СЛУЖБОМЕР

понеделник, май 18, 2015

ПУТИН. ВОЙНА (по материали на Борис Немцов) – ГЛАВА 4

Работили над доклада: Сергей Алексашенко, Екатерина Винокурова, Олег Кашин, Айдер Муждабаев, Олга Шорина, Леонид Мартинюк, Алфред Кох и Иля Яшин

Превод от руски: Павел Николов

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1. ЗАЩО МУ Е НА ПУТИН ТАЗИ ВОЙНА?

ГЛАВА 2. ЛЪЖА И ПРОПАГАНДА

ГЛАВА 3. КАК БЕШЕ ПРИСВОЕН КРИМ


ГЛАВА 4. РУСКИТЕ ВОЕННИ В ИЗТОЧНА УКРАЙНА

Известно време след присъединяването на Крим към Русия на територията на Източна Украйна започна военен конфликт между украинските военнослужещи и сепаратистите, които искаха присъединяването на Донецка и Луганска област към РФ. Официалните лица в РФ опровергават последователно, че в бойните действия на територията на Украйна участват военнослужещи от руската армия.

„Никакви руски армейски подразделения или военни инструктори в Югоизточна Украйна не е имало и няма. Американците лъжат. Ние никога не сме се занимавали с дестабилизиране на обстановката в Украйна и не се занимаваме с това“ – заяви специално президентът на РФ Владимир Путин в интервю за френския телевизионен канал TF1 на 4 юли 2014 година. Прессекретарят на президента на РФ Дмитрий Песков, изказвайки се на кръгла маса в ТАСС на 31 март 2015 година, заяви, че руската страна „опровергава решително“ присъствието на руски войски в зоната на украинския конфликт.

Но думите на руските чиновници се опровергават от многобройни свидетелства за присъствието на войници и офицери от руската армия на територията на Източна Украйна. Първите доказателства са от лятото на 2014 година.

Като се започне от юни 2014 година, въоръжените сили на Украйна предприеха успешно настъпление срещу позициите на сепаратистите. Украинците успяха да освободят голяма част от градовете на Донбас, включително Славянск и Краматорск, и фактически да обкръжат Донецк, като прекъснаха напълно връзките му с Луганск. Територията на самопровъзгласилите се ДНР и ЛНР от началото на бойните действия намаля на три четвърти. Запазването на настъпателната динамика приближи плътно ВСУ до главната им задача: възстановяване на контрола над държавната граница.

Но през 19-20 август фронтът се преломи и украинското настъпление започна да боксува. Това стана възможно благодарение на пристигналото от територията на РФ масирано подкрепление, включително военна техника и редовни армейски части. Във възникналите край руско-украинската граница „чували“ значителни загуби претърпя и украинската, и руската армия. Доказателство за военната интервенция от руска страна са както заявленията на лидерите на сепаратистите, така и събраните на територията на конфликта доказателства.

На 15 август 2014 година премиер-министърът на самопровъзгласилата се ДНР Александр Захарченко заяви публично, че решаваща роля за контранастъплението е изиграло дошлото от Русия подкрепление: „150 единици бойна техника, от които 30 танка, всичко останало – БМП-та и БТР-и, а също 1200 души личен състав, които са били обучавани в продължение на четири месеца на територията на РФ“. „Те бяха пуснати тук в най-отговорния момент“ – подчерта Захарченко.

Решаващата роля на подкреплението, дошло от територията на Русия, потвърди в интервю за вестник „Завтра“ и бившият министър на ДНР Игор Гиркин (Стрелков). Изравняването на фронта и по-специално настъплението към Мариупол според него са били осъществени „основно от отпускари и отделни опълченски подразделения“, които са им били подчинени. „Отпускари“ в терминологията на Гиркин са кадрови руски военни, дошли с оръжие в ръка на територията на Украйна, но формално намиращи се в отпуск.

Версията за това, че руски войници и офицери са воювали в Донбас през лятото на 2014 година, като са си взели „законни отпуски“, поддържаше активно и лидерът на ДНР Александр Захарченко. „При нас идват много военни от Русия, които предпочитат да прекарат отпуските си не по морските плажове, а в един строй със своите братя, сражаващи се за свободата на Донбас“ – каза Захарченко в ефира на телевизионния канал „Россия-24“. Версията за „отпускарите“ се разпространяваше активно и от Първи канал на руската телевизия, където примерно на 4 септември 2014 година беше показан сюжет за погребението на костромския десантник Анатолий Травкин, загинал в Украйна. „Преди месец той заминава за Донбас, без да разкаже на близките си. Командването на поделението му подчертава: за да отиде в зоната на бойните действия, Анатолий си е взел отпуск“ – съобщи дикторът на Първи канал.

