декември, България

Братя!

В Алипаа Селевли  

Писмото Ви от 1872/7 окт. е: да не дохождам скоро в града ви, защото можело да стане... [1] А председателят ви в писмото по негово мнение, да дойда та да видим какво трябва да се върши [2]. Защото според както ви виждал от вашите кожи цървули не ставали. И всичко това произхождало от страха ви. По думите на председателят ви оправих се да дойда в града ви и да се срещна с някой и друг веднъж завинаги, защото и времето е вече твърде късо, та и не ни остава да прехождаме за повече пъти. Тъкмо да тръгна за в града ви, получих писмо, в което ми се бележи, че са били подхвърляли в някоя къща писма с моя подписка: Ас. Дер. Кърджала, в които писма [се] казвало: да ми донесете тефтера на еди коя си колиба и там да го оставите, а всички друго, каквото има, да го изгорите! И в писмото ойдордисвани слова като да приличат на моите [3]. Писмено да ми дадете [4] за тия писма, които са писани от вас. Пророкувам целта каква ви е била. И [да ми съобщите] по вишегласие ли сте го направили или сам някой [от вас е съчинил и подхвърлял писма] и кой е? Ако на това се отречете [всички] и всеки каже от вас „не знам“, то аз знам и ще ви покажа да видите кой е. [5] За следствието [6] на тия подхвърлени писма спирам да говоря, докато видя ще се изповяда ли сам оня, който е мушкал в портата изрезката. И като [изповяда] какво си е мислел с това, па тогава [ще говоря и аз]. По тия писма се страхувам да дойда в града ви. В тях тълкувам истинно предателство и[ли] предателство без да иска - от страх. Но вижте какво ще ви кажа веднъж завинаги: и веднъж и сто пъти [да] излизам от длъжността си, [да ви забележа] пък защо исках да дойда. Затова колкото писма, пари, вестници и всички, каквито има оставени във вас и в председателя тайни работи [7] да се пренесат у Николчо [8], че или аз ще премина да ги взема, или друг ще изпратя да ги отнесе [там], където събираме вече всичките работи [9], защото времето заповяда. У председателя има принесени от други комитети пари, попреди ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа. Той не е ли чел устава! На комитетска пара не се знае и минутата кога ще се поиска. Сега, както казах: пари, писма и пр. да се занесат у Николчови. И всичко от днес нататък кой каквото има за мен у Николчо да оставя. Оттам ще и получава. По-нататък не трябва да го [10] питате откъде приема и закъде изпраща. Мои неща, ако дойдат до вас отнякъде, няма да ги разваляте [разпечатвате], като писма и пр. Недейте ги и бави, в същото време на него предавайте. Какво да правя като сами се показвате неспособни пред другите [11], които вчера са захванали. Днешната случка ви се е предсказвала сто пъти, че може да бъде, срещу което изповядахте, че ще постоянствате. Къде ви е постоянството? И затова не сте ли вие сами причината да страдат и други хора, като ви казах пред Димитър Общи пред очите му какво той не е за своя глава да се отрежда на работа! Толкова думи не ви ли стигаха, дето ви изговорих при него, та да си съставите [мнение] и за по-нататък? Колкото време е ходил по-напред с мен, не чувахте ли от устата му като се оплакваше пред вас, че дето и да сме отишли, него съм оставял в хана, пък аз сам съм вършил [работата], а него не съм представял пред другите членове да се запознае с тях! След тия ясни думи не разбрахте ли, че аз само от препоръката му, отдето се изпраща до мен [12] не му се доверявам, както и на Ангел [13], докато аз сам не ги изпитам както си знам! Но ще кажете: „Като ходихте тримата два месеца заедно, не ги ли позна?“ Тук ми трябват много думи, за да ви докажа [14], че в народната работа да се опознае човек доколко е родолюбец и постоянен за всяко нещо, често се случва време, за да се опознае човек, па и твърде дълго време! [15] Затова едни народи, които бързат за такова нещо, печелят го за повече години от ония, които барат полека. Вие ми казвахте: „За тая работа трябва да се разпратят хора на всяка страна и да се върши по-скоро.“ И аз ви казвах, че трябва, но няма такива хора. А Вие ми показахте Ангел Кънчев и Димитър Общи. На Ангел Кънчев му казах като на учен човек, че тая работа да я научи като него човек да я върши безпогрешно, му трябват не по-малко [от] четири години, като се скита на всяка страна и среща хора с различни мнения и пр., и пр. А той в тия думи ме взе като че взимам за себе си привилегии! Вие чухте като му казвах как трябва да се постъпи и в Русчук. Видяхте като не слуша и какво стана [16]. Също и Димитър Общи ме вземаше за привилегирован, като показваше и вам [17], без да разбере, че работата народна не върви по друг път, освен по оня, който показвам. Димитър Общи да се отреди по Орханийско и да му се даде пълномощно такова [18] решихте всички вие, като повече даваха гласа си Анастас [19] от Плевен, Ваньо и Пъшков [20]. И отпосле малко [21] четяхте против него [22] писма от ония страни [23]. Сам Пъшков и др. от ония страни устно колко го нападаха, като предвиждали, че според лудите му работи скоро щяло да пропадне работата по ония страни! Според тия писма и думи писах му да дойде да видим това, което се казва за него тъй ли е. Той не дойде. Писах му и нарочно пратих [на] Д. поща [24] пак да му каже да дойде и да донесе сметка от работата си (де какво е взимал и къде е давал). Пак не дойде. Отидох сам най-накрая, защото и писма ми дойдоха от някои частни комитети, в които ми пишат за работи, съвсем другояче показвани от Д. Общи. Повиках го с мен заедно да дойде да обиколим местата, откъдето се напада. А той каза, че ще дойде на утрешния ден, [но] [по]вече го не видях досега. Там му останаха и сметки, и разправия за всичко в затвора сега. Се тогава, като го не видях на другия ден, та да му кажа да не ни бастисват засега и пощата, защото работата си докато наредим, па тогава да се види с какви хора трябва да се бастиса. Това казах на Стоян Пандур (войводата) да каже и на Д. Общи, но както за всичко и за това не слушал. Ето, че вие сте си причина да треперите от страх, защото и за мен вече място не давате да дойда в града ви, и да вдигна всичко, което има във вашия град, по причина, че Д. Общи познава всички ви... В подозрение сте и затова трябва да приберете всичко и да го предадете, както ви бележа по-горе. Пък вие занапред - дързост, а другите трябва да мислят че [са] полагали клетва! Който не изпълнява клетвата, в която се е клел пред Евангелието, т.е. във вярата и в честта си, той е най-низкият и гнусният човек на света. По-добре е [за човека] сто години мъки честни, а нежели да тъпче честта и вярата си! Утре е ден и ще се каже на такъв: „Не си честен, не си българин, лъжеш и в Евангелието.“ Нали сте се заклели, че ще изпълнявате устава. Като са [по]паднали тия братя в затвора, може да ги изпратят и на заточение, помагате ли им, както пише в устава; че всеки от другарите му е длъжен да му помага, кога изпадне в беда! Аз можех да ги отърва веднага, щом научих, но ще се развали голямата работа, която вече е дошла да се види на светло [25]. Освен това извести се, че ще ги пуснат всичките, освен обираните на пощата. Затова и възпрях работата назад, че ще бъде по-добре. Пък ако те останат в затвор, скоро с революцията заедно ще си ги вземем невредими. Слушайте сега на долните ми думи и прощавайте завсякога, защото ви говорих, говорих, а вие сте си вие, отсега нататък, ако станете други, хайде да видим.

