ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ - 12

ДО ТУК: Предговор 1; Предговор 2; ОТКЪС 1; ОТКЪС 2; ОТКЪС 3; ОТКЪС 4; ОТКЪС 5; ОТКЪС 6; ОТКЪС 7; ОТКЪС 8; ОТКЪС 9

ОТКЪС 10

Секретно предписание на началника на Азиатския департамент до консулите в България, 4 май 1883 г., № 1074

“Денят за свещено коронясване на Техни императорски величества е определен за 15 този май. Би било желателно, щото славянското население на Княжеството да се присъедини към общите тържества и да изрази своето съчувствие към Русия в деня на извършване на свещения акт в първопрестолната столица Москва.

Препращайки Ви екземпляри от церемониала на свещеното коронясване, най-покорно Ви моля, почитаеми господине, да съобщите на населението в поверения Ви консулски окръг за изпращането на поздравителни телеграми чрез вашето посредничество за докладване на Негово величество и на българския министър-председател генерал-майор Соболев в Москва. В телеграмите при изразяването на чувствата на преданост към обожавания монарх трябва също така да бъде изразена молба да се поднесе в нозете на Негово величество ходатайството на населението за възстановяване на дарената му конституция и по възможност да се изяви неудоволствие против самостоятелното управление на Княжеството. На водачите на Народната либерална партия съобщете, че депутацията, изпратена от княза измежду неговите привърженици, ще бъде представена на Господаря Император в Гатчино. В Москва след коронацията генерал Соболев ще представи на Техни величества депутацията от Либералната партия и възползвайки се от този случай, делегацията лично ще изложи коленопреклонно пред Господаря молба за възстановяване на конституцията в България и снемане на дадените на княза пълномощия.“

Писмо на вицедиректора на Азиатския департамент до управляващия руското императорското консулство в Русуук от 20 май 1883 г.

„Всички поздравителни телеграми, изпратени от Вас от името на руските поданици и' от българското население от поверения Ви консулски окръг, бяха доложени на Господаря Император. В Москва на българския княз беше оказан подобаващ прием. С особена благосклонност Техни величества приеха българската депутация. Но очевидно княз Батенберг остана крайно недоволен от състава на депутацията и някак си набързо напусна Москва, без да се отбие в Петербург за разговор с Николай Карлович. Своя път към София князът насочи през Берлин, вероятно за получаване на инструкции от княз Бисмарк.

Въпросът за възстановяване действието на конституцията в Княжеството и снемане на дадените на княза пълномощия принципно е решен. Действителният щатски съветник Йонин е назначен за извънреден пълномощен дипломатически агент в България. След пристигането си в България г-н Йонин ще предложи от името на Негово величество на княза незабавното възстановяване на конституцията в страната.

Ходатайството на българския народ, изразено в многочислени телеграми, писмени молби и в изпращането на депутация до Господаря Император за снемането на княжеските пълномощия, беше съобщено на кабинетите на чуждите държави.

Доколкото може да се съди по отзивите на нашите посланици, в Берлин и Виена гледат на възстановяването на действието на конституцията като на вътрешни работи на Княжеството и следователно може да се разчита на пълна индиферентност в това отношение от страна на европейските държави.

Обстоятелствата могат да се усложнят само при съпротива от страна на княз Батенберг при изпълнението на височайшата воля. Тогава ние разчитаме на поддръжката на Народната партия и на силата на войската.

Съпротивата на княз Батенберг срещу снемането на дадените му пълномощия неминуемо ще повлече след себе си неговото отричане от българския престол. Тогава може да се очаква намеса на европейските държави по въпроса за избора на княз в България и неговото утвърждаване от султана. Запазвайки в страната нужния ред и опирайки се на народното желание, за нас ще бъде лесно по пътя на дипломатически преговори да успеем в определянето и избирането на набелязания от нас кандидат, който предварително ще заяви съгласие с върховното управление на Негово величество. До окончателното споразумение с европейските държави по повод избирането на княз Княжеството ще се управлява или от назначен императорски комисар, или пък от оставения от княз Батенберг регент в лицето на генерал-майор Соболев.

