Фейсбук - враг на Абхазия

АВТОР: ОЛЕГ-САНДРО ПАНФИЛОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

По време на неотдавнашна среща с жители на Сухумски район ръководителят на окупираната Абхазия Раул Хаджимба за първи път заплаши публично да спре достъпа до социалните мрежи, на първо място до Фейсбук.

Завършилият Минската школа на КГБ Хаджимба вече беше „премиер-министър“ и „вицепрезидент“ на окупираната Абхазия, а преди четири години зае поста „президент“. Внезапното му изказване за Фейсбук беше следното: „Аз отдавна съм свикнал да ме представят и такъв, и онакъв. Но когато правят това с ръководителите на държави, с които градим отношения, това е вече позор за целия абхазки народ. Ние се заливаме практически без ограничения с помия и мнозина се обръщат към мене с молба да затворя социалните мрежи. Ще се вземе решение, което ще позволи въпросът да бъде решен“.

Ако се съди по всичко, става въпрос за Владимир Путин. Хаджимба едва ли би казал нещо в защита на ръководителите на Грузия, напротив, абхазката пропаганда поощрява оскърбленията и униженията по адрес на Тбилиси. В самата Грузия се отнасят към това снизходително, защото в страната няма никакви регулиращи държавни органи, Конституцията забранява осъществяването на държавна пропаганда, отношението към критиката е спокойно – като към важно правило на свободното слово и демокрацията. Но нелицеприятните изказвания на абхазците за Русия, основната кърмачка на Абхазия, свидетелстват не толкова за интриги, идващи от жителите на окупираната територия, колкото за натрупани претенции. Други съседи Абхазия няма.

Както твърдят самите абхазки журналисти, всичко започва през 2014 година по време на изборите за „президент“. Критиката се активизира малко по-късно – след като хакери публикуват материали от електронната поща на приемната на Владислав Сурков, от които стана известно как Кремъл е манипулирал изборите и как е лобирал за своето протеже Раул Хаджимба. До това време никой в Абхазия не смее да се изкаже срещу руските власти: през всичките 25 години окупираната територия живее с кремълски дотации, но преди четири години населението се е засегнало от това, че му отнемат правото да избира самостоятелно. Разбира се, абхазките избори само косвено напомнят демократичен процес. Освен това в републиката ги няма над 60 процента от избирателите, които са коренни жители, етническите грузинци бяха прогонени през октомври 1993 година.

В днешно време, както пише вестник „Република Абхазия“, „абхазката част на Фейсбук започна да се пълни след събитията през 2014 година с анонимни потребители. Засегнатите от публикациите на „скритите“ автори искат да се изясни кои са в действителност тези потребители. Генералната прокуратура на Република Абхазия заведе наказателно дело, но личността на анонимницити не можа да бъде установена. Оказа се, че в условията на Абхазия това е невъзможно. Тогава анонимните потребители създадоха във Фейсбук много групи, в които не престава острата критика към политиката на властите, полемиката в коментарите под постовете понякога преминава в обиди. Това не може да не вълнува неравнодушните граждани на Абхазия, затова в обществото все по-често говорят за необходимостта за се затвори Фейсбук. Тази инициатива подеха няколко депутати“.

Фейсбук стана в Кавказ най-популярната информационна площадка, истинска социална мрежа, но с ментални особености – някои пишат сдържано за властите в страната си, някои ги ругаят откровено. Жителите на Северен (руския) Кавказ се държат предпазливо при обсъждането на политически теми, още повече когато са свързани с политиката на Кремъл. Там те могат да бъдат лесно арестувани, съдени и изпратени в затвора. Друго е положението в Грузия, където всеки трети жител има свой акаунт, мнозина прекарват по два-три часа в обсъждания, макар че и традиционните начини за изказване на свои гледни точки продължават да са достатъчни – в Грузия има около сто телевизионни канала, по няколко от тях се излъчват 3-4 политически дискусионни предавания в седмицата. Затова грузинската част на Фейсбук, като самото общество, е различна: много политика, има история, спорт, деца, външна политика.

Друго нещо е абхазката част, където потребителите са значително по-малко, основна тема е политиката, след това социалните проблеми, а най-популярният от тях е свързан с медицината и здравеопазването. Сред политическите теми преобладава, разбира се, грузинската. Както цялата абхазка пропаганда, така и абхазките потребители на Фейсбук дъвчат всячески костите на грузинците, продължават да ги наричат „фашисти“. Идеологическата война се води в по-голямата си част във Фейсбук, а не по телевизионните канали, които технически и интелектуално са много по-назад от руските и затова хората ги гледат само заради местните новини и концертите.

