СЛУЖБОМЕР

неделя, май 24, 2015

ПУТИН. ВОЙНА (по материали на Борис Немцов) – ГЛАВА 8

Работили над доклада: Сергей Алексашенко, Екатерина Винокурова, Олег Кашин, Айдер Муждабаев, Олга Шорина, Леонид Мартинюк, Алфред Кох и Иля Яшин

Превод от руски: Павел Николов

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1. ЗАЩО МУ Е НА ПУТИН ТАЗИ ВОЙНА?

ГЛАВА 2. ЛЪЖА И ПРОПАГАНДА

ГЛАВА 3. КАК БЕШЕ ПРИСВОЕН КРИМ

ГЛАВА 4. РУСКИТЕ ВОЕННИ В ИЗТОЧНА УКРАЙНА

ГЛАВА 5. ДОБРОВОЛЦИ ИЛИ НАЕМНИЦИ?

ГЛАВА 6. ТОВАР 200

ГЛАВА 7. ВОЕНТОРГЪТ НА ВЛАДИМИР ПУТИН


ГЛАВА 8. КОЙ СВАЛИ БОИНГА?

На 17 юли 2104 година в района на въоръженият сблъсък в Източна Украйна беше свален Боинг 777 на авиационната компания Malaysia Airlines, изпълняващ полет МН17 от Амстердам за Куала Лумпур.

Мястото на катастрофата: източната част на Донецка област, Украйна, в района на село Грабово близо до град Торез. Всичките намиращи се на борда 298 души (283 пътници и 15 души екипаж) загинаха.

Внезапната (с взривообразно разрушение) гибел на самолета над района на бойните действия още в самото начало даде да се разбере, че боингът е бил свален, а не е катастрофирал поради отказ на техниката или поради човешки фактор (грешка на пилота или на наземните служби).

ЗАЯВЛЕНИЯ НА СЕПАРАТИСТИТЕ

Руските средства за масова информация от самото начало на бойните действия в Донбас редовно съобщаваха, че сепаратистите свалят успешно самолети и вертолети на украинската армия. От май до 17 юли 2014 година са били свалени общо 4 вертолета (на 2 и 5 май — МИ-2498, на 29 май — МИ-899, на 24 юни — МИ-8100) и 3 самолета (на 6 юни — АН-30101, на 14 юни — ИЛ-76102, на 14 юли — АН-26103).

На 17 юли, в деня, когато боингът катастрофира, държавните информационни агенции ИТАР-ТАСС и РИА „Новости“, заявиха, че „опълченците“ са свалили самолет АН-26 в района на град Торез. Министърът на отбраната на самопровъзгласилата се ДНР Игор Гиркин (Стрелков) съобщава вечерт

а на същия ден в социалните мрежи, че „опълченците“ са свалили самолет.

И терористите, и руските средства за масова информация посочват мястото на неговото крушение (района на град Торез, Донецка област) и времето, когато самолетът е паднал (около 16.00 часа по местно време), които съвпадат точно с мястото и времето на катастрофата на малоазийския боинг 177. Всички те идентифицират сваления самолет с украински АН-26. Но към вечерта, когато реалната картина на станалото се прояснява, подобни заявления престават да излизат.

Не много преди крушението на самолета кремълските средства за масова информация – НТВ, „Россия 24“ и други – информираха руската аудитория, че терористите в Донбас разполагат с зенитно-ракетни комплекси „Бук“. В интервю за агенция „Ройтер“ за това разказа например един от лидерите на сепаратистите Александр Ходаковский. На следващия ден Ходаковский отрече да е казвал такова нещо. На „Ройтер“ се наложи да публикува аудиозаписа, който потвърди заявлението на сепаратиста: терористите в Донбас наистина са получили комплекси „Бук“.

Косвено вината на терористите за сваления боинг призна представителят на Русия в ООН Виталий Чуркин. „Хората от изтока (на Украйна) казаха, че са свалили военен самолет. Ако са смятали, че са свалили военен самолет, това е недоразумение. Но ако това е недоразумение, не би могло да бъде терористически акт“ – каза Чуркин.

КАК ЗАМИТАХА СЛЕДИТЕ?

