СЛУЖБОМЕР

събота, февруари 10, 2018

Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 16 септември 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 93. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. Б. п. 102. Арх. К. Цанков. М. Сб. кн. XVI и XVII, № 19, стр. 776.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ - 16 СЕПТЕМВРИ 1872 ГОДИНА

1872,16 септември, Българско № 40-ти

Братовче!

Получих едно твое писмо без дата, което ме намери в едно село. Отгоре на писмото ми казва Господа! [1] Аз не съм господа. По-надолу за стоката и пр. [2] аз за моята стока преди 16 дни още като тръгнах по ч-те к-ти [3] по работа оставих в Моратоглу [4] 15 1/2 т[урски] л[ири] - десетте за К-в [5], а петте и половина за теб. Като научих, че нибеле [6] още изпратени, днес изпращам човек и народен работник, комуто може да се повери и лозинка, и всичко. Той е работник от онова окръжие, закъдето бях упълномощил и Д. Общи, комуто Д. Общи не заслужава нито за цървула му относително, за точните изпълнения в устава и да слуша заповедите, които му се дават. Бай Д„ че е заслужил в много неща за смърт, така е [7], но му се прощава досега поради простотията. Ако беше учен, не можех да потъпча закона и трябва да изпълня [8]. Бай Димитър не е предател, но неразбран, горделив и говори за работи от себе [си], без да знае къде водят. А устата му колкото го препоръчват не излиза едно на хиляда [9]. И колкото [пъти] е позаслужил, хиляди пъти да не е било, защото той е причината да се породи недоверие между някои от съучастниците - задавал им е думи да мислят различно [10], пък на мен казва, че те така мислели и го запитвали [11]. И това ме принуди по-скоро да обиколя онова окръжие [12], където той ходи, без да показвам на ч-те к-ти [13], че той ми е говорил така. Питах [14] имат ли някакво съмнение в нещо към ЦК [15] според думите на Д. Общи, който каза ни пред всички членове на един частен к-т [16], за което им исках писмено [да отговорят]. Дадоха ми [отговор], че не! [17] И в друг един частен комитет говорил: „В това окръжие така да сторим, инак да направим, и пр.“ Пък и за по-нататък бил [18]. Това е станало в Бочукоглу [19], а председателят [20] го запитал: „Това известно ли е на Централния комитет?“ Бай Д. казал, че за всичко бил разговарял [21] и то било [22] по вишегласието на всички частни комитети и затова да станело [23]. В същото време пише и на мен, че в онова окръжие вече са се наредили работите твърде добре и затова не трябвало да отивам вече по ония страни. Пък взеха да дохождат писма от ония страни, както виждате. Извън писаните са ми казвали устно, че говорил за неща, за които не смеят да пишат, за да не би да им направи пакост.