Важно е да отбележим, че на военните, които служат по договор във въоръжените сили на РФ, е забранено категорично да участват в бойни действия по време на своята отпуска. Военнослужещият в отпуска запазва своя статус. За да получи отпуска, той „трябва да посочи в рапорт до своя командир точното място, където ще се намира по време на отпуската“. Ако отпуската ще бъде прекарана в чужбина, той трябва „да получи разрешение от Министерството на отбраната, от своето командване и от ФСБ на РФ“ (съгласно със Заповед на Министерството на отбраната на РФ от 31 юли 2006 година № 250).

Известно време Министерството на отбраната на РФ се опитваше да опровергае присъствието на руските военни, включително на „отпускарите“, на територията на украинския конфликт. Подобно изявление направи по-специално на 19 декември 2014 година началникът на 4-то управление на Главното управление на кадрите в Министерството на отбраната генерал-майор Руслан Василев.

Но събраните свидетелства доказват обратното.

ПОКАЗАНИЯТА НА КОСТРОМСКИТЕ И ИВАНОВСКИТЕ ДЕСАНТНИЦИ

На 24 август 2014 година украинските военни задържаха група военнослужещи на договор в 331-ви парашутно-десантен полк (Кострома) и 98-ма въздушно-десантна дивизия (Иваново) на Военно-десантните войски на ВС на РФ.

Руските десантници бяха успели да проникнат с бронирана техника 20 километра навътре в територията на Украйна, след което попаднаха под обстрел в района на населения пункт Зеркалное и се оказаха блокирани от ВСУ.

Задържани се оказаха десет руски десантници: старши сержант Генералов, Алексей Николаевич – заместник-командир на взвод; младши сержант Савостеев, Владимир Вячеславович – командир на отделение; ефрейтор Митрофанов, Артьом Василиевич – гранатометчик; редник Романцев, Иван Игориевич; редник Горяшин, Андрей Валериевич; редник Мелчаков, Иван Василиевич; редник Почтоев, Егор Валериевич; редник Смирнов, Сергей Алексеевич. Украинската страна обнародва видеозаписи, на които задържаните дават показания.

Министерството на отбраната на РФ обясни присъствието на руските десантници на украинска територия с това, че са се заблудили по време на учения и са пресекли случайно границата. Тази версия беше опровергана от редник Романцев. Отговаряйки пред камерата на въпрос на следователя, той заявява, че неговата рота „не би могла да се заблуди““. „Ние знаехме, че отиваме в Украйна“ – също потвърди по време на разпита неговият другар по служба Мелчаков.

Според версията на разпитваните десантници те са дошли на украинска територия, за да участват в учения. Но малко преди задържането си от украинските военни Мелчаков пише коментар на своята страница в социалната мрежа „ВКонтакте“, че „го пращат на война“ и че „отива да препикае Майдана“.

По време на разпита той обясни този коментар с това, че просто е искал „да се изфука пред другите“.

Също по време на разпита руските десантници съобщиха, че преди да тръгнат за територията на Украйна са закрили номерата на бойните машини.

ПОКАЗАНИЯТА НА РУСКИТЕ ТАНКИСТИ КРАЙ ИЛОВАЙСК

Разпитът на задържаните руски танкисти.

През август 2014 година на територията на Украйна беше задържана още една група руски военнослужещи, чийто разпит беше обнародван от Службата за сигурност на Украйна. Отговаряйки на въпроси на представители от украинска страна, задържаните потвърждават, че са действащи военнослужещи в руската армия.

Бяха задържани общо четирима войници, които съобщават за себе си следната информация: Иван Александрович, роден в 1988 година във Вологда, военнослужещ от поделение № 54096, 6-а самостоятелна танкова бригада; Евгений Юриевич, роден в 1995 година в Калуга, военнослужещ от поделение № 54096, 6-я самостоятелна танкова; Никита Генадиевич, роден в 1993 година в Ярославл, 31 десантно-щурмова бригада, поделение № 73612; Евгений Ашотович, роден в 1994 година, поделение № 73612, 1-а гвардейска самостоятелна бригада.

ПОКАЗАНИЯТА НА РЕДНИК ХОХЛОВ

Разпитът на редник Пьотр Хохлов.

На 16 август даде показания, които бяха обнародвани от украинска страна, още един руски военнослужещ: войникът на договор от 1-ви мотострелкови батальон на 9-та самостоятелна мотострелкова бригада на ВС на РФ (Новий, Нижегородская област) към 20 армия (Мулино) на Западния военен окръг редник Хохлов, Пьотр Сергеевич, роден в 1995 година.

