СЛУЖБОМЕР

сряда, март 14, 2018

Горкият Фройд

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Из подготвената за печат книга „Черната дупка на мозъка“

В края на XIX век Зигмунд (Зигизмунд Шломо) Фройд започнал да формулира вече своето приказно учение. Силата му била, преди всичко, в извънредната съблазнителност на фройдистките идеи за човечеството. (Както виждаме, в местния фолклор фройдистката терминология и до днес заема доста почетно място.)

От Фройд хората научили не без удоволствие, че тяхното мислене има в основата си тайни порочни механизми, че се управлява от някакво всесилно "подсъзнание", а също така "от силите на несъзнателното". Още едно приятно откритие било това, че всички тези загадъчни процеси могат да бъдат регулирани с помощта на така наречената "психоанализа".

За пазара на парамедицинските услуги по онова време въпросната теория била най-подходяща стока. Работата е в това, че Европа вече се научила "да нервничи". Тя разбрала, че хората имат "психика", и се чудела как да я приложи достойно. Отначало станали модерни припадъците и продължителните истерии. След това, с развитието на психиатрията, станал известен обширен списък с невротични депресии и публиката се научила да страда от тези, които свидетелстват за "тънката душевна организация" на техните носители или носителки. Разбира се, особено усърдни били дамите. Но и сред мъжкото население малцина можели да си позволят "нервно здраве". Това се преценявало като предизвикателство към обществото, лош тон и пряко свидетелство за примитивността на индивида.

Класическата психиатрия, разбира се, не била готова за епидемията от душевна изтънченост. Тогава се появил доктор Зигизмунд Шломо с неговата "психоанализа".

Според една от версиите той оценил съвсем правилно "клиничния пейзаж" и неговите финансови потенциали. (Те наистина били великолепни.) Нещо повече, умният и наблюдателен Зигизмунд вече знаел добре колко скучна и мизерна е съдбата на учения физиолог, съвестно предан на своята "чиста" наука. Участта на обикновен "доктор" не била с нищо по-хубава. Улегналото загниване в качеството на квартален лекар, живеещ под звънтенето на медни монети, не влизало в плановете на Фройд. Той виждал ясно как от всички страни се протягат портфейли и портмонета, предназначени за този, който успее да направи лечението на "душата" не по-малко увлекателно от самата болест.

Фройд, разбира се, откликнал на този зов. Той превърнал лесно своя академичен багаж в суровина за многозначителни фантазии и забавно шарлатанство. Но именно това било необходимо на публиката. Изтощена от издевателствата на материалистите над вечните ценности, тя търсела в неврологията чувствителния аромат на непостижимото. Фройд осигурил този аромат и улучил "десетката".

Впрочем, не всичко било така линейно. Омайното шарлатанство на психоанализата вероятно никога не би украсило скрижалите на историята на медицината, ако не бил С17H21NO4. Разбира се, днес е трудно да узнаем кой е бил в по-голяма степен автор на идеята за "подсъзнанието, безсъзнателното и психоанализата" - самият Фройд или онези (като цяло) стотина килограма кокаин, които, като започнем от 1883 година, доктор Зигизмунд Шломо си инжектирал, погълнал, втрил, употребил назално, клизмално или даже във вид на капки за очи.

Извънредно трудно е да заподозреш човек, запознат с основите на физиологията на мозъка, в съчиняването на такива фантазии като "подсъзнанието". А Фройд не просто познавал физиологията, а я познавал добре. И до своя кокаинов период написал няколко не лоши статии, включително и за медицинската енциклопедия на Нотнагел. Така ме най-вероятно истинският творец на фройдизма е все пак не докторът, а С17H21NO4. Но кокаинът, поради известни причини, не можел да заяви за своето авторство и всичките лаври обрал изключително Зигмунд Фройд.

Между другото, ако се съди по всичко, именно постоянното кокаиново опиянение попречило на Фройд да забележи това съществено откритие, което направил през 1884 година. Когато изпробвал върху себе си кокаина, който му изпратила за изследване фабриката "Мерк" от Дармщат, той опитал въздействието на концентриран кокаинов разтвор върху роговицата на очите си и открил способността на cocainum да парализира рецепторите, включително и рецепторите за болка. Малко по-късно това откритие било присвоено от Карл Колер, който именно въз основа на неразбираемата статия на Фройд в "Heitlersche Zentralblatt für Therapie" (където Фройд описал личните си преживявания) въвел в оперативната офталмология кокаиновата анестезия на роговицата, с което поставя началото на нова ера в очната медицина.

Тази ситуация довела Фройд до дълговременна ярост и по всяка вероятност предизвикала пълното му скъсване с физиологията и медицината. Но той никога не забравил за очарователната сила на научната терминология и продължавал да жонглира с нея. Плюс това доктор Зигмунд Фройд разбирал добре търговската тежест на научните регалии и има единадесет неуспешни номинации за Нобелова награда.

Но всъщност цялото му учение - и според собствените думи на Фройд, и според фактите - няма никаква връзка с неговите научни познания. Нещо повече, той непрекъснато споменавал, че "най-добрите си ученици е намерил сред хора, които не са лекари" (Ф. Вителс, "Фройд: личност, учение и школа", 1925 г.).

Нобеловият лауреат Питър Медауар нарича някога учението на Фройд "най-грандиозното мошеничество на ХХ век". Но Медауар, заслепен от академичната си гнусливост, по всяка вероятност все пак греши. В учението на Фройд няма нищо грандиозно. За съжаление, в това учение изобщо няма нищо достойно за споменаване.

Изобщо, Фройд предизвиквал дълго време справедливото раздразнение на биолози, физиолози и невролози, докато времето не го бутнало "три етажа по-ниско" от науката, в масовите развлекателни дисциплини, каквито са езотериката, астрологията и психологията...

ДРУГИ ПУБЛИКАЦИИ ОТ АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ В БЛОГА:

1. Теория и практика на кощунството. Част 1

2. Теория и практика на кощунството. Част 2

3. Откъснатите уши на бога

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.