СЛУЖБОМЕР

петък, януари 25, 2019

От Мандук до Нахтгигер (Част 3)

ДО ТУК: Част 1; Част 2

АВТОР: ЮЛИЯ ЩЕРБИНИНА, СПИСАНИЕ „ДИЛЕТАНТ“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Антиподи на Дядо Коледа

Цяла група персонажи за плашене на децата напомняла за себе си в навечерието на Рождество и се включвала в свитата на Дядо Коледа (Санта Клаус, Синтерклаас). В Германия, Австрия, Румъния, Унгария, Чехия и Словения това е Кампус - рогато демонично същество, наподобяващо древногръцки сатир и известно също така под името Рогатия Николай и Дивия Клаус.

Коварният спътник-антипод на Дядо Коледа - дух на зимата и въплъщение на нечистата сила - изпълнявал ролята на екзекутор, който шибал с пръчка немарливците. Понякога ги вземал със себе си, за да ги отправи в преизподнята, да ги изяде или (в ранните легенди) да ги хвърли в реката. Приближаването на Крампус - обрасъл с кафявочерна козина, със свирепи големи очи и дълъг ален език - се предхождало със страшно дрънкане на вериги и тревожен звън на звънчета.

Крампус е популярен персонаж от коледните пощенски картички. Много пощенски картички от XIX век и началото на XX век са комично назидателни: изобразените на тях същества, подобни на козли, терзаят всячески ридаещи и молещи за пощада деца.

Свети Николай и Крампус идват в австрийско семейство.

Крампус. Коледна картичка.

Аналогичен коледен персонаж в Холандия е Черният Пит, който помага на Синтерклаас да разнася подаръци, а едновременно с това наказва малките негодници. Първото му споменаване е фиксирано в книгата на холандския автор Ян Шенкман "Свети Николай и неговият слуга" (1850 г.), където Черният Пит е изобразен като мавър, който раздава щедро подаръци на добрите деца и наказва строго лошите.

Обложка на книгата на Ян Шенкман "Свети Николай и неговият слуга".

В Германия предновогодишното наказание на малките негодници се възлагало на рицаря Рупрехт (кнехт Рупрехт) - дългобрад старец, облечен с кожи и покрит със слама. Той давал на прилежните деца пасти и ябълки, а безделниците налагал с торба пепел и вместо подаръци им връчвал камъни и въглени. Друг коледен персонаж от немските предания е Белсникел (Belsnickel). Този бродяга с облекло от кожи, или целият обрасъл с козина, награждавал послушните деца със сладки неща, а непослушните шибал с камшик.

В Елзас и Лотарингия антипод на Свети Николай бил Ханс Трап (Hans Trapp) - страшно ревящ див здравеняк с черни дрипи. Алчен и стиснат богаташ, той продал душата си на дявола, бил отлъчен от църквата и отпратен в гората - по-далече от достойните си съграждани. Ханс се озлобил и започнал да напада местните деца, преоблечен като сламено плашило.

Пер Ноел, френският Дядо Коледа, също има антиобраз - Пер Фуетар (Чичо Камшик), ревностен доносник, който докладна на своя господар за всичките лудории на непослушните деца.

Исландците плашели децата си с жестоките и коварни Йоласвейнери (Йолски момчета), които вършат всякакви пакости и се развличат с лоши шеги в навечерието на Рождество. Според една легенда те са дузина нагли братя-крадци. Според друго поверие са злобни тролове, които ядат деца.

В австрийските, немските и чешките легенди за детско плашило се използвала Фрау Перхта. Ранните описания я представят като стара уродлива вещица с гъши или лебедов крак, деформиран от педала на чекръка. Перхта не се спирала и дванадесет дена дена след Коледа: промъквала се тайно в къщите и дарявал щедро благочестивите деца, а на лошите разпаряла коремите, вадела им органите и натъпквала телата им със слама и камъни.

В по-късните легенди Перхта е красива жена със светли одежди. За неин исторически прототип се смята Берта Швабска - кралицата-предачка, съвладетелка на Бургундия.

Албепт Анкер. "Кралица Берта и предачките", 1888 г.

Нощни кошмари

Особена компания от детски страшилища са съществата без определени свойства и функции, освен една - да плашат. Най-известното от тях е Бугимен (Bogeyman), безлико нощно чудовище, обобщено въплъщение на детските страхове. В латиноамериканските страни негов аналог е Коко (Coco) - демоничен призрак-сянка или безформена фигура. Коко седи на покрива или в шкафа и се оглежда за непослушни деца. Своето име е получил от кокосовите плодове, чиито три природни отверстия напомнят очи и уста.

Франсиско Гоя. "Идването на Коко", 1797 г.

В нощно време се подвизава и Пясъчният човек (англ. Sandman, нем. Sandmännchen): търси деца, които се заиграват до късно, и хвърля в очите им вълшебен пясък, за да заспят по-скоро. Австро-немският Нахткраб (Nachtkrabb) яде децата, които срещне нощем по улиците. И във Франция има страшилище за лошите деца, които не спазват дневния режим - в светлото време на денонощието то се таи в някой скрит ъгъл, а под покривалото на нощта търси да намери деца, които не спят.

Известни са фолклорни злодеи-ловци на спящи деца. В Судетенланд (граничен район на Чехия) това е Попелман (Popelmann) - човекоподобен демон с бял плащ, който чука тихо на вратата, а след това похищава заспалите деца. Нощният дух Нахтгигер във Франкония (област в Германия) яде заспали деца или напада закъснели самотни малчугани.

Да, децата трябва да треперят от страх! Тази идея се предавала от век на век и била отхвърлена от хуманистичната педагогика едва към края на XIX век.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.