СЛУЖБОМЕР

неделя, май 17, 2015

ПУТИН. ВОЙНА (по материали на Борис Немцов) – ГЛАВА 3

Работили над доклада: Сергей Алексашенко, Екатерина Винокурова, Олег Кашин, Айдер Муждабаев, Олга Шорина, Леонид Мартинюк, Алфред Кох и Иля Яшин

Превод от руски: Павел Николов

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1. ЗАЩО МУ Е НА ПУТИН ТАЗИ ВОЙНА?

ГЛАВА 2. ЛЪЖА И ПРОПАГАНДА


ГЛАВА 3. КАК БЕШЕ ПРИСВОЕН КРИМ

На 4 март 2014 година Владимир Путин, отговаряйки по време на среща с журналисти на въпрос на кореспондента на агенция Bloomberg кои са били хората с военна униформа, приличаща на руска, които блокираха украинските военни части в Крим, каза: „Това са местните сили на самоотбраната“. И поясни откъде биха могли да имат руска военна униформа: „Вижте постсъветското пространство. Там е пълно с униформи, които си приличат… Идете в един наш магазин и ще купите от там всякакви униформи“.

Но след месец и половина, на 17 април 2014 година, по време на „пряка линия с народа“, Владимир Путин открехна леко вратата на „магазина“, от който са дошли екипировките и въоръжените, като специализирани части, „зелени човечета“: „Аз не съм крил (макар че до този момент именно криеше – бел. авт.), че нашата задача е да осигурим условия за свободно волеизлияние на кримчаните… Затова зад силите на самоотбраната на Крим, разбира се, застанаха нашите военнослужещи“.

За това кой и от кой момент „е стоял зад гърба на свободното волеизлияние на кримчаните“ по-късно разказаха в интервю за сайта „Медуза“ самите руски военнослужещи.

Спомня си Олег Терюшин (23 години, сержант от 31-ва самостоятелна Уляновска гвардейска десантно-щурмова бригада, която е командирована цялата в Крим):

„На кримския полуостров се оказахме едни от първите, на 24 февруари [2014 година] два дена преди това ни вдигнаха по тревога в казармата. Сформираха батальонно-тактически групи и ни отправиха със самолети в Анапа. От Анапа ни прехвърлиха с „камази“ в Новорусийск, откъдето с голям десантен кораб отплавахме за Севастопол. […]

Щом слязохме от кораба на земята, ни заповядаха да свалим всичката държавна символика и войсковите отличителни знаци. На всички ни дадоха зелени маски с отвори само за очите, тъмни очила, наколенки и налакътници. […] Мисля, че бяхме едни от първите, които започнаха да наричат „вежливи хора“.

В Севастопол стояхме само няколко дена. Основната задача, която ни беше поставена, беше да се настаним и да бъдем готови за изпълнение на всяка една заповед.

Скоро нашата бригада се премести в село Перевалное, до което разпънахме палатъчен лагер. В него живееха предимно уляновски десантници – около две хиляди души. Такова количество беше необходимо, за да се демонстрира силата на руските войски“.

Спомня си Алексей Каруна (20 години, през 2013-14 година е на срочна служба в авиацията на Черноморския флот, награден с медала „За връщането на Крим“):

„За плановете да бъде присъединен Крим чух за първи път в началото на февруари [2014 година]. По това време на територията на Крим започнаха да навлизат активно наши военни.

Те създаваха укрепления и организираха патрули, за да не започне, не дай Боже, и тук Майдан. В навечерието на референдума ни предупредиха, че ще бъде обявена тревога и трябва да бъдем готови. Но всичко премина пределно спокойно, защото на такова малко парче земя беше докарано от Русия такова количество войска! Само черноморският флот е 15 хиляди души. Още 20 хиляди войници на сушата. Плюс специалните служби, които се намираха в града. Всяка съпротива щеше да бъде смазана“.

Официално, макар и косвено потвърждение за това, че в Крим имаше планирана военна спецоперация, стана учредения през пролетта на 2014 година от Министерството на отбраната на РФ (отначало тайно – информацията за това ту биваше публикувана, ту махана от Интернет) медал „За връщането на Крим“.

Медалът „За връщането на Крим“, учреден от Министерството на отбраната на РФ

Първите такива награди бяха връчени още на 24 март 2014 година. От ръцете на министъра на отбраната на РФ Сергей Шойгу ги получиха руски морски пехотинци, офицери от командването на Черноморския флот на ВМФ на Русия, а също така военнослужещи от Централния и Южния военен окръг. Фактът, че наградите съществуват, потвърди тогава сътрудникът на пресслужбата на Централния военен окръг Ярослав Рошчупкин, който отбеляза, че „наистина редица военнослужещи са наградени с тези медали“. Впрочем, той веднага направи уговорката, че „военнослужещите не са се намирали в Крим“, а „са помагали, осъществявайки на територията на Русия връзка, транспортно осигуряване и прочее“.

