СЛУЖБОМЕР

събота, август 25, 2018

Армения ще бъде свободна

НАПИСАЛ: ОЛЕГ-САНДРО ПАНФИЛОВ

ПРЕПРАВИЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Дълги години Грузинската съветска социалистическа република, Арменската съветска социалистическа република и Азербайджанската съветска социалистическа република бяха наричани Задкавказие. По време на перестройката се намериха смелчаци, които питаха защо – нали географски новите независими държави се намират на територията на Южен Кавказ. По същия начин поправяха имперското название балтийските страни, които се отказаха от обозначението „Прибалтика”.

Съветската пропаганда, а след това и руската, подчертаваше по всеки възможен начин имперската географска привързаност. Страните от Централна Азия се превръщаха в средноазиатски, Украйна се наричаше „Малорусия”, а съвременните идеолози на „руския свят” я наричат „Новорусия”. Названията като че ли не означават нищо за съвременната политика, но страните напомнят периодично за тяхното правилно произнасяне и изписване, различно от версиите на имперския център. Като предлозите „в“ и „на“ по отношение на Украйна. Променяйки имперския географски термин, страните правят първа стъпка към независимостта си от Кремъл.

Армения е особен южнокавказки руски партньор. За империята етническите арменци били „пета колона“ в Османската империя, наричали ги „единоверци“ и по всякакъв начин ги подтиквали към конфронтиране с турците, за да използват след това отслабената османска армия и да нанесат удар през поредната руско-турска война. Като бонус Руската империя обещавала да освободи населените с етнически арменци територии, за да бъде създадена арменска държава. Но дори когато генерал Иван Паскевич завзел една част от Персия, Ериванското ханство, неговата територия била наречена първоначално „Руска Армения“ - явно за да помнят потомците на кого трябва да бъдат благодарни.

Русия разигравала „арменската карта“ постоянно, до 20-те години на миналия век, когато болшевиките решили да възстановят границите на империята под названието „съветски републики“. Армения и Грузия се оказали в привилегировано положение: когато сталинската „интернационална“ политика нивелирала езиците и писмеността, древната арменска и древната грузинска писменост останали непокътнати. В замяна на това Армения се е отплащала винаги с покорност, помнейки кой е стоял „рамо до рамо“ по време на конфронтацията с турците.

Русия продължава „да си играе“ с арменската диаспора, привличайки я като „таран“ за своята кавказка политика. За интриги в Грузия Кремъл използва организацията „Джавахска диаспора на Русия“, в която има няколко активисти, свързани с руските специални служби. Организацията прави периодично гръмки заявления, опитва се да се дистанцира по всякакъв начин от Грузия и подтиква населението на областта Джавахети към сепаратизъм. Понякога се стига до конфронтации, но като цяло, колкото и да се стараят лубянските специалисти, не успяват да склонят жителите на Джавахети към откъсване на територията.

Срещу Грузия чекистите (тук: сътрудниците на специалните служби - бел. прев.) работят по-лесно с помощта на арменската диаспора в Абхазия и доскоро Армения гласуваше официално срещу ежегодната резолюция на Генералната асамблея на ООН, която призовава да се върнат бежанците от Абхазия по родните си места. Тъй като етническите арменци са мнозинство от населението на Абхазия, те остават сериозна сила за решаването на конфликта и ако, както вече заяви новата власт в Армения, външната политика на Ереван се промени, има надежда за решаване и на „абхазкия проблем“.

Но Кремъл се вълнува слабо от резултатите, които би дала постсъветската политика на Армения, тревожи го само преследването от новите власти на старите приятели на Москва. „Карабахският клан“ беше и си остава все още главна заплаха за арменската демокрация, особено след събитията на 1 март 2008 година, когато арменските органи на реда използваха оръжие срещу мирни демонстранти, привърженици на експрезидента Левон Тер-Петросян. Опозицията обвиняваше също така бившия президент Роберт Кочарян, че е фалшифицирал резултатите от президентските избори през 2003 година. В края на февруари 2008 година, след поредните избори, започнаха масови изказвания на привържениците на опозицията, разтревожени от това, че „карабахският клан“, чийто представител беше Кочарян, ще продължи да управлява Армения и след победата на Серж Саргсян. Въпреки това Саргсян остана президент, а „карабахският клан“ укрепи властта си за още десет години.

По това време Роберт Кочарян за заслуги пред Русия беше назначен за независим директор на руската компания АФК „Система“, той се чувстваше дотолкова защитен, че не мислеше за нищо лошо, когато се върна в Армения след избирането за министър-председател на Никол Пашинян. „Карабахският клан“ е рожба на Кремъл, затова и Кочарян, и Саргсян предполагаха, че ако не могат да се договорят с Пашинян, могат да го уплашат. Засега това не се получава и лекото объркване на Кремъл от „пешеходната революция" преминава постепенно в раздразнение. Първи не издържа ръководителят на руското външно министерство Сергей Лавров: „Ставащото там не може да не ни тревожи, включително и от гледна точка на задачите за нормалната работа на организациите на територията на ОНД, в които Армения участва“.

