ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ - 9

ДО ТУК: Предговор 1; Предговор 2; ОТКЪС 1; ОТКЪС 2; ОТКЪС 3; ОТКЪС 4; ОТКЪС 5; ОТКЪС 6

ОТКЪС 7

Писмо на г-н Хитрово до русчукския консул

„Нашият общ приятел (бел. - директорът на Азиатския департамент Мелников) известява за предстоящо преобразуване в Азиатския департамент. Говори се за учредяване на независима длъжност началник на департамента, за която, както изглежда, предричат Иван Алексеевич. Лично аз, както Ви е известно, нямам нищо против Иван Алексеевич, но той е ужасяващ реформатор и самолюбие. В мненията си относно Изтока ние постоянно се разминаваме. Той е ужасяващ формалист и обича канцеларщината, а аз винаги съм бил на противоположното мнение. Г-н Мелников мисли да промени своето положение и да напусне департамента. Съжалявам за това, с него някак си се разбирахме, с Иван Алексеевич сме само на официална основа. Впрочем нашият приятел съобщава, че в Петербург е решено да се отзове генерал Ернрот, така че той е длъжен да напусне България на следващия ден след систовското (бел. - свищовското) събрание, и че във военните кръгове въобще не го подкрепят. Както се оказва, през цялото време го е подкрепял Николай Карлович, който, както е видно, е бил ярък защитник на генерала. Между другото в своите донесения аз никога не съм могъл да не изразя истината по отношение на някои, известни и Вам, неприлични действия на Ернрот. С една дума, всичко трябва да се приема за сведение и ръководството на г-н Мелников предполага, че след систовското (бел. – свищовскота) събрание Вие ще бъдете представен като поощрение за деловодител IV клас в Азиатския департамент и дано, както смята той, впоследствие Ви произведат и вицедиректор. По всяко време съм готов да направя за Вас всичко добро, но не мога в такова трудно време да се лиша от Вашата помощ и благи съвети. Впрочем след Систов (бел. – Свищов) ще мина и към Вас и ще поговорим за всичко.

Нашите военни наистина са чудаци! Представете си само, вчера след обяда генерал Ернрот, радвайки се на изхода от изборите, ми каза: ето ние уредихме всичко за Вас, направихме всичко и сега Вие ще благодушствате в България. На тази наивна забележка бях принуден да му отговоря следното: по наше мнение Вие не направихте кой знае какво добро за нас. Устроения от Вас държавен преврат в България ние засега не признаваме за полезен за Русия. Може би впоследствие ще ни се наложи да оправяме забърканата каша. Именно на нас се възлага задължението да изпълним историческите предначертания. Хубаво би било, ако княз Батенберг изпълни възложеното му задължение - в противен случай ще ни се наложи да разрушим до основи всичко, което Вие устроихте, и да прибегнем до други, съвършено противоположни, мерки. Впрочем бъдещето ще покаже всичко, засега нито Вие, нито ние сме направили нещо, но пословицата е „Ще поживеем, ще видим“.

Телеграма, изпратена от Систов в Петербург в деня на заседанието на Великото народно събрание и даване на българския княз пълномощия за самостоятелно управление на страната в течение на седем години.

„Петербург, до г-н министъра на вътрешните работи.

Днес в Систов (бел. Свищов) на заседание на Великото народно събрание в присъствието на представители на Великите европейски държави представителите на българския народ единодушно постановиха и утвърдиха законодателен акт, според който царуващият български княз Александър Батенберг се упълномощава от българския народ в продължение на седем години да управлява страната самостоятелно и независимо от съществуващите в България закони. Този акт чрез посредничеството на военния министър генерал Ернрот бе връчен на княза. Явявайки се в събранието, князът произнесе реч, с която благодари на представителите за техните патриотични чувства и преданост към престола и отечеството, обещавайки занапред да управлява страната, без да нарушава съществуващата конституция. Подписали: дипломатическият агент и всички руски консули“.

С този временен акт завършва държавният преврат в България, извършен от руските агенти през 1881 година.

На 12 август 1881 г. куриер от София достави в Русчук съобщение от дипломатическия агент г-н Хитрово, в което собственоръчно от последния е написано твърде секретно следното:

„От министерството на външните работи ми бе отправено запитване относно: колко са в настоящия момент живеещите в България нисши чинове в оставка, които са руски поданици и намиращи се под наше покровителство (лица от славянска националност), способни да носят оръжие и можещи в случай на необходимост да бъдат отправени в Босна и Херцеговина за подкрепа на тамошното предполагаемо народно движение. Министерството възнамерява да сформира в България няколко отряда за отправяне по назначение.