А по отношение на обединението на Княжеството у нас смятат едва след възстановяване в Княжеството на действието на конституцията да се подготвя населението за провъзгласяването на съединението на Източна Румелия с Княжеството. Но във всеки случай този план ще се осъществи едва след отричането на княз Батенберг от българския престол.

Едновременно с пристигането на г-н Йонин в София на нашия генерален консул във Филипопол ще бъдат изпратени надлежни инструкции за реда на направляването на работите по въпроса за присъединяването на Източна Румелия към Княжеството.

Ако при обявяването на височайшата воля г-н Йонин не срещне съпротива от страна на княза и конституцията в страната бъде възстановена, тогава все пак ще се наложи да се въздейства върху съзнанието на българската интелигенция за необходимостта от отстраняването на княза, който се явява главна спирачка в делото за обединение на България с Румелия, и да се обяви на водачите на Народната партия, че докато в България царува княз Батенберг, идеята за обединението на Княжеството не може да бъде осъществена.

Преди три дни на заседание на комитета господа министрите между другото засегнаха и българския въпрос. Там нищо определено не решаваха, а само под формата на обмяна на мисли изказаха различни възгледи за направлението на делата в Княжеството. След всички разсъждения стигнаха до следния извод: вътрешното управление на Княжеството може да бъде оставено за известно време в такъв вид, в какъвто беше създадено от нас. Всяко посегателство върху свободата и независимостта на България не съответства на нашите интереси. Ние сме длъжни да укрепим нашето влияние в страната и да създадем Княжеството на същите тези принципи, както се създаде Велико Княжество Финландия.

Г-н Йонин ще отпътува към Вас не по-рано от август месец, той ще остане тук до окончателното изработване на предполагаемите инструкции и разни проекти. Ние очакваме допълнителни донесения от нашите господа посланици в Лондон, Берлин и Виена и, като се съобразява с мнението на чуждестранните кабинети, ще бъдат изработени инструкции за г-н Йонин и за нашите генерали в България. Г-н Нелидов вероятно ще бъде поканен в Петербург за съвещание с Николай Карлович.

В Русчук смятат да назначат генерален консул, защото в последно време у нас се натрупаха множество действителни статски съветници; едни бяха произведени за отличие, други за безделие в известен смисъл, така че няма къде да .ги дяваме и всички тях ще ги назначаваме генерални консули, но на предишната заплата и без генерални консулства по примера като в Ясси и Галац.

Ние разчитаме, че мисията на г-н Йонин няма да бъде продължителна, тя ще завърши в течение на два-три месеца. Ако завърши с пълен успех, тогава може би той ще остане за съдействие на комисаря или регента в управлението на Княжеството. Пишете какво разправят при Вас след завръщането на депутацията от Москва и какво впечатление е направил на депутатите приемът им от Господаря Император. Стискам Ви ръката и до приятно виждане.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до консула в Русчук от 2 юни 1883 г.

„По сведения на департамента в някои градове на поверения Ви консулски окръг са образувани политически бюра на Либералната партия. Покорно Ви моля всички решения на посочените бюра незабавно да доставите в департамента. Имащите по-важно значение ми съобщете по телеграфа. Смятам, че не е излишно Вие сам или посредством други лица, но не открито да ръководите действията на Народната партия, направлявайки ги към достигане на възстановяване на действието на конституцията. Необходимо е също, щото от страна на опозицията да се устройват по-често публични събрания на народа (митинги) за порицаване на правителствените мероприятия, искайки снемане на княжеските пълномощия. За всяко решение на митинга да ми се съобщава по телеграфа за доклад до Негово величество. Във всеки случай желателно е, щото нито Вие, нито подведомствените Ви консулски чиновници лично никакво участие да не вземате, и доколкото е възможно, да се избягва нашата инициатива в народните работи на Княжеството.“

Секретно предписание на началника на Азиатския департамент до консулите в България от 20 август 1883 г., № 1430

„По височайша повеля действителният статски съветник Йонин е назначен за извънреден пълномощен дипломатически агент в България. Мисията на г-н Йонин се състои главно в това, щото да въздейства на българския княз за снемането на дадените му от систовското (свищовското – бел. П. Н.) Велико народно събрание пълномощия и за възстановяването в Княжеството на действието на дарената на българския народ конституция.

