ПАНЕБ – ПЪРВИЯТ ЗЛОДЕЙ ПСИХОПАТ В ИСТОРИЯТА

ИЗТОЧНИК: DISGUSTING MEN

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Той осиротял рано и бил осиновен от бездетния началник на баща си. След като възмъжал, се оженил, станал бригадир на каменоделци, а също така и съдия. А освен това съжителствал с жените на работниците, други жени изнасилвал и хвърлял камъни по хората, седейки на една стена. Опитал се също така да убие своя осиновител, осквернявал царските гробове... и откраднал една мумифицирана гъска. Но не е изключено да е станал жертва на черен пиар. Казвал се Панеб – най-първият злодей психопат, известен в историята.

Сирак, съдия бригадир – забележителният момък Панеб

Историята започнала през 1244 година преди новата ера в селището на строители на гробници, наречено Сет Маат (днес Деир ел Медина) на западния бряг на Нил. Именно там в голямото семейство на потомствения каменоделец Неферсенут и жена му Иуйа се родило момчето Пенаб.

Деир ел Медина

Баща му се занимавал със строителство на гробници за фараоните и бил част от бригадата на дясната страна под ръководството на Неферхотеп. Тук е нужно да поясним: по това време работниците каменоделци в Египет се делели на две бригади, обработващи различни страни на гробниците, лявата и дясната.

Както и да е, но по някаква неизвестна причина Панеб останал сирак и бил осиновен от бездетния Неферхотеп, който бил много заможен човек.

Панеб работел под ръководството на новия си родител. Когато започнала гражданската война между фараона Сети II и неговия противник Аменмес, бригадирът бил убит. Младият възпитаник наследил неговата длъжност, като подминал Аменнахт, по-малкия брат на Неферхотеп (иначе казано – чичо си от приемното семейство).

Сети II

Панеб оставил значителна следа в запазилите се източници. Споменат е в 32 остракона (тук: глинени плочки за записи) и папируса. Практически навсякъде е представен като благочестив и добър работник. Оженил се, имал десет деца, бил член на съвета на старейшините в селото и даже заедно с жена си участвал в съдебни заседания. Уважаван човек!

И ако не бил папирусът под номер 124, намерен от британеца Хенри Солт в Деир ел Медина през 1816 година, тъмната страна на Панеб така и щяла да се изгуби в бездните на историята.

Убиец, насилник, осквернител на гробове – отвратителният негодник Панеб

Папирусът на Солт № 124 е по същество донос от вече известния Аменнахт, написан до началника на държавните длъжности в страната и искащ да бъде наказан бригадира Панеб за многобройни престъпления.

Остракон

Обобщавайки своите искания, Аменнахт подчертава в доноса: „Той не е достоен за тази длъжност. На вид като че ли е здрав, но изглежда е ненормален“. Какво вършел Панеб, за да заслужи подобно определение? Според Аменахт неговият племенник бил истинско изчадие на порока.

Най-дребното, в което можело да се обвини бригадира, било използването на служебното положение и подкупи на длъжностно лице. За да заобиколи брата на Неферхотеп в борбата за длъжност, Панеб подкупил предишния началник на държавните длъжности, като му подарил петима роби, които преди това били собственост на приемния му баща.

След като получил благата длъжност, негодникът си разпасал съвсем пояса. Той използвал работниците за строеж на своя гробница, за което карал камъни от строителната площадка на фараона. Също така един от работниците направил по негова заповед плетено легло за жреца на храма на Амон, а друг, който се казвал Небнефер, бил принуден да се грижи три месеца за воловете му. През всичкото това време жените на работниците тъчели дрехи за него.

Папирус № 124 на Солт

Панеб спял с жените на своите работници. От папируса станало известно, че той съжителствал с три от тях: Туйя, Хел, а също така с Убхет, дъщерята на Хел. При което за блудството разказал синът на Панеб, Аабехте, който не можел да понесе похожденията на баща си. Като отишъл при охранителите на селото, той, след като се заклел в боговете, заявил за половата невъздържаност на баща си. Но Панеб, между другото, позволявал на сина си да спи с Убхет, така че и неговият косъм не бил чист.

