СЛУЖБОМЕР

сряда, февруари 24, 2016

Дългият път до дома (Доўгая дарога дадому) - 49

Автор: Васил Бикау (Васил Биков)

Превод от беларуски: Павел Николов

Предишни части: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48.

(Целият превод дотук – в „Библиотека на Павел Николов“)

49.

През лятото ме поканиха в Москва на съвещание, което трябваше да се проведе от редколегията на "Юность" и което трябваше да обсъди публикуваната в списанието млада проза. Въпросът се състоеше в това, че партийното ръководство беше недоволно от някои публикации на млади автори, най вече на Анатолий Гладилин и Василий Аксьонов. Преди това беше сменен главният редактор на списанието - вместо В. Катаев дойде Б. Полевой.

На съвещанието от Средна Азия дойде Анатолий Ананев, който вече беше напечатал разхваления от критиката роман "Танковете се движат в ромб", чийто главен герой приличаше прекалено много на Никита Сергеевич Хрушчов. С Анатолий бяхме на една възраст, на фронта и двамата бяхме воювали с четиридесет и пет милиметрови оръдия, той бил тежко ранен. Като се настанихме в един замоскворечки хотел, прекарахме цяла вечер в разговор за войната и литературата и като че ли открихме общ подход към творчеството на младите. Предполагах, че на другия ден ще подкрепим младата проза на "Юность" и се подготвих да се изкажа в този смисъл. Затова бях много учуден, когато чух сутринта как Ананев започна веднага да критикува Гладилин, Аксьонов и някои други. Разбира се, аз се изказах в тяхна защита, но тогава още повече ме учуди Б. Полевой, който в заключителното си изказване не подкрепи мене, а Ананев заради неговата "нелицеприятна критика". Впрочем, много скоро разбрах поведението на Ананиев - беше дошъл от своята Средна Азия в Москва да заеме поста заместник-редактор на едно авторитетно списание.

Някъде по това време или може би по-рано в Москва дойде американският писател, автор на "Гроздовете на гнева", Джон Стайнбек, който посети "Юность" и подкрепи много разпалено младите. "Не се страхувайте да бъдете зли, млади мои вълчета" - завърши маститият прозаик, като се обърна към Евтушенко, Гладилин, Аксьонов, Вознесенский и някои други. Казват, че в ЦК избухнал голям скандал и повече не дадоха на американския писател виза за Съветския съюз. Но е възможно той да не е искал. През това време Михас Гарбачоу завърши превода на повестта, но "Юность" отказа да я печата. Тогава той даде ръкописа на "Новый мир" ("Нов свят" - бел. прев.), който още преди това беше започнал да придобива дисидентска слава. И ето че по едно време ми донасят телеграма от Москва от заместник главния редактор на "Новый мир" Алексей Кондратович с предложение да напечатат повестта, "ако това списание не ви е противно". Разбира се, съгласих се веднага. Гарбачоу неизвестно защо мълчеше.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.