Известявайки Ви за гореизложеното, имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, да благоволите да окажете на действителния статски съветник Йонин възможното съдействие за достигането на благите цели. По-нататъшните инструкции и указания ще получите от г-н Йонин непосредствено.“

Секретно съобщение на извънредния императорски пълномощен дипломатически агент в България до консула в Русчук от 28 август 1883 г., № 458

„На Негово величество Господаря Император бе благоугодно височайше да ми повели да употребя всички мерки в границите на възможностите за възстановяване в България на действието на дарената на освободеното от нас население в Княжеството конституция, а също да се застави княз Батенберг да свали дадените му в Систов (Свищов – бел. П. Н.) пълномощия за самостоятелно управление на Княжеството. Предавайки на княза моите акредитивни писма в установената форма, имах честта при настоящата аудиенция да му заявя, че императорското правителство смята, че българският народ може да се управлява самостоятелно въз основа на съществуващата конституция. Отговорът на княза беше крайно неудовлетворителен, така че смятам да прибягна до по-радикални мерки. След съвещание с нашите министри в България генералите Соболев и Каулбарс решихме да заявим на княза, ако той до тезоимения ден на Негово величество не възстанови действието на конституцията в България, то той, княз Батенберг, трябва да остави страната под управлението на регент председателя на Съвета на министрите. Обръщам се към Вас за съдействие в следното: да заявите негласно на ръководителите на Либералната партия това, че към 30 число на този месец пълномощията, дадени на княза, ще бъдат унищожени и конституцията възстановена съгласно волята на Негово величество. Затова празнуването на тезоименството на Господаря трябва да бъде устроено тържествено, с изразяване на чувства на преданост към нашия монарх и изпращане на поздравителни телеграми чрез посредничеството на министъра на външните работи за доклад на Господаря Император. В градовете, където има чуждестранни консули, празнуването на тезоимения ден и обявяването на княжеския манифест за снемане на пълномощията е нужно да се проведат по-демонстративно, така че в нужните случаи ние да можем да се позовем на народната воля, изразена повсеместно и публично. От всички градове на поверения Ви консулски окръг да се изпратят депутации с пълномощия от българския народ да ходатайстват пред княза за снемане на пълномощията. Да се съобщи на депутатите, че имам желание да се сближа с тях и да обменя мнения за настоящите и бъдещи дела в Княжеството. Най-покорно Ви моля по телеграфа да ми доставите сведения за личността на всеки депутат и за положението, което заема сред населението.“

Шифрована телеграма па консула в Русчук до извънредния пълномощен дипломатически агент в България от 28 август 1883 г.

„Имам честта да донеса на Ваше Превъзходителство, че в тукашните офицерски кръгове се носят упорити слухове за това, че генерал Лесовой е бил извикан в София от княза за съвещание. Приближени на генерала офицери ми предадоха, че князът има намерение да назначи Лесовой за български военен министър и в случай на възстановяване на действието на конституцията в Княжеството генерал Лесовой ще приеме българско поданство, за да стане отговорен министър.“

Съобщение на извънредния дипломатически агент в България до консула в Русчук от 25 септември 1883 г., № 478

„По точни сведения, събрани от мен, се оказва, че някои от руските офицери са предупредили княза за нашите намерения. Освен това руските офицери ми оказваха явна съпротива при изпълнение на своите задължения като руски поданици. Вследствие на това аз счетох за свой дълг да направя изложение за незабавното уволнение на гореспоменатите офицери от българска служба и отзоваването им от Княжеството. А по отношение на действията на генерал-майор Лесовой следва да се провери на място това обстоятелство: действително ли генерал Лесовой, получавайки поверително предписание от Главното артилерийско управление, е съобщавал съдържанието на това предписание на някои от подчинените му офицери, не предупреждавайки ги за поверителността на гореспоменатото предписание.