Като не се спрял със съжителството, Панеб се заел с насилие. Френският историк египтолог Паскал Вернюс в книгата си „Дела и скандали в Древния Египет“ пише, че негодникът разкъсал дрехите на една жена на име Нямуау, притиснал я върху една стена и я изнасилил.

Още Панеб не бил сдържан при проявата на негативни емоции. Аменнахт разказва за желанието му да убие приемния си баща, докато същият бил още жив. Той пише в папируса:

„Той преследваше главния майстор Неферхотеп, моя брат, макар че именно той го отгледа, и той [Неферхотеп] залости вратата, и той [Панеб] взе камък и разби вратата, а хората поставиха охрана на Неферхотеп, защото той [Панеб] каза: „Ще го убия през нощта!“, и той преби девет души през тази нощ“.

Хенри Солт

Панеб се качил на една стена и хвърлял върху деветимата камъни. Изобщо, да хвърля камъни явно било любимото занимание на бригадира. Паскал Вернюс споменава в книгата си за още един случай, когато Панеб хвърля камъни срещу слугите, живеещи в селото.

А и не един път заплашвал с убийство. Като се скарал с бригадира на лявата страна, той казал: „Ще те издебна в планината и ще те убия“. Нещо повече, според думите на същия Аменнахт, няколко жители от селото, които искали да напишат жалба срещу Панеб, наистина били убити от него. Истински негодник.

Освен че имал агресивно поведение, мерзавецът бил светотатец и осквернител на гробове. Нещо повече, той крадял камъни и инструменти по време на строежа на бъдещи гробници, а като добавка прониквал във вече запечатани.

Рамзес II

Веднъж Панеб отнесъл от гробницата на фараона част от колесницата, вино и благовония, а от гробницата на една от дъщерите на Рамзес II – мумифицирана гъска! Какво е правил Панеб с това неапетитно нещо, историята не казва. Но това било малко за светотатстващия. Като се вмъкнал в гробницата на друг фараон, не само откраднал оттам вино, но и седнал да го пие направо върху саркофага. Нищо свято.

Най-удивителното е това, че негодникът не понесъл явно никакво наказание за всичко сторено. И ето защо.

Завистливият Аменнахт. Черен пиар по египетски

Има голяма вероятност всичката тази ужасна история за древноегипетското изчадие на ада да е най-старият пример за черен пиар. Ще започнем с това, че освен доноса няма практически никакви други бележки за злодейските похождения на Панеб.

Американският египтолог Алберенс, след като прочел папируса, сметнал, че той е написан несвързано, все едно професионален писар е записвал спонтанните жалби и възмущенията на един завистник. Нещо повече, някои детайли, например съжителството с три жени, се използвали прекалено често от доносниците като пример за аморално поведение.

Също така знаем, че Аменнахт е имал личен мотив да мрази Панеб, защото му измъкнал изпод носа тлъстата длъжност, на която разчитал. В доноса се описва, че новият бригадир забранил на Аменнахт и семейството му да използват светилището, където работниците отбелязвали празниците, което явно не добавило любов между двамата.

И още един важен детайл: папирусът с доноса до началника на държавните длъжности няма най-важната част – изброяването на длъжностите и титлите на този, към когото се обръща доносителя, а това било просто немислимо за това време. Така че ние имаме по-скоро копие на доноса, а достигнал ли е оригиналът до началника на държавните длъжности е загадка.

Името на Панеб изчезнало от всички записи през периода от 1193 до 1185 година преди новата ера. Наистина, има един остракон от приблизително 1180 година, в който се говори за екзекуцията или убийството на бригадир в Деир ел Медина. Но дали това е бил Панеб, който прелял със злодеянията си чашата на търпението на жителите на селото, или някой друг – историята не казва. Във всеки случай следващ бригадир станал някой си Аннахт от съвсем друго семейство, така че дори ако Аменнахт постигнал своето с помощта на доноса, това не му донесло лични изгоди, а само отмъщение.

Такъв бил египтянинът Панеб: сирак, глава на семейство, насилник, убиец, светотатстващ или просто наклеветен от мразещите го бригадир на дясната страна.