След гибелта на боинга руските средства за макова информация започнаха да изказват една след друга различни версии за случилата се трагедия. Всъщност кремълската пропаганда даде старт на информационна пропаганда, насочена към създаване на един вид „димна завеса“ около разследването за съпричастността към трагедията на сепаратистите, въоръжени с руски зенитно-ракетен комплекс.

Четири дена след крушението „Първи канал“ на руската телевизия предаде версията на Генералния щаб, че боингът е свален от украински щурмови самолет СУ-25. Тази версия беше опровергана от експерта по ефективност на авиационните комплекси Вадим Лукашевич: „СУ-25 е щурмови самолет, идеологията на тази машина е да работи наземно, да поддържа непосредствено войските на бойното поле. Да се сваля самолет на височина 11 хиляди със СУ-25 е просто несериозно… според мене това е несъстоятелно. Освен това бих искал да видя тези очевидци, които виждат от земята самолет с размер 15-20 метра, намиращ се на височина 11 хиляди метра, и определят безпогрешно марката му“.

Главният конструктор на самолета СУ-25 Владимир Бабак нарече версията за това, че малоазийският боинг 777 е свален от щурмови самолет СУ-25, „опит да се прикрият следите“. Според създателя на самолета СУ-25, щурмовият самолет би могъл да атакува боинга на височина 3-4 хиляди метра, но да свали самолет, летящ на височина 10 500 метра, СУ-25 не е в състояние.

Още една резонансна „версия“ изказа крайно неприятният кремълски пропагандист Михаил Леонтиев. В програмата „Однако“ на „Първи канал“ той заяви на 14 ноември, че разполага със „сензационна снимка“, предполагаемо направена от чуждестранен шпионски спътник в последните секунди от полета на малоазийския боинг 777 над Украйна. Тази снимка, според мнението на Леонтиев, потвърждава, че боингът е бил свален от преследващ го реактивен изтребител МиГ-29.

Снимката беше тиражирана от много руски средства за масова информация. Но тази снимка се оказа фалшификат. Експерти установиха няколко признака за подправяне: общият план се състои от снимки на Google Maps от 28.08.2012, а за „зума“ е взета снимка от Яндекс-карт 2012 година. В колажа е използвана снимка на военен самолет, който прилича на СУ-27, а в репортажа на „Първи канал“ се споменава МиГ-29.

Не съвпада с реалното и мястото на инцидента. На снимката, която показа „Първи канал“, се вижда летището на Донецк, а боингът беше свален на около 50 километра от него. Времето, посочено на фалшивия колаж е UTC, световното координирано време по Гринуич. На снимката то е 1:19:47, когато в действителност над Украйна е била нощ. А малоазийският боинг 777 е свален в 16:20 по местно време.

Опитите на Кремъл да повлияе на общественото мнение и да обърка разследването не попречиха между другото да се установят реалните причини за трагедията.

РАЗСЛЕДВАНЕТО

Страните, които изгубиха свои граждани в тази трагедия, са като никой друг заинтересовани да се установи истината и да се посочат виновните. Освен официалното разследване на обстоятелствата около трагедията европейската общественост и европейските средства за масова информация осъществиха свое независимо разследване, събиране на улики разпит на очевидци.

Според данни на организацията за журналистически разследвания CORRECT!V, представени през януари 2015 година, пътническият боинг 777, полет МН17, на малоазийските авиолинии е претърпял катастрофа в резултат от изстрел на зенитно-ракетен комплекс „Бук М1“. Основавайки се на показанията на военен експерт, журналистите достигнаха до заключението, че пътническият самолет не би могъл да е свален от изтребител. Чрез анализ на фото- и видеодокументи, разпит на свидетели и оглед на местността разследващите проследиха движението на зенитно-ракетния комплекс „Бук М1“, свалил боинга, и стигнаха до извода, че комплексът е бил докаран от руския град Курск. На позицията, откъдето е стреляно по самолета, комплекса „Бук“ са доставили военни от 53-та зенитно-ракетна бригада с цел да се защитят руските танкови дивизии, воюващи без опознавателни знаци на украинска територия. На въпрос на разследващите кой би могъл да изстреля ракетата от комплекса „Бук“, всички експерти, сред които и бивши войници от 53-та бригада на противовъздушната отбрана в Курск, отговориха, че сепаратистите не могат да използват сами комплекса. „Няма съмнение, че заповед да се стреля по MH17 е дал руски офицер“ – резюмират авторите на разследването.

