СЛУЖБОМЕР

понеделник, февруари 12, 2018

Фолк хистори

Историята винаги е била в кръга на близките ми интереси и нещо историческо често я се върти на компютъра ми, я се е качило на таблета ми – иначе казано, не оставам без история.

Вчера сутринта например изгледах един след друг два исторически документални филма: един за тамплиерите (около които няма, разбира се, никакви тайнства, просто са били едни много предприемчиви момчета, които са използвали най-рационално името Божие, за да си натъпчат до пръсване кесиите) и един за смъртта на Бенито Мусолини (освен официалната версия, че е разстрелян от партизаните, има и други).

Едновременно с това обаче не обичам учебниците по история и професионалните историци.

Много лъжат, затова.

И то лъжат съзнателно, я за да угодят на определена публика, я за да пробутат някоя своя съшита с бели конци теза (четох миналата година една такава книга от съвременен български историк), я за да угодят на властите.

Последното е известно май на всички.

Похватите им са: премълчаване, преувеличаване, изопачаване и откровено лъготене.

Не давам примери, защото всеки може да ги намери навсякъде, стига да ги търси (главата на Бойко Борисов, например, беше омита с лайняна вода в резултат от недомислиците на историка Божидар Димитров).

Затова обичам да чета преди всичко автори, пишещи в жанра, който руснаците нарекоха фолк хистори, за да го отличат като нещо второразрядно (история за простолюдието, с една дума!), несериозно и недостойно за четене от хора, които търсят истинското знание.

Срещу авторите на фолк хистори стоят, изправили на нож, професионалните историци, но не за нещо друго, а защото просто им бутат къщичката.

Авторите на фолк хистори пишат разбираемо, без словесни увъртания, хватки и капани, но най-важното е, че пишат честно: те сочат и хубавото, и лошото, и славното, и срамното, и сериозното, и комичното.

Ето това последното не се нрави никак на професионалните историци, а - между другото - и на патриотите, за които всичко в родната история трябва да бъде само хубаво, славно и сериозно.

Един такъв автор на фолк хистори (самият той си признава, че е такъв), който много уважавам, е Борис Акунин (псевдоним на писателя Григорий Чхартишвили).

Преди два месеца завърших петия том от мащабния му исторически проект „История на руската държава“ („История Российского государства“) – „Азиатската европеизация. Цар Пьотр Алексеевич“ („Азиатская европеизация. Царь Петр Алексеевич“).

Григорий Шалвович успя да разгневи още с първия том на проекта си - „От изворите до монголското нашествие. Част от Европа“ („От истоков до монгольского нашествия. Часть Европы“) – и украинците, и руснаците, които се дърпат днес за славното киевско историческо наследство, показвайки им, че то не е нито толкова украинско, нито толкова руско, пък и нито толкова славно, колкото го рисуват учебниците и книгите на историците от двете страни на границата.

При това Акунин се придържа изключително към документи, които постоянно цитира, така че няма как и копче да му кажеш.

На така или иначе - всичките му томове дотук като по традиция вече минават все под знаците на „Осанна“ и „Разпни го“.

От петия том лично аз научих изключително много неща за цар Пьотр, една от емблематичните фигури в руската история, които досега не съм знаел и няма как да съм знаел, защото са се намирали зад желязната завеса на официалната руска историография.

Чакам сега с нетърпение да излезе следващия том от проекта на Борис Акунин – „Събитията през XVIII век след Пьотр I („События XVIII века после Петра I“).

А сега ще ви разкажа за довиждане една кратка история с участието на Пьотр I, приведена в последната книга от историческата поредица на Акунин (според свидетелство от XVII век).

Един болярин се оплакал на Пьотр, че жена му не си изпълнява съпружеските задължения, като постоянно се оправдавала, че я боли зъб.

Веднъж, когато боляринът не си бил у дома, там се явил лично царят със своето зъболекарско сандъче (Пьотр се е занимавал, между другото, и със зъболечение).

Така и така, казал страшният цар, чух от мъжа ти, че те бали много зъб, сега ще го излекуваме.

Болярката започнала да се дърпа, но царят бил настоятелен, а царската дума е закон, затова отворила уста и Пьотр измъкнал с клещите един от напълно здравите ѝ зъби.

След което казал:

- И отсега нататък да слушаш мъжа си, защото жена, която не слуша мъжа си, остава без зъби…

Това е.

И четете фолк хистори…

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.