Привърженици на Никол Пашинян, Еревен, 2 май 2018 година

Ако погледнем постсъветските събития, особено при смяната на властта, очевидна е руската следа и заинтересоваността на Москва да поддържа тази власт, която се нарича „здрава“, но която не дразни Кремъл. След серия преврати в Киргизстан там управляват прокремълски президенти, които се съгласяват с всякакви московски капризи. През 2015 година експрезидентът Алмазбек Атамбаев изгони американската военна база от летище „Манас“. Днешният президент Сооронбай Жеенбеков вече е съгласен да бъде създадена втора руска военна база. Най-последователният и най-послушният таджикски президент Емомали Рахмон е съгласен на всичко в замяна на неограничена пожизнена власт и на официалната титла „Ваше превъзходителство“. А на Москва по принцип й е все едно, че „негово превъзходителство“ има задочна диплома от селскостопански институт и преди е бил директор на най-бедния совхоз „Ленин“.

Имперската политика на Путин се градеше и се държи изключително на основата на личната преданост и на желанието да имаш такъв покровител като руския президент. Изглежда в Кремъл са били дотолкова замаяни от красивите приказки за щастливите арменци по време на „Карабахския клан“ на Кочарян и Саргсян, че не са забелязали нарастването на недоволството. Няколко години в Армения имаше протестни акции срещу руската политика по време на посещенията на Путин и на неговия пазител на престола Медведев. Кремъл се успокояваше от присъствието в Армения на руската военна база в Гюмри, на граничните войски на ФСБ и от продължаващото влияние на руските специални служби в Карабах. Разбира се, за заздравяването на увереността помагаше и подкрепата на руската диаспора, чиито лидери не се стесняваха да наричат Путин „спасител на арменската нация“.

Убеждението във всесилието на „Карабахския клан“ беше толкова силно, че Кремъл гледаше снизходително на протестите в Ереван и в други арменски градове, предполагайки, че няма да се стигне по-далече от „изпускане на парата“. Колкото и да е странно, в Москва се отнесоха спокойно дори и към оставката на Серж Саргсян, чувствайки вероятно, че „карабахците“ са пресилили нещата. Паниката започна с извикването на разпит на бившите първи лица, със задържането на Алекскандр (Сашик) Саргсян, брат на експрезидента, с обявяването за издирване на другия брат Левон и на децата му Ани и Нарек. Сега е арестуван експрезидентът Роберт Кочарян, обвинен е за престъпни действия генерал Юрий Хачатуров, заемащ на квотен принцип длъжността Генерален секретар на ОДКС.

Истерията на Москва ще се усилва. Вече се появиха обвинения, че Ереван си играе на „цветна революция”, говори се за американска следа, макар да е очевидно, че хората излизаха по улиците на Ереван по една проста причина - на всички им бяха омръзнали корупцията и кражбите на властта. Разбира се, в Москва знаят за това, но руската политика се гради върху корупцията, помагаща да се следи затъналия в също такава корупция едър бизнес, дори ако с него се занимават държавни чиновници. Постсъветските страни са обвързани не от законите и международните съглашения, които Русия подписва, но рядко някога изпълнява, а от престъпността и „особените отношения“. Преди пет години постсъветските страни все още се надяваха на руски инвестиции и дотации, но сега Русия има свои проблеми и с времето те ще стават все повече и повече. Именно тази зависимост поставя Кремъл в неловко положение - Москва може да загуби влиянието си върху Армения, която при новия министър-председател не се кани да се връща към съветската ясла, а иска да стане съвременна страна без корупция и „карабахския клан“.

Какво да се очаква от Русия? Липсата на обща граница с нея гарантира, че няма да има наземна операция за усмиряване, ако Лавров и Путин се вбесят съвсем от поведението на непослушния Пашинян. След многохилядните акции в негова подкрепа той се е запасил с устойчивост. Освен това на населението му харесва борбата с „карабахския клан“, заради който страната не просто затъна в престъпност, но и се обезлюди с една шеста в сравнение с 1992 година. А политиката на изолация, изкуственото поддържане на „неразрешаването“ на карабахския конфликт, от което имаше полза и управляващият клан, и Москва, поставиха Армения в състояние на транспортна изолация, при която връзката с външния свят зависи от зимното време в Грузия и от състоянието на пътя през контролно-пропускателния пункт „Верхний Ларс“, свързващ Армения с външния свят.

Карабах е вече за Армения не въжделена територия, а комплекс от политически и икономически проблеми. Синдром на хронично заболяване на една постсъветска страна, която се е борила за мнима „независимост“, но се е натъкнала на много по-големи проблеми от очакваните. Москва се страхува да загуби Карабах, който свързваше властите на Армения с Кремъл, защото голяма част от Армения не приемаше категорично преговорите с Баку. Но арменските политици трябва да осъзнаят тези взаимни връзки и безкомпромисността на решаването на карабахския въпрос. И тогава Армения има всички шансове да стане третата свободна от Русия южнокавказка страна, способна с таланта на своите жители да се превърне в съвременна и процъфтяваща.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.