СЛУЖБОМЕР

понеделник, февруари 19, 2018

Прочистването на Кавказ

АВТОР: ОЛЕГ-САНДРО ПАНФИЛОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Бившият ръководител на Дагестан Рамазан Абдулатипов и временно изпълняващият длъжността ръководител на Дагестан Владимир Василев (от ляво на дясно) по време на церемонията по представянето на В. Василев в голямата зала на Народното събрание. Русия, Махачкала, 5 октомври 2017 година

Преди една седмица генералният прокурор на Русия Юрий Чайка, пристигайки в Дагестан в рамките на работно пътуване, представи на колектива на надзорното ведомство на републиката новия прокурор Денис Попов. Както наскоро назначения ръководител на републиката Владимир Василев, новият прокурор не е имал преди това никакви отношения с Дагестан, последните три години е работил в Хакасия. Два дена преди това се появяват съобщения за мащабни обиски във всичките структури на Дагестан.

Северен Кавказ като че ли не е преживявал досега толкова мащабни проверки, уволнения и арести. До неотдавна Дагестан беше известен само като дотирана република, в която живеят няколко десетки народи и народности и която през последните години, от 8 септември 2013 до 3 октомври 2017 година, се ръководи от ветерана на номенклатурата, издигнатия от Путин и любимеца на Елцин Рамазан Абдулатипов. Ако следваме градацията на руската номенклатура, той е истински „жилав стопански ръководител“ и в миналото „верен ленинец“, започнал кариерата си от секретар на Тляратинсикя районен комитет на ВЛКСМ (съветската младежка организация на комунистическата партия – бел. П. Н.).

Зданието на дагестанското правителство. Махачкала

Преди да бъде назначен за ръководител на Дагестан, Абдулатипов отслужи четири години като посланик на Русия в Таджикистан, а през 20009 година беше изпратен на почетно заточение като ректор на Московския държавен университет за култура и изкуства. През 2013 година Абдулатипов се оказа неочаквано назначен от Путин за ръководител на Дагестан и за него гласуваха 86 от 88 депутати в Народното събрание на републиката. Като временно изпълняваш длъжността ръководител на Дагестан Абдулатипов посочи десет приоритетни проекта за развитие на републиката: „Ефективно държавно управление“, „Безопасен Дагестан“, Нова индустриализация“, „Предприемачът – опора на Дагестан“, „Диаспората – силата на Дагестан“, „Привличане на федерални инвестиции“, „Антикорупция“, „Ефективно териториално развитие“, „Просветен Дагестан“ и „Търговски образ на Новия Дагестан“. Той реши също така да смени химна и герба.

Премиер-министърът на Русия Дмитрий Медведев и президентът на Република Дагестан Рамазан Абдулатипов по време на среща в резиденцията „Горки“. 26 юни 2015 година

Съвременните летописци не казват засега какви са истинските причини за оставката на Абдулатипов: може да е и непознаването на съвременната ситуация в Дагестан, защото през последните 43 години той не е живял в републиката, може да е бракът му с рускиня, което също се осъжда ментално, а може да е непотизмът, шуробаджанащината. Щом Абдулатипов се появи в Дагестан, синът му Джамал беше назначен за заместник-кмет на град Каспийск, зет му, Магомет Мусаев стана ръководител на Изпълнителния комитет на Стратегическия съвет към Президента на Република Дагестан, брат му, Раджаб Абдулатипов, беше началник на управлението на Федералната миграционна служба за Дагестан, сега е председател на Комитета по образование, наука и култура към Народното събрание на републиката.

