СЛУЖБОМЕР

събота, май 16, 2015

ПУТИН. ВОЙНА (по материали на Борис Немцов) – ГЛАВА 2

Работили над доклада: Сергей Алексашенко, Екатерина Винокурова, Олег Кашин, Айдер Муждабаев, Олга Шорина, Леонид Мартинюк, Алфред Кох и Иля Яшин

Превод от руски: Павел Николов

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1. ЗАЩО МУ Е НА ПУТИН ТАЗИ ВОЙНА?


ГЛАВА 2. ЛЪЖА И ПРОПАГАНДА

Този, който се опита да опише политическата кариера на Владимир Путин, ще се сблъска с неразрешим проблем – руският президент никога не е имал политическа кариера.

Кариерата на Путин е телевизионна и всичките нейни етапи, като се започне от „ще ги препикаем в клозета“ (израз, който Путин използва по време на пресконференция в Астана, Казахстан, когато коментира бомбардировките на Грозний от руската авиация- бел. прев.) и „пазете Русия“, не са нищо повече от последователни телевизионни сюжети.

Владимир Путин е телевизионна звезда. Неговият президентски календар включва заетост от една „Пряка линия“ до друга „Пряка линия“ (на руски: „Прямая линия“ – телевизионно предаване. в което Путин отговаря на зададени от зрителите въпроси – бел. прев.).

Хипертрофиралата роля на телевизията в комуникацията между властта и обществото се оформи в Русия още по времето на президента Борис Елцин, но именно Владимир Путин успя да изгради телецентрична държава, в която всички обществени институти от църквата до армията се оказаха подменени със съответния телевизионен образ. Показателен в този смисъл е скандалът през пролетта на 2015 година, когато журналистите от РБК разкриха, че телевизионните сюжети за поредните работни срещи на Владимир Путин, показвани по федералните телевизионни канали, са снимани доста пред деня на излъчването им по телевизията, а къде по това време се е намирал реалният Путин, е просто неизвестно. Може да се предположи, че подобна практика е започнала дълго преди 2015 година, просто до това време никой не ѝ е обръщал внимание и никой не знае колко още такива предварително записани ролки с Путин се пазят във видеотеката на Кремъл и чакат своето време.

До началото на 2014 година руската пропаганда на мнозина изглеждаше чудовищна. Стигаше се до това, че някои телевизионни сюжети за опозицията се превръщаха в реални наказателни дела и арести. Но след началото на политическия сблъсък в Киев на края на 2013 година стана ясно, че руската пропаганда, с която обществото се сблъскваше до това време, е относително вегетарианска. Впрочем, и пропагандистите не криеха, че в „мирно време“ не работят с пълна сила. Например през 2011 година ръководителят на държавния канал Russia Today, работещ за западната аудитория, Маргарита Симонян обясняваше откровено смисъла за съществуване на нейната медия: „Когато няма война, тя изглежда не е нужна. Но има ли война, положението е критично. Не трябва обаче да се създава армия една седмица преди началото на войната“.

„Войната“ за Кремъл започна на киевския Майдан в края на есента на 2013 година. В съобщенията на официалните руски средства за масова информация сблъсъкът в украинската столица изглеждаше така, че на страната на евроинтеграцията (а ставаше дума само за това) застават наследниците на колаборационистите от Втората световна война и радикалните националисти, готови едва ли не на етнически чистки. Споменаването на украинската националистическа организация „Десен сектор“ в руските средства за масова информация в един момент надмина значително аналогичния показател за партията на Путин „Единна Русия“ – при условие че „Десен сектор“ получи на украинските избори по-малко от 2% гласове на избирателите.

"Десен сектор" - по-споменаван от партията на Путин (май 2014 г.)

След бягството на Виктор Янукович руските телевизионни канали започнаха да наричат новите ръководители на Украйна изключително „киевска хунта“, а военната операция срещу сепаратистите в източната част на страната – „наказателна“.

Струва си да отбележим, че в продължение на много години руската пропаганда отделяше изключително внимание на Великата отечествена война и Владимир Путин направи тази тема ключова в системата си на идеологически координати. Държавната агенция РИА „Новости“ създаде през 2005 година нова традиция за празнуване на 9 май – масово носене на георгиевски ленти с девиза „Аз помня, аз се гордея“. Най-човечният съветски празник стана главен национален празник на Путинова Русия – на пръв поглед съвсем добро дело. Но и то се оказа особено утилитарно, когато стана дума за конфликта с Украйна.

Риториката на военните години се оказа проектирана върху текущите политически новини. Украинската власт в риториката на кремълската пропаганда стана „бандеровска“ и „нацистка“, а Русия се оказа заета със същото, с което и през 1941-45 година – борба с фашистите. Георгиевската лента от символ на паметта се превърна в атрибут на днешното противопоставяне – ако носиш лентата, си привърженик на отделянето на Крим и Донбас от Украйна, враг си на „бандеровците“. Антифашистката риторика, използвана от официалните средства за масова информация, преведе политическата криза на езика на войната за унищожение.

Знаков епизод на тази война стана сюжетът на Първи канал за „разпънатото момче“ – в главната информационна програма на главния канал в страната показаха жена, която е видяла уж в Славянск, напуснат от бойците на сепаратистката армия, как украинските национални гвардейци са разпънали върху табло за обяви шестгодишно момче. Тази информация не получи никакви потвърждения. Нещо повече, изясни се, че героинята на сюжета даже никога не е била в Славянск. На Първи канал му се наложи да се оправдава заради този сюжет.

Със същия град е свързана и кампанията за злепоставяне на руския музикант Андрей Макаревич, който отиде в Славянск след влизането на украинските войски там и даде в съседното градче концерт за местните жители и бежанците. В интерпретацията на кремълските средства за масова информация аудиторията се превърна в „главорези“, а концерта – в „гнусна антируска постъпка“. Привържениците на властта заговориха за Макаревич като за враг на Русия и искаха той да бъде лишен от граждански права.

Войната в Украйна демонстрира и диверсификацията на руската пропаганда в зависимост от аудиторията и начина за предоставяне на информация.

Телевизията е абсолютен мейнстрийм и картината, която предава, трябва да бъде максимално обща и абстрактна, без излишни подробности. Потребителят на телевизионни новини е пасивен и затова не се стараят да го претоварват с излишни подробности. Така например за известния сред потребителите на интернет командир на сепаратистите в Славянск Игор Гиркин (псевдоним – Стрелков) федералните телевизионни канали даваха минимум информация. Няма Гиркин, който да е участвал в присъединяването на Крим, няма го и във филма „Крим. Пътят към родината“, в който Владимир Путин за първи път призна, че на територията на украинския полуостров е използвана руска армия. Затова пък Гиркин стана герой за таблоидите и информационните радиостанции, иначе казано - за медийните ресурси, чиято аудитория се стреми да получи информация от различни източници, а не само от официозните средства за масова информация. Тази аудитория няма да повярва в голословните истории за „разпънатото момче“ и изисква по-тънък подход. Затова кореспондентите на LifeNews Семьон Пегов и на „Комсомольскя правда“ Дмитрий Стешин и Александр Коц съобщаваха на своите зрители и читатели това, което премълчаваха руските телевизионни канали. Те напълно открито можеха да разкажат за „военторга“, доставящ оръжие на сепаратистите, и за конфликтите в ръководството на „народните републики“, а сцената от репортажа на LifeNews, когато командирът на сепаратистите с прозвище Гиви кара украинските пленници да ядат своите отличителни знаци, би била прекалено шокираща за програма „Время“.

Като че ли с предаванията на федералните канали, с таблоидите и с онлайн средствата за масова информация може да се конкурира само програмата „Вести недели“ („Седмични новини“ – бел. прев.) по канала „Россия-1“. Създадена по образец на американските вечерни шоу предавания, тя изигра ключова роля за разширяване на границите на допустимото в руския ефир. Водещият Дмитрий Кисельов, назначен в началото на украинския конфликт за ръководител на бившата РИА „Новости“, води своя лична война с Украйна и заявява за готовността на нашата страна да превърне САЩ в „радиоактивна пепел“. Владимир Соловьов, колега на Кисельов, водещ аналогично шоу по същия канал, също се опитва да държи равнището на „Вести недели“, но традиционно изостава от Кисельов, вече включен в санкционните списъци на Запада.

Това е обяснимо: Соловьов има къща в Италия и да бъде санкциониран явно не влиза в неговите планове, макар че прословутата „атмосфера на омразата“ процъфтява и в неговите ефирни предавания по „Россия-1“ и „Маяк“.

Впрочем, целият ефир на руските държавни средства за масова информация е една солидна атмосфера на омразата вече без всякакви кавички. Когато всичко това свърши, на Русия още дълго ще ѝ се наложи да идва на себе си, избавяйки се от етичните и поведенческите стандарти на пропагандата от 2014-15 година.

Владимир Путин награждава телевизионния водещ Владимир Соловьов в Кремъл с Ордена за заслуги (Орден Почёта).

(Следва продължение: ГЛАВА 3. КАК БЕШЕ ПРИСВОЕН КРИМ.)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.