СЛУЖБОМЕР

вторник, февруари 13, 2018

„Матилда“

Докато гледах „Матилда“ („Матильда“, 2017 г., реж. Алексей Учител), все се чудех дали цялата дандания около него, която добре помним, не е била предизвикана преднамерено, с чисто рекламна цел, за събиране на публика.

Защото, честно казано, филмът не блести с нищо особено.

Но все пак аз съм човек, който не вярва в конспиративни теории (въпреки че обича да чете за тях!), така че сега си мисля: пукотевицата, предхождаща разпространението на филма, е тръгнала от чисто човешка глупост.

Както казах, филмът не е нещо особено, за любовната интрига на Николай Александрович с балерината Матилда Кшешинска (рус. Кшесинская) се знае толкова малко, че авторите на филма са го натъпкали с всякакви измислени историйки, които имат поне това предимство, че са гледаеми и не досаждат на зрителя с дразнеща изкуственост.

Но само толкова, филмът може да се гледа, но може и да не се гледа, никаква загуба няма да бъде; аз също нямаше да го гледам, ако не беше шумотевицата около него.

Остава наистина да има нещо много тъпо, което е подразнило глупавите глави, за да надигнат глас, искащ забраната на „Матилда“.

И аз си мисля, че в случая е прозвъннала морално-патриотичната струна.

Знайно е, че колкото една страна е по-западнала (а Русия е достатъчно западнала), толкова повече трепери за моралните и патриотичните си устои.

И ето - един исторически филм, който би трябвало да е стегнат отвсякъде и да внушава здрави патриотични и морални помисли, си позволява да показва непростими непристойности.

Например, Матилда, вместо да изтича зад кулисите, пламнала от свян, продължава да танцува на сцената пред избраната аристократична публика по гола цица, след като се е отвързала едната от презрамките ѝ.


А Николай зяпа очарован, все едно е някой уличен хлапак, а не бъдещ руски монарх.


Или нещо друго: докато Виктория Аликс фон Хесен (бъдещата императрица Александра Фьодоровна), пристигнала от Германия, чака да разбере кога ще бъде сватбата ѝ с Николай, Николай се търкал в леглото със своята любовница и май никак не му се иска да се жени за немската аристократка.


Още една плесница и по морала, и по патриотизма.

Не че Николай не е бил изключително лекомислен и след това, особено – бих казал - след това, като цар на Русия, но за патриотите се знае, че подобни истини не съществуват: те гонят идеала.

От тази тяхна гледна точка филмът наистина дразни и предизвиква желанието да го натъпчеш някъде в миша дупка, та да не го види никой.

Не се получи обаче, реакцията, колкото и шумна да беше, беше слаба и филмът тръгна по екраните, без да породи каквито и да е особени отзиви.

Съвсем друго реши „съдбата“ за „Смъртта на Сталин“.

Но за този филм - следващия път….

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.