СЛУЖБОМЕР

петък, август 10, 2018

Изкуството да оскърбяваш - 26

НАПИСАЛ: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕПРАВИЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

В НОКТИТЕ НА ПИГОПАГУСА

Да започнем отдалече.

Нека се взрем в държавния герб на Руската федерация.

Там има двуглав орел.

Никакви разбираеми обяснения защо именно това същество символизира Русия, не могат да дадат нито хералдиците, нито историците.

И едните, и другите облещват очи, след това плъзгат долната си устна върху горната и започват неразбираемо, но с патос да разправят за шумерите, Византия и “Златната орда, които също използвали по своето си време такива орли.

Използването на птицата от почтените шумери и ординци (жители на Златната орда - бел. П. Н.), придава, разбира се, на символа тежест и авторитетност, но изобщо не отговаря на простия въпрос: какво всъщност означава?

(Русофобските догадки, че строителите на руското царство просто са подражавали, украсявайки, без да се замислят, своите знамена с двуглавата птица (както е направело монголското началство), отхвърляме решително.)

Това изображение вероятно съдържа някакъв смисъл, посочващ тайната същност на руската държава?

Както знаем, в хералдиката няма нищо „просто така“. Разположените върху полето на герба същества и предмети свидетелстват винаги за някаква важна особеност на притежателя на този герб.

Например родът Оринали има на герба си десет нощни гърнета. Родът Колеони - откъснати тестиси, а родът Д’Амфревили - гмурци. (G. Santi-Mazzini ARALDICA. 2003, Milano).

Сравняваме фактите и се убеждаваме, че нощните гърнета, отровните гъби и тестисите са само фиксиране на това, че десет поколения Оринали страдали от диария, набожният основател на рода Д’Амфревили се хранел само с гмурци, а Колеони изгубил тестисите си при удар с копие по време на турнир.

Както виждаме, хералдиката е точна и исторична.

Вероятно и двуглавата птица на Русия също има своето обяснение, извън мъгливите митологеми и фантазиите на историците.

Може би, за да разшифроваме националния символ, трябва да се обърнем към дисциплини, които обясняват различни аномалии?

Например към тератологията - науката за причините и механизмите на ембрионалното уродство.

Като имаме предвид изключителната деликатност на темата, ще уточним, че Голямата съветска енциклопедия, а също така специализираните разработки по тератология не се намират в списъка на екстремистките или забранените в Русия материали. Следователно и трактовките за двуглавост, които могат да предложат тези произведения не могат изобщо да се смятат за обида или оскърбяване на държавната символика.

И така, според всичките тератологични произведения, върху герба на Русия е изобразен пигопагус.

(А може би торакопагус. Но по-скоро е пигопагус.)

Ще уточним.

При пигопагията, или така нареченото двуглаво уродство, организмите, в резултат от мутации, се срастват в майчината утроба в определени области и загубват напълно всякаква жизнеспособност.

Това е тежка аномалия в развитието, която обрича мутанта след раждането на крайно непродължително, мъчително съществуване.

Най-често пигопагусите се раждат мъртви, но в редки случаи са им дадени няколко минути живот.

При подобни ситуации за пигопагусите са характерни непрестанни гърчове, агресия и безконтролно отделяне на физиологични течности. Между другото, изследователите отбелязват, че стискането на лапите (или на пръстите) на двуглавия мутант надминават значително стандартното.

Препараторите и таксидермистите, на които се е случвало да работят с подобни екземпляри, свидетелстват, че невероятното стискане на лапите или ноктите се запазва даже при поставените в спирт или таксидермираните препарати.

С други думи, пигопагусите не отпускат ноктите си. И дори след смъртта си не изпускат това, което са хванали.

Единствената „кариера“ за подобно същество е в стъкленицата в някоя кунсткамера или в препариран вид.

Иначе казано, трябва да признаем, че Русия е избрала за свой символ рядко и своеобразно същество.

Вероятно мъртвороденият мутант на герба и знамената съдържа намек за някоя, неизвестна нам, държавна тайна.

А тя, както е известно, се пази от закона.

Тук възниква необходимостта да сменим меко темата и да преминем много тактично към авторството на руската национална идея за „Трети Рим“, „руски свят“ и „Особен път“.

Съществува стереотип, че всичките тези идеологеми са „забулени от древноруска мъгла“. Това не е съвсем така.

Руските древни времена не са имали понятие за тях (ако не се смята особеното подлизурство на монаха Филофей, който в някакви свои драсканици обичал да сравнява княз Василий III с владетелите на Византия).