Това окръжие се състои от [24] 15 частни комитета (села, един град и две паланки) [25]. Като излязох да разкажа за горните бъркотии, присъединих някои селца в едно (по-близки) [26], дадох им ред, по който да се ръководят в работата си сами, помежду селата [27], без да има нужда да им се изпраща от Централния комитет човек често, от което може да се улови работата, а че се е компроментирала то е [28]! И така взех вишегласието от всичките частни комитети в това окръжие за окръжния център. Както виждате в писмото на тия два присъединени ч. к-ти [29], също и в града и пр. [30] Изпращам ви и копието как заповядвам на частните комитети, т.е. какво наставление им давам. И на окръжния център [31], защото извън това [32] да се [не] върши, в което пада и работникът пред моите очи за наказание [33]. Така искам да направя по цялото Българско. И тогава ще се върши с по-малко разноски, по-скоро, по-сигурно и без грижа, че ще попадне нещо в не[п]риятелски ръце. Каквито и мерки да взема, нашата работа няма да спре [34]. Но тогава може, когато се изпревари, да не се пропускат глупости, както Бай Д-ти, като ето още какво [35]: като видя, че взех вече вишегласието за Център в онова окръжие и няма да може да прави неговото, [36] то той в друг един частен комитет им казал да не се присъединяват с окръжния център, а не знам къде [37]. Писар им е даскалът. Той ми каза, че решили за събирането си да се оправят [38] направо във Влашко до Каравелов. Това ми казаха други от членовете, че било направено и съгласувано с Д. Общи. Не е ли глупост от едно окръжие да дели едно село. И после да слушам думи, че аз съм бил тръгнал да си играя с хората и да ги лъжа? (Това малка ли е помия!) Това като го дочух, донесе ми се и писмено, какво те в събранието си така одобрили. Повиках и други да попитам за това и да им покажа писмото, в което има и един малък печат. Те, като видяха писмото, казаха: „Това, че така е направено, каза ни даскалът да знаем. Но не са ни викали на събранието [39], а тоя печат още не ни е показан [40], [за] да го познаваме. За което искаме да питаме и ние: когато са прави за нещо, събранието от 3-4 души ли само става и те каквото решат ли бива решено!“ Тоя даскал по-преди го бях изокал [41] за нечестното му поведение. И сега от оня ден отишъл в едно село и казал: „Централният комитет е в селото и заповяда да извадите днешния ваш дакол [42], та да вземете еди-кой си.“ Това ми каза представителят, който дойде на събранието във Влашко, че било казано пред него и пред още един. На тоя даскал Д. Общи му бил дал 5 турски лири назаем. Има ли Д. Общи това право? Ето така от неразбрани мозъци се вършат работи, а зрителите като гледат [отстрани], проповядват [43] работата [ни] за?... Да прекъсна и да не пълня книжата с глупости, да не се работи ден, пък десет дни да се разказва и след това да не се нападаме един друг. Вижте и направете така: съберете се и прегледайте по-тънко работите, па дайте и гласа си за едно място [44], като вземете и оттук, от някое място и друго глас [45], отдето да се управлява всяко място и всеки работник в Българско [46]. Аз на драго сърце давам пълномощното си [47] назад и да се управлявам и аз от това място. Но предварително трябва да явя на народа така: дотук беше моята работа, а отсега занапред вишегласието намира други деловодители. Следователно от мое име няма да вземате и да давате. Но за да се извърши това, трябва да взема и дам точна сметка за досегашните си работи (особено копие, което аз да си прибера). [48] Тогава вече ще се оправям по новата команда, с всичките си сили и най-честно. Че тия ми думи изричам с чисто сърце, кълна ви се в името на народа. Така ви казвам, че от едно място трябва да се свири, а всички други да играят, пък песента ни е пред очите ни [49]. Комуто се хареса, нека се хваща на хорото. Без така да е, няма нищо [50]и по-пусто става. Това, което се е случило досега, да се разправи [51], па вече да не слушате глупци и да не препоръчвате хора, като очите ви на всички вас равно не гледат.

Бай Азисе! Ти по сърце и по душа си чисто народен. Така съм те препоръчвал на хора, които не са те ценили дотам, но аз вярвам на очите си, защото досега не са ме лъгали! Ати, Байо [52], и сам виждаш, че досега с гледане на уста [53] още не си познал нищо и никого. Прегледай си писмата! Това да си го кажем в очи, не е срамно! Така правят чистите хора. Затова, ако вишегласието каже да продължавам работата си занапред, недей ми препоръчва работник като Д, Общи, а да кажеш: „Мисля, че ще бъде добър!“ А според думата, която съм дал пред членовете на Централния комитет, нямам право нито да взимам, нито да давам (извън Българско) без знанието на председателя. Както и другите като членове със същото пълномощно, където и да се намират извън Българско, нямат право без моето знание да вземат и да дават в Българско! Следователно, каквото имате да ми казвате нещо ново или за такива разправии да ви пишат отнейде, всичко трябва да премине през К-в [54], че той знае за по-нататък. И оттам трябва да ми се пише и пак там ще отговарям. Знай занапред - освен поръченията ви от мен: да ми купиш или там така да направиш, и то ако ви е по волята както досега, и ви признавам. [55] Защото ако Бай Д. плачеше пред двайсет души и двайсетте души ми пишеха и ако аз всекиму разказвах, тогава тежко и горко на булгура, който ние мелим. Който не е чист, убивам го, на неразбрания не му давам което виждам, че не е за него. Изпитвам човека в работата и така го пускам за по-нататък [56]. По-право да кажа: ако вие мен не сте познали, който се търкалям десета година в тая работа, то за другите сте съвсем излъгани [57]. Ако кажете, че нямате доверие в мен, то аз съм готов да ви докажа фактично [58], [да докажа] не само за мен, но и за всекиго, който е влязъл макар два деня с мен в работа. Това да стане [но за да стане това] трябва да се спре народната работа за известно време и [онзи], пред когото ще давам сметка, трябва да бъде там за известно време, докато се развиди [59]. Ако ли пък кажете, че имате доверие, то аз пък ви казвам, че донесените ви думи са [60] лъжа и дърти интриги. Съдете умно, че от нас се чака [61] уж пусто и върло по-големи работи!...