Според устава работата е докато не видим, че можем сами да си изтъчем платното, няма да се дава глас за въстание! А сега излиза друго според вънкашното обстоятелство [26] и да не се протакат работите ни, защото да не се случат и други орхански подобни работи, в които кой знае може да попаднат ония хора, на които се надявали да поведат работата [27]. Решава се едно твърде скорошно въстание. Писали сме на всички частни комитети да дават кой колкото вече пари има, и колкото може да вдига с лихва, и тия пари най-много за два месеца, колкото се приготвят, с тях ще поръчаме оръжие. А после и да внесе някой [пари], няма оръжие. Защото в едно късо време слагаме се пак в друга работа и сме готови да се провъзгласи въстанието [28]. С голяма мъка ако можем отблъсна това време за някой месец повече, работата ще бъде много по-добра. Годината няма да прехвърли. Това ненадейно време заповядваше ми преди три недели още в началото на зимата да дам глас за въстание! Но като тъй ненадейно, още в нищо и никакво неприготвени върнахме го за някой месец и друг, докато се съберем всички членове на Централния комитет и дадем по-добър ред на това въстание. Следва още както и на окръжните центрове. [29]  

В. Левски (Ибриямаа Анадоллу)

-----------------------------------

1. Че имало опасност властта да тръгне по претърсвания и да не би да го хванат.

