СЛУЖБОМЕР

сряда, май 06, 2015

Скачени съдове

Всички помним онзи школски опит по физика, когато учителката наливаше вода в един апарат със свързани помежду си съдове и въпреки че съдовете биваха разни по форма – тънки, тумбести, завити на спирала – водата във всичките оставаше на едно и също равнище.

Но принципът на скачените съдове, забелязал съм, действа не само във физиката, ами и в реалния живот на хората.

Ето, да речем, аз си имам двама любимци.

Единият е дядо Николай Пловдивдски, а другият – Лъжлив Симо Мадридски.

За втория няма как да не споделям, след всичките маймунджилъци, които направи, за да спре развитието на България, предположението на мнозина, че наистина е бил вербуван, активиран и използван точно в нужния момент от комунистическите тайни служби (ДС или КГБ – все тая), за които само наивници могат да си мислят, че са останали в миналото.

Другият определено не е бил агент на службите. Поради младостта си. Ама ако беше връстник на Неофит, като знаем нрава му – алчен, просташки и безцеремонен (досущ като на Симбата!), нямаше да бъде ли?

Така че и Кобурга, и Ролекса са от един дол дренки, само че едните цъфнали и вързали по-рано, а другите тепърва цъфтят и вържат.

Затова никак не ми изглежда странно, че пловдивският мазен митрополит е дал предложението Лъжлив Симо да бъде споменаван в литургиите като „български цар“, макар че цар не е бил никога и вероятността да стане такъв е по-минимална и от тази да ми цъфнат налъмите.

Краставите магарета през девет планини се подушват, също както Николай и Симеон.

Казано с езика на физиката: скачени съдове...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.