СЛУЖБОМЕР

вторник, август 21, 2018

Луденският процес - част пета

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: ЧАСТ ПЪРВА, ЧАСТ ВТОРА, ЧАСТ ТРЕТА, ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

НАПИСАЛ: АЛЕКСЕЙ ИВАНИШЧЕВ (https://disgustingmen.com))

ПРЕПРАВИЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ИЗГАРЯНЕТО НА МАГЬОСНИКА


Поатиенският епископ издава указ, с който призовал да се явят всички, които искат да разобличат Юрбен. Всичките свидетели, които се отказали от своите показания през 1630 година, започнали да говорят отново. В дома на Юрбен направили обиск, не открили магьоснически книги, но намерили копие от „Луденската обущарка“.

Следствието водел Лобардемон, един от верните слуги на кардинал Ришельо. Цяла седмица той се опитвал да изтръгне от Грандие признание, но не постигнал нищо и отишъл в Париж при кардинала. Ришельо помолил Луи XIII да издаде указ, който да предостави на комисаря неограничени пълномощия.

Кралят подписва указа, Лобардемон получава желаните пълномощия, а като се връща в Луден, заявява, че в града няма подходящ затвор, в който да бъде държан един толкова опасен магьосник. За затвор избират тавана в дома на каноника Миньон. Зазиждат прозорците с камъни, затварят комина със стоманена решетка, защото през комините в човешките жилища се промъкват демони и бесове. Легло в помещението нямало, Грандие спял на пода.

Договор между дявола и Юрбен Грандие, предоставен като доказателство на съда в Луден

В същото време продължавал разпитът на урсулинките. Както твърдели адептите на инквизицията, някои от вещиците могат да имат допълнителни гърди, а други – нечувствителни участъци на кожата, където ги е докосвал Сатаната. На 26 април 1634 година Жан разказала на слугите на Лобардемон къде Юрбен има такива места: на едното рамо, точно там, където палачите жигосват престъпниците, две на задните части, съвсем отдолу, и още по едно на всеки тестис.

В присъствието на аптекари и няколко лекари подсъдимият бил съблечен до голо, под стените на къщата се събрала тълпа. Свещеникът викал така, че се чувал даже през зазиданите прозорци. От официалния протокол е известно, че са успели да намерят само две от петте дяволски места, но и това било достатъчно.

На 18 август Грандие бил обръснат целият (обръснали даже веждите му) и откаран в съда. По време на съда отначало бил произнесен юридическият преамбюл, след това идвало описание на церемонията за покаяние, която подсъдимият трябвало да извърши. После обявили присъдата – смърт на клада. Накрая прочели „обикновените и специалните“ мъчения.

Когато дали думата на Юрбен, той се държал удивително твърдо, молел публиката да не се поддава на фарса, не ридаел и не бълвал проклятия. След като тълпата била изведена от залата на съда, Юрбен бил подложен на мъчения. Разликата между „обикновеното“ и „специалното“ мъчение било в броя на клиновете, които се набивали в дъската, за да се строшат краката на обвиняемия. „Специалното“ умъртвявало затворника, а на Юрбен само строшили краката, „обикновено“.


След мъченията при Грандие дошъл Лобардемон с предложение да подпише документ, в който да признае съюза си със Сатаната и други подобни. Въпреки мъченията Юрбен Грандие отказал да признае вината си.

Облекли свещеника в риза, напоена със сяра, вързали го с въже за врата и го извели на двора, а там вече го чакала каруцата. Когато стигнали до мястото на екзекуцията, където всички зрителски места били вече заети, осъденият бил свален от каруцата и вързан за стълба. Капитанът на стражата Ла Гранж дал на свещеника две обещания: Юрбен има право на последна дума пред тълпата и преди да се разгори огънят, ще го удушат. В крайна сметка не станало нито едното, нито другото – пламъците се разгорели, въжето се оплело, а монасите през това време ръсели кладата със светена вода, за да прогонят най-упоритите бесове. Когато кладата изгоряла, палачът хвърлил към четирите посоки на света по лопата пепел. След което тълпата започнала да се рови в праха, търсейки останки (смятало се, че останките на магьосниците носят щастие, затова се използвали за лечебни цели).

Така завършва историята на Юрбен Грандие. Справедливо ли са постъпили със свещеника? Имало ли е поне някакви съществени доказателства за вината на Юрбен, или причината за смъртта му се крие в човешката завист, дребнавост и злоба? Най-вероятно, ако свещеникът не е бил пресякъл пътя на кардинал Ришельо, е щял да си живее все така щастливо в своята църквица „Свети Петър“, но жестоката съдба решила друго и го отвела на кладата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.