„Смъртта на Сталин“

Нямаше да гледам английско-френския филм „Смъртта на Сталин“ („The Death of Stalin“, 2017 г., реж. Армандо Ианучи), ако руснаците не бяха забранили прожектирането му в Русия, както нямаше да гледам и „Матилда“, ако не се бяха опитали да забранят прожектирането му в Русия.

Но ако „Матилда“ не ми направи особено впечатление, „Смъртта на Сталин“ ми беше много интересен.

Определено смятам, че филмът не е комедия, както го препоръчват в рекламите и което ме застави да пристъпя към него с определени резерви, защото не обичам кинокомедиите, по-скоро е фарс, но толкова сериозен фарс, че не ме накара да се засмея нито един път.

Няма как да не го забранят в путинова Русия този филм!

Най-малкото по две причини.

Първо, кремълската власт („онази“, ама лесно може да се направи паралел с „тази“!) е изобразена със средствата на такава унищожителна сатира, че ако си от властимащите или от търкащите се във властимащите, няма начин да не се изприщиш от притеснение и под езика.

Второ, авторите на филма са посегнали на някои свещени за руснаците крави, например маршал Жуков, когото безпощадната четка на иронията и сарказма също не оставя встрани от другите.

Притеснителен, много притеснителен за руските власти филм, затова го спряха, но за щастие има интернет, филмът е вече там и всеки, който иска, може да го гледа, напук на всякакви забрани.

И ще го гледат много хора, ще го гледат и тези, които не са имали като мене намерение да го гледат.

А, между другото, нека кажем нещо много интересно: че филмът е създаден по едноименния графичен роман (роман комикс) на Фейбиен Нъри и Тиери Робин, също както са създадени по комикси „Батман“, „Спайдърмен“ и „Робокоп“.

Ето няколко картинки от комикса.

А тук Армандо Ианучи казва няколко думи за графичния роман „Смъртта на Сталин“ и за совя филм.