Вследствие на гореизложеното имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, негласно да проверите в Русчук и в Шумле посредством разпити на тези от господа офицерите, на които съдържанието на поверителните предписания на Главното артилерийско управление е било съобщено от генерал Лесовой, в каква форма г-н Лесовой им е предал разпорежданията на началството. За резултатите от Вашата проверка, моля Ви, да ми съобщите по телеграфа.“

Шифрована телеграма на извънредния дипломатически агент в България до консула в Русчук от 30 септември 1883 г.

„Началникът на артилерията в България генерал-майор Лесовой по височайша повеля е уволнен от българската армия и е зачислен при Главното артилерийско управление. Генерал-адютант Вановски ми съобщи по телеграфа, че генерал Лесовой е длъжен да напусне незабавно територията на Княжеството. Известно е, че г-н Лесовой, заминавайки от София, има намерение да пристигне в Русчук и да прекара там известно време. Най-покорно Ви моля на австрийския параход, с който ще пътува генерал Лесовой, да му обявите разпореждането на императорския военен министър, а също така и това, че му е забранено пребиваване в Русчук, даже и кратковременно спиране там. Военният министър в България от своя страна е дал заповед на русчукския комендант полковник Подвалнюк да се забрани на генерал Лесовой престой в Русчук.“

Шифрована телеграма на извънредния дипломатически агент в България до генералния консул в Русчук от 15 ноември 1883 г.

„Генерал-адютант Вановски е разрешил на зачисления към Главното артилерийско управление генерал-майор Лесовой задграничен отпуск с право на кратковременно пребиваване в България по семейни причини. Военният министър в България по телеграфа даде заповед на комендантите на Русчук, Шумле и Търново за това, щото руските офицери да нямат никакви връзки с генерал Лесовой по време на неговото пребиваване в Княжеството. От своя страна Ви моля да осигурите таен надзор над тези от руските офицери, които ще посещават генерал Лесовой, и да ми съобщите по телеграфа. В частни Ваши разговори с генерал Лесовой Вие можете да засягате въпроса за княза: желателно е да се знае мнението на генерала по въпроса за отстраняването на княз Батенберг или неговото доброволно отричане. Ако намерите възможност, в разговора също така засегнете обстоятелството, че князът при снемане на дадените му пълномощия се е ръководил от съветите на английския и австрийския представител и да узнаете от генерала кои от руските офицери са предупредили княза за възможността за неговото отстраняване от България или отричане от престола.“

Шифрована телеграма на извънредния дипломатически агент в България до генералния консул в Русчук от 16 ноември 1883 г.

„Комитетът на Славянското благотворително дружество в Петербург ме уведоми за това, че моят брат се отправя в България и Източна Румелия с агитационна цел във връзка с обединението на България и отстраняването на княз Батенберг. Брат ми пристига в България в качеството си на представител на дружеството на Черноморско-Дунавското параходство на княз Гагарин в Одеса и да ходатайства за отпускането на субсидии на споменатото дружество от Княжеското правителство. Моля Ви да заявите на брат ми, че не мога да допусна в този момент каквато и да е агитация от наша страна по въпроса за обединението на България и вследствие на това той е длъжен да се върне в Русия. На русчукския агент на параходството на княз Гагарин г-н Стоманяков предайте, щото той от свое име да телеграфира в Одеса на княз Гагарин да отзове брат ми от България на основание на това, че въпросът за субсидиите не зависи лично от княз Батенберг. Подобни въпроси се решават по законодателен ред в Народното събрание. Предайте също на русчукския агент да съобщи на княз Гагарин, че за отпускане на субсидии на дружеството на параходството от сумата на окупационния фонд от мен е направено предложение в императорското Министерство на външните работи. Въобще не мога да допусна ходатайство пред княжеското правителство за отпускане на субсидии на руското параходство.“

Конфиденциално писмо на извънредния дипломатически агент в България до русчукския генерален консул от 18 ноември 1883 г.