Г-н Аристов достави в мое разпореждане от сумите на Славянския благотворителен комитет 6000 рубли мет. за даване на еднократни помощи на лица, изявяващи желание да се отправят в Босна и Херцеговина с известната цел.

За да се избегне гласният призив на доброволци в консулството, предлагам да се поканят всички руски поданици и намиращите се под наше покровителство, пребиваващи в поверения Ви консулски окръг, под предлог да представят в консулството своите документира да получат в замяна временни билети за жителство в Княжеството. На благонадеждните лица да се обяви целта на поканата и на изявилите желание да се отправят по назначение да се даде временна помощ, за което Ви препращам, приложени, 6000 фр. златни.

Списъка на доброволците и другите лица, пребиваващи в поверения Ви консулски окръг, най-покорно моля да благоволите да ми предоставите във възможно непродължителен период.“

В доверително съобщение от 18 август 1881 г. г-н Хитрово пише на консула в Русчук. „В българското военно министерство е изработен проект за сформиране на конна жандармерия и казашки полусотни (бел. – половин ескадрон) от доброволци, предимно руски поданици. Българското правителство се обърна към мен с ходатайство за разрешение руските поданици в качеството на доброволци да постъпват на българска военна служба.

Имайки предвид, че сред изявяващите желание да постъпят в доброволни отряди за предполагаемо отпращане в Босна и Херцеговина има хора, които могат да бъдат определени за българска служба в жандармерията или в казашките полусотни, предлагам да не се пречи на посочените лица временно да постъпят на посочената служба.“

Частно писмо на г-н Хитрово до русчукския консул (26 август 1881 г.)

„От Петербург ми поръчаха (неофициално) да водя преговори с княза относно построяването в България на железопътна мрежа. По мнението на нашите стратези е нужно да се свърже София с Русчук или Шумле (бел. - Шумен), като центрове, по-близки до Добруджа, и да се прокара железопътна линия към Плевен, Орхан и София. Други предлагат отначало да се обединят българските търговски центрове, което означава да се прекара железопътна линия от Систов (бел. - Свищов), Бяла и Търново до София или пък Систов (бел. - Свещов), Бяла, Орхан и София, а Търново и Русчук да се свържат със специални отклонения. Предвид липсата в българската хазна на капитали, нужни за построяване на посочената железопътна мрежа, у нас предлагат да се предостави построяването на концесионерни компании или на отделни капиталисти, но изключително руски поданици. Според забележката на Азиатския департамент желателно е концесиите за построяване в България на железопътни линии да бъдат предоставени на нашите известни строители господата Губонин, Поляков, Бльох или на държавния банкер барон Хинцбург.

Вчера имах частна аудиенция при княза, където имах честта да изкажа пред него нашето мнение по тази тема, посочвайки лицата, които могат да поемат построяването на железопътни линии в България. От посочените от мен лица Негово височество благоволи да избере барон Хинцбург, казвайки, че последният му е известен. В разговора си с мен князът ми намекна, че според Берлинския договор правителството на Негово височество е длъжно отначало да осигури железопътната линия Цариброд, София и Вакарел за съединяване през Белград, Ниш и Пирот на австро-унгарската столица с Константинопол. Според мнението на княза, ако в дадения момент или в близко бъдеще княжеското правителство пристъпи към построяването на стратегическа железопътна мрежа, може да последва протест от страна на държавите, подписали Берлинския договор. Въпреки това князът ми обеща да се отпусне на руските инженери сумата, нужна за извършване на работата по изискване на железопътните работи, съгласно набелязания в Петербург план.

Заключавайки от писмото Ви, че възнамерявате да се отправите в отпуск в Русия, най-покорно Ви моля, почитаеми господине, да водите преговори с барон Хинцбург, с инженера генерал Струве и по Ваше усмотрение с други руски капиталисти относно построяването на железопътни линии в България. На изявилите съгласие за това предприятие благоволете да предложите да изпратят при мен в София свои пълномощници, с които аз ще водя преговори по този въпрос. Бих желал да съм личен посредник между нашите предприемачи и княжеското правителство.“

Следващото писмо от 27 август

„Току-що получих телеграма от директора на Департамента по личния състав и икономическите въпроси да Ви се разреши 28-дневен отпуск в Русия. Вероятно г-н Новиков ще Ви извести отделно. За всеки случай съм Ви приготвил паспорт за пътуване до Русия и обратно, които прилагам тук.

