СЛУЖБОМЕР

вторник, май 26, 2015

ПУТИН. ВОЙНА (по материали на Борис Немцов) – ГЛАВА 10

Работили над доклада: Сергей Алексашенко, Екатерина Винокурова, Олег Кашин, Айдер Муждабаев, Олга Шорина, Леонид Мартинюк, Алфред Кох и Иля Яшин

Превод от руски: Павел Николов

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1. ЗАЩО МУ Е НА ПУТИН ТАЗИ ВОЙНА?

ГЛАВА 2. ЛЪЖА И ПРОПАГАНДА

ГЛАВА 3. КАК БЕШЕ ПРИСВОЕН КРИМ

ГЛАВА 4. РУСКИТЕ ВОЕННИ В ИЗТОЧНА УКРАЙНА

ГЛАВА 5. ДОБРОВОЛЦИ ИЛИ НАЕМНИЦИ?

ГЛАВА 6. ТОВАР 200

ГЛАВА 7. ВОЕНТОРГЪТ НА ВЛАДИМИР ПУТИН

ГЛАВА 8. КОЙ СВАЛИ БОИНГА?

ГЛАВА 9. КОЙ УПРАВЛЯВА ДОНБАС?


ГЛАВА 10. ХУМАНИТАРНАТА КАТАСТРОФА

Намесата на Путин и на руските войски в конфликта в Източна Украйна превърна част от територията на съседната държава във военна зона. Донбас през 2014-2015 година означава безнаказани убийства, стотици хиляди бежанци, разрушена инфраструктура и крах на социалната система. Украинските и руските власти, а също така представителите на международната общност все по-често характеризират ситуацията в Донбас като хуманитарна катастрофа.

Октябрский район на Донецк след сблъсъци на сепаратистите с украинската армия.

По време на бойните действия в Източна Украйна от територията, която контролират сепаратистите, а също така и от градовете край фронта бяха принудени да си заминат множество местни жители. По официална статистика на Федералната миграционна служба на РФ от април 2014 до януари 2015 година в Русия са се прехвърлили повече от 800 хиляди граждани на Украйна. Повече от 900 хиляди жители на Донбас са били принудени да избягат от обстрелите и глада в безопасните територии на Украйна, според данни на местните власти. Много от бежанците вече нямат къде да се върнат заради разрушенията, на които бяха подложени градовете и селата в зоната на конфликта.

Украинските власти оценяват мащаба на разрушенията в резултат от бойните действия в Донбас на 4,6 милиарда гривни (повече от 200 милиона щатски долара). Без жилища, вода, газ и електроенергия са останали около 104 хиляди жители на Донецка област. Инфраструктурните обекти, електропроводите, местните газопроводи и водопроводи се подлагат на систематично разрушение.

Редовно идват съобщения за гибелта на работници от ремонтните бригади, възстановяващи инфраструктурата в заетата от сепаратистите територия.

Пътят към безопасни места на територията на Украйна за бежанци често е пълен със смъртоносни опасности заради липсата на хуманитарни коридори. Така на 18 август 2014 година в резултат от обстрел на колона бежанци от страна на сепаратистите загинаха 15 мирни жители. Колона с бели флогаве извеждаше бежанците от населените места Хряшчеватое и Новосветловка. Откъм територията на сепаратистите по камионите беше нанесен огнен удар от минохвъргачки и системи „Град“.

Практически по цялата територия на Донбас днес са установени многобройни пропускателни пунктове. Но ако пропускателните пунктове, установени от украинските военни, макар и да допускат злоупотреби, все пак се регулират от законодателството на страната, аналогичните укрепени позиции, издигани от сепаратистите, по същество се намират извън полето на правото и на някакъв единен команден център. Това дава широки възможности за произвол: ограничава се преминаването на хора, опитващи се да напуснат зоната на бойните действия, налагат се такси на бизнесмени, терористите проявяват неконтролируемо насилие над цивилни граждани, принуждават се местни жители да работят тежка работа.

Пропускателен пункт на сепаратистите край Донецк.

Жителите на населените места, оказали се под контрола на сепаратистите, често се подлагат на насилие от терористите. Показателен е един пример от град Славянск. След като украинската армия освободи града от терористите, на територията му бяха намерени масови погребения на местни жители със следи от изтезания и издевателства върху телата. Още през първите дни от завземането на Славянск и на разположената наблизо Горловка в реката беше открит трупът на местния депутат Владимир Рибак. Задържали го терористите от отряда на офицера от руските специални служби Игор Безлер, а след мъчения и убийството му изхвърлили трупа в реката.

