СЛУЖБОМЕР

вторник, февруари 06, 2018

Джамбатиста Базиле – „Приказка на приказките или забава за малки деца“ - 16

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

ВСТЪПЛЕНИЕ

ДЕН ПЪРВИ: ПРИКАЗКА ЗА ОРКА, МИРТОВОТО КЛОНЧЕ, ПЕРУОНТО, ВАРДИЕЛО, БЪЛХАТА, КОТКАТА ПЕПЕЛЯШКА, ТЪРГОВЕЦЪТ, КОЗЕТО ЛИЦЕ, ВЪЛШЕБНАТА КОШУТА, ОДРАНАТА СТАРИЦА.

ДЕН ВТОРИ: МАГДАНОЗКА, ВЕРДЕ ПРАТО, ТЕМЕНУЖКА, КАЛЮЗО

ЗМИЯТА

(LO SERPE)

Четвърта забава от втория ден

КРАЛЯТ НА СТАРЦА ЛОНГА [1] ДАВА ДЪЩЕРЯ СИ ЗА ЖЕНА НА ЕДНА ЗМИЯ И КАТО ВИЖДА, ЧЕ ПОД НЕЙНИЯ ОБЛИК СЕ КРИЕ КРАСИВ МЛАД ЧОВЕК, ИЗГАРЯ ЗМИЙСКАТА КОЖА. МЛАДИЯТ ЧОВЕК СЕ ОПИТВА ДА СТРОШИ ПРОЗОРЕЦА, ЗА ДА ИЗБЯГА, НО СИ НАРАНЯВА ГЛАВАТА ТАКА, ЧЕ НЕ СЕ НАМИРА СРЕДСТВО, ЗА ДА БЪДЕ ИЗЦЕЛЕН. ДЪЩЕРЯТА НА КРАЛЯ НАПУСКА БАЩИНИЯ СИ ДОМ И КАТО НАУЧАВА ОТ ЕДНА ЛИСИЦА ТАЙНО ЛЕКАРСТВО ЗА СВОЯ ЛЮБИМ, УБИВА С ХИТРОСТ ЛИСИЦАТА, А С НЕЙНАТА КРЪВ И КРЪВТА НА НЯКОЛКО ПТИЦИ ИЗЦЕЛЯВА РАНИТЕ НА ЮНОШАТА, КОЙТО СЕ ОКАЗВА КРАЛСКИ СИН, А СЛЕД ТОВА СТАВА НЕИН МЪЖ.

Всички съчувствали безмерно на нещастната котка, като виждали колко лошо се отплатили за добрината ѝ; макар че, между другото, както отбелязал някой, тя би могла да се утеши с това, че не е самотна в своето нещастие; защото неблагодарността се е утвърдила днес между нас като френската болест или грипа. Много хора има, които правят и преправят хиляди неща, губят своето и живота си даже рискуват, като служат на някое неблагодарно копеле, но в замяна не получават златно сандъче, а постелка в приюта за бедни и погребение за общинска сметка. Накрая, като видели, че Попа се е приготвила да говори, всички притихнали и тя започнала своята приказка:

- Винаги настъпва мотиката този, който обича да си вре прекалено много носа в чуждите работи; това се случило и с краля на Старца лонга, който за зла участ си наврял носа там, където не бил канен, донесъл беди в живота на дъщеря си и едва не погубил зет си.

И така, разказват, че живяла някога една селянка, която мечтаела да има син; и мечтаела за това повече, отколкото тъжителят в съда мечтае за благоприятна присъда, болният с температура за чаша студена вода и ханджията за керван с въоръжена охрана [2]. Но макар че нейният мъж прекопавал лехата ѝ всеки божи ден, все не можела да забременее. И ето че отишъл веднъж нещастникът в гората да набере съчки, а вкъщи, като разхвърлил наръча, открил между пръчките малко красиво змийче. Като го видяла, Сапатела (така се казвала селянката) въздъхнала дълбоко и казала: "Ето, даже змиите си имат змийчета, само аз съм се родила да се мъча с този нескопосан мъж, който може да е градинар, но изобщо не може да ме ашладиса". При тези думи змийчето отвърнало: "Като не можеш да имаш деца, вземи мене наместо син. И добро дело ще направиш, и аз ще те обичам повече от родна майка".