През март 2015 година бяха публикувани едновременно няколко изследователски материала, потвърждаващи, че боингът е бил свален от зенитно-ракетен комплекс „Бук“ от територия, която контролират сепаратистите. Например журналистите от немските телевизионни канали WDR и ТВК, а също и от SüdDeutsche Zeitung посетиха околностите на град Снежное, мястото, където предполагаемо е била изстреляна ракетата от зенитно-ракетния комплекс „Бук“, и разпитаха местните жители. Свидетели заявиха, че на 17 юли са наблюдавали изстрелване именно на зенитна ракета от земята, но „преди това не са се страхували да говорят за това, защото нямало да им повярват“. Думи на един от очевидците: „Чу се взрив откъм Степановки. След това свистене и после взрив в небето…“

Предполагаемото място, откъдето е пусната ракетата, беше старателно проучено.

СЛЕДА НАД ТОРЕЗ


Документално потвърждение за това, че малоазийският боинг е свален с ракета „земя-въздух“, изстреляна от установка „Бук“, разположена на територия, контролирана от сепаратистите в Донецка област, е една снимка, направена от жител на град Торез 3-4 минути след изстрелването на ракетата. На снимката е запечатана инверсионната следа от ракетата по време на най-ранния, стартов участък от нейната траектория.

Тази следа, описвана като „стълб дим“, са видели много местни жители. Това потвърждават свидетелствата, които събира кореспондент на агенция Reuters от жителите на село Красний октябр, над чиито глави преминала току-що изстреляната ракета. Тези свидетелства са точно от мястото: да се поговори с местните жители стана възможно, след като селото се оказа извън зоната на активните бойни действия.

Няколко часа след катастрофата на боинга в социалните мрежи се появи снимка със следа от изстрелването на ракета, направена от един местен жител. Снимката беше подложена на прецизна експертиза в присъствието на разследващи журналисти от Bellingcat, чиито изводи свидетелстват за несъмнената ѝ автентичност.

Беше опровергана например ключовата теза, поставяща под съмнение оригиналността на снимката: синия цвят на небето. Мястото на падането на самолета, където е била забелязана облачност, се намира от точката, където е бил фотографът, на около 15 километра, а зоната, към която е насочен обективът на фотографа, е на още 20 километра. На такова разстояние облачността над двете точки (пускането на ракета и падане на самолета) би могла съвсем да не е една и съща. Още повече че спътниковата метеорологична снимка на тази част от Източна Украйна показва: Донецк и неговите околности са се намирали в този ден на края на голям облачен фронт и времето там би могло да бъде много променливо.

Руският журналист Сергей Пархоменко успя да намери автора на споменатата снимка и да получи от него оригинала. При оглед на jpeg файла (а още повече на изходните NEF файлове в RAW формат) става ясно, че на изображението няма никакви „размивания“ и „петна“, които изглеждаха точкова подозрителни за скептиците. Всичките тези „добавки“ са се получили при свиването на пълноразмерните файлове до формата, необходим, за да се качи снимката в Туитъра. В оригинала си снимката е много по-светла от варианта, който беше публикуван на 17 юли 2014 година. „Потъмняването“ е било направено преди публикуването в Туитъра, за да стане по-забележима ивицата дим в средата на кадъра.

Оригиналната снимка с инверсионната следа от ракетата, свалила боинга.
Публикувана от Сергей Пархоменко.