По време на разпита той потвърди, че неговата военна част е организирала прехвърляне на военна техника на руската армия на територията на Украйна за участие в бойните действия срещу ВСУ. Сред прехвърлената в Донбас техника имало системи за залпов огън БМ-21 „Град“, БМП-2, БТР-80.

Преди бойните машини да бъдат изпратени за Донбас, по думите на Хохлов, от тях била снемана заводската маркировка, боядисвала се символиката и се сваляли номерата. Това се правело, за да се скрие принадлежността на военната техника към ВС на РФ. Хохлов потвърди, че е взел лично участие в предаването на подготвената техника (14 БМП) на сепаратистите на границата с Украйна. Хохлов заяви, че на 8 август е напуснал самоволно своята част заедно със своя другар по служба Руслан Гарафиев и е дошъл в Луганска област. По негови думи, имал намерение да се присъедини към въоръжените сили на сепаратистите с надежда за по-щедро възнаграждение от заплатата на руски военнослужещ с договор. Но на 27 август Хохлов беше задържан край село Новосветловка от украинските военни и предаден на сътрудниците на Службата за сигурност на Украйна.

ДЕСАНТНИКЪТ КОЗЛОВ

Николай Козлов с униформа на боец от Въздушно-десантните войски на Русия.

През септември 2014 година стана известно за военнослужещия от 31-ва самостоятелна гвардейска десантно-щурмова бригада Николай Козлов, който воювал в Донбас и загубил крака си след раняване. За съдбата на момчето разказа публично в социалните мрежи чичо му Сергей Козлов.

Според данните на военния комисариат в Озерск, 21-годишният Николай Козлов, автомеханик по специалност, бил до юни 2013 година на срочна военна служба във военно поделение № 73612 на 31-ва самостоятелна десантно-щурмова бригада, а от 1 август 2013 година служел там по договор.

Козлов се включил в операциите на територията на Украйна от самото начало на конфликта. През март 2014 година участвал в блокирането на руски военни обекти в Крим. Важно е да отбележим, че бойните задачи в Крим руският военнослужещ Козлов е изпълнявал с униформа на украински милиционер. За това свидетелства снимка, публикувана от баща му в социалната мрежа „ВКонтакте“ през май 2014 година.

Николай Козлов с униформа на украински милиционер по време на операция в Крим.

Според чичото на десантника снимката е направена в коридора на кримския Върховен съвет, в чието окупиране Козлов участвал под вид на сътрудник на Министерството на вътрешните работи на Украйна. След края на операцията той се върнал у дома си в Уляновск, бил награден с медала „За връщането на Крим“ и се оженил.

Да воюва в Донбас го изпратили през август 2014 година, когато руската армия започна мащабна операция за спиране на настъплението на украинските войски срещу позициите на сепаратистите. Козлов участвал в бойните действия две седмици.

Според думите на неговите роднини той специално изпълнявал бойни задачи за ликвидиране на артилерийски точки на украинските въоръжени сили. Както разказа Сергей Козлов, отрядът на неговия племенник се натъкнал на засада, когато се опитвал да освободи пленени войници. На 24 август отрядът попаднал под обстрела на бронебойно оръдие и изстрел откъснал крака на Козлов. След това той били прехвърлен през границата, озовал се в ростовска болница и по по-късно го преместили в Москва.

ВОЕННОСЛУЖЕЩИ ВЪВ ВИД НА ДОБРОВОЛЦИ


През августовското контранастъпление на сепаратистите и частите на руската армия в Минск се проведоха мирни преговори с участието на президента на Украйна Петро Порошенко и президента на Русия Владимир Путин. В края на консултациите страните успяха да се договорят за прекратяване на огъня, което замрази конфликта на територията на Украйна за известно време.

Следващата активна фаза на бойните действия започна в края на 2014 година. Още през януари 2015 година руските военни отново участваха активно във военния конфликт с ВСУ и осигуриха настъплението на сепаратистите към стратегически важния населен пункт Дебалцево.

Този път преди заминаването си за зоната на бойните действия руските военнослужещи подаваха до своите командири рапорти за уволнение.

За това по-специално съобщи на 19 февруари вестник „КомерсантЪ“. Кореспондент на изданието успя да интервюира четирима военнослужещи на договор в армията на РФ, които потвърдиха, че командването още по време на бойната им подготовка не е криело намерението си да ги изпрати да воюват в Украйна. Преди прехвърлянето им в зоната на бойните действия войниците написали заявления за уволнение, за да може при задържане или гибел да бъдат идентифицирани като доброволци, а не като професионални военни.