„Почитаеми господин Николай Дмитриевич, с моята секретна телеграма имах честта да помоля Ваше Превъзходителство да съобщи на моя брат за несвоевременността на предприетата от него агитационна мисия за обединение на Княжеството, а също на ходатайството пред местното правителство за субсидии за дружеството на Черноморско-Дунавското параходство на княз Гагарин.

В телеграмата аз мога да засегна само същността на въпроса, но в настоящото писмо смятам за приятен дълг да изразя моите съображения, от които съм се ръководил при изпращането на гореспоменатата телеграма, а също да Ви запозная с настоящото развитие на нещата в Княжеството.

На Ваше Превъзходителство не е неизвестно, че на Господаря Император беше благоугодно височайше да ми повели да обявя на българския княз волята на Негово величество за възстановяване действието на конституцията в страната и снемане на дадените от систовското (свищовското – бел. П. Н.) Народно събрание на княза пълномощия.

В дадените ми от нашето Министерство на външните работи инструкции е разгледан случаят на съпротива от страна на княз Батенберг при изпълнение на височайшата воля. Съгласно гореспоменатите инструкции аз бях упълномощен за приемането на извънредни и по-строги мерки за изпълнение на моята мисия.

В официална аудиенция аз съобщих на княза за височайшата воля и исках незабавно снемане на дадените му пълномощия, но той в твърде рязка форма ми отговори, че по негово мнение искането за възстановяване действието на конституцията и снемането на пълномощията трябва да бъде заявено само от страна на българския народ в лицето на неговите представители. Аз посочих на княза това, че българският народ нееднократно, чрез посредничеството на свои пълномощници, се е обръщал към него с ходатайство за снемане на дадените му пълномощия. Княз Батенберг, отричайки заявленията на народа чрез пълномощници, признава за представители на народа само тези, които по установения ред са избрани за депутати в Народното събрание. При вида на този категоричен отказ направих на княза намек за това, че съпротивата от негова страна може да повлече след себе си и глупави последствия. Тогава князът ме помоли да му дам няколко дни срок за изпълнение на височайшата воля в благоприятен смисъл.

Междувременно от достоверни източници стана известно, че княз Батенберг се е обърнал за съдействие към тукашните чуждестранни представители. Английският, австрийският и германският представител от името на своите правителства са му заявили, че височайшата воля, като основана на нееднократни представителства на българския народ, изразени чрез многочислени адреси и чрез посредничеството на специално пратени депутации, трябва да бъде изпълнена от българския княз и действието на конституцията в страната в тази или друга форма по тяхно мнение следва да се възстанови. Що се отнася до извънредните мерки, чуждестранните представители ги намират за невъзможни, предвид нарушаването на върховните права на султана и неподготвеността на Русия за сериозна борба.