Тук ни предстои маса работа. Князът е загрижен за съставянето на траен (впрочем по негово мнение) кабинет, учредяване на държавен съвет от назначени от него членове и свикването на обикновено законодателно събрание.

Проектът за учредяване на държавен съвет лично аз не одобрявам, тъй като някак си не си подхождат законодателно събрание от изборни представители и посредничество между Законодателното събрание и княза чрез някакъв държавен съвет, състоящ се от назначени от княза лица. Ако страната се управлява въз основа на конституцията, посредници между княза и народните представители са министрите. Ако князът предполага самостоятелно управление на княжеството, то по мое мнение никакво Народно събрание не следва да се свиква. Но съветниците на княза отстояват своя проект и предлагат Народното събрание да се ограничи само с разглеждане и утвърждаване на бюджета на княжеството.

В моя доклад до Николай Карлович изказах личното си виждане по този въпрос, а също недоверието си към настоящите княжески съветници. Предлагам, за да се установи в княжеството трайно правителство, следва ние да назначим военен министър, както и министър на вътрешните работи, който едновременно да бъде и председател на Съвета на министрите, а също и министър на правосъдието. При такъв състав на българския кабинет ние можем да разчитаме на трайно установяване на нашето влияние в княжеството.

Днес при мен закусва австро-унгарският дипломатически агент. В разговор относно железопътния въпрос той ми съобщи, тоест до колкото му е известно, изглежда, че между нас и виенския кабинет е постигнато съглашение за построяване отначало на линията Цариброд-София-Вакарел, разбира се, без да се ограничава княжеското правителство в строителството на други линии.

От доставените ми от Азиатския департамент различни планове и проекти на бъдещите железопътни линии в България не мога да съдя за възможностите за осъществимост на постигнатото съглашение между нас и Австро-Унгария за прокарване на линията Цариброд-София-Вакарел.

В последните дни получавам доста писма от Русия, от господата Мелников, Аристов и от председателя на Славянското благотворително дружество в Одеса за сформирането на различни доброволни отряди за отправяне в Босна и Херцеговина с молба да им се оказва съдействие, а също за сформиране на такива отряди и в България.

Бидейки поставен в такова неизвестно положение относно предприеманите от нас действия по народното движение в Босна и Херцеговина и нямайки материални средства за снабдяване на отрядите от доброволци с всичко необходимо, най-покорно Ви моля, почитаеми господине, по пътя да се отбиете в Одеса и да поговорите там с председателя на Славянското благотворително дружество относно съставянето в Одеса на доброволни отряди и за снабдяването им с парични средства. В Петербург също да се отбиете при г-н Аристов, за да му обясните, че за изпращане и сформиране в България на доброволни отряди за действия в Босна и Херцеговина на предлаганите от тях начала далеч не са достатъчни доставените в мое разпореждане 6000 рубли мет. Благоволете да обърнете внимание на г-н Аристов, че в поверената ми дипломатическа агенция, а също във всички наши консулства в България няма специални фондове по този предмет. По мое мнение на него му е напълно удобно да се обърне за съдействие или към нашето министерство, или пък към генерал Обручев.

В Москва благоволете да предадете моето искрено почитание на общоуважавания Михаил Никифорович. Писах му преди няколко дни, за да изложа настоящото положение на нещата в България. В частност обърнете неговото благосклонно внимание върху съобщението на австро-унгарския дипломатически агент относно постигнатото между нас и правителството на Австро-Унгария съглашение по повод построяването на железопътната линия Цариброд-София-Вакарел за свързване на Виена с Константинопол. Най-накрая не се оправдаха думите на генерал Меншаков, казани на покойния император Николай, че пътят за руснаците към Константинопол води през Виена.

Позволете да обърна внимание в нашето министерство, че по наше съображение построяването в България на линията Цариброд-София-Вакарел се явява против нашите интереси и че за нас е значително по-удобно да се отложи железопътният въпрос в България за неопределено време, отколкото да се пристъпи към прокарване на посочената линия.“

Шифрована телеграма от министъра на вътрешните работи до консула в Русчук

„Предвид предстоящите неотложни работи в България, а също на изпращането през Русчук на доброволци за Босна и Херцеговина отмених разпореждането на департамента по личния състав и икономическите въпроси относно Вашия отпуск и най-покорно Ви моля да останете известно време в управлението на поверения Ви консулски окръг.