Държавната лъжа за анексията на Крим се поддържаше в такъв вид около една година. Завесата на „военната тайна“ започна да се вдига бързо от януари 2015-та – с приближаването на юбилейните тържества, свързани с „доброволното връщане на Крим в състава на Русия“.

За това колко е било доброволно, разказа на 22 януари 2015 година в програмата „Полит-Ринг“, предавана по интернет канала „Нейромир-ТВ“, бившият министър на отбраната на самопровъзгласилата се Донецка народна република Игор Гиркин, който, по неговите думи, пристигнал в Крим на 21 февруари 2014 година: „Не видях никаква подкрепа от органите на държавната власт в Семфиропол, където конкретно се намирах. Депутатите [във Върховния съвет на Автономната рупублика Крим] бяха събирани от опълченци, какво ще си говорим. За да бъдат вкарани в залата, за да приемат [решението за провеждането на референдум за влизане на Крим в състава на Русия]“.

Ще отбележим, че описаните от Гиркин (Стрелков) събития са станали на 27 февруари 2014 година – веднага след като през нощта на 26 и 27 февруари руските специални подразделения взеха под контрол редица стратегически обекти в Крим, включително зданието на парламента, където под дулата на автоматите, при отсъствието на пресата и предвидената от закона видеотранслация на заседанията, депутатите уж гласуваха за провеждане на референдума.

Първият високопоставен руски чиновник, който разкри публично подробности за руската операция в Крим, беше бившият командващ на Черноморския флот на РФ адмирал Игор Касатонов. Ето какво разказа той на 13 март 2015 година в интервю за РИА „Новости“: „Черноморският флот подготви плацдарм, офицерите знаеха какво става наоколо, където бяха разположени украинските части, сценариите за развитието на събитията бяха разработени на карти. Иначе казано, Черноморският флот се справи със своите задачи – бяха докарани „вежливи хора“, на 27 срещу 28 февруари беше превзет Върховният съвет на Крим“ – заяви Касатонов, като поясни, че „вежливите хора“ са били армейски специални подразделения, които са били прехвърляни в Крим по въздух и море.

Практически веднага след заявленията на адмирал Касатонов се появи и откровеното признание на Владимир Путин. В интервю за документалния филм „Крим. Пътят към Родината“, който беше излъчен по държавния телевизионен канал „Россия-1“, Президентът на РФ призна пряко, че е ръководил лично действията на руските войски в Крим. А също така разказа кога и при какви обстоятелства е дал заповедта за началото на анексията.

Ето три ключови цитата на Путин:

„Беше през нощта на 22 срещу 23 февруари, завършихме [заседанието] около 7 часа сутринта, пуснах всички и отидох да спя в 7 сутринта.

И, като се разделяхме, няма да скрия, като се разделяхме, преди всички да се разотидат, на всички мои колеги, а те бяха четирима, казах, че положението в Украйна се е обърнало така, че сме принудени да започнем работа за връщането на Крим в състава на Русия“.

“За да се блокират и разоръжат 20 хиляди души, добре въоръжени, е необходим определен личен състав и не просто по количество, но и по качество. Нужни бяха специалисти, които умеят да правят това. Затова дадох поръчения и указания на Министерството на отбраната, защо да крия, във вид на усилена охрана на нашите военни обекти в Крим да се прехвърлят там специални подразделения на Главното разузнавателно управление и сили на морската пехота, десантници“.

„Знаете ли в какво се състоеше нашето предимство? В това, че се занимавах с нещата лично. Не защото правех всичко правилно, а защото като се прави това от първите лица в държавата, изпълнителите работят по-лесно“.

С тези публични заявления Путин фактически призна за анексията на Крим и посочи своята лична отговорност за това събитие. Важно е да отбележим, че като осъществи военната специализирана операция в Крим и присъедини полуострова към РФ, ръководството на Русия наруши преднамерено три сключени преди това от страната ни международни договора:

1. Будапещенския меморандум“ от 5 декември 1994 година, един от чийто членове гласи: „4.1. Руската федерация, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Съединените американски щати потвърждават пред Украйна своето задължение в съответствие с принципите от Заключителния акт на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа да уважават независимостта, суверенитета и съществуващите граници на Украйна“.

2. “Договора за дружба, сътрудничество и партньорство между Руската федерация и Украйна“, подписан в Киев на 31 май 1997 година: „Член 2. Високодоговарящите се страни в съответствие с принципите на Устана на ООН и със задълженията по Заключителния акт на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа уважават взаимно териториалната си цялост и потвърждават ненарушимостта на съществуващите между тях граници“.

3. “Договора между Руската федерация и Украйна за руско-украинската държавна граница“, подписан в Киев на 28 януари 2003 година, съгласно с който Крим е бил и си остава неделима част от Украйна“.

(Следва продължение: ГЛАВА 4. РУСКИТЕ ВОЕННИ В ИЗТОЧНА УКРАЙНА.)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.