Чувайки, че змийчето говори, Сапатела едва не предала богу дух; но след това, като се съвзела, казала: "Щом не ми остава нищо друго, ще се радвам да те приема като дете, родено от самата мене". Намерила на змийчето една дупка в къщата за люлка и започнали да му дава с много любов всичко, с което и тя се хранела.

Растяло змийчето ден след ден и станало голяма змия. И казала змията веднъж на Кола Матео, който се водел за неин баща:

- Аз, тате, искам да се оженя.

- Не е лошо - отвърнал Кола Матео. - Ще намерим подходяща змия, като тебе, и ще уредим работата.

- Каква змия - възмутило се някогашното змийче. - Нима сме от една порода с пепелянките и усойниците? Ти наистина си някакъв Антуоно [3], който слага безразборно всякаква трева в снопа. Искам да се оженя за кралската дъщеря, така че иди веднага при краля да искаш ръката ѝ, като му кажеш направо, че я желае една змия.

Кола Матео не бил от много умните и не можел да увърта. Отишъл просто така при краля и изпълнил поръчението, като казал:

- Не трябва да се убиват пратениците, нека броят само песъчинките в пясъка на арената. Така че чуйте ме, ваше величество, има една змия, която иска да се ожени за дъщеря ти. И аз, като градинар, дойдох да разбера как можем да кръстосаме нашата змия с вашата гълъбица.

Кралят, като подушил, че пред него стои някакъв глупак, за да го разкара по-бързо, казал:

- Иди и кажи на твоята змия, че ако позлати всичките дървета в моята градина, ще ѝ дам дъщеря си.

Предал Кола Матео на змията този отговор, а тя казала:

- Иди утре сутринта, събери всички плодови костилки, които намериш в града, и ги посей в кралската градина. И ще видиш - така ще заблести всичко, все едно е бисер в огърлица.

А Кола Матео бил такъв човек, че не можел нито да отговори, нито да възрази. И ето, щом Слънцето измело с метлата си от златиста жълтуга цялата мръсотия от полетата, покриващи Земята, той тръгнал с кошница в ръка по градските площади да събира всички костилки, които му попаднат - от праскови, от кайсии, от мушмули, от вишни, и всички ядки, семена и зърна, които намирал на улицата. А след това отишъл в градината, посял всичко там, както му казала змията, и речено-сторено: веднага се появили кълнове, израснали стволове, клони, цветчета, плодове, а всичко това било от ослепително сияещо злато. И кралят, като видял, изпаднал във възторг и започнал да скача от радост.

Но когато Кола Матео, изпратен от змията, отишъл при него да иска обещаното, той казал:

- Не бързай толкова. Ще поискам още нещо от твоята змия, след като желае дъщеря ми. Да направи така, че оградата и земята в моята градина да станат от скъпоценни камъни.

Когато селянинът предал тези думи на змията, тя отвърнала:

- Иди утре сутринта в града, събери всички глинени парчета, които намериш на земята, и ги разхвърляй по градината; ще изпълним и този каприз.

И Кола Матео - когато Нощта, страхувайки се от разбойници, поискала помощ, за да си събере по-скоро багажа си от мрак - взел една рогозка под мишница и започнал да събира парчета от чаши, счупени капаци и капачета, дъна на тенджери и тигани, краища на котли, дръжки от гърнета, седалища на нощни гърнета, късчета дебела прегорена глина и едва пукнати порцеланови буркани - с една дума, отломки от всякакви съдове, каквито биха могли да се намерят на улицата. И когато направил всичко, както му казала змията, пред очите му паркът се явил инкрустиран с изумруди и халцедони, с ограда от рубини и гранати, така че блясъкът му ограбвал цялото зрение от складовете на очите и засаждал с гори от изумление цялата територия на сърцата.