От писмо на тайния съветник Нелидов аз заключавам, че в случай на предполагаем преврат в България турската войска е готова да завземе Източна Румелия и може още да се случи нахлуване на турска армия на българска територия. В Петербург ме уверяваха, че българската войска в случай на стълкновение е готова за охрана на границата, там особено разчитали на артилерията. Впрочем аз на място се убедих в съвършено противоположното. Началникът на артилерията се е отказал от изпълнение на дадените му от Главното артилерийско управление заповеди. Някои от командирите и началниците на отделни части ми оказаха явна съпротива. Наличният състав на пехотните дружини е малоброен и дори не е попълнен с мобилизация на запасните нисши чинове; артилерията няма в достатъчно количество полеви и дългобойни оръдия и даже, както се говори, няма нужните боеприпаси; кавалерия, както се вижда, съществува само на хартия и в случай на нужда не може да принесе съществена полза. Нашите господа инструктори се занимаваха с организацията на жандармерийски корпус, с доноси и назначаване на следствени комисии. Следователно да се разчита на боевата способност на българската армия при нейното настоящо състояние е невъзможно. А въоръжена намеса от наша страна може да не бъде одобрена от другите европейски държави и тогава неминуемо ще последва сериозно стълкновение, което, според отзивите на нашия генерален щаб в настоящия момент ние следва да избегнем в крайна сметка до ново устройство на нашите военни и морски части в Княжеството. След внимателно обсъждане положението на нещата в Княжеството и при тази дезорганизация на българската армия бях принуден (по предварително споразумение с Азиатския департамент) да направя някои отстъпления от дадените ми инструкции и да се постарая по мирен път да стигна до снемането на княжеските пълномощия и с това да предразположа на наша страна силната в страната Народна партия.

Съпротивата, срещната от мен, от страна на княз Батенберг при окончателното възстановяване в България на действието на конституцията аз не смятам за безполезна на основание на това, че водачите на Народната партия можаха да се убедят, от една страна, в това, че държавният преврат от 1881 г. е бил предизвикан само от посегателствата на княза и неговите привърженици върху вътрешното свободно управление на Княжеството и от неговия стремеж към абсолютна законодателна власт, а, от друга, в безкористната загриженост на императорското правителство за запазване на свободата и независимостта на българския народ.

Обръщайки се след това към въпроса за присъединяването към Княжеството на Източна Румелия, аз намирам, че в настоящия момент ние следва да го оставим на естественото му течение и по възможност да се отложи решението на подобен въпрос по следните причини: 1) Обединението на Княжеството трябва да се последва отначало от страна на Добруджа, където няма да ни е толкова трудно да оказваме на българите нашата въоръжена подкрепа. 2) Преди всичко на нас ни предстои сключване с княжеското правителство на военна конвенция на трайни начала, т. е. руските офицери на военна служба в България да бъдат длъжни в качеството си на руски поданици да бъдат подчинени на нашите представители в Княжеството. Военният министър в България да се назначава и уволнява с височайши указ. Руските офицери, командировани на служба в България, запазват в Империята всички свои права и преимущества. Макар руските офицери да се назначават на българска служба с княжески указ, но тяхното уволнение или преместване може да последва само по доклад от военния министър. 3) Да се обърне сериозно внимание на боевата готовност на българската армия. Затова е нужно сформирането на бригади и полкове, последните трябва да бъдат в четирите батальонни състава. Да се устроят артилерийски батареи, като се снабдяват с нужните далекобойни оръдия. Така също да се заменят негодните крепостни оръдия с такива годни и усъвършенствани. 4) Ежегодно да се изпращат в Русия за постъпване там във висши военноучебни заведения известен брой млади български офицери, от които с времето ще бъде създадена интелигентната класа на Княжеството. 5) Съдейки по отзивите на нашите военни инструктори, е видно, че нисшите чинове, даже от селски произход, твърде бързо усвояват военните прийоми, умения и тактика. Следователно може да се съкрати срокът на задължителната военна служба за нисшите чинове и да се превърнат те в запас на армията. 6) Но главната задача се състои в начина за отстраняване от Княжеството на княз Батенберг. Има два начина: революционен и легален. За революционен начин аз признавам този, когато отстраняването на княза бъде достигнато чрез посредничеството на опозиционната партия. За легален начин аз смятам, ако правителството предложи на княза отричане и, разбира се, незабавно да го отстрани от пределите на Княжеството. Аз поддържам последния способ за отстраняване на княза от България, основавайки своето мнение на това, че ние сме длъжни, доколкото е възможно, да избегнем вмешателството в българските вътрешни работи и да предотвратим стълкновение с правителството на султана. Ако във васалното княжество възникват революция и безредици, тогава правителството на султана, пазейки своите върховни права, въдворява във васалната територия тишина и спокойствие. Но при доброволното отричане на васалния княз, в каквато и форма това отричане да се изразява, и при съществуването на правителство, спазващо нужния законен ред в страната, вмешателството във вътрешните работи на Княжеството от страна на турското правителство ще бъде сметнато за явно нарушение на правата на васалното княжество и постановленията на Берлинския договор. В такъв случай и ние ще можем да наложим своето veto и ще бъдем принудени да изискваме нашите права, макар и със силата на оръжието.

