ПУТИН. ВОЙНА (по материали на Борис Немцов) – ГЛАВА 11 и ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1. ЗАЩО МУ Е НА ПУТИН ТАЗИ ВОЙНА?

ГЛАВА 2. ЛЪЖА И ПРОПАГАНДА

ГЛАВА 3. КАК БЕШЕ ПРИСВОЕН КРИМ

ГЛАВА 4. РУСКИТЕ ВОЕННИ В ИЗТОЧНА УКРАЙНА

ГЛАВА 5. ДОБРОВОЛЦИ ИЛИ НАЕМНИЦИ?

ГЛАВА 6. ТОВАР 200

ГЛАВА 7. ВОЕНТОРГЪТ НА ВЛАДИМИР ПУТИН

ГЛАВА 8. КОЙ СВАЛИ БОИНГА?

ГЛАВА 9. КОЙ УПРАВЛЯВА ДОНБАС?

ГЛАВА 10. ХУМАНИТАРНАТА КАТАСТРОФА

ГЛАВА 11. КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА С УКРАЙНА?

При оценка на военната кампания на Путин на територията на Украйна трябва да се подхожда от две страни. Първо, необходимо е да се пресметне колко струват на Русия непосредствено бойните действия, в които участват активно руски „хибридни“ войски („отпускари“, „доброволци“ и т.н.). Това ще бъде пряката цена от войната и очевидно тя няма да е прекалено висока за мащабите на държавата. Второ, важно е да се анализира косвената цена, която е свързана с въведените срещу руските банки и компании санкции, с продоволственото ембарго, асиметрично въведено в отговор от Русия, с инфлацията и девалвацията, със срива на икономиката. И тази величина ще бъде много по-голяма.

Преки разходи за воюващите са разходите за текущата им издръжка (храна, жилища, медицинско обслужване и пр.), разходите за текуща поддръжка и ремонт на техниката, използвана в зоната на бойните действия, а също така и за боеприпаси.

По наши оценки броят на участниците в бойните действия в Източна Украйна на страната на сепаратистите е нараснал от 10-15 хиляди в началото на лятото на 2014 година до 35-37 хиляди души до началото на пролетта на 2015-та; при което броят на руските военни е нараснал от 3-5 до 8-10 хиляди души.

Ръководителят на свердловския фонд на ветераните от специалните сили Владимир Ефремов, занимаващ се с изпращане на руски „доброволци“ в Донбас, публикува разходите за издръжка на един руски „доброволец“ – 350 хиляди рубли на месец. Умножаваме: 350 хиляди рубли по 6 хиляди доброволци за месец и за 10 месеца получаваме 21 милиарда рубли. Като предположим, че месечната издръжка на местните „доброволци“ излиза три-четири пъти по-малко, получаваме разходи за тяхната издръжка за 10 месеца 25 милиарда рубли. В крайна сметка – 46 милиарда рубли за 10 месеца война или 4,6 милиарда рубли на месец преки разходи за „доброволците“.

Да добавим към това 15% разходи за експлоатация, ремонт, обслужване на военната техника, за нейното транспортиране от руските складове – още 7 милиарда рубли. При това ще смятаме, че всички боеприпаси, използвани от сепаратистите, са предназначени за остарели видове въоръжения, взети от складовете и непроизвеждащи се повече в Русия. Също така ще предположим, че унищожената или повредена в Донбас руска военна техника няма да се възстановява нито като се ремонтира, нито като Министерството на отбраната на РФ купува допълнителни единици военна техника.

Така преките разходи на Русия за войната в Източна Украйна за 10 месеца възлизат на около 53 милиарда рубли. От една страна, това не е толкова много, ако се има предвид, че годишните разходи на федералния бюджет на Русия е 15 трилиона рубли. Но от друга страна, сравнете: разходите за държавната програма „Развитие на културата и туризма“ през 2015 година възлизат на 95 милиарда рубли; за програмата „Опазване на околната среда“ – 30 милиарда рубли; за програмата „Развитие на физическата култура и спорта“ – 68 милиарда рубли; финансирането на двата водещи университета в страната (Московския и Санктпетербургския) в рамката на програмата „Развитие на образованието“ възлиза на малко повече от 20 милиарда рубли за година.

БЕЖЕНЦИТЕ

Пряко следствие от войната в Донбас беше разрушаването на стотици и хиляди жилищни сгради, на обекти на социалната и транспортната инфраструктура, на промишлени предприятия. Но докато бойните действия не са завършили, не е възможно де се оценят дори примерно мащабите на тези разрушения. Точно така не е възможно сега да се говори и за това ще понесе ли Русия някакви свързани с тях възстановителни разходи. Това е въпрос на бъдеще. Но всяка война се съпровожда и с появата на голямо количество бежанци – хора, които не могат да живеят с постоянен риск за своя живот, за живота на своите деца. До войната в Луганска и Донецка област в Украйна живееха около 7 милиона души. Данните на официалните украински и руски власти за количеството бежанци се разминават много. По оценка на ООН територията на конфликта до пролетта на 2015 година са напуснали около 1 милион души. При това броят на бежанците престана практически да нараства от ноември миналата година. По данни на Управлението на ООН за координация на хуманитарните въпроси броят на бежанците, отиващи в други региони на Украйна и на Русия, е приблизително равен, иначе казано – към днешно време може да се говори за наличието на около половин милион украински бежанци в различни региони на Русия.

