СЛУЖБОМЕР

петък, май 22, 2015

ПУТИН. ВОЙНА (по материали на Борис Немцов) – ГЛАВА 7

Работили над доклада: Сергей Алексашенко, Екатерина Винокурова, Олег Кашин, Айдер Муждабаев, Олга Шорина, Леонид Мартинюк, Алфред Кох и Иля Яшин

Превод от руски: Павел Николов

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1. ЗАЩО МУ Е НА ПУТИН ТАЗИ ВОЙНА?

ГЛАВА 2. ЛЪЖА И ПРОПАГАНДА

ГЛАВА 3. КАК БЕШЕ ПРИСВОЕН КРИМ

ГЛАВА 4. РУСКИТЕ ВОЕННИ В ИЗТОЧНА УКРАЙНА

ГЛАВА 5. ДОБРОВОЛЦИ ИЛИ НАЕМНИЦИ?

ГЛАВА 6. ТОВАР 200


ГЛАВА 7. ВОЕНТОРГЪТ НА ВЛАДИМИР ПУТИН

Говорейки пред журналисти на 4 март 2014 година Владимир Путин опроверга участието на военни от Русия в блокирането на украински части на територията на полуостров Крим.

Според думите на президента тези действия са били осъществени изключително от „сили на местната самоотбрана“, а униформите на въоръжените хора са приличали на руски поради това, че те се продават свободно в магазините. Такива униформи, според думите на Путин, би могло да се намерят във всеки военторг (система от търговски предприятия, предназначена за обслужване на военнослужещите и на членовете на техните семейства – бел. прев.).

След една година президентът на Русия опроверга собствените си думи и потвърди участието на руски военни в окупацията на кримски обекти в навечерието на референдума за присъединяване на полуострова към РФ.

Но афоризмът за „военторга на Путин“ продължава да е актуален и до ден днешен във връзка с това, че през пролетта на 2014 година в Източна Украйна започна да пристига масово руско оръжие и бронирана техника, активно използвани срещу украинската армия.

Днес така наречените „опълченци от Донбас“ имат широк асортимент от въоръжение, включително танкове, самоходни артилерийски установки, системи за залпов огън и най-различно стрелково оръжие. Руските официални лица отричат факта, че се доставя военна техника в Донбас. Лидерите на сепаратистите заявяват, че въоръжението и военната техника на така наречените „опълченци“ са трофейни и са придобити по време на боевете от украинската армия. Но събраните сведения опровергават тези заявления.

Идентификацията на техниката, която идва за въоръжаване на сепаратистите от подразделенията на руската армия, се усложнява от това, че и руската, и украинската армия използват в основни линии старо съветско въоръжение и военна техника. Смяната на маркировката и номерата често не оставят възможност да се докаже принадлежността на техниката към въоръжените сили на РФ. Но въпреки това доказателствата за изпращане на руско оръжие в Донбас са повече от достатъчно.

В протокола на Минските мирни съглашения от 19 септември 2014 година, подписан от членовете на контактната група, в чийто състав влизаше и руският посланик в Киев Михаил Зурабов, се съдържа искане „да се оттеглят от линията на съприкосновение на страните артилерийските системи с калибър над 100 мм на разстояние, равно на максималната им далекобойност, по-специално: … „Торнадо-Г“ — 40 км, реактивна система за залпов огън „Торнадо-У“ — 70 км, реактивна система за залпов огън „Торнадо-С“ — 120 км“.

„Торнадо-С“ беше споменато и във вторите Мински съглашения, които, както е известно, бяха разработени в резултат от нощни преговори между лидерите на Германия, Франция, Украйна и Русия. Съглашенията „Минск-2“ предполагат „да се оттеглят всички тежки въоръжения от двете страни на равни разстояния с цел да се създадат безопасни зони с ширина минимум 50 километра за артилерийските системи с калибър 100 мм и повече, безопасни зони с ширина 70 км за реактивните системи за залпов огън и ширина 140 км за реактивните системи да залпов огън „Торнадо-С“.

Подписвайки този документ, представителите на руската държава фактически признаха официално факта за изпращане на военна техника на територията на Украйна. Въпросът е в това, че унифицираната система за залпов огън „Торнадо“ (буквите „Г“, „С“ и „У“ означават, че конкретната модификация има калибър, съответстващ на реактивните системи за залпов огън „Град“, „Смерч“ и „Ураган“) е разработена в Русия и не е предоставяна на нито една чужда държава. Нещо повече, според достъпни източници руската армия е въоръжена през 2012 година само с реактивната система за залпов огън „Торнадо-Г“. Реактивната система за залпов огън „Торнадо-С“, спомената във Второто минско съглашение, вероятно съществува само като експериментална разработка. И това оръжие не просто се е оказало в ръцете на сепаратистите, но е било вписано и в международно съглашение, сключено от Владимир Путин.

