ПУТИН. ВОЙНА (по материали на Борис Немцов) – ПРЕДИСЛОВИЕ и ГЛАВА 1

Работили над доклада: Сергей Алексашенко, Екатерина Винокурова, Олег Кашин, Айдер Муждабаев, Олга Шорина, Леонид Мартинюк, Алфред Кох и Иля Яшин

Превод от руски: Павел Николов

ПРЕДИСЛОВИЕ

Идеята за този доклад принадлежи на Борис Немцов. Веднъж той влезе в партийния щаб и съобщи гръмко: „Измислих какво ще правим. Трябва да се напише доклад „Путин. Война“, да се издаде в огромен тираж и да се раздава по улиците. Ще разкажем как Путин започна войната. Само така ще победим пропагандата“. Немцов гледаше победоносно хората около него, както правеше всеки път, когато му хрумваше добра идея. „Какво ще кажеш, Шорина? Харесва ли ти?“ – прегърна той Олга.

От началото на 1915 година Борис започна да събира материали за доклада. Работеше много с достъпни източници, намираше хора, които биха могли да споделят информация. Немцов вярваше, че именно опитът да се спре войната е истински патриотизъм. Войната с Украйна е подло и цинично престъпление, за което нашата родина се разплаща с кръвта на своите граждани, с икономическа криза и с международна изолация.

На никого в Русия тази война не е нужна, освен на Путин и на неговото обкръжение. Борис не успя да напише текста на доклада. На 27 февруари той беше убит на Големия Москворецки мост, съвсем близо до стените на Кремъл. Да завършат делото на Немцов се заеха неговите съратници, приятели и хора, които смятаха това начинание за важно. В основата на доклада легнаха материалите, които подготви Борис. Съдържание, ръкописни бележки, документи – всичко, което той остави, беше използвано при подготовката на текста.

Нашата задача е да разкажем истината за намесата на Кремъл в украинската политика, която намеса доведе до война между нашите народи. Доведе до война, която незабавно трябва да бъде прекратена.

ГЛАВА 1. ЗАЩО МУ Е НА ПУТИН ТАЗИ ВОЙНА?

От есента на 2011 година рейтингът на Владимир Путин започна видимо да пада. В навечерието на президентските избори през 2012 година се появи вероятността той да не победи на първия тур. Такъв сценарий създаваше риск за значително отслабване на позициите на Путин и за подкопаване на неговата легитимност. Да ръководи страната с привичния му авторитарен стил от позицията на „национален лидер“ щеше да стане много по-сложно.

Предизборната кампания изискваше максимална мобилизация на властовите ресурси, за да се осигури на Путин победа на първия тур. Но ключово условие за неговата победа стана недопускането на изборите на реални съперници, готови да се борят сериозно за президентския пост, както и тоталният административен контрол над всички значими средства за масова информация. Не можаха да бъдат избегнати на изборите през 2012 година и преките машинации: вкарване на фалшиви бюлетини, подмяна на бюлетини, преписване на протоколи, „въртележки“ (метод за платено гласуване, при който един избирател получава попълнена бюлетина, с която гласува, а изнася чиста бюлетина, която да се попълни за следващия участник във „въртележката“ – бел. прев.).

Като се върна след резултатите от изборите в президентското кресло, Путин взе редица популистки решения с надеждата да закрепи своя рейтинг. По-специално той подписа така наречените „майски укази“ от 2012 година, които мнозина експерти счетоха за разточителни и икономически необосновани.

Но дори подобен популизъм не промени тенденцията: рейтингът на държавния глава след изборите се устреми надолу. Освен това изпълнението на „майските укази“ забуксува и след една година Путин критикува публично правителството, че изразходва неефективно средствата за тяхното реализиране.

Към лятото на 2013 година стана очевидно, че традиционните технологии, осигуряващи популярността на Путин през последните години, не могат да вдигнат рейтинга му повече от 40-45%. Съдейки по всичко, Кремъл се е разтревожил сериозно от негативната тенденция и започна работа над принципно нови начини за заздравяване на електоралните позиции на Путин.

Сценарият „връщане на Крим в състава на Русия“ е бил несъмнено планиран и детайлно подготвен от руските власти предварително. Мащабът на тази подготовка днес е очевиден. Още преди нахлуването в Крим руските спецслужби са вербували генерали и офицери от украинската армия, ръководители и сътрудници на силовите ведомства, които в ключовия момент се отказаха от клетвата и преминаха на страната на РФ. Активно подкрепяха действията на Русия финансираните от Москва местни политици-сепаратисти и средства за масова информация.