Ако се съди по всичко, за руските губернатори е установен от Кремъл единен норматив за разходите по издръжката на бежанци – 800 рубли на ден (250 рубли за храна, 550 рубли за жилище). За това говори губернаторът на Новгородска област Митин; същите цифри се съдържат в постановлението на правителството на Волгоградска област от 7 юли 2014 година № 325-п; същите цифри са представени на заседание на работна група към Обществената палата на Кировска област. Това означава, че издръжката на украинските бежанци струва на регионалните бюджети 12 милиарда рубли на месец, а от юли 2014 година тази сума възлезе на около 80 милиарда рубли.

КРИМ

Ако стойността за възстановяването на Донбас е още неизвестна и не е ясно кой ще я финансира, по отношение на присъединения към РФ полуостров Крим руските власти вече са взели решение – основната сума разходи ще бъде за сметка на средствата от федералния бюджет, като се съкратят разходите по други параграфи (на първо място разходите за развитие на руските региони).

На 11 август 2014 година правителството на Русия утвърди федерална целева програма „Социално-икономическо развитие на Република Крим и гр. Севастопол до 2010 година“. Нейната реализация ще позволи да се доведе равнището на живота на населението и на развитието на икономиката на Крим до средноруското.

Обемът на финансирането на програмата е 681 милиарда 221 милиона и 180 хиляди рубли, от тях 658 милиарда 135 милиона 880 хиляди рубли ще бъдат заделени от федералния бюджет.

На 31 март 2014 година президентът Путин подписа Указ за повишаване на пенсиите на кримските пенсионери до средното равнище в Русия. В Крим живеят общо 677 хиляди пенсионери. До присъединяването към Русия размерът на техните пенсии беше 5504 рубли, от средата на 2014 г. размерът на пенсиите в Крим достигна 10670 рубли, в Севастопол – 11680 рубли. Финансирането на кримските пенсии се осъществява за сметка на Пенсионния фонд на Русия. През 2014 година за изплащането им бяха изразходвани повече от 60 милиарда рубли, през 2015 г. (след февруарската индексация на пенсиите) за тази цел от Пенсионния фонд на Русия ще бъдат изплатени около 100 милиарда рубли.

В резултат от пенсионната реформа през 2013 година размерът на руските пенсии се определя по точкова система, иначе казано – индивидуалната пенсия вече зависи не само от пенсионните вноски, които пенсионерът е отчислявал, докато е работил, но и от общия брой на пенсионерите, които ще получават пенсия. Тъй като кримските пенсионери са правили своите отчисления в украинската пенсионна система, очевидно изплащането на пенсиите им ще се осъществява за сметка на намаляване на пенсиите, изплащани на руските пенсионери.

В правителствената програма има малка част разходи, които трябва да бъдат финансирани за сметка на така наречените извънбюджетни източници. Но да не си правим илюзии: тези разходи също ще бъдат изплатени от джобовете на руските граждани. Така например „Техпромекспорт“, дъщерна компания на държавната корпорация „Ростех“, която се ръководи от приятеля на Путин още от съветските времена Сергей Чемезов, трябва да финансира строителството на топлоелектроцентрали в Крим. Но, разбира се, това няма да бъде осъществено по линия на благотворителността – инвестициите за строителството на тези ТЕЦ-ове и съответният доход ще бъдат върнати за сметка на установената от правителството на Русия за потребителите в Европейската част на Русия и Урал надбавка за мощност. Сумата на тези плащания ще възлезе на около 20 милиарда рубли на година.

ИНФЛАЦИЯТА

Резултат от външната политика на Кремъл беше въвеждането на западни санкции за руски чиновници, бизнесмени и компании, подкрепящи операцията в Крим. Сложно е да се оценят загубите от тези мерки, както например от забраната за доставка на оборудване и компоненти за военното производство. Но е очевидно, че това ще забавя производството на нашите предприятия и следователно ще снижава доходите на руснаците; ще доведе до влошаване на качеството и на технологичното равнище на продукцията, което ще повиши разходите за нейната експлоатация и ще изиска големи разходи от бюджета.

Персоналните санкции срещу приятелите на Путин доведоха до замразяване на техните активи. Но те намериха възможност да компенсират загубите. Някои за сметка на нови договори (например фирмата на А. Розенберг получи договор за строителство на Керченския мост на стойност над 240 милиарда рубли). Някои за сметка на административно преразпределение на пазара (например по нареждане на петербургския губернатор Г. Полтавченко сметките на редица градски фирми бяха приведени в банка „Россия“, главен акционер на която е приятелят на Путин от кооператива „Озеро“ Ю. Ковалчук; тази банка получи и договор за организиране на сметките на пазара на едро на електроенергията). По решение на правителството попадналите под санкциите банки на приятелите на Путин получават десетки милиарди рубли от средствата на Фонда за национално благосъстояние, макар че не отговарят на критериите за подбор на банките, утвърдени от Министерството на финансите и от Централната банка на РФ.