Абхазката част на Фейсбук ще удари в земята всичките политолози и аналитици, но именно там се крие опасността за марионетната власт, именно там се разгръщат истински битки при обсъждането на едни или други политици. Ако потребителите ругаят руската власт, то е изключително заради намесата в изборите и контрола над идеологията. Никога не се срещат коментари като „не трябва повече да ни дават пари“ или „спрете да раздавате руско гражданство наляво и надясно“, или „оттеглете руските войски“. Почти винаги, с много малки изключения, се използва руски език. Това е основната разлика от грузинските социални мрежи, защото рускоезичните грузинци са вече много малко, а с абхазците спорят в социалните мрежи изключително бежанци от Абхазия.

Ако се разглежда сериозно заплахата за абхазката „власт“, думата е, разбира се, не за това, че някои потребители могат да употребят ругатни за Путин, „намесващ се във вътрешните работи на Абхазия“. Марионетките се страхуват от оценките по свой адрес, които стават все повече и повече. Като този коментар на Аида Гармелия: „Народът бедства. За четири години страната и нейните жители обедняха. Не се вдигнаха обещаните пенсии. Орязаха заплатите. Повишиха данъка върху добавената стойност, въведоха новоизмислени данъци. Пълна нищета в страната. Но се оказва, че не е нищета за всички. Да вземем например новия кмет на град Гагра. Незначителен човек. Може дори да бъде наречен нищо и никакъв. Разбира се, роднина е на днес покойния Павел Ардзимба. И кой с такова настървение, с такова усърдие постави този нищо и никакъв човек на кметското място?“

Всъщност един от инициаторите на гоненията срещу Фейсбук е известната в пределите на окупираната Абхазия журналистка Изида Чания, която на 16 февруари избухна с пространен текст, като обвини в информационна война Грузия, а по-точно политическата партия „Алианс на грузинските патриоти“, която уж финансирала подкрепата на две групи: „МАСИК ЦВИЖБА ПаСОЛ АБХАЗИИ В ВАНУАТУ“ и „Абхазки патриоти“. Популярността на групите за Абхазия е невероятно висока: в първата има 1825 участници, а в „Абхазки патриоти“ – 13 398 участници. Изида Чания дори посочи точния брой на потребителите, които осъществяват подривна дейност срещу Абхазия – 11 573 души, пишещи под псевдоними.

По какъв начин журналистката е научила това, си остава огромна загадка, но причината се крие другаде: в „Алианс на грузинските патриоти“ един от лидерите е Ада Маршания, етническа абхазка от княжески род. Освен това Изида Чания по някаква причина не знае, че „Алиансът“ е една много неприятна проруска партия, а нейните лидери, без да се крият, ходят в Москва. И накрая откъде на къде могат изобщо да се смятат някакви групи във Фейсбук за етнически или за принадлежащи към някаква държава, ако сървърите на портала се намират в САЩ, а създателите му са американци. Тайнственият „Масик Цвижба“ е псевдоним на етнически руснак, бежанец от Абхазия, живеещ сега на няколко хиляди километра от Грузия.

Най-вероятно в Абхазия са решили да вземат пример от Русия, където всички социални мрежи се намират под наблюдението на специалните служби, а потребителите могат да бъдат поставени зад решетката само за препубликуване на чужд коментар. Тъй като социалното и икономическото положение в Абхазия ще се влошава паралелно с руското, и в Москва, и в Сухуми очакват неприятности, свързани с неконтролируемото информационно пространство. Но даже Русия не се решава да забрани напълно социалните мрежи като Китай, разбирайки, че това е технологически трудно и е много главоболно от материална гледна точка. Ако китайските потребители са се научили да заобикалят забраните и техническите бариери, защо с това да не се справят и руските.

Освен инициирания от Изида Чания скандал по отношение на анонимните потребители, борещи се с абхазката власт, самата абхазка власт се страхува от неконтролираното информационно пространство не по-малко. Социалните мрежи понякога могат да конкурират напълно телевизията дори и в това, че поместената информация може да бъде прочетена и след един ден, и след една седмица. Близостта на кризата тласка властите на окупираната Абхазия до противопоставяне с обществото, за което Фейсбук и другите социални мрежи са единствен отдушник.