2. Но председателят на комитета отделно му писал да дойде.

3. Преправен почеркът да прилича на неговия.

4. Писмено да му дадат обяснение.

5. Който е писал подхвърленото писмо.

6. За целта и значението.

7. Печат, общ регистър и др., с които - според устава - разпорежда само председателят.

8. Сираков.

9. Да прибере архива на Централния комитет в Българско и всичко друго и да го отнесе при Централния комитет в Букурещ.

10. Николчо Сираков.

11. В сравнение с другите.

12. От Каравелов.

13. Ангел Кънчев.

14. За да ви разясня този въпрос.

15. Често трябва твърде дълго време, за да опознаем един човек, доколко е родолюбец и постоянен за всяко нещо.

16. Намек за самоубийството на Ангел Кънчев през март 1872 г. в момента, когато турската власт посегна да го залови в Русе.

17. Като говореше за това и на вас.

18. И да му се даде пълномощно, че е шеф на изпълнителния комитет в онзи край...

19. Анастас п. Хинов.

20. Членове от Ловчанския комитет: Ив. Драсов и Д. Пъшков.

21. И скоро подир.

22. Четяхте против Д. Общи.

23. Писма пълни с оплаквания.

24. Дико Пеев.

25. Дошло (наближило) е вече да обявим общо въстание.

26. Черна гора и Сърбия обещали помощ.

27. Да не станат арести и в други области като в Орханийско и работниците като се издадат един други, да се ощети всеки план за въстание.

28. В късо време като се реши да провъзгласим въстание, не можем вече да се занимаваме с доставка на оръжие и с други подготвителни работи.

29. Последната бележка означава, че писмото е било придружено с копие от подробните инструкции, дадени до Орхание, Сливен и пр., че се превръща в Революционен окръжен център и Ловеч.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

56. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година

57. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

58. Писмо на Васил Левски до Олимпий Панов

59. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 27 юни 1872 година

60. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов - 27 юни 1872 година

61. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 30 юни 1872 година

62. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 2 юли 1872 година

63. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков

64. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

65. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 25 юли 1872 година

66. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет

67. Писмо на Васил Левски до сливенци

68. Писмо на Васил Левски до частните комитети

69. Писмо на Васил Левски до няколко частни комитета

70. Писмо на Васил Левски до частен комитет

71. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 25 юли 1872 година

72. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 25 юли 1872 година

73. Писмо на Васил Левски до Централния комитет във Влашко – 25 юли 1872 година

74. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи

75. Писмо на Васил Левски до приятел

76. Писмо на Васил Левски до Централния комитет в Ловеч

77. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 3 август 1872 година

78. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 3 август 1872 година

79. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 4 август 1872 година

80. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в с. Ихтяр Касан Хатем – 6 август 1872 година

81. Писмо на Васил Левски до Централния комитет в Букурещ – 25 август 1872 година

82. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 25 август 1872 година

83. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 25 август 1872 година

84. Писмо на Васил Левски до Атанас п. Хинов – 25 август 1872 година

85. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 16 септември 1872 година

86. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 16 септември 1872 година

87. Писмо на Васил Левски до орханийци

88. Писмо на Васил Левски до частния комитет в Т. Пазарджик – 25 октомври 1872 година

89. Писмо на Васил Левски до частния комитет в Т. Пазарджик – 29 октомври 1872 година

90. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 30 октомври 1872 година

91. Писмо на Васил Левски до сливенци – 9 ноември 1872 година

92. Писмо на Васил Левски до сливенци

93. Писмо на Васил Левски до орханийци

94. Писмо на Васил Левски до Димитър Трайкович

95. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца - 12 декември 1872 година

96. Писмо на Васил Левски до орханийци - 12 декември 1872 година

97. Писмо на Васил Левски до Т. Пазарджик

98. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници