ПУТИН. ВОЙНА (по материали на Борис Немцов) – ГЛАВА 9

Работили над доклада: Сергей Алексашенко, Екатерина Винокурова, Олег Кашин, Айдер Муждабаев, Олга Шорина, Леонид Мартинюк, Алфред Кох и Иля Яшин

Превод от руски: Павел Николов

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1. ЗАЩО МУ Е НА ПУТИН ТАЗИ ВОЙНА?

ГЛАВА 2. ЛЪЖА И ПРОПАГАНДА

ГЛАВА 3. КАК БЕШЕ ПРИСВОЕН КРИМ

ГЛАВА 4. РУСКИТЕ ВОЕННИ В ИЗТОЧНА УКРАЙНА

ГЛАВА 5. ДОБРОВОЛЦИ ИЛИ НАЕМНИЦИ?

ГЛАВА 6. ТОВАР 200

ГЛАВА 7. ВОЕНТОРГЪТ НА ВЛАДИМИР ПУТИН

ГЛАВА 8. КОЙ СВАЛИ БОИНГА?

ГЛАВА 9. КОЙ УПРАВЛЯВА ДОНБАС?

През април 2014 година Донецката „народна република“ и Луганската „народна република“ провъзгласиха своята независимост и заявиха, че престават да се подчиняват на украинските власти. Но заявеният суверенитет не е нищо повече от декларация. Фактически ДНР и ЛНР се намират под външното управление на Москва и ключовите решения в тях зависят от руските чиновници и политически технолози. Въпреки това Кремъл така и не призна суверенитета на самопровъзгласилите се републики и продължава официално да смята техните територии за част от Украйна.

След референдума за независимост на ДНР през май 2014 година в структурата ѝ бяха сформирани органи на властта. Ключова позиция в ръководството на „Донецката република“ зае гражданинът на Русия, московчанинът Александр Бородай, който оглави Съвета на министрите на ДНР. Аналогичната длъжност в ЛНР зае друг руски гражданин – Марат Баширов, политически технолог, сътрудничещ си с правителството на РФ.

По-рано на територията на Украйна се появиха и други руски граждани, изиграли ключова роля в организирането на въоръжената съпротива на местната власт в Донбас. Например широка известност придоби офицерът в оставка от руските специални служби Игор Гиркин (Стрелков), който вече беше участвал в операциите за присъединяването на Крим към РФ и създаде въоръжен отряд от сепаратисти в град Славянск, който държа известно време под контрол, отблъсквайки атаките на украинската армия.

Бородай и Гиркин не се познават за първа година. Някога Гиркин е ръководел службата по безопасност в инвестиционния фонд „Маршал-Капитал“, принадлежащ на руския бизнесмен Константин Малофеев. В същото време като консултант на фонда е работил и Александр Бородай.

Украинските правоохранителни органи смятат Малофеев за един от основните спонсори на терористите в Източна Украйна. През юли 2014 година срещу него беше възбудено криминално дело за подозрение в „създаване на непредвидени от закона военизирани или въоръжени формирования (чл. 260 от НК на Украйна).

Бородай и Гиркин идват в Донбас в началото на май, след присъединяването на Крим към РФ. При това Бородай не крие, че ходи редовно в Москва и координира дейността си на територията на Украйна с руските чиновници. На 16 юни 2014 година 2014 година той заяви директно: „Смея да ви уверя, че руското ръководство разбира абсолютно правилно как може да се реши проблемът с ДНР и е готово да съдейства за това на много високо равнище. Аз също така познавам отдавна и уважавам помощника на президента Владислав Сурков, който винаги оказва сериозна подкрепа на ДНР. Без преувеличение, Сурков е нашият човек в Кремъл“.

Това, че кадровите решения в ДНР зависят от московските чиновници, се потвърждава и от друг факт. На 18 юли 2014 година подаде оставка от поста Председател на президиума на Върховния съвет на ДНР Денис Пушилин. Вицепредседателят на „републиканския парламент“ Владимир Макович, коментирайки оставката на своя колега, потвърди, че заявлението на Пушилин е било написано от Москва.

За кадрови резерви на ДНР и ЛНР често служеха обществено-политически проекти, пряко свързани с Кремъл. Например постът на заместник-министър на енергетиката на ДНР зае Леонид Симунин, преди това работил с прокремълската организация „Местные“ („Местните“ – бел. прев.) и фигуриращ в показанията на участници в неонацистката групировка БОРН, извършили редица резонансни убийства и смятащи, че това се прави с благословията на Кремъл. В правителствените структури на ЛНР също така работеше политическия технолог Павел Карпов, който преди това е сътрудничел на администрацията на президента на РФ по линия на надзора над националистическите организации.

Руски граждани – организатори и участници в бойните действия срещу Украйна.

Важни свидетелства за ролята на Кремъл в кадровите решения на ДНР и ЛНР даде Игор Гиркин, заемащ през май-август 2014 година поста министър на отбраната на така наречената „Донецка република“. Той директно казва, че е напуснал ръководството на ДНР под натиск на Кремъл. „Не мога да кажа, че си тръгнах доброволно – заплашиха ме, че ще прекратят доставките от Русия, а без доставки не може да се воюва. В Кремъл възтържествува политическата линия, ориентирана към мирни преговори, и затова трябваше да има сговорчиви хора. И ето че бях принуден да напусна своя пост“ – заяви Гиркин през януари 2015 година. При това той уточни, че кремълски надзорник на кадровите и политическите въпроси в Донбас е бившият заместник-началник на администрацията на президента на РФ Владислав Сурков.

Също напусналият ръководството на ДНР през август 2014 година Александр Бородай обясни своята и на Гиркин оставка по следния начин: „Самият аз бях горещ привърженик на това Стрелков да си замине от ДНР, защото разбирах, че ще настъпи период, когато ще се появи крехката видимост на мира и такива хора като аз и Стрелков ще бъдат вече ненужни. Представете си как би изглеждало, ако си поставя подписа под „минските“ съглашения, а съм по произход от Москва. Тази политическа конструкция не трябваше да съществува дълго. Ние свършихме своята работа, помогнахме на ДНР и в кройна сметка я напуснахме“.

Външното управление от Москва обаче не благоприятства за установяване на ред на териториите на самопровъзгласилите се републики, където процъфтяват корупцията и произволът. ДНР и ЛНР се тресат от значителни скандали, свързани с разпределянето на хуманитарната помощ от Русия. „Командирите и местните жители единодушно говорят, че конвоите се разграбват, при това в колосални мащаби. Ако се събере общата информация, ще се получи, че се разграбва по-голямата част – едва ли не девет конвоя от десет.

При което ако в Донецк и Луганск хората нещо все пак са получили – например един пакет в месец и само строго ограничен брой хора (старци над 70 или многодетни майки), до малките градове не достига нищо. Алексей Мозговой се намира в Алчевск, те не са получили нищо от „хуманитарните конвои“, Павел Дрьомов в Первомайск също не е получавал нищо – имам предвид, че не са получили обикновените хора и учрежденията. Положението е ужасно, при това има свидетелства, че хуманитарната помощ се продава по пазарите“ – разказа координаторът на Фонда за помощ на Донбас Глеб Корнилов.

Освен това в ЛНР са установени случаи на „народни съдилища“, които действат извън даже спорното, но все пак някакво процесуално поле, в рамките на което работят официалните съдилища. Още през есента на 2014 година стана известно, че в град Алчевск около 300 местни жители са осъдили с гласуване един „заподозрян“ в изнасилване на смърт, а друг – да бъде изпратен на фронта.

През януари 2015 година се появи още едно свидетелство за това как в действителност се осъществява взаимодействието на „народните републики“ в Източна Украйна с Кремъл. Сергей Данилов, експерт в работната група за създаване на парична система на ДНР, се среща в Москва с хора, подкрепящи независимостта на Донбас: „Кой ще ми отговори на въпроса колко кули има Кремъл? Парадоксална ситуация: идва тук работна група и в групата е Борис Литвинов – бъдещ председател на Върховния съвет на ДНР, той се е срещал три пъти със Сурков и смята, че този държавен служител има право да бъде надзорник на Новорусия, всички при него отиват да му окажат уважение. Ние отидохме там и ни питат: а той показа ли ви, че има пълномощия? Не, не ни е показал. А показа ли ви документ, че има такива формални длъжностни задължения? Не, не ни е показвал. Ами формално той отговаря за друг сектор, той наблюдава Абхазия и Южна Осетия“ – казва Данилов. Това изявление е записано на видео и е публикувано.

Няма съмнение, че именно Владислав Сурков играе една от ключовите роли в процеса на външно управление на „народните републики“, осъществяван от Кремъл. Формално той отговаря за сътрудничеството с Абхазия и Южна Осетия, но още през есента на 2013 година, когато Сурков беше назначен за помощник на президента, стана известно, че в кръга на неговите интереси ще влезе и Украйна.

Представители на близкото обкръжение на Сурков например са го виждали не един път в Киев по време на революционните събития на Майдана. Нещо повече, ръководителят на Службата за сигурност на Украйна Валентин Наливайченко една година след разстрела на киевския Евромайдан от снайперисти обвини пряко Сурков, че е ръководил тази операция.

Кремълската политика по отношение на ДНР и ЛНР е крайно затворена и непрозрачна. Но фактите за пряко регулиране на политиката на тези две уж „независими републики“ не могат да бъдат скрити. Фактически става въпрос за създаване в Източна Украйна на псевдодържави, управлявани от Москва и по същество представляващи механизъм за натиск върху официалния Киев.

Важно свидетелство за участието на Владислав Сурков при вземането решенията вътре в ДНР и ЛНР обнародва специалният кореспондент на Издателска къща „КомерсантЪ“ Андрей Колесников, разказвайки за преговорите в Минск на 12 февруари 2015 година, където присъстваха Владимир Путин, канцлерът на Германия Ангела Меркел, президентът на Франция Франсоа Оланд и президентът на Украйна Петро Полошенко. Съгласуването на условията за прекратяване на огъна в Донбас продължи цяла нощ, при което официални представители на „народните републики“ не участваха, очаквайки резултатите отвън.

Из статията на Андрей Колесников в „КомерсантЪ“ на следващия ден след преговорите: „Оставаше като че ли една дреболия: „комплексът от мерки“ трябваше да бъде одобрен от лидерите на ДНР и ЛНР Александр Захарченко и Игор Плотницки, които очакваха именно този момент в „Dipservice Hall“, където по това време заседаваше контактната група. С тази цел в „Dipservice Hall“ отиде помощникът на президента на Русия Владислав Сурков. Видях как излезе от залата за преговори и тръгна към изхода. В този момент още не се знаеше къде отива, но вече беше ясно, че събитията започват да се развиват с нарастваща скорост… И ето че от залата за преговорите излезе президентът на Украйна… Той беше много недоволен от нещо. След това стана ясно от какво: Александр Захарченко и Игор Плотницкий са отказали категорично да поставят подписите си под документа. Освен всички друго, подписването би могло да означава тяхната политическа (а и не само политическа) смърт. Какво да говорим: този документ беше рисков за всички участници в процеса… Това беше пълен провал на преговорите. 14 часа демонстративно изгубено време за нищо. В 10:40 Владислав Сурков се върна в Двореца на независимостта и се качи на третия етаж, където по това време се намираше Владимир Путин. Там след известно време се качиха Франсоа Оланд и Ангела Меркел. Те бяха разбрали каква са решили лидерите на опълчението… Какво ставаше през това време на третия етаж? Успях да реконструирам събитията. Според получени сведения за „КомерсантЪ“ Владимир Путин казал на колегите си, че трябва да се обясни на Александр Захарченко и Игор Плотницки защо не са прави. „Не мога да ги натискам“ – повторил няколко пъти той. Но какво още се случило? Ангела Меркел предложила да се мотивира всичко пред лидерите на ДНР и ЛНР със започващия в Брюксел съвет на министрите на ЕС. Тя казала, че на опълченците трябва да се заяви: имат час и половина време. Не по-късно от този срок лидерите на Франция и Германия ще си заминат и никога повече няма да се върнат, и никакви преговори за нищо няма да са възможни. Трябвало и руският лидер да потвърди това. И той го потвърдил… Така и чакали. Владимир Путин излязъл и влязъл отново в залата за преговори, когато до изтичането на срока на ултиматума останали две минути. Той казал, че е звънил Владислав Сурков и е съобщил: „Подписаха всичко“.

(Следва продължение: ГЛАВА 10. ХУМАНИТАРНАТА КАТАСТРОФА)