От това зрелище кралят примрял, без да знае на кой свят се намира; но след това, когато змията му напомнила за дадената дума, отговорил:

- За мене това и пукната пара не струва, ако твоята змия не ми облицова целия дворец с чисто злато.

Предал Кола Матео на змията какво ново е измислил кралят и змията казала:

- Иди събери шепа листа от градината и ги потъркай в основата на двореца: ще видиш, че ще угодим най-сетне на този просяк.

Кола Матео събрал мигом шепа листа от цвекло, ряпа, тученица, салата, магданоз и потъркал с тях основата на двореца, а дворецът веднага заблестял целият, все едно позлатено разслабително хапче, с което биха могли да изсерат завинаги от себе си нищетата стотици къщи, страдащи от запека на Фортуна.

И отново отишъл селянинът при краля да иска дъщеря му за жена на змията. Видял кралят, че няма накъде повече да отстъпва, извикал дъщеря си и ѝ казал:

- Мила Гранония, като водех за носа този, който искаше ръката ти, му поставях такива условия, които ми се струваха неизпълними. Но ето че съм притиснат до стената и са ми вързани завинаги ръцете, та те моля, ако си наистина моя благословена дъщеря, позволи ми да изпълня моето обещание, и бъди доволна от това, което ти е отредило Небето и към което съм принуден безизходно.

- Да бъде твоята воля, татко господарю мой - отвърнала Гранония. - Ще изпълня това, което желаеш.

Като чул отговора на дъщеря си, кралят казал на Кола Матео да извика змията. Щом получила поканата, змията тръгнала веднага към двореца с колесница от чисто злато, в която били впрегнати четири златни слона. И където минела, всички бягали от пътя ѝ, в ужас от това, че толкова голяма и страшна змия се разхожда из града. И като влязла в двореца, всички придворни се разтреперили при вида ѝ като тръстики и се изпарили веднага, скрили се даже кухненските момчета, а кралят и кралицата се затворили от страх в една далечна стая, само Гранония останала спокойна. И когато баща ѝ и майка ѝ започнали да викат: "Бягай, крий се Гранония, спасявай се!, изобщо не трепнала, а отвърнала: "Защо трябва да бягам от мъжа, който вие ми избрахте?"

И ето, като влязла в стаята, змията се обвила около талията на Гранония и така я разцелувала, че кралят изсрал от ужас цели четири килограма глисти, и ако речал някой в момента да му пусне кръв, нямало да намери в него нито една капка. А змията отвела момичето в другата стая, затворила вратата, хвърлила на земята змийската си кожа и се преобразила в прекрасен юноша със златни къдрици и очарователни очи. Юношата прегърнал годеницата си и откъснал първите плодове на нейната любов.

Като видял, че змията се затворила с дъщеря му, кралят казал на жена си:

- Да приеме с мир небето чистата душа на дъщеря ми, защото несъмнено не е вече между живите; тази проклета змия ще я глътне като едното нищо, както се лапа жълтък от яйце.

И надникнал през ключалката, желаейки да види какво става в стаята.

Но когато видял невероятната красота на юношата и змийската кожа, хвърлена на земята, отворил веднага вратата с ритник. Изтичал заедно с жена си вътре, грабнал кожата и я хвърлил в камината, където тя изгоряла.

Като видял това, юношата извикал:

- Ах, кучета подли, погубихте ме вие!

След което се превърнал на гълъб, ударил се, летейки, в стъклото, блъскал го с главата си, докато не го счупил, и когато излетял през прозореца, цялата му глава била окървавена. Гранония, която за един миг се видяла зарадвана и сломена от скръб, ощастливена и опечалена, забогатяла и обедняла, раздрала лицето си, като коряла горчиво баща си и майка си, че са нахлули в нейната радост, че са отровили нежността на ласките, че са прекършили съдбата ѝ, а те молели за прошка, като казвали, че не са искали да ѝ сторят зло.