Г-н Хитрово от своя страна също ще телеграфира на консула. За съжаление Николай Карлович моли да се преустанови за известно време Вашето отпътуване от България. За което ще Ви бъде непосредствено съобщено.“

Шифрована телеграма на руския императорски дипломатически агент в България до консула в Русчук, 5 септември 1881 г.

„На генерал Лесовой е съобщено за отпускане на оръжие и боеприпаси от русчукските артилерийски складове в количество по Ваше указание, подлежащи на предаване на лицата, отправящи се за Босна и Херцеговина. Пушките и револверите трябва да бъдат приведени в необходимата изправност. Нужният брой патрони към пушките и револверите още не е определен. По отзивите на военните власти последните могат да бъдат дадени от софийските складове. За избягване на гласността благоволете да помолите генерал Лесовой да се разпореди за отправяне с държавни или частни коли, по негова преценка, в София на 500 пушки и 100 револвера за постъпване на мое разпореждане. Помолете началника на оръжейната част да се погрижи за изправността и привеждането в необходимия ред на отпращаните пушки. За доставяне нам на револвери от Русия аз съобщих на завеждащия кременчугските оръжейни складове за отправяне на същите през Одеса във Варна на параходи на руското дружество за параходство и търговия по безименни товарителници. От Русия смятат да изпратят доброволци през Одеса в Константинопол, Варна и Рени. Говорете с капитанлейтенант Конкевич за изпращане в Рени на един от параходите на поверената му морска част за превозване на доброволците до Русчук.“

Секретно съобщение на руския императорски дипломатически агент в България до консула в Русчук от 14 септември 1881 г.

„Нашият министър-резидент в Цетина ме уведоми за това, че австро-унгарското окупационно правителство в Босна и Херцеговина укрепява границите на Черна гора и обръща особено внимание на преминаването на черногорци и други лица през границите на Босна и Херцеговина. Министър-резидентът смята, че при избора на лица, подлежащи на изпращане по предназначение, трябва да бъдем твърде внимателни главно в паспортите на доброволците да не са обозначени чинът и званието, а само име, бащино име и фамилия.

За гореизложеното аз известих одеския градоначалник, молейки го за разпореждане за издаване на задгранични паспорти на доброволците без обозначение на чина и званието.

От своя страна аз смятам, че не е излишно при пристигане на доброволците в България някои паспорти да се заменят с видове, издавани от консулствата по установената форма. Що се отнася до паспортите на черногорските поданици, аз помолих цетинското правителство за доставяне в мое разпореждане на неколкостотин паспортни бланки, подписани и с необходимите печати. След получаването на същите много ще бъдат изпратени на Вас за попълване на текста и даване по предназначение.“

Секретно циркулярно предписание на Азиатския департамент от 16 септември 1881 г., № 308, до консулите в България

„В последно време в Славянското благотворително дружество, в Министерството на външните работи и на височайше име постъпват многочислени жалби от славяните, населяващи провинциите Босна и Херцеговина, а така също от православното духовенство на споменатите провинции срещу жестокото отношение от страна на правителствените агенти на австро-унгарското окупационно управление в Босна и Херцеговина. От достоверни сведения, получени в министерството, справедливостта на горепосочените жалби напълно се потвърждава.

След доклада за това от щатс-секретаря Гирс пред Господаря Император Негово величество благоволи височайше да повели: да се окаже на славянското население на Босна и Херцеговина, а така също на тамошното православно духовенство възможната помощ. Комитетът на Славянското благотворително дружество в Петербург чрез посредничеството на министъра на императорския двор изходатайства височайше благоволение за негласно събиране в Русия на парични пожертвования в полза на нещастните славяни, пребиваващи в окупираните от Австро-Унгария провинции Босна и Херцеговина и населяващи ги.

Освен парични пожертвования в комитета на Славянското благотворително дружество постъпват заявления от различни лица, изразяващи чувствата на готовност лично да се отправят в Босна и Херцеговина за оказване на място на всевъзможно съдействие на угнетените славяни. Съгласно съобщение на председателя на комитета министърът на вътрешните работи е направил необходимите разпореждания за даване на доброволците на задгранични паспорти и извести г-н временния одески генерал-губернатор.