Освен това войниците заявиха, че за разлика от лятната интервенция на руската армия, когато военните части са пресичали границата на колони, този път прехвърлянето се осъществява на малки групи по трима души.

ПРИЗНАНИЕТО НА ПОДПОЛКОВНИК ОКАНЕВ

На 13 февруари 2015 година се разбра за намерението на 536-а самостоятелна брегова ракетно-артилерийска бригада, поделение № 10544, разположена в Мурманска област, да изпрати войници на договор в Източна Украйна за изпълнение на бойни задачи.

Тази информация стана известна благодарение на аудиозапис с изказване на заместника по политическата част на поделение 10544 подполковник Вячеслав Оканев пред военнослужещите, което един от войниците записал тайно на диктофон. Разговорът се провел преди заминаването на мурманските военнослужещи на договор за местата, където се базирали руските войски близо до границата с Украйна.

„Може да стане така, че да ви закарат до границата с Украйна, тогава там непосредствено могат да възникнат бойни задачи и тогава ще изпълнявате бойна заповед. Не изключвам, че има вариант да се премине на територията на Донецка и Луганска област за оказване на непосредствена помощ“ – разяснил на военнослужещите подполковник Оканев.

„Да, война никой на никого официално не е обявявал. А да помагаме сме длъжни по всички параграфи“ – подчертал в изказването си офицерът. Оканев също пояснил, че понеже „официално война не е обявена“, няма гаранция за парични плащания в случай на гибел или раняване на руските военнослужещи. В интервю за „Газета.Ру“ на 13 февруари 2015 година подполковник Вячеслав Оканев потвърди автентичността на аудиозаписа.

ПРИЗНАНИЕТО НА ДОБРОВОЛЕЦА САПОЖНИКОВ

Терористът от ДНР Дмитрий Сапожников.

На 31 март 2015 година бяха обнародвани заявленията на участника в донбоските бойни действия Дмитрий Сапожников, който публично засвидетелства участието във въоръжения конфликт на руската армия. Сапожников е гражданин на РФ и отива да воюва на територията на Украйна като доброволец. Според неговите думи е изпълнявал длъжността командир на отделение от специалните части на самопровъзгласилата се ДНР.

Така, описвайки излизането на своето подразделение от обкръжение край село Легвиново, Сапожников говори за помощ, дошла от Русия.

„Дойдоха ни на помощ наши танкове. Откъм ЛНР идваха танкове и руски подразделения. Руска армия, буряти. Благодарение на тях и на тежката техника превзехме Дебалцево“ – съобщи Сапожников.

Той посочи също, че руските военнослужещи са били предварително информирани за отправянето им в зоната на бойните действия на територията на Украйна: „Тук срещах само руски военни на договор. Край Дебалцево се намираше една бурятска част, там имаше само буряти. Те казваха, че прекрасно са знаели къде отиват, но официално се казвало: отиваме на учения. Разказваха, че са ги карали нощем във вагони“.

Освен това Сапожников потвърди, че основните военни операции на територията на Украйна се командват от генерали от руската армия. „Операциите, особено такива широкомащабни, каквито са „чувалите“, се ръководят от руски военни, руски генерали. Те планират задачите заедно с нашите командири.

Често ми се налагаше да съм при щаба, да идвам, да докладвам някаква информация. И координацията при тях се осъществява доста просто. Те измислят всичко заедно, създават го заедно, а ние го изпълняваме“ – подчерта терористът.

ПОКАЗАНИЯТА НА БУРЯТСКИЯ ТАНКИСТ

Доржи Батомункуев в болницата след раняването край Дебалцево.

Фактът, че на територията на Украйна присъстват руски войски, потвърди още един непосредствен участник в бойните действия – 20-годишния Доржи Батомункуев, военнослужещ на договор от 5 самостоятелна танкова бригада (Улан Уде), поделение № 46108, личен номер 200220, военна книжка 2609999. За своето участие в донбаските боеве той разказа на журналистката от „Новая газета“ Елена Костюченко, намирайки се в Центъра по изгаряния към Донецката областна централна клинична болница.

Батомункуев, според неговите думи, бил ранен на 19 февруари 2015 година край Дебалцево, когато украинските организирали пробив за излизане от „чувала“. Танковата бригада на руската армия, в която служи, била отправена в боевете срещу украинците за закрепване на сепаратистките позиции.