За обстоятелствата около снимката нейният автор съобщил на Сергей Пархоменко следното: „През деня, намирайки се в жилището си в покрайнините на Торез, чух грохот, много по-силен от обичайните вече гърмежи на действащата артилерия, минохвъргачните разриви или залповете на градовете. Изтичах до прозореца и видях, че вятърът размива бавно димна следа над хоризонта. Фотоапаратът беше на перваза. Хванах го и се спуснах по стълбата към покрива, за да снимам оттам. Направих първата снимка. Видях, че точно в средата кадърът е пресечен от електрически жици. Нагласих вариото на максимум и снимах втори път. След това се обърнах и видях от другата страна, на север [иначе казано – точно по посока на Грабов] стълб гъст черно-син дим. Реших, че ракетата е улучила някоя бензиностанция или цистерна с мазут. Припълзях към другата страна на покрива, за да снимам оттам, където не пречат жиците и антените. Това ми отне три минути – после направих трета снимка. За това, че на третата снимка има дим от току-що паднал самолет, не се досещах: никакъв самолет не бях видял. Затова не продължих да снимам: ако знаех какво събитие ми е попаднало в кадър, щях да снимам, разбира се, още. Но какво именно се е случило, научих след няколко часа. Тогава изпратих кадрите на един приятел, а той ги качи в Туитъра“.

В системната информация, съдържаща се в предадените от автора NEF файлове, се намериха наистина всички необходими сведения за използвания фотоапарат, за неговите настройки и за експозицията, а също и за времето, когато са били снимани кадрите: „Снимка 1“ - 2014-07-17 16:25:41.50; „Снимка 2“ - 2014-07-17 16:25:48.30; „Снимка 3“ - 2014-07-17 16:30:06.50. Това съответно е шест и десет минути след времето, което се смята за официален момент на гибелта на полет MH-17.

Предадените от фотографа снимки съдържат достатъчно детайли и за да се привърже със сигурност точката на снимане към реалната местност. На първата снимка, която разкрива по-широк зрителен ъгъл, се виждат лесно множество такива детайли.


Следващата стъпка от анализа беше опитът да се разпознаят тези характерни детайли „отгоре“, иначе казано – на кадри от спътникови снимки. Такива кадри имаме достатъчно, те са направени с доста добро качество, подробни са и са достъпни например в потребителската програма Google Earth.

Ето фрагмент от спътникова снимка, на която се виждат много добре всички отбелязани на двете снимки ориентири.

Тук с точка А е отбелязана изходната позиция на фотографа, посочена от него. И наистина, на спътниковата снимка може да се намери всичко, което е попаднало в обектива: ферма, отделни дървета, две вилни селища, линиите на ниски и високи стълбове на електрическата мрежа, добре различим хълм от шлака (всички ориентири са отбелязани със същите букви с каквито са отбелязани и на снимките). Това доказва, че авторът на снимката е посочил точно своето местоположение.

Така става възможно да се начертае въображаемата „зрителна ос“, по която фотографът е виждал черния дим, издигнал се над предполагаемата точка на старта и постоянно отнасян от вятъра надясно. На снимките го виждаме приблизително по посока на средния стълб на жиците за високо напрежение – този, който при нас е отбелязан с буквата М. Тази ос (Х-Y) може да се начертае на спътниковата карта: от точката на снимане през високия електрически стълб. За сравнение тя е отбелязана на снимките заедно с отбелязаните ориентири. Логическият извод е, че именно на тази ос или съвсем близо до нея се намира точката, откъдето е била изстреляна ракетата, поразила боинга.

Много вероятност установката „Бук“, дала съдбоносния изстрел, е била разположена в този участък.


Това е продълговато поле край пътя. В левия му край се виждат добре следи от маневрите на някаква техника и до тях – голямо парче обгоряла, черна земя, частично вече разорана. Такава позиция е удобна за разположение на ракетна установка: право от пътя има спускане през не много широка, но гъста горска ивица, която скрива полето от чужди очи. И още един детайл: пътят води към село Снежное, където през юли 2014 година беше многократно фотографирана и снимана на видео установката „Бук“.

На 30 март 2015 година Международната следствена група, състояща се от специалисти от Австралия, Белгия, Малайзия, Холандия и Украйна, провеждаща наказателно-правно разследване за сваления на 17 юли 2014 година рейс МН17 направи изявление, че е вероятна версията баингът да е бил поразен от ракетен комплекс „Бук“, който е доставен от Русия и е бил под контрола на сепаратистите.

(Следва продължение: ГЛАВА 9. КОЙ УПРАВЛЯВА ДОНБАС?)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.