От своя страна императорското Министерство на външните работи е направило необходимите разпореждания за отпускане на лицата, отправящи се за Босна и Херцеговина, и на намиращите се там парични и други помощи от остатъците на сумата на окупационния фонд, съхранявани в нашето посолство в Константинопол и в дипломатическата агенция в София, на които заедно с това е съобщено за превода във Ваше разпореждане за горепосочените нужди на 20 хил. фр. златни.

Съобщавайки Ви за гореизложеното, Азиатският департамент има честта най-покорно да Ви помоли, почитаеми господине, отчета за изразходваните суми, отпуснати от Министерството на външните работи, да доставяте непосредствено в департамента ежемесечно. Що се отнася до паричните помощи, отпускани във Ваше разпореждане от комитета на Славянското благотворително дружество, департаментът смята, че Вие можете да водите отделна приходно-разходна книга, извлечение от която да доставяте непосредствено в споменатия комитет.“

Шифрована телеграма на руския императорски дипломатически агент в България до консула в Русчук от 10 октомври 1881 г.

„Изпълняващият длъжността в Черна гора ме уведомява, че нашите доброволци са преминали границата благополучно, но не бидейки снабдени с оръжие и боеприпаси, те пребивават, макар и на безопасни места, но в бездействие. Доброволците молят за започване на делото незабавно да им се достави оръжие.

Сметнах за дълг да известя за това одеския временен генерал губернатор, молейки го преди отправянето на доброволците да ни извести за тяхната численост и приготвеното оръжие. Граф Тотлебен ме уведомява, че пушките са били отправени на наши параходи, но по неразпоредителност на Ляговски не са доставени по предназначение. Затова той моли да се изпратят там 400 пушки с патрони. Вследствие на това помолете генерал Лесовой и началника на оръжейната работилница за незабавно доставяне в София през Лом паланка на горепосочените пушки без патрони, последните тук ги има в достатъчно количество.“

Частно писмо на г-н Хитрово до консула на Русчук, 25 октомври 1881 г.

„На всички мои официални доклади, предложения, донесения и частни писма до разни лица в Петербург и Москва аз сега получих две ответни писма, едно полуофициално от Николай Карлович, а другото от Москва от Михаил Никифорович. Николай Карлович ме известява, че по железопътния въпрос в България не се е състояло никакво споразумение между нашия и виенския кабинет. Негово високопревъзходителство възлага отговорността в това отношение на княз Батенберг. Моите донесения са били доложени на Господаря Император. При доклада Негово величество е благоволил да каже на щатс-секретаря;„Време е да се отнасяме към българските дела сериозно, да не се повтарят предишните грешки. Назначавайте там руски министри. Ако не всички, то поне повечето.“ Благодаря на Николай Карлович, той ме поддържаше по отношение на Ремлинген - героя. Последният ще бъде отзован с всички от България, ще му дадат в Русия цяла рота.

От писмото на Николай Карлович аз заключавам, че в Петербург са твърде недоволни от предполагаемото през лятото на идващата година пътуване на Батенберг в Константинопол и на Изток. Министърът смята предварително да го извика за представяне на обяснение на Господаря Император и там да се състои назначението на бъдещите министри в България. Смятат да назначат генерал Соболев за министър на вътрешните работи и председател на Министерския съвет. За назначение на военен министър оЩе нищо определено няма. Вероятно това назначение ще бъде представено на Николай Николаевич. Генерал Вановски нещо не е доволен от генерал Лесовой и целия Русчукски гарнизон, а главно от артилерията. Николай Карлович моли да Ви предам да се погрижите да бъдат наблюдавани действията на господа офицерите от Русчукския гарнизон и да му донасяте най-малката подробност.

Михаил Никифорович съвсем ни се сърди. Той казва, че вместо това да избавим България от излишния немец - като че ли сме му дали някакво пълномощно за самостоятелна продажба на славяните. По неговите думи немецът и нас ще продаде за един грош на своите братя. Почтеният Михаил Никифорович смята, че в скоро време ние ще призоваваме на помощ тези от българите, които сега сме затворили в тъмница и изселихме от пределите на княжеството. Нашите мними привърженици ние сами ще наричаме изменници и на двете отечества. Аз смятам, че по отношение на Русчукския гарнизон отново се явява вмешателство в нашите работи от страна на нашите жандарми. За това Ви моля да направите на Николай Карлович подробен доклад за действията на руските офицери в поверения Ви консулски окръг.“

(Следва)