ПУТИН. ВОЙНА (по материали на Борис Немцов) – ГЛАВА 6

Работили над доклада: Сергей Алексашенко, Екатерина Винокурова, Олег Кашин, Айдер Муждабаев, Олга Шорина, Леонид Мартинюк, Алфред Кох и Иля Яшин

Превод от руски: Павел Николов

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1. ЗАЩО МУ Е НА ПУТИН ТАЗИ ВОЙНА?

ГЛАВА 2. ЛЪЖА И ПРОПАГАНДА

ГЛАВА 3. КАК БЕШЕ ПРИСВОЕН КРИМ

ГЛАВА 4. РУСКИТЕ ВОЕННИ В ИЗТОЧНА УКРАЙНА

ГЛАВА 5. ДОБРОВОЛЦИ ИЛИ НАЕМНИЦИ?

ГЛАВА 6. ГРУЗ 200

Въоръженият сблъсък в Донбас увеличава с всеки ден броя на жертвите от двете страни. През април 2015 година Управлението на ООН по координация на хуманитарните въпроси документира смъртта на 6108 души в зоната на конфликта, като в отчета се отбелязва, че тези данни са „занижени“ и не включват информация за загиналите по време на изострянето на сблъсъка през януари-февруари 2015 година.

Справка за смъртта на руски терорист от ДНР, загинал край летището в Донецк

От самото начало на конфликта руските власти криеха старателно данните за загиналите на територията на Украйна граждани на РФ и още повече военнослужещи от нашата страна, които са участвали в бойните действия. Но се оказа невъзможно да се скрие напълно тази информация.

Така на 2 юни 2014 година фотожурналистът Мария Турченкова публикува репортаж за преминаването през украинско-руската граница на фургон с надпис „Груз 200“ ( „Товар 200“ – бел. прев.), който връща в родината телата на 31 граждани на РФ, загинали през май при щурма на донецкото летище. Руското гражданство на загиналите потвърди например ръководителят на сомопровъзгласилата се ДНР Александр Бородай. Фактически това стана първото документално потвърждение за участие на граждани на РФ във войната в Донбас.

Освен ковчезите, Турченкова успя да запечата на фото няколко справки от Донецкото областно бюро по съдебно-медицинска експертиза за смъртта на руснаците, чиито тела прехвърляли през границата.

Например сред загиналите бил Абросимов, Юрий Фьодорович, роден в 1982 година. Документирана е гибелта и на Жданович, Сергей Борисович, роден в 1966 година, който е известен като инструктор в Центъра за специално предназначение към ФСБ на Русия в оставка, ветеран от войната в Афганистан и Чечня. Малко преди гибелта си в Донецк, той преминава подготовка в тренировъчен лагер в Ростовска област.

Информацията за загиналите в Донбас руски военнослужещи дълго време оставаше в тайна. Военните власти на РФ обявяваха убитите войници за загинали по време на учения в Ростовска област. Семействата на загиналите военни също се стараеха да не привличат внимание към случилото се. Както стана известно от източници на Борис Немцов, роднините на загиналите войници през 2014 година са получили значителни парични компенсации, а също така са се подписали и за неразгласяване.

Първи свидетелства за загинали на територията на Украйна руски военни публикува псковският депутат Лев Шлосберг. Той съобщи, че на 25 август 2014 година край Псков в гробището Вибути са погребани двама военнослужещи: Леонид Юриевич Кичаткин (30.09.1984 — 19.08.2014) и Александр Сергеевич Осипов (15.12.1993 — 20.08.2014).

В навечерието на погребението съпругата на Леонид Кичаткин Оксана разказа за гибелта на своя мъж в социалната мрежа „ВКонтакте“: „Животът спря!!!!!!!!!!“, „Льоня загина, погребението е в понеделник в 10 часа сутринта опело във Вибути. Който иска да се прости с него, идвайте всички ще се радваме да ви видим“. „В понеделник в 11 сутринта във Вибути е погребението…“ (пунктуацията е запазена – бел. прев.) Но скоро тези съобщения бяха изтрити и вместо тях се появи бележка, че Кичаткин е жив: „Моят мъж е жив и здрав и сега празнуваме кръщенето на дъщеря ни“.

Истина се оказа първото съобщение, за което свидетелстват появилите се във Вибути гробове на псковските десантници Леонид Кичаткин и Александр Осипов.

Министърът на отбраната Сергей Шойгу и командващият Въздушно-десантните войски Владимир Шаманов твърдят, че 76-та дивизия не е участвала в бойни действия на територията на Украйна и следователно не е понесла бойни загуби. Но между другото, според свидетелството на Шлосберг, загиналите десантници са били погребани именно от тази дивизия. Освен това, седмица преди погребението Владимир Путин награди военнослужещи от тази дивизия с ордена Суворов „за успешно изпълнение на бойни задачи на командването и за проявени при това от личния състав мъжество и героизъм“.

Скоро Лев Шлосберг публикува нови доказателства, оказали се на негово разположение: разшифрирани разговори на военнослужещи след излизане от зоната на бойните действия.

Глас 2: Колко човека загинаха, мамака му?

Глас 1: Ами че…

Глас 2: Изобщо ли не знаеш? 40, 50, 100 души, а?

Глас 1: 80.

Глас 2: Осемдесет?

Глас 1: Аха… Това е заедно с Черьоха…

Глас 2: Една рота ли?

Глас 1: Заедно с Черьоха, с Промежици, всички заедно.

Глас 2: Защото говореха, мамка му, че са 140, да ги…

Глас 1: Така ли? Може би.

Глас 2. Но това с Псков.

Глас 1: Не зная, това е заедно с Промежици, с Черьоха, с всички.

Глас 2: Ама чакай, виж сега, мамка му, как да се пресметне кой е жив, кой умрял?