Прояви лоялност и кримският бизнес, получил изгодни кредити от руските банки при непазарни условия. Освен това се предприемаха дълговременни усилия за отслабване на украинската икономика и нейната политическа система като цяло. Редовно се водеха „газови“ войни, въвеждаше се и се отменяше продуктово ембарго.

Осъществяваше се неприкрит натиск върху украинските власти, за да бъде принудена Украйна да участва във всевъзможни „интеграционни“ проекти на Кремъл, ограничаващи суверенитета на бившите съветски републики.

Революцията в Киев и бягството от страната на президента Виктор Янукович в началото на 2014 година отслаби за известно време украинската държава и създаде идеални условия за действия от страна на Кремъл по откъсването на Крим. С подкрепата на руски войски и спецслужби (което след година публично призна и самият Путин) на територията на полуострова беше организиран референдум, който се превърна във формално основание за включването му в състава на РФ.

Присъединяването на Крим към Русия, активно подкрепяно от държавната пропаганда, позволи на Путин да заздрави от раз своята легитимност. Рейтингът на неговата популярност достигна рекордна висота.

Но нещата не се ограничиха с Крим и скоро на територията на Донецка и Луганска област в Украйна започна истинска война. Срещу въоръжените сили на Украйна се противопоставяха сепаратисти, които искаха контролираните от тях територии да излязат от състава на страната и се присъединят към РФ след Крим. Както следва от материалите на този доклад, активна политическа, икономическа, кадрова, а също така пряка военна подкрепа на сепаратистите е оказвала руската власт. Причините, поради които Путин започна фактически военния конфликт на територията на съседната държава, позволяват да се предположат две възможни трактовки на неговите действия.

Първата трактовка се състои в това, че кримският успех е убедил президента на РФ в готовността на рускоезичните области в Украйна да станат част от руската държава. Ставаше дума фактически за „събиране на руските земи“ и тази задача привлече Путин със своя исторически мащаб въпреки възможните разходи. За да се обосноват претенциите на Русия към тези земи, бяха активирани местните сепаратисти, които бяха подкрепяни от дошлите в Донбас терористи и политически технолози от Москва и други руски градове. Впрочем, тези усилия дадоха само локален резултат: с изключение на някои райони в Донецка и Луганска област, останалите рускоезични райони в страната след известни вълнения потвърдиха своето намерение да останат в състава на Украйна. Създалата се ситуация мотивираше Путин да търси политическа изгода от кризата, въпреки очевидното военно превъзходство, и в много отношения беше добра за мирни преговори с новото руско правителство.

Втората трактовка се състои в това, че Путин още от началото е разбирал, че идеята за формиране в Донбас на държавно образувание с перспектива за присъединяването му към РФ има повече привърженици сред гражданите на Русия отколкото на Украйна.

Във връзка с това е предизвикал военния конфликт, за да създаде изгодна преговорна позиция в диалога със западните страни. Прекратяването на огъня в Донбас, което Кремъл е способен да гарантира, може да се превърне в основа за отмяната на икономическите и политическите санкции срещу Русия, които станаха неизбежни след присъединяването на Крим. Освен това при реализацията на този сценарий от дневен ред слиза въпросът за законността на включването на полуострова в състава на РФ и западните страни ще признаят Крим за руска територия ако не формално, то фактически.

Така или иначе, руско-украинският конфликт е далече от своята завършеност. След като получи явни политически дивиденти в своята страна, същевременно с това Путин запазва значителни рискове. Първо, руската власт е принудена да продължи подкрепата за сепаратистите в Донбас, въпреки растящите политически и икономически разходи. Отказът от подобна подкрепа може да бъде възприет като предателство от днешните привърженици на Путин (включително тези, които са получили боен опит в Източна Украйна) и може да предизвика вълна от рязко недоволство от президента вътре в Русия.

Второ, продължаването на конфронтацията със Запада, изолацията и санкциите са способни да нанесат значителна вреда на руската икономика. Това създава рискове от социални протести, които отново могат да подкопаят рейтинга на главата на РФ.

Накрая, отслабените позиции на Путин на световната арена и ескалацията на руско-украинския конфликт създават за днешния президент на Русия реална заплаха от наказателно преследване.

Промяната на глобалната политическа ситуация може напълно да завърши за Путин с официално обвинение във военни престъпления и с подсъдима скамейка в Международния наказателен съд.

(Следва продължение: ГЛАВА 2. ЛЪЖА И ПРОПАГАНДА.)