Системата за залпов огън „Торнадо“ руско производство.

В същото време характерът на бойните действия и интензивността им не допускат друг вариант освен постоянно осигуряване на „силите на сепаратистите“ с боеприпаси от територията на Русия. Бившият „министър на отбраната“ на самопровъзгласилата се ДНР Игор Гиркин заяви, че през февруари при завършването на дебелцевската операция един „огневи дивизион“ на сепаратистите е изразходвал около 150 тона боеприпаси на денонощие. За транспортирането на такъв обем са необходими около петдесет камиона. Това се потвърждава от нормативите за изразходване на боеприпаси. Например една установка „Град“ изстрелва залпово 36 снаряда, всеки от които тежи 56,5 килограма. Така че общата маса на боеприпасите за един залп надвишава 2 тона. Съпровождащият камион събира обикновено един боен запас и половина.

Аналогична е ситуацията с боеприпасите за танкове. Масата на един боен комплект за танк е малко повече от тон. При интензивни бойни действия (както беше при Дебалцево в началото на 2015 година) такъв боен комплект се изразходва за един ден.

Остава да се определи с колко танка и реактивни системи за залпов огън разполагат сепаратистите. Според оценката на експерта от Института за политически и военен анализ Александр Храмчихин след първите мински съглашения във въоръжените формирования на ДНР и ЛНР е установено наличието (без да се смятат загубите) на 83 танка, 83 бойни пехотни машини и бойни десантни машини, 68 бронетранспортьора, 33 самоходни артилерийски установки, 31 оръдия, 11 реактивни системи за залпов огън, 4 зенитни ракетни комплекса (3 „Стрела-10“, 1 „Оса“). От това количество, според данните на експерта, 23 танка, 56 бойни пехотни машини и бойни десантни машини, 26 бронетранспортьора, 19 самоходни артилерийски установки, 17 оръдия и 2 реактивни системи за залпов огън сепаратистите са завзели от въоръжените сили на Украйна. Хамчихин допуска, че останалото въоръжение терористите са получили от Русия, но не изключва също така версията, че техниката би могла да е „купена“ от сепаратистите в резултат от корупционни сделки с украинската страна.

Както и да е, става въпрос за осигуряване с боеприпаси на минимум осемдесет танка, дузина реактивни системи за залпов огън и двадесет самоходни артилерийски установки. Дори ако се съгласим с хипотезата, че сепаратистите воюват с трофейна техника и че са купили въоръжение от корумпирани украински военни, не е възможно да си представим как в разгара на бойните действия кервани от камиони ще преминават натам и обратно през фронтовата линия.

Многобройни факти за доставяне на различен вид руско въоръжение на украинска територия се посочват в доклада на изследователската служба по въоръженията ARES. Например в доклада фигурират снаряди за ръчен противотанков гранатомет РПГ-7, от чиято маркировка следва, че са произведени в завод „Дегтярьов“ в Ковров през 2001 година. Съобщава се също, че в ръцете на украинските военни е попаднала ръчна огнехвъргачка МРО-А в комплект с термобарични боеприпаси (гранати с вакуумен взрив). Това руско оръжие никога не е било продавано на други държави.

Руски танк Т-72Б3, който украински военни са завзели от сепаратистите.

Доказано е присъствието в Донбас на танкове Т-72Б3 – този последен модернизиран модел на доста стар танк е бил завършен в Русия през 2013 година и никога не е предлаган за износ. Потвърждението, че сепаратистите имат танк Т-72Б3, е например от 27 август 2014 година, когато беше публикувано видео, на което украински военни показват завзет край Иловайск такъв танк и намерените в него документи, потвърждаващи, че той принадлежи на руската армия.

Зенитен ракетен комплекс „Панцирь-С1“ („Броня-С1") в завзетия от сепаратистите Луганск.

Още едно свидетелство за присъствието на руска техника на територията на Украйна стана един видеозапис, направен в град Луганск, който се намира под контрола на сепаратистите. В средата на февруари 2015 година видеокамера запечата на улица „Оборонна“ придвижване на самоходен занитен ракетен комплекс „Панцирь-С1“.

Въпросният комплекс е разработен от руската военна промишленост и се изнася за няколко страни в света. Но освен Русия нито една от страните, въоръжени със зенитния ракетен комплекс „Панцирь-1“ не граничи с Украйна. Съвсем очевидно е, че тази техника би могла да се озове в Донбас само през руско-украинската граница.

Така, въпреки официалните опровержения на Кремъл, руско въоръжение се доставя на сепаратистите и се използва активно срещу украинската армия. Доставката на въоръжение в зоната на конфликта не може да се разглежда иначе, освен като военна намеса в делата на съседната държава.

(Следва продължение: ГЛАВА 8. КОЙ СВАЛИ БОИНГА?)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.