Глас 1: Списъците. По списък около десет души останахме живи.

След публикуването на тези материали Лев Шлосберг беше нападнат и жестоко пребит.

На 29 август стана известно, че на територията на Украйна е загинал уляновският десантник Николай Бушин. Информацията за неговата смърт беше съобщена на телевизионния канал „Дождь“ („Дъжд“ – бел прев.) от майка му. Бушин служил във военно поделение № 73612, което е дислоцирано за постоянно в Уляновск, и бил заместник-командир на 4 взвод в 4 рота на 31-ва гвардейска самостоятелна десантно-щурмова бригада на Военно-десантните войски. Предполагаемата смърт на Бушин е на 26 август 2014 година. В социалната мрежа „ВКонтакте“ неговите другари по служба, които организираха събиране на средства за роднините на Николай, написаха, че е загинал, „защитавайки границите на нашата родина“. Важно е да отбележим, че в укранински плен малко преди гибелта на Бушин са били двама десантници, служещи в неговата дивизия: Руслан Ахметов и Арсений Илмитов.

Допълнителни сведения за убитите на територията на Украйна руски военни успяха да съберат журналисти от изданието РБК. Повечето от загиналите са служили в пет части на Военно-десантните войски, съставляващи миротворческия корпус на РФ с обща численост 5 хиляди бойци.

Ето потвърждение на данните за загиналите:

- 31-ва самостоятелна гвардейска десантно-щурмова бригада, дислоцирана в Уляновска област – загинали са двамата военнослужещи на договор Илнур Килчинбаев от село Алмясово и Александр Белозеров от село Новая Майна. Според данни на близките са заминали на учения в Ростовска област и са загинали на 25 август.

- 98-ма гвардейска военно-десантна дивизия, дислоцирана в Ивановска и Костромска област – загинали си военнослужещите на договор Сергей Селезньов (погребан на 2 септември във Владимиров) и Андрей Пилипчук от Костромска област. В администрацията на костромското гробище разказали на журналистите от РБК за погребението на трима загинали „в Украйна“ костромски военни – 26-годишният Сергей Герасимов, 32-годишният Алексей Касянов и 27-годишният Евгений Каменев били убити на 24, 25 август и 3 септември.

- 76-та гвардейска десантно-щурмова дивизия, дислоцирана в Псковска област. Освен Леонид Кичаткин и Александр Осипов, за които разказа Шлосберг, РБК написа за гибелта на Антон Короленко (Воронеж), Дмитрий Ганин (Оренбург) и Максим Мезенцев (Коми).

- 7-ма гвардейска десантно-щурмова дивизия, Новоросийск – загинал е читинецът Николай Шараборин.

- 106-та гвардейска дивизия на Военно-десантните войски, дислоцирана в Рязанска област – загинал е десантникът Максутов. .

Загуби в Донбас са понесли и мотострелкови бригади: 21-ва от Оренбургска област, 9-та от Нижни Новгород, 17-та и 18-та от Чечня. Местните средства за масова информация писаха, че мотострелковаците Вадим Ларионов, Константин Кузмин, Марсел Араптанов, Василий Караваев, Армен Давоян и Александр Воронов са загинали или „на границата с Украйна“, или по време на учения в Ростовска област.

Телата на загинали в Донбас руснаци се връщат в родината си в камиони с означение „Товар 200“

За погребението на срочнослужещия войник Василий Караваев съобщи вестник „АиФ-Прикамие“. Той бил докаран в село Кува, Кудивкарски район, на 5 септември. Няколко дена преди това в социалната мрежа се появи съобщение от Надежда Отинова, която разказа, че братовчед ѝ, 20-годишният Василий Караваев, е бил ранен по време на бомбардировка на 21 август в Донецк, а след пет дена е починал от това в болница в Ростовска област.

За жертви в Донбас сред руските военнослужещи заявиха двама от членовете на Съвета при президента на Русия за развитие на гражданското общество и правата на човека - Ела Полякова и Сергей Кривенко; според тяхната информация там са загинали повече от 100 военни. Става въпрос за руски десантници, които са попаднали под обстрел на 13 август близо до град Снежное в Донецка област.

На 16 септември 2014 година Лев Шлосберг отправи депутатско запитване до Главната военна прокуратура на РФ, в което зададе няколко въпроса за съдбата на военнослужещите от 76-та псковска дивизия на Военно-десантните войски.

В своето запитване Шлосберг посочва 12 имена на десантници, фактите за чиято гибел и чието погребение са точно установени, а причините и обстоятелствата не. Това са военнослужещи от различни поделения, влизащи в състава на 76-та псковска дивизия на Военно-десантните войски: Александр Баранов, Сергей Волков, Дмитрий Ганин, Василий Герасимчук, Алексей Карпенко, Тлеужан Кинибаев, Леонид Кичаткин, Антон Короленко, Александр Куликов, Максим Мезенцев, Александр Осипов, Иван Сокол. В отговор Главната военна прокуратура съобщи на Шлосберг, че обстоятелствата около гибелта на военнослужещите са установени, те са загинали извън местата на постоянната си дислокация, нарушение на законите от органите на местната прокуратура не са установени, семействата на загиналите получават социални помощи, а разкриването на останалите поискани сведения е невъзможно, защото са държавна тайна.

На 27 януари 2015 година официално запитване до Главния прокурор на РФ отправи и Борис Немцов. Той поиска да се провери информацията за гибелта на територията на Украйна на руски военнослужещи. Точно след един месец Борис Немцов беше убит, а Главната прокуратура така и не отговори на запитването на политика.

(Следва продължение: ГЛАВА 7. ВОЕНТОРГЪТ НА ВЛАДИМИР ПУТИН)