Ръководейки се от настоящите мои съображения, аз успях да убедя Петербург в това, че е необходимо да се направят някои изменения в дадените ми инструкции по отношение на отстраняването на княз Батенберг от Княжеството, а така също за реда на привеждане в изпълнение на решения от нас въпрос за обединение на България.

В императорското Министерство на външните работи не одобряват напълно моя възглед за започване на обединението на Княжеството от страна на Добруджа. Тайният съветник Зиновиев смята, че Добруджа като отстъпена на Румъния по Берлинския трактат не може да бъде присъединена към България, макар че тази провинция беше завоювана със силата на българското оръжие и че изменения в Берлинския трактат може да последват само със съгласието на всички подписали го държави. А в присъединяването към Княжеството на автономната провинция Източна Румелия особени нарушения на постановленията на Берлинския трактат по мнението на г-н Зиновиев не се предвиждат и е възможно да се постигне споразумение на Великите държави за българска уния по дипломатически път без въоръжено стълкновение. В поверително съобщение на Азиатския департамент по въпроса за уволнението на министър-председателя в България генерал-майор Соболев между другото се казва, че отстраняването на княз Батенберг трябва да предшества обединението на Княжеството и че Добруджа трябва да бъде присъединена към България едва след окончателното установяване на наш протекторат.

При строга преценка на всички предстоящи мероприятия и при внимателно изучаване на направлението на Либералната партия в България аз дойдох до следното непоколебимо решение: а) Да се сформира министерство изключително от лица, принадлежащи към Народната партия под председателството на Драган Цанков. b) След сключване на военната конвенция да се отстранят от власт привържениците на княза и да се назначи руски военен министър в България, с) Решаването на въпроса за отричането на княз Батенберг от българския престол и незабавното му отстраняване от пределите на Княжеството да се предостави на сформираното от Либералната партия правителство, въздържайки се, доколкото е възможно, от явна агитация от наша страна.

Нашият генерален консул във Филипопол твърде ласкаво се отзовава за лицата, съставляващи там правителствената партия, със съдействието на които е възможно да се провеждат идеите за присъединяването на Източна Румелия към Княжеството, избягвайки всякакви революционни агитации.

С водачите на Либералната партия господата Цанков, Каравелов и Стамболов аз окончателно засега не съм се условил по въпроса за отстраняването на княз Батенберг, смятайки да им обявя нашето окончателно решение едва след отстраняването от власт на привържениците на княза. Удовлетворявайки любопитството на някои от видните български деятели, аз им дадох под секрет указание за кандидатурата на принц Валдемар Датски.

Излагайки моите лични възгледи за положението на нещата в Княжеството, аз предполагам, че и Вие, почитаеми господине, ще споделите моето мнение за това, че нашата инициатива за организиране на революционни комитети, издаване на разни възвания и прокламации трябва да бъде по възможност отстранена, още повече на принципите, предложени от моя брат и комитета на Славянското благотворително дружество. С открити действия от наша страна, макар и при участието на назования комитет и дружеството на параходството на княз Гагарин, ние сами ще създадем против нас оръжие в ръцете на княз Батенберг и представителите на Великите държави.“

(Следва)