Верният ленинец и опитен номенклатурен работник отново е изпратен на почетно заточение като Специален представител на Президента на Руската федерация по въпросите на хуманитарното и икономическото сътрудничество с държавите от Каспийския регион. На негово място е назначен „варягът“ Владимир Василев, роден като Алик Абдуалиевич Асанбаев, иначе казано – формално е от мюсюлманско семейство с майка рускиня и баща казах. Но той не е от Дагестен, роден е в подмосковския Клин, през по-голямата част от живота си е работил като „високопоставен“ чиновник в Министерството на външните работи на Съюза на съветските социалистически републики и Руската федерация. През 2000 година той се оказа герой на скандал – според разследване на обединението „Дисернет“ 60% от текста на дисертацията на Василев съвпада с текста на дисертацията на депутата от Либерално-демократическата партия в Държавната дума Сергей Абелцев.

Най-вероятно назначението на Владимир Василев е началото на операция, която Кремъл е замислил за прочистване на Кавказ. Ако Кавказ е инициатор на руската корупция и шуробаджанащина, сигурно е необходимо да се унищожи огнището на заразата, за да може цяла Русия да литне свободно и да се развива демократично. Но корупцията е болест, от която страда цялата страна. В Подмосковието и в други региони днешните централни и регионални елити строят не по-малки богаташки къщи от скромния дворец на един редови дагестански министър на три етажа и с площад колкото селско футболно поле.

Първи ответник в новата кремълска операция стана Дагестан, където сега работи пристигналата от Москва междуведомствена комисия за спазване на законността в републиката начело със заместника на генералния прокурор Иван Сидорук. В републиката е заменен напълно личния състав на пътно-патрулната служба. Вместо него дежурства дават сборни групи от полицаи и руски гвардейци, командировани от други региони на Русия. На дагестанските чиновници от всички равнища – от ръководителите на административните населени места до чиновниците на републиканско равнище – е забранено да напускат пределите на страната. Накрая, на 6 февруари, московският Басманни съд арестува за два месеца временно изпълняващия длъжността председател на правителството на Дагестан Абдусамад Гамидов, неговите заместници Шамил Исаев и Раюдин Юсуфов, а също така министъра на образованието на републиката Шахабас Шахов. Всичките бяха обвинени в измама, загубата от която във вид на незаконно отстъпване на земи за собственост и недвижимо имушество в Дагестан надвишава 143 милиона рубли, както съобщи Генералната прокуратура на Руската федерация.

Шамил Исаев (от ляво), обвинен в измама, преди разглеждането на решението за арест в Басманния съд. 6 февруари 2018 година

По-миналата събота новият ръководител на Дагестан Владимир Василев заяви, че „внос на персонал“ в републиката няма да има, а новото ръководство на региона е готово да работи с местните кадри. „Правя си добре сметката и искам да кажа, че никакъв внос на кадри няма да има, ще работим с всички, които са сега тук. Тези, които не се справят – ще бъдат сменени и за тяхното място ще готвим и ще подбираме местни талантливи хора“ – каза Василев в ефира на програма „Вести в събота“ по телевизионния канал „Россия 1“. Това беше казано два дена, след като Василев подписа указ за назначаването на министъра на икономиката на Татарстан Артьом Здунов за председател на правителството на Дагестан. Василев даде странно обяснение: „На първо време трябва да сменим ситуацията и да следваме желанията на хората“. Едва ли би се намерил дагестанец, който би приел „варяга“, камо ли да му пожелае благополучие на новото място. По-скоро Василев се опита да изпревари възмущението и да представи назначението за „народно желание“.

Артьом Здунов, назначен на длъжността председател на правителството на Република Дагестан. Махачкала, 7 февруари 2018 година

В съветско време се практикуваше назначаването на „руски“ втори (партийни - бел. П. Н.) секретари във всички органи на властта – от републиканските Централни комитети до ръководствата на милицията и КГБ. Това изобщо не се обясняваше и се смяташе за разбиращо се от само себе си, че имперският център е назначил „наблюдатели“ за районите, областите, градовете и републиките. До голяма степен тази практика даже не е съветска, а се корени, както казва историята, назад във вековете, във времената на Руската империя, когато генерал-губернатори или наместници ставали изключително хора, назначени от Санкт Петербург. Имало само един случай, когато през 1811 година, след отмяната на автокефалията на Грузинската православна църква и образуването на екзархата, за първи надзорник на църковната територия бил назначен етническият грузинец Варлаам (Еристави), когото след шест години сменил митрополит Феофилакт (Русанов) и до 1917 година са назначавани само руски свещеници.