Военнослужещият си призна, че преди заминаването за Донбас заедно с бойните си другари е предприел мерки за маскировка, за да се скрие принадлежността към руската армия: „Боядисахме танковете още в Улан Еде. Сложихме боя върху номерата, чийто танк имаше гвардейска значка – също. Нашивките и отличителните знаци свалихме тук, когато дойдохме на полигона. Всичко да се свали… за маскировка. Паспортите оставихме в поделението, военните книжки на полигона“.

„Казаха ни, че ще бъдем на учения, но ние знаехме къде отиваме. Всички знаехме къде отиваме – разказа Батомункуев. – Аз даже бях настроен морално и психически, че отиваме в Украйна“.

„Путин е много хитър човек. „Тук няма войски“ – казва на целия свят. А на нас бързо: давай, давай“ – продължава своя разказ руският войник.

ИЗТОЧНИЦИТЕ НА БОРИС НЕМЦОВ

В началото на февруари 2015 година към Борис Немцов се обърнаха граждани, представляващи интересите на загиналите в Донбас руски войници. Те молеха за помощ да се издейства от Министерството на отбраната на РФ заплащане на техните семейства. Събеседниците на Немцов, като се позоваваха на роднините на войниците, помогнаха да се възстанови хронологията на въвеждането на руски войски на територията на Украйна.

По техни думи, масово руски войници са загивали в Източна Украйна през два периода. Първата вълна от ковчези пристигнала в Русия през лятото на 2014 година, когато украинската армия тръгна да настъпва.

Настъплението беше спряно след пряка намеса на частите на руската армия. Въпреки неуспешното противодействие на украинските части, въоръжените сили на Русия търпяха загуби. Значителен брой загинали войници бил фиксиран по-специално при боевете за град Иловайск. Според най-скромната оценка, в Русия се върнали не по-малко от 150 ковчега с клеймо „Товар 200“.

Тази информация не можа да бъде скрита и журналистите тогава осветиха създалата се ситуация. Но за учудване на мнозина, на независимото разследване противодействаха не само официалните власти, но и семействата на загиналите войници.

Според информация от източниците на Немцов това се обяснява с факта, че роднините са получили като компенсация 3 милиона рубли. Едновременно с това са се подписвали за неразгласяване под заплаха от наказателно преследване.

Втората вълна от ковчези е дошла масово в Русия през февруари 2015 година. По наша оценка през този период в Източна Украйна са загинали не по-малко от 70 руски военни. Минимум 17 руски десантници са загинали на територията на Украйна, идвайки от Иваново (бележката за това, направена от ръката на Борис Немцов се оказа в ръцете на авторите на този доклад).

Бележката, написана от Борис Немцов малко преди смъртта му.

Масовата гибел на руските войници е свързана с ескалацията на конфликта и сблъсъците, по-специално край град Дебелцево. За разлика от миналата година този път руските войници, преди да заминат за Донбас, се уволняваха официално от въоръжените сили по искане а ръководството.

Така се планираше да се скрие участието на нашата армия в боевете, като се представят военните за доброволци. Честната дума на командирите гарантираше на войниците, че ако бъдат ранени или убити, роднините им ще бъдат обезпечени с компенсации, съпоставими със сумите, които са били изплащани през лятото на 2014 година.

На практика обаче този път роднините не получиха никакви компенсации. Нямаше възможност да се обръщат официално за тях, защото загиналите войници формално вече не бяха военнослужещи.

Роднините започнаха да недоволстват и да търсят юристи, които биха могли да защитят правата им (благодарение на което информацията достигна до Немцов). При това те се страхуваха да се изказват публично поради подписа за неразгласяване. Както уверяват източниците на Немцов, шумното наказателно дело срещу многодетната майка Светлана Давидова, обвинена в държавна измяна в полза на Украйна, е целяло да изплаши тези роднини на загиналите войници, които мислят за връзка с журналистите. В крайна сметка на семействата на загиналите войници не един път им е било давано това дело за пример и са били заплашвани с наказателно преследване в случай на разгласени сведения за обстоятелствата, при които са загинали роднините им.

Въпреки че обещанията за парични компенсации така и не бяха осъществени, семействата на руските войници се отказаха от публични изявления. Нещо повече, убийството на Борис Немцов ги убеди да се откажат от каквито и да е искания към руската власт. Причината е страх от наказателно преследване и опасения за своя живот.

„Ако разстреляха Немцов до стените край Кремъл, с нашите подзащитни в Иваново могат да направят въобще всичко. Никой няма и да забележи“ – формулира за авторите на доклада общата позиция на роднините един юрист, представляващ интересите на семействата на двама загинали десантници.

(Следва продължение: ГЛАВА 5. ДОБРОВОЛЦИ ИЛИ НАЕМНИЦИ?)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.