СЛУЖБОМЕР

неделя, януари 06, 2019

Нобелови лауреати – 1955 година

Халтор Лакснес (Halldór Laxness)

23 април 1902 г. – 8 февруари 1998 г.

Нобелова награда за литература

(За живата епическа сила, възродила великото повествователно изкуство на Исландия.)

Исландският романист и есеист Халтор Лакснес (истинско име - Халтор Гудьонсон) е роден в Рейкявик в семейството на Гудьон Хелгасон, инспектор по пътно строителство, и Сингридур Халсдордотир. Когато момчето е на три години, семейството се мести във ферма, разположена на юг от Рейкявик. Фермата се нарича "Лакснес", което означава "полуостров на сьомгата" (това име става по-късно псевдоним на писателя). Като дете Лакснес слуша как баща му разказва исландски саги и чете произведения с епическа поезия от семейната библиотека. Бащата също така учи момчето да свири на цигулка; освен това Халтор ходи в Рейкявик - на училище и на уроци по музика. Още като ученик той съчинява романтични истории, една от които - "Дете на природата" ("Barn náttúrunnar"), е публикувана през 1919 г. под псевдонима Халтор фра Лакснези.

След смъртта на баща си през 1919 г. Лакснес заминава за първи път за чужбина, живее дълго време в Копенхаген, през 1021-1922 г. пътешества по Австрия и Германия, а през 1922 г. отива във Франция, където се запознава със сюрреализма. Духовните търсения довеждат бъдещия нобелов лауреат в бенедиктински манастир в Люксембург, където сменя вярата си от лютеранска на католическа и приема името Лакснес.

В чужбина Лакснес продължава да пише. През 1923 г. публикува сборника "Някои истории" ("Nokkrar sögur"), а през 1924 г. романа "Под свещената планина" (" Undir Helgahnúk"), в който описва детството на едно исландско момче. Писателят започва също така да работи над своята автобиография "Напуснах дома си" (" Heiman eg fó"), която излиза едва през 1952 г. През 1925 г. е издадено пропитото му с апология на католицизма произведение "От католическа гледна точка" ("Kaþólsk viðhorf "). През същата година, след кратък престой в родината си, Лакснес заминава за Сицилия, където пише първия си голям роман "Великият тъкач от Кашмир" ("Vefarinn mikli frá Kasmír", 1927 г.), в който е описана историята за духовното развитие на един млад писател от Рейкявик. Автобиографичен по съдържание и сюрреалистичен по маниер, романът се смята също така за първия успех на Лакснес. В Исландия обаче авторът е критикуван заради стилистично експериментиране и декаданс, а също така заради използването на чужди думи и изрази, което е преценено като посегателство срещу националната исландска култура.

През 1927-1929 г. Лакснес живее в Северна Америка. Заради разказ, в който описва нищетата на исландските емигранти в Манитоба (канадска провинция), е заплашен да бъде депортиран от страната. През този период писателят скъсва с католицизма и се увлича от левите идеи, а след известно време, намирайки се в Съединените щати, става под влиянието на Ъптон Синклер социалист, което намира отражение в сборника му с есета "Народна книга" ("Alþýðubókin", 1929 г.).

През 1930 г., за честването на хиляда години от учредяването на исландския парламент, Лакснес се връща в Исландия. По време на престоя си в родината се жени за Ингибьорг (Инга) Ейнарсдотир. През 1931-1932 г. публикува двутомния роман "Салка Валка" ("Salka Valka"). Излязъл през 1936 г. на английски език, романът прави силно впечатление на някои американски критици. Това е първият епически роман на Лакснес, в който с безпощаден реализъм се описва изпълненият с много трудности живот на исландските низши класи. През 1934-1935 г. излиза двутомният му роман "Независими хора" ("Sjálfstætt fólk"). Това е история за борбата на беден фермер с природата и социалния гнет. Когато романът "Независими хора" е издаден в Съединените щати, Лакснес утвърждава репутацията си на един от най-добрите исландски писатели. "Светлината на света" ("Ljós heimsins, 1937-1940 г.) е четиритомна сага за един беден поет, основна линия на която е конфликтът между любовта на поета към красотата и неприемането на социалната несправедливост. Писателят смята "Светлината на света" за най-значителното си произведение. След този роман Лакснес пише "Исландска камбана" ("Íslandsklukkan", 1943-1946 г.), историческа трилогия, чието действие се развива през XVII в. по време на датското иго в Исландия. Въпреки че в най-добрите романи на Лакснес от 30-те и 40-те години се описват ужасни социални условия, те са пронизани от ирония и състрадание.

Сред другите произведения на Лакснес от тези години са пътните бележки на писателя за Русия: "Път на изток" ("Í Austurvegi", 1933 г.) и "Руско приключение" ("Gerska æfintýrið", 1938 г.). По същото време излизат няколко сборника с новели на писателя, пиесата "Кратък маршрут" ("Straumrof", 1934 г.), поетическият сборник "Стихотворения" ("Kvæðakver", 1930 г.), а също така преводът на книгата на Хемингуей "Сбогом на оръжията" (1941 г.).

През 1940 г. Лакснес се развежда с Инга Ейнарсдотир, а след пет години се жени за Еудур Свейнсдотир. Лятото двамата прекарват в семейната си ферма, а през зимата живеят в Рейкявик. Разбирайки, че населението на Исландия е прекалено малко и даже най-големият национален писател не може да съществува само от литературна дейност, правителството предоставя на Лакснес ежегодна стипендия, от която писателят в края на