Но принцесата не престанала да плаче, докато Нощта не запалила фенерите на нощната катафалка, готвейки се за тържественото погребение на Слънцето. А когато всички заспали, тя взела своите скъпоценности, които пазела в будоара си, и - облечена като просякиня, напуснала двореца през таен вход, решена да броди по света, докато не намери отново своето изгубено щастие. Като излязла от града под лунната светлина, принцесата срещнала една лисица, която я попитала иска ли да вървят заедно.

- Ще ми бъде приятно, кумице - отвърнала Гранония, - защото не познавам добре пътя.

Вървели така заедно, докато не стигнали до една гора, чиито дървета си играели като деца и правели колиби, за да могат да се скрият в тях нощните сенки, и - уморени от пътуването, се настанили под покрива на клоните там, където един извор си правел карнавални шеги със свежата трева, плискайки във врата ѝ цели гърнета студена вода. Като легнали на дюшека от мека трева, те платили на Природата данък отдих за правото да бродят по пазарищата на живота и се събудили едва тогава, когато Слънцето възвестило с обичайния си факелен сигнал на моряците и вестоносците, че могат да продължат спокойно своя път.

Когато се събудили, те не станали от местата си и слушали песните на птиците, защото Гранония обичала тяхната музика. Като видяла това, лисицата казала:

- А двойно по-интересно е да слушаш, когато разбираш какво си говорят, както разбирам аз.

И тъй като жените са по природа толкова любопитни, колкото и приказливи, Гранония започнала да разпитва лисицата какво е разбрала от казаното на птичи език.

Като накарала Гранония да я разпитва дълго време, за да разпали още повече нейното любопитство, лисицата най-сетне ѝ казала, че птиците са си говорили за нещастието, сполетяло сина на краля, прекрасен като вълшебник, който отказал да отвърне на похотливостта на една орка и бил омагьосан. Седем години трябвало да живее като змия и когато вече идвал краят на проклятието, се влюбил в една принцеса. Но ето че, като стоял прегърнат със своята годеница и оставил змийската си кожа, майката и бащата на годеницата, прекалено любопитни, видели това и изгорили кожата; а той, превръщайки се в гълъб и опитвайки се да избяга, счупил прозореца и така се наранил, че сега не могат да му помогнат и най-добрите лекари.

Като чула че става дума за нейните скърби, Гранония попитала най-напред чий син е принцът и има ли поне някаква надежда да бъдат излекувани неговите рани. Лисицата предала птичите разговори, че негов баща е кралят на Валоне груосо [4] и че има само едно тайно средство да зараснат раните на главата му, за да не се лиши от душата си: да бъде намазан с кръвта на птиците, които в момента са разказали всичко това.

След тези думи Гранония паднала на колене пред лисицата с молба да улови птиците, за да изцеди тяхната кръв, а след това да си разделят наградата, която двете могат да получат от краля.

- Не бързай - казала лисицата. - Ще почакаме да падне нощта, когато птиците ще заспят, и тогава остави тази работа на мене; ще се кача на дървото и ще ги удуша до една.

И така прекарали деня в безкрайни разговори за красотата на младия принц, за печалната грешка на бащата на годеницата и за нейното нещастие. А когато Земята разпънала голям черен лист, за да събира восъка, капещ от свещите на Нощта, лисицата, щом видяла, че птиците заспали по клоните, се промъкнала тихо и удушила една след друга всички - авлиги, щиглеци, орехчета, сипки, бекаси, зеленоножки, сови, папуняци, дроздове, скатии, улулици и мухоловки, - които били на дървото, и след като ги убила, изцедила кръвта им в едно шише, което носела, за да утолява жаждата си по пътя. От радост Гранония не усещала земята под себе си, но лисицата ѝ казала:

- Ох, как се размечта, дъще! Но нищо няма да се получи, ако нямаш и моята кръв, смесена с кръвта на птиците!

И като казала това, лисицата хукнала далече от нея.

Виждайки как рухват надеждите ѝ, Гранония посегнала към женското изкуство, иначе казано - към хитростта и ласкателството, и започнала да я вика:

- Кумице, ти би постъпила правилно, спасявайки кожата си, ако на моето място беше друга, не толкова благодарна като мене, и ако на света нямаше нито една лисица повече. Но ти знаеш колко съм ти длъжна, и знаеш колко още лисици има в този край; затова повярвай на думата ми и не прави като кравата, която рита с копито ведрото, пълно с мляко. Бъди добра, спри се, разчитай на това, което казвам. Да вървим заедно в града при краля и смятай, че си ме направила своя робиня до края на моя живот!