Най-силно въздействие върху нашата икономика оказаха финансовите санкции: забраната на компаниите от САЩ и ЕС да предоставят кредити и заеми, да купуват акции и облигации на руските банки и структури, контролирани от държавата. В резултат от това, за да изплатят външните си дългове, руските кредитополучатели трябваше да повишат търсенето на чужда валута на вътрешния пазар през есента на 2014 година, което доведе до рязък спад на курса на рублата и до скок на инфлацията.

Впрочем, ръстът на инфлацията започна по-рано, когато Путин с указ на 6 август 2014 година забрани вноса на селскостопанска продукция, суровини и продоволствия от ЕС, САЩ, Австралия, Канада и Норвегия. Това предизвика спад на предлагането на пазара и ръст на цените. Русия разполага с огромни запаси продоволствени земи, но нашето селско стопанство не може да изхрани своето население. През 2013 година на руския пазар са внесени 70% плодове, 41% говеждо месо, 28% свинско месо, 23% млечна продукция. В резултат от решението на Путин още в третото тримесечие на 2014 година вносът в РФ на млечни и месни продукти спадна с 26%, а на рибните – с 48% по отношение на 2013 година. Според оценките на Института за стратегически анализ ФБК за сметка на нарастването на цените от средствата на руснаците се отнемат около 147 милиарда рубли годишно – по хиляда рубли от всеки жител на нашата страна.

През 2013 година потребителската инфлация в Русия беше 6,5%. За 12 месеца от момента на присъединяването на Крим тя се увеличи на 17%, като снижи с 11,5% доходите и спестяванията на руснаците. Според оценката на Банката на Русия почти 80% от това увеличение са свързани с девалвирането на рублата, а 20% - със забраната за внос на продоволствия. Разбираемо е, че на девалвирането на рублата повлияха не само санкциите, но и падането на цените на нефта. Разпределението на дяловете на тези два фактора е 1 към 2, иначе казано – за сметка на въведените санкции инфлацията в Русия се е увеличила с 3%.

Така конфронтацията с Украйна се превърна за гражданите на РФ в допълнителелно нарастване на цените с 5,5% през изминалата след присъединяването на Крим година. Тези 5,5% инфлация означават, че руснаците са загубили около 2 трилиона рубли от своята заплата и около 750 милиарда рубли от своите спестявания.

Войната в Източна Украйна често е наричана „хибридна“. Това, казват, е уникално изобретение на Путин: не пряка военна агресия, а създаване на военен конфликт на територията на съседна държава по такъв начин, че формално на неговия инициатор не могат да бъдат предявени претенции. Донбас гори, а руският президент е чиста вода ненапита: „Какви са вашите доказателства?“

„Путин е много хитър човек. Казва на целия свят, че тук няма войски. А на нас бързичко: хайде-хайде“ – разясни на прост език същността на ставащото руският танкист от Бурятия Доржи Батомункуев, ранен край Дебелцево.

Хайде да поставим точката над i. Путиновата „хибридна война“ означава:

Двузначност. Ние изглежда воюваме с Украйна и всички разбират това. На територията на Русия действат тренировъчни лагери за терористи, към украинската граница се движат влакови платформи с танкове, лидерите на сепаратистите съгласуват действията си с Кремъл. Но изглежда и не воюваме. Путин на преки въпроси клати уверено глава, Чуркин в Съвета за сигурност на ООН отрича гневно всички обвинения по адрес на Кермъл.

Лъжа. Хванали са на територията на Украйна руски десантници? Ами те просто са се заблудили. Доказано е, че сепаратистите използват руско оръжие? Сигурно са го купили от военторга. Обстрелват украинците от руска територия? Те сами се бомбардират. Сочат се фамилии на руски войници, които са загинали в Източна Украйна? Я стига.

Страхливост. Нито на Путин, нито на неговите генерали така и не им стигна мъжество да признаят за факт военната агресия в Украйна. Малодушните лъжи и лицемерието се представят за велика политическа мъдрост.

Страхливата и подла война, започната от Путин, ще струва скъпо на нашата страна. Ние ще платим за тази авантюра с живота на нашите войници, с икономическа криза и с политическа изолация.

Ние ще платим с вражда между нас и нашите многогодишни съюзници. Няма на света по-близък и по-скъп за руснаците народ от украинците. Те са наши братя – без всякакъв патос, и войната между руснаци и украинци в Донбас не може да се определи иначе освен като братоубийствена.

Тази война е позор за нашата страна. Но сам проблемът няма да се реши. Путин трябва да бъде спрян. И това може да го направи само руският народ.

Хайде да спрем тази война заедно.

-----------------------------

БЕЛЕЖКА: След съответната обработка докладът „Путин. Война“ ще бъде качен като цялостен текст в интернет със съответните препратки към източниците на информация, които тук бях спестени поради временния характер на публикациите.