СЛУЖБОМЕР

неделя, август 19, 2018

„Южна Осетия“ се превъща в „кавказки дракон“

НАПИСАЛ: ОЛЕГ-САНДРО ПАНФИЛОВ

ПРЕПРАВИЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Четях заглавия на съобщения от Сирия и всеки път изтръпвах от изненада: „Бибилов обсъди в Дамаск участието на южноосетински компании във възстановяването на Сирия“, „Истински приятели: Южна Осетия предложи да помогне за възстановяването на Сирия“. Източниците са, разбира се, руски, но учудва наглостта, с която се разсъждава за бъдещето на новото технологично кавказко чудовище“.

Още през декември 2017 година депутатите от „парламента“ на марионетния режим утвърдиха бюджета за 2018 година. В него, ако се съди по думите на „министъра на финансите“ Аза Хабалова „доходната част на държавния бюджет е определена в размер на 7 милиарда 672 милиона и 260 хиляди рубли, като се има предвид обема на финансовата помощ, която ни оказва република Русия. Целият дял на руската финансова помощ е 86,5% от общия обем на доходите или 6 милиарда 592 милиона и 100 хиляди рубли, от тях 4 милиарда 498 милиона и 50 хиляди рубли - финансова помощ на република „Южна Осетия“ за социално-икономическо развитие“.

Следователно почти 90 процента от бюджета на сепаратистката формация е руско подаяние, пари на руските данъкоплатци, които се изпращат в Цхинвали без съгласието на руснаците. В Цхинвалски регион, както се нарича територията според Конституцията на Грузия, има само пет населени места, скромно наречени селища от градски тип, две от които се определят гръмко като градове. Няколко десетки села оформят пространството, която Държавната дума на Русия призна в края на август за „държава“. Какъв е реалният брой на жителите, като че ли не знаят и в Цхинвали. Най-дееспособна част от населението са изглежда подразделенията на руската армия и граничните войски на ФСБ.

В действителност Русия нямаше намерение да развива „Южна Осетия“ и да създава пълноценна „държава“ с действителна административна структура и икономика. Преди доходи на Цхинвали носеше в основни линии контрабандата - както от руска страна, така и от грузинска, до 2004 година. А сега основният доход на „независимата република“ са бюджетните средства от Русия. По време на предизборната кампания през 2014 година, когато „президент на Южна Осетия“ искаше да стане отново Едуард Кокойти (Кокоев), стана ясно, че родният му брат Роберт не само е контролирал контрабандата и рекета, но е влияел също така и върху политическите събития.

Кражбата е обичайно занимание за сепаратистките чиновници, които имперският център назначава изключително заради своята сигурност, а това означава, че чиновникът трябва да бъде във всичко лоялен и сговорчив. Но да бъдеш честен при зле контролиран бюджет не е занимание за сепаратисти: следващият „президент“, кадровият офицер от КГБ на СССР Леонид Тибилов също не устоя на съблазънта да гледа спокойно лежащите милиарди рубли. Обкръжението му се постара, на страница в Уикипедия се появи списък на обектите, построени за сметка на руските милиарди - от селски пътища до фурни. Следващ „президент“ стана „председателят на парламента“ Анатолий Тибилов, той от майор в руската армия се превърна в генерал-лейтенант от „южноосетинската“, която официално е част от руската.

Леонид Тибилов

Засега Тибилов не предизвиква особени оплаквания от Кремъл, той се оказа послушен и изпълнява всичко, което се иска от него. Преди дни летя с руски самолет и с руски паспорт до Дамаск да се види със сирийския диктатор Башар ал Асад, който в кая на май призна „независимостта“ на Абхазия и „Южна Осетия“. Признанието беше неочаквано за Цхинвали и Сухуми, лоялните на Москва диктаторски държави стават все по-малко и по-малко. А Сирия се оказа в капана на задълженията пред Русия, разбирайки, че е неин длъжник за това, че кланът Ал Асад е все още на власт, макар и по отношение на една част от страната.

Нито в Цхинвали, нито в Сухуми скриха радостта си от признаването, но еуфорията се разбиваше в многобройните проблеми, преди всичко финансови - потокът от подаяния за сепаратистите намаля. Едновременно с това на Москва и на марионетните режими им се налага някак си да се държат на положение и да се правят, че става въпрос за „държави“ с всичките произтичащи от това пълномощия. Признаването от Сирия се оказа толкова абсурдно, че в абхазката блогосфера не крият язвителността си, намеквайки за съвместна абхазко-сирийска програма за усвояване на космоса. Въпреки това, заради пропагандата пред своето население, полезна беше и Сирия с нейното неясно бъдеще и международна изолация. Но на Москва не ѝ достигнаха пари да поддържа „дипломатическия“ имидж на Абхазия, затова беше даден приоритет на „Южна Осетия“. Така пък президентът на остров Науру Барон Вака, който признава „независимостта“ на грузинските сепаратисти, беше доведен в Сухуми, а в Цхинвали - не, прекалено скъпо е. Там даже Путин не е ходил нито един път.