Нещастната лисица, като не знаела, че си има работа с една до блясък шлифована лисичка, се хванала лековерно на въдицата; и не успели да изминат двете даже петдесет крачки, когато Гранония стоварила тоягата си върху темето на кумицата, строшила ѝ главата и източила кръвта ѝ в шишето.

След това закрачила бързо към Валоне груосо, пристигнала в кралския дворец и обявила на краля, че е готова да излекува ранения принц. Кралят наредил да я пуснат, удивен, че девойката обещава да направи това, от което се отказали най-добрите лекари в кралството. Но за опит пари не вземат; като я изслушал, той казал, че ще се радва, ако тя поне опита. Тогава Гранония казала:

- Но ако постигна това, което желаете, искам да ми дадете сина си за мъж.

Кралят, който вече бил отписал сина си, отвърнал:

- Ако ми го върнеш здрав и свободен, ще ти го дам здрав и свободен, защото няма нищо чудно в това да дам мъж на тази, която ще ми даде син!

И я въвел в спалнята, където лежал принцът. Намазан с кръвта, той скочил на мига от леглото, все едно не е боледувал никога. А Гранония, като го видяла отново здрав и весел, казала на краля, че трябва да сдържи своята дума. Тогава кралят, като се обърнал към сина си, казал:

- Сине, всички гледаха на тебе като на мъртвец, а ето те жив, макар че все още не мога да повярвам. Аз обаче обещах на тази девойка, че ако те излекува, ще станеш неин мъж. И понеже небето ти оказа тази милост, позволи ми, ако ме обичаш, да изпълня своето обещание; защото благодарността изисква да си плащаме дълговете.

На тези думи принцът отвърнал:

- Господарю мой, бих искал моите желания да са толкова свободни, че да могат да ви угодят според любовта, с която ви обичам. Но нямам такава власт, защото съм дал дума на друга жена. Както вие не бихте ме посъветвали да пренебрегна моето обещание, така и тази девойка не ще поиска да постъпя подло с тази, която обичам. И решението ми е твърдо.

Слушала това Гранония и, виждайки се жива в паметта на принца, изпитала толкова дълбоко наслаждение, че не би могло да се опише с думи; като почервеняла, тя казала:

- А ако направя така, че девойката, която обичаш, ми отстъпи с радост мястото си, няма ли да изпълниш моето желание?

- Никога - отвърнал принцът - няма да откъсна от сърцето си прекрасния образ на моята любима! Дали тя ще продължи да ме обича, или ще я убие любовта ни, винаги ще имам едно желание и една мисъл. И дори да ме заплашва пълно разорение на игралната маса на живота, няма да сменя нито картата, нито залога.

Като нямала повече сили да се преструва, Гранония разкрила коя е (защото полумракът в стаята с пердета и скитническата одежда не давали да бъде разпозната преди това); и принцът, като я познал, я прегърнал с ликуващ вик, а след това разказал на баща си коя е девойката и цялата история, която се случила между тях. Изпратили веднага за краля и кралицата на Старца лонга и с общото съгласие на родителите им се оженили, което било постигнато до голяма степен благодарение на нещастната лисица, в потвърждение на това, че

на любовната наслада

чужда мъка е другар.

1. Диалектната дума "starza", употребявана в провинциите Казерта и Авелино, означава поземлен участък, приготвен за засяване. Опростено може да се преведе като Дълъг угар.

2. Разбойничеството по пътя било в Южна Италия нещо обикновено. Всеки търговец гледал да се присъедини към керван с военна охрана, като - за да угоди на войниците, не се скъпял изобщо. Такъв охраняван керван можел да донесе на ханджията повече печалба от цял месец труд.

3. Името се използва в нарицателно значение на глупак.

4. Голям проход.

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.