Не са малко примерите, когато сепаратистите са задържали, подлагали са на мъчения и на издевателства цивилни лица, които не участват във въоръжения конфликт. Така на 29 август 2014 година беше освободена гражданката на Украйна Ирина Довган, която преди това арестуваха бойци от сепаратисткия батальон „Восток“. Жената беше обвинена в подкрепа на украинските власти, вързана на стълб в центъра на Донецк, публично унижавана и бита.

Издевателствата над украинската гражданка Ирина Довган в Донецк.

Сепаратистите в Източна Украйна използват широко тактиката за стрелба от гъстонаселени райони и жилищни сектори. Разполагайки огневи точки в жилищните домове, сепаратистите предизвикват огън по мирните жители. Свидетелства за подобни действия се появиха в ефира на руската телевизия. Например на 1 октомври 2014 година по „Първи канал“ се появи репортаж, в който боец от ДНР стреля от прозореца на многоетажно жилищно здание с гранатомет по позициите на украинската армия. На следващия кадър журналистът пита една излязла на стълбищната площадка възрастна жена не се ли страхува да живее там.

Под огъня на терористите попада и обществения транспорт. Така на 13 януари 2015 година беше обстрелян украински пропускателен пункт до град Волноваха от страната на Донецк. Стрелбата се водеше от територия, контролирана от сепаратистите, от установка за залпов огън „Град“. Под обстрела попадна автобус с мирни жители, в резултат от което загинаха 12 души.

Автобусът, попаднал под обстрела на сепаратистите край Волноваха.

Гладът и рязкото обедняване на населението на Донбас също станаха реални. Особено остро се прояви това през зимата на 2014-2015 година. Свидетелства за хора, умрели от глад, успя да събере журналистката Екатерина Сергацкова.

Сергей К., доброволец и организатор на безплатни кухни за бедни, принуден неотдавна да избяга от Донецк на освободените територии, съобщи, че в Кировск са умрели от глад 7 души, в Снежное – 5, а в Краснопартизанск, Луганска област – 68 души. А според наблюдения на местни хора телата на умрелите се превозвали по града с шейни, защото там нямало друго средство за тази цел. Умрелите от дистрофия вписвали като умрели от сърдечен удар.

Това впрочем се потвърждава от съобщенията на бившия „министър на отбраната на ДНР“ Игор Гиркин (Стрелков). Например той пише: „В Донецката и Луганската република има много продоволствия.

Но старците и инвалидите (а и не само те) изобщо нямат пари да ги купуват. За съжаление на властите това им е съвсем безразлично, иначе отдавна щяха да организират предоставяне на продоволствия с купони. Умът на човек не го побира, че хората умират от глад при претъпкани с провизии магазини. Днес ми доложиха, че в Донец броят на официално зарегистрираните смъртни случаи от дистрофия се е увеличил 20 пъти. В Луганска област, както предават, нещата не са по-добри“.

Властите на така наречените ДНР и ЛНР не успяха да установят справедливо раздаване на хуманитарната помощ, която плюс това силно не достига. Самите лидери на сепаратистите признават, че значителна част от товарите се ограбват. Например известният командир на терористите Арсений Павлов (с прякор Моторолата, гражданин на РФ) заяви през фивруари 2015 година, че при разпределението на хуманитарната помощ „степента на кражбите достига своя максимум“. „Хуманитарни конвои идват, но хуманитарна помощ те пристига“ – подчерта той.

Цените в магазините на територията, контролирана от сепаратистите, са видимо по-високи, отколкото са в украинските области. При това работните места в Донбас станаха съществено по-малко. Работят някои мини, включително нелегални, а също така предприятията на донецкия олигарх Ринат Ахметов. По-голямата част от бизнеса напусна територията на ДНР и ЛНР, спасявайки се от грабежи и изземвания, а да се привлекат нови инвестиции в зоната на бойните действия е практически невъзможно.

Сериозен проблем е също така неспособността на властите на самопровъзгласилите се „републики“ да осигурят необходимите медикаменти на хората, намиращи се на държавна издръжка. Това се отнася и за диспансерите, и за други медицински учреждения. Въпреки това ръководството на ДНР и ЛНР пречи да се евакуират нетрудоспособните хора, страдащи от недостига на лекарства.

Например администрацията на ЛНР пресече опита на доброволци да изведат на територия, контролирана от украинските власти, пациентите на Славяносербския психоневрологичен интернат, който не само не се осигурява с медикаменти, но и се подлога на систематичен обстрел.

(Следва продължение: ГЛАВА 11. КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА С УКРАЙНА?)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.