Мечтите за „Трети Рим“ се раздували още от българите, които виждали в своето Търново „Нов Константинопол“. По-късно те били любима идеологическа играчка на Бенито Мусолини.

Така че в концепция за „Трети Рим“ няма нищо нито руско, нито оригинално.

Славянофилската идея за „Особения руски път“, която се смята за кръвно руска, също има доста любопитен произход.

Тя е изцяло заимствана.

Нейните истински създатели са Якоб и Вилхелм Грим, немски автори на приказки от XIX век.

Същите онези братя Грим.

Това не е шега и не е виц. Това е факт. Въпросът е там, че славянофилството е по същество най-обикновена калка (заимстване без промяна - бел. П. Н.) от западните теории на „романтическия национализъм“.

През 1765 година „мрачният германски гений“ родил чрез перото на Карл фон Мозер трактата „За немския национален дух“.

Трактатът, поради грапавия си език, не се превърнала в бестселър, но все пак привлякъл вниманието. Малко по-късно изложените в него идеи били обработени талантливо от братята автори на приказки.

Именно в интерпретацията на братя Грим „романтическият национализъм“ повълнувал три години Европа, а след това бил благополучно забравен.

Няколко години идеята събирала прах без всякакво приложение, докато не я открили ранните славянофили. Те се възхитили, подхванали я, преписали я и (както е прието у нас) без позоваване „на всякакви там автори на приказки“ я примъкнали на „руска почва“.

Там я напоили цялата с патос, с кръвта на поколенията и с миризмата на онучи (руски национални навуща - бел. П. Н.). Украсили я с кръстове, „духовност“ и „чувството за врагове наоколо“.

Тогавашната държавна машина дала зелена светлина и творението на братя Грим се превърнало в основна национална идеология на Русия.

До този момент руснаците не подозирали изобщо, че са „особени“ и че световната им мисия се състои в масовото им взаимно изтребване в името на идеалите за различна степен на пещерност.

Известно време идеите за „особения път“ мълчаха и изглеждаха отдавна умрели.

Но днес имаме у нас рядката възможност да видим как, разкъсвайки саваните и погребалните бинтове, те отместват капаците на своите саркофази и завземат отново пространството.

Нищо удивително. Когато (като цяло) няма нито настояще, нито бъдеще, се възцарява миналото.

(Следва)

ДО ТУК:

1. КРАТЪК КОНСПЕКТ НА ЦИКЪЛА ЛЕКЦИИ В "ЕРАРТА"

2. КИРИЛ - ПРОСВЕТИТЕЛЯТ НА ПИНГВИНИ, ИЛИ ИСТИНАТА НА НЕИЗТРИТИЯ ЗАДНИК

3. ДВУГЛАВИЯТ ПЕНИС

4. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - I

5. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - II

6. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - III

7. САМОТНАТА РУСИЯ ИСКА ДА СЕ ЗАПОЗНАЕ

8. НЕ СТАРЕЯТ ПО ДУША ЦЕЛИНИТЕ

9. ГОЛИЯТ ПАТРИАРХ ИЛИ ЗАКОНЪТ НА МИКИ МАУС

10. КРАЯТ НА РУСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА. КАКВО ЩЕ СТАНЕ?

11. КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА?

12. МУХОМОРКИТЕ НА ПОБЕДАТА

13. ДРАЗНЕНЕ НА ГЪСКАТА. КРАЙ НА ДИСКУСИЯТА ЗА ГАЛИЛЕЙ

14. ОСОБЕНО ОПАСНО МИСЛЕНЕ. ИЗ ИСТОРИЯТА НА ЧУДАЦИТЕ

15. РУСИЯ В ТЪРСЕНЕ НА АДА

16. ИСУС ТАНГЕЙЗЕРОВИЧ ЧАПЛИН

17. ГЛУПАВАТА КЛИО, ИЛИ ЗАЩО В УЧИЛИЩЕ НЕ ТРАБЯВА ДА СЕ УЧИ ИСТОРИЯ

18. ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА КОЩУНСТВОТО. ЧАСТ 1

19. ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА КОЩУНСТВОТО. ЧАСТ 2

20. ТОПЛА ЦИЦКА ЗА ХУНВЕЙБИНА

21. ВЯРА С ФЛОМАСТЕР

22. ТРУЖЕНИЦИ НА ЗАДНИКА

23. ВКУС НА ИЗПРАЖНЕНИЯ

24. ЗАГЛЕДАНИ В ПЕНИСА

25. ВЪРВЯЩИ КЪМ АНУСА

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.