На Д. Общи засега да му се каже: „Иди свърши еди кое си.“ И като го свърши, тогава да му се каже пак за друго [да свърши]. Затова е Д., за друго не е! А колкото за Бай Анастас, ще видим. И друго стигна до ушите ми, което е изречено от един негов приятел..., но не казвам, докато не разбера добре. Братя, отваряйте си очите и да не се срещат вече такива маскарлъци, защото дето не се е очистил х. Иванчо ефен[ди]я и пр. [62] и [дето] нямаме още пара да се поддържат работници колкото трябват, че и времето се простира без това [63], причината е в такива празни писма и в интригантски разправии, което мога да спра, и да не се дотолкова [64], но както ви казвам по-горе: вие, които сте от толкова време в работа с мен, давали сте ми и пари, препоръчайте ме на другите и докажете им в нещо досега намерили ли сте ми шартанлък, и не благоразумно извършено нещо? [65] Има в Българско работник, комуто съм дал пълномощно да работи и той на друга страна [66], каквото на Д. Той е още от 62-ро [лето] с мен в работата [67], той най- добре може да докаже за мен, има ли безумни работи, лъжи, интриги и привилегии, както казват Бай Д. и Бай Анастас. Байовци, пак да повторя: в тая работа добре трябва да се отварят очите! И работа трябва, работа! Не да се слуша всеки, защото има хиляди работи да се вършат, а не могат при такива неразбории да се вършат. Не давам никому нищо от работниците да говорят от себе си за работи, докато аз не съм известен, защото на работа излиза друго. А пред когото е говорено, става лъжа. И така на хората им сака да не вярват вече на друго. [68] Къде какво е говорено не мога да ви напиша, защото книгите са с пари.

Бай Азисе! Докато свършвах, пристигна и другото ви писмо от 8 септември в което ми казваш: „Решил си да убият в Оряхово Т. Начева неправедно.“ [69] Затова трябвало да изпреваря и да кажа да не го убиват. [70] Лъжа е! Писмено за това още не съм нито взел, нито дал да се извърши [71]. Но както ми се донесоха думи, ако се докаже, че е така, трябва да умрат. [72] Затова ти казвам: такива думи могат да се случат и в мен, и в теб [73]. Затова ти казвам: пред вашите очи всичко [е] истинно, което се изрече! [74] За нас няма шега, пазете се ви казвам..., защото и моите шеги да ги вземате за работа [75].

За Т. Начев казваш, че ще бъде отсега нататък чист, дай гаранция! Ако искаш [дай гаранция] и за Тома Младенов, учителя! Теб приемам за гарант, Я. В. - не! [76] Днес пиша да не му думат нищо [на Т. Начев] и ще бъде свободен. Побързайте с гаранцията си.

Писмата три получих без нищо [77] - две твои и едно чуждо.

Пращам ви три писма от три частни комитета. Едното, с двата печата, е от два комитета, които сега присъединих. Неговото съдържание е от всичките ч. к-ти [78] в онова окръжие, където беше упълномощен да работи Д. Общи. Ако не ми вярвате на думите, елате работата да се прегледа по-тънко, тогава ще ви дам всичките подани писма от частните комитети. Прегледайте писмата добре и да разберете всичко, и да не се гледа през кърпа вече. Па тия писма от частните комитети, като ги разгледате, да ми ги изпратите обратно, защото водя дневник на всичките боклуци и добри работи - от когото се извършват.

Щом прочетеш, Бай Азисе, писмото, тоз час да го проводиш на К-ва [79] с всички други писма.

Ваш по сърце чист! Ас. Дер. Кърджала

Бай К-в! Дайте да се разгледат всичките ми писма и топтан отговор желая (с една дума), защото другояче аз не смея да се бъркам в работа [80].

Твой побратим Драгойчо [81]

-----------------------------------

1. Стои обръщението: „Господа!

2. По-надолу вече следва за стоката и за всичко друго.

3. По частните комитети.

4. Ловеч.

5. За Каравелов.

6. Не били.

7. Че Димитър Общи за много свои постъпки е заслужил вече смъртно наказание, затова не ще и дума.

8. Ако не беше така прост (да беше учен), не можех да се отклоня от устава и трябваше да го убия.

9. От хиляда, които обещава устно, не изпълнява нито едно.

10. Поучавал ги да мислят грешно.

11. И го запитвали уж както грешно мисли.

12. Орханийско.

13. Частните комитети.

14. Питал самия частен комитет.

15. Централния комитет.

16. Д. Общи казал пред други частни комитети, че онези се оплаквали.

17. Поискал им писмено да потвърдят, наистина ли се оплаквали от Централния комитет, и те дали писмо, че не се били оплаквали.

18. Пък подали нещо повече, което никой не мислел да решава в Централния комитет.

19. Етрополе.

20. Т. Пеев.

21. С хората от Централния комитет.

22. Отговаряло на желанията, било възприето от мнозинството на всички частни комитети в окръга.

23. Изисквал го да се изпълни.

24. Имаме.

25. Орхание, Тетевен, Етрополе и 12 села.

26. Частни комитети от по-близки села свързал в един комитет начело с най-силното лице в този пункт.

