СЛУЖБОМЕР

неделя, февруари 07, 2016

Фалшифицирани македонски песни

Автор: Йосиф Чешмеджиев, в-к "Македония", год. I, бр. 76, София, 12 януари 1927 година

Обработил с OCR програма и редактирал: Павел Николов

Прелиствам коледния брой на сръбския в. "Време". На стр. 26 е поместена статия от Перо М. Илич под надслов: "Стари коледни обичаи в Южна Сърбия" (Македония). Статията е придружена с 10 нотирани песни, хармонизирани за смесен хор, на три гласа и на един.

П. Илич описва обстойно произхода на старите коледни обичаи, тяхната същност и значение, а така също начина на коледуването и групирането на коледарите.

Понеже метриката у песните не допуска лесна промяна на текста, зарад туй авторът на статията забелязва, че "децата запазват народния говор". И вън от песните дава няколко примери за "народен говор": "За Коледа ке идам на гости"; "на Коледа ке облечам нови алища"; или майка казва на децата: "дури не дойде Коледа, месо и млеко нема да се ядат" и т. н. Текстът на някои песни е силно подправен. Популярната песен "От востока звезда сяе" е написана така:

"Од востока звезда сия

да осветли млад Божикя.

То не било ясна звезда,

век то *) била "подо-ли-ца".

Ра-си-пала ситна киша

на сви живи дома-кина. **)

Мелодията на същото песен е невярно доловена и погрешно хармонизирана. Записана е в такт 4/4, вместо в сложния неправилен 9/3 такт (2/3+2/3+2/3+3/3). Песента е записана и хармонизирана в Dur тоналност (F dur), а народът я пее в moll тоналност (в случая най-подходяща гама е A moll) еолийския вид (с g вместо gis). Така както е записана и хармонизирана от П. Илич, поменатата песен изгубва истинския си образ до неузнаваемост и добива алафранга характер. Също е песента "Отворите врата сребрена и златна" трябва да бъде записана в девет осми такт, протълкувано в moll и при по-бавно темпо. Нито една от поменатите песни не е предадена вярно, с изключение на двете песни - речитативни, quasi parlando. Една от тях е популярната:

"Коледо, ледо,

утепало дете,

дете се мачи,

баба го квачи

со четири яйца,

гускини шаткини.

Днеска е бадник,

утре е Божик.

П. Илич се отнася с голяма любов към македонските песни. Това личи от цялата статия. Поместените песни са майсторски хармонизирани, с хубави набеги (модулации) и умело водене на гласовете. Той не казва какви са тия "народни песни". Не ги нарича сръбски, защото, сам той сърбин, не ги разбира. А не ги назовава български македонски, защото е сърбин. А те са чисти български македонски песни. Тях всеки македонец знае. Но те не са и най-характерните коледни песни.

Имам на ръка разни сръбски сборници от македонски песни, записани и разработени от видните сръбски компонисти Мокранац, К. Манайлович, В. Джорджевич и др., обаче никой от тях не ни дава истинския образ, нито чара на македонската песен. Защото тя е чужда за тях.

Статията на П. Илич идва да потвърди, че всеки опит за представянето ѝ пред несведущите като "сръбска" ще бъде само една фалшификация на българската македонска песен.

*) Вместо "най е било"...

**) По технически причини текстът е предаден с българска ортография, но верен фонетически на сръбската редакция и граматическото ѝ невежество.

БЕЛЕЖКИ

1. Оригиналния документ можете да видите ТУК.

2. Още документи – в „Библиотека на Павел Николов“.

3. ЗА АВТОРА: Йосиф Чешмеджиев (1890-1964) е български композитор и диригент. Учи музика при Атанас Бадев в Солун, в Българската духовна семинария в Цариград и в Лайцигската консерватория. Гимназиален учител във Видин, Ямбол (1914¬-20) и София (1920-¬27; 1930-¬32). Образцов учител при ДМА (1921-¬24). Сътрудник-записвач на народни песни в отдел “Народна музика” при Народния етнографски музей (1928-¬31). Музикален редактор на вестник “Македония” (1925¬-33) и редактор на музикална библиотека “Пантеон” (до 1934). Ръководи македонския смесен хор “Шар” (от 1926), смесения хор “Юнак” (от 1933). Има широка просветна дейност за музикално ограмотяване сред турското население в България. Пише детски и училищни песни, песни за смесен хор, обработки на македонски и турски народни песни и др. Автор е на: 2 симфонии и пиеси за оркестър; инструментални пиеси; песни за глас и пиано; масови и естрадни песни и др.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.