Блог на Павел Николов: Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 92. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. Б. п. 102. Арх. К. Цанков. М. Сб. кн. XVI и XVII, № 20, стр. 779.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ - 16 СЕПТЕМВРИ 1872 ГОДИНА

За г-н Каравелова

В Букурещ [1]

Бате!

Работата още няма кой да поеме, та съм принуден още сам да се излагам на опасности и да тичам нагоре-надолу. Пък турците няма ни село, ни ханища по къра да не са разпратили да търсят. Пишат ми писма отвред да не се излагам на опасности, но не мога да гледам страхливите ни работници, които от страх засират всичко, и работата да стои на едно място. Завчера като имаше една тупордия [2] в един град, в който бях и аз: издирвания, бастисвания [3] ненадейно по къщята. А аз, където бях в къщата, днес излязох от къщи, на другия ден бастисаха. От видело до видело по улиците турци вардят за странни хора. При това нещо в тоя град се изплашват всички. От тоя град е и Грую [4], който ми пише защо бях излязъл вече оттам и бях отишъл на други страни. Пише ми да не дохождам скоро, като преувеличава предирванията на тур[ците], че уж били търсили и у тях и пр., та нямало място където да сляза. И още казал, дето бях оставил припас, тефтери и пр. да се хвърлят в нужника. Виждаш ли работа от страхопъзльовци! Затова още не съм поверил работата си другиму, защото ако е в едно [5], в друго го няма (ако е решителен, то той ще бъде неразсъдителен, ако ли е разсъдителен, то страхът му го не го пуска да прекрачи по-нататък. И още в страхлив случай [6] се развалят готовите работи). А работите и писмата, които идват всеки ден, трябва да се разправят. Пък като ме няма, стоят на едно мястодълго време, докато се завърна. А то не е работа. Имаме честни хора, но като не са били отдавна [7] в тая работа да се запознаят с нея и да могат да съдят, пак нищо [8], и по-зло [9]. Водителите на тая работа трябва да са опознали до тънко човеците, като кой е К-в, Ц-в [10], Петко, Стоян и пр., в какво са добри, а в какво не, где стоят техните слабости, за да не им се дава да паднат в тях и да се увреждат [11], да се осъждат един друг, без да се повредят в работата, и пр. [12] На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни [13]. Едно от тия качества да липсва на водача на тая свята работа, то той ще я улайнени, както и да е. Още и по времето [14] да нарежда и работите.) Задължение ми е да кажа [15], защото може да умра [16]. Гледайте [17].

1872, 16 септември, Българско

Твой Тропчу. (Ас. Дер. Кърджала)

П. П. току изпращах пратеник за Влашко и получих писмото ти от 19 август.

Същият

-----------------------------------

1. Адресът е на обратната страница.

2. Смут.

3. Обиски.

4. Условно име, навярно Хр. Иванов Книговезеца от Търново, за когото Каравелов и Левски са били говорили помежду си да се назначи за по¬мощник и евентуално заместник на Левски.

5. Ако подхожда в едно.

6. В случай на опасност.

7. От по-дълго време.

8. Не са за нищо.

9. По-зле с тях, отколкото без тях.

10. Кой е Каравелов, Ценов.

11. Да не се изхабяват сами.

12. Да се критикуват един друг, но да не се отклоняват взаимно от работата.

13. Дай работа, но само на такива, които са и разсъдителни, и издръжливи (постоянни) и безстрашни и беззаветно отдадени (великодушни).

14. Редовно, неуморно или също: според обстоятелствата да нарежда и пр.

15. Задължение ми е да посоча, да определя какво липсва, какво трябва.

16. Може внезапно да ме хванат и да ме убият.