Ако се съди по мащабите на проверката, в Дагестан ще си изпатят мнозина, Генералният прокурор на Русия Юрий Чайка е наредил на сътрудниците на прокуратурата да изяснят източниците на средствата, с които са построени разкошните къщи на дагестанските чиновници. „Необходимо е да се изключат фактите на длъжностни замени в държавните градски служби при условията на подчиненост и подконтролност от лица, намиращи се в близки роднински отношения“ - каза Юрий Чайка, като забрави да спомене за собствената си триетажна къща с двуетажна мансарда в селището Горки-8 на Рубльово-Успенското шосе в Подмосковието.

Едновременно с това на 9 февруари започнаха обиски в отдела на Фонда за социално осигуряване (ФСО) на Република Ингушетия: „Иззета е документация от отдела на ФСО. Известно е, че обиските не са осъществени от местните силови структури, а от командировани“ - каза събеседник на агенция „Интерфакс“, без да уточни причината за тези обиски. Но ако в Ингушетия проверките могат едва да започнат, от Дагестан вече се чуват рапорти - според резултатите от проверките на Генералната прокуратура в Дагестан са повдигнати повече от 70 наказателни дела и около 450 дела за административни правонарушения, като цяло са разкрити повече от 2400 нарушения на закона. Владимир Василев поясни: „нещата потръгнаха - президентът даде и постави задача“.

Ще стигне ли „вълната на справедливостта“ до Чечня, засега никой не казва. От Грозний няма никаква информация как се отнася към тези проверки Рамзан Кадиров, но ако някому в Кремъл се прииска да провери къде изчезват трилионите рубли дотации от руския бюджет, само някой много смел човек може да намекне, че ръководителят на Чечня ще позволи да го проверяват. И само най-големият наивник може да предположи, че Москва ще предприеме силов вариант за освобождаване на откраднатите пари.

Защо все пак става всичко това? Версиите като че ли не са много. Първата - пропаганден ход преди президентската кампания за изборите на 18 март, когато руснаците трябва да почувстват справедливия гняв на вожда и да му повярват за пореден път. Втората - усещането за опасност, идващо от Кавказ, защото дори най-неграмотният, но независим политолог вече е предположил, че началото на разпадането на Русия ще започне от Северен Кавказ. Първо, жителите на този регион се отличават със сплотеност и мюсюлманска солидарност, второ, те пазят историческата памети и дори момчето първокласник знае колко кървава е била Кавказката война през 19 век и кои са имената на националните герои. Третата версия - опит на Москва да си върне предишното величие, което през 18-19 век се нарича „събиране на руските земи“, и ако попитате селския пастир в дълбоката руска провинция, той ще ви отговори - „да, Кавказ е наш“, както „Крим е наш“ и японските Курилски острови също са „наши“.

Изглежда тази отчаяна стъпка за запазване на влиянието на имперския център ще се окаже победна само на първо време, след което ще настъпи разочарование - дагестанците не прощават обидите, и не само дагестанците. Ако московските чиновници настояват, че в Дагестан и в Ингушетия крадат повече, отколкото в Москва, това ще предизвика реакция на населението, от което се страхува Путин. Той - както винаги - смята, че лоялност може да се спечели само по два начина - или с пари, или със сила. Така са мислили всичките ръководители на Русия още от периода на първите нашествия в Кавказ. А когато губели влиянието си, търсели външни врагове, хвърляли вината върху чужденците - вездесъщите британци или мюсюлманския свят. На Кавказ вече се говори за нова вълна избити кавказци, а това е много лош сигнал за Кремъл - корупцията не е измислена от дагестанците и те едва ли ще поискат да отговарят за нея.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.