27. Дал им право сами да се ръководят.

28. А истината е, че работата се е компрометирала.

29. Това се вижда от писмото на два присъединени частни комитети, при¬ложено към настоящето писмо.

30. Също взел съгласието и на града.

31. Същото заповядал.

32. Което е разпоредено.

33. Към това спада и отделният работник (член на комитета), който ако сгреши, заслужава наказание пред моите очи.

34. Каквито мерки и да взема, все може да попадне нещо в неприятелски ръце, но нашата работа не може да спре.

35. Но това може само тогава, когато се изпревари да не се пропускат глупости, каквито с бай Димитър и като ето още каква глупост.

36. Да се разпорежда по неговата си воля.

37. А да се държат не знам къде.

38. Отнасят.

39. Решили от тяхно име, но без тяхно съгласие.

40. Не е ни (не ни е показан).

41. Изхокал го.

42. Даскал.

43. Разгласяват, препоръчват.

44. Определете един център.

45. Като вземете съгласието и на няколко места оттук.

46. И от този център определете да се управляват всичи комитети и всички работници в България.

47. Връщам пълномощното си.

48. Да си запази копие от всичко по-важно, което предава.

49. Ние знаем песента, известна ни е.

50. Ако не направим това, нищо не сме направили.

51. Да се прецени здраво и да приключим с него.

52. Обръщение към Любен Каравелов.

53. Като даваш ухо само на приказките на хората.

54. Каравелов.

55. Само каквото съм поръчал (да купиш или това или онова да извършиш оттам) и то ако ви е по волята - ако желаеш: както е било досега, само това ви признавам.

56. И тогава само му възлагам работа занапред.

57. За другите, които са по-прости, няма защо да чакате да ме признават и като черпите сведенията си от тях и им вярвате, вие сте излъгани съвсем. (Това писмо ни дава най-вдъхновената логика, до която гледам с перо се е издигал Левски.)

58. Аз съм готов да докажа вашата неоснователност с факти на ръка.

59. Докато се изясни всичко.

60. Донесенията, които сте получили, и на които се опирате, за да ме кри¬тикувате са...

61. Че от нас се чакат.

62. Типично - в смисъл: където не сме очистили досега този или онзи чорбаджия...

63. А пък сме закъснели и без това.

64. И да не се занимават с него...

65. Посочете ме, обяснете на другите: виждали ли сте някаква неискреност, нещо неблагоразумно, извършено досега от мен.

66. Хр. Иванов Книговезеца в Търново.

67. От Легията на Раковски в Белград.

68. Вече и така хората взеха да се съмняват, дали нашата работа е сериозна.

69. Казвал, че Левски несправедливо бил заповядал да убият Т. Начев от Оряхово.

70. Настоявал Левски да побърза и отмени заповедта си.

71. Още не е заповядал писмено.

72. Но каквито донесения имам, ако се оправдаят, трябва да се убие.

73. Казал още, че Т. Начев е една душа, каквито са самите Д. Хр. Попов и Левски.

74. Всичко, което ти се покаже с дума, взимаш за чиста монета.

75. В мен няма думи, които да не са дело.

76. Касае се за един член от Оряховския комитет, който се застъпил пред Д. Хр. П. да не се убива Т. Начев.

77. Непридружени с никаква пратка.

78. Със същото съдържание имам писма от всички частни комитети.

79. Каравелов.

80. Иначе - зарязвам работата.

81. Отстрани Д. Хр. Попов бележи: „Отговор 22: 7/ври [септември].“

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

56. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година

57. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

58. Писмо на Васил Левски до Олимпий Панов

59. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 27 юни 1872 година

60. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов - 27 юни 1872 година

61. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 30 юни 1872 година

62. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 2 юли 1872 година

63. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков

64. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

65. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 25 юли 1872 година

66. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет

67. Писмо на Васил Левски до сливенци

68. Писмо на Васил Левски до частните комитети

69. Писмо на Васил Левски до няколко частни комитета

70. Писмо на Васил Левски до частен комитет

71. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 25 юли 1872 година

72. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 25 юли 1872 година

73. Писмо на Васил Левски до Централния комитет във Влашко – 25 юли 1872 година

74. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи

75. Писмо на Васил Левски до приятел

76. Писмо на Васил Левски до Централния комитет в Ловеч

77. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 3 август 1872 година

78. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 3 август 1872 година

79. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 4 август 1872 година

80. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в с. Ихтяр Касан Хатем – 6 август 1872 година

81. Писмо на Васил Левски до Централния комитет в Букурещ – 25 август 1872 година

82. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 25 август 1872 година

83. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 25 август 1872 година

84. Писмо на Васил Левски до Атанас п. Хинов – 25 август 1872 година

85. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 16 септември 1872 година

86. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.