Президентът на Абхазия Раул Хаджимба и президентът на Науру Барон Вака, 13 ноември 2017 година

На 21 юли в Дамаск отиде „министърът на външните работи“ на „Южна Осетия“ Дмитрий Медоев - както съобщиха шепнешком от Цхинвали, „да подготви среща на високо равнище“. От Москва веднага пристигна обяснение на старшия научен сътрудник от Центъра за проблемите на Кавказ и за регионална сигурност към Московския държавен институт за международни отношения Николай Силаев, който нарече срещата „важно символично посещение, което потвърждава решението за признаване на Южна Осетия“. В какво се състои символизмът, Силаев не обясни - вероятно е имал предвид сложнети отношевия между Сирия и ООН и съвсем липсващите на ООН със сепаратистката „Южна Осетия“. Той подчерта, че „решението за признаването е прието и не подлежи на преразглеждане. И сирийските власти се отнасят към това много сериозно“. Как да не се отнесеш сериозно, като се има предвид гигантската помощ, която Русия оказва на диктаторския режим на Ал Асад, въпреки значителните жертви сред руските военнослужещи и загубата на международна репутация. Но Русия упорито, като престаряла дева, се опитва да запази последния си любовник, харчейки за Дамаск крайните си спестявания и подтиквайки към интимни отношения своите марионетки.

Първата новина от Дамаск беше смайваща - както заяви министър-председателят на Сирия Имад Камис, „Сирийската арабска република се стреми към мирен живот и пристъпва към възстановяване, в което могат да участват само дружески страни - Русия, Иран, Южна Осетия. Ние също така бихме искали сирийските и южноосетинските компании да имат възможност за работа в Сирия и Южна Осетия“. По-нататък Камис, споменавайки словосъчетанието „южноосетински бизнес“, произнесе още по-чудовищно изречение: „Споразуменията, които ще подпишат министрите на икономическото развитие, ще се превърнат в основа за практическо взаимодействие. Бих помолил делегация от представители на бизнеса да посети Южна Осетия. Бизнесът може да ускори взаимодействието между нашите страни“.

Ако съдим по броя на членовете на делегацията от „Южна Осетия“, руският бюджет се е охарчил за още няколко билета Москва-Дамаск-Москва, тъй като виждаме присъствието на „ръководителя на администрацията на президента Игор Козаев, министъра на външните работи Дмитрий Медоев, министъра на отбраната Ибрагим Гасаев, министъра на икономическото развитие Генадий Кокоев и министъра на извънредните ситуации Алан Тадтаев“. Значи са разглеждали въпроси за военно сътрудничество, за което не беше съобщено нищо, защото „Южна Осетия“ няма своя армия, а малкото военизирани формирования се числят официално към руските подразделения“.

С какво би могъл да привлече вниманието на Сирия така нареченият „южноосетински бизнес“? В справочниците промишлеността на окупираната територия е описана пестеливо: „Характерни проблеми на промишлеността на Южна Осетия са амортизация на основните фондове, недостиг на оборотни средства, липса или намаляване на необходимостта от произвежданите продукти, дефицит на квалифицирани кадри. Почти всички действащи предприятия работят на загуба. В много предприятия се експлоатира износено, морално остаряло оборудване, което се отразява отрицателно върху качеството на произвежданите стоки“. Едва ли Сирия ще се заинтересува от хлебния комбинат, от Багиатския завод за бутилиране на вода, от Полиграфическото обединение или от завода за бира и плодови сокове. Най-вероятно става въпрос само за надежди, че остатъците от осетинците, живеещи на окупираната територия, ще се ентусиазират и ще започнат да произвеждат доблестно това, което е необходимо на Сирия.

Между другото, Николай Силаев излезе добър пророк, предвиждайки възможно посещение на Башар ал Асад в Цхинвали: „Той дойде в Русия, когато положението в Сирия беше по-тежко от сега. Лично аз не виждам пречки Асад да дойде пак в Русия. А ако дойде в Русия, не виждам преки за това да посети Южна Осетия. Особено ако времето съвпадне“. Така стана, че сирийският диктатор прие предложението. Трудно е да се каже, знаят ли Силаев и Ал Асад, че в „Южна Осетия“ няма летища, а площта на сепаратистката територия е два пъти по-малка от най-малката област на Украйна. Ще трябва да се пътува или с военен вертолет, или по 3-километровия тунел под Кавказкия хребет - ще преодолее ли Башар ал Асад подобни мъчения?

Президентът на Русия Владимир Путин и президентът на Сирия Башар ал Асад в Сочи, 17 май 2018 година

„Южна Осетия“ вече има икономически отношения с Науру, не се знае дали съществуват бизнес проекти с Венесуела и Никарагуа, но сирийско-„южноосетинските“ отношения по-скоро ще завършат с това, с което завършват всички проекти, идващи от Русия - с нищо. Но за пропагандата ще послужат напълно и кратковременните митове, че бизнесът на „Южна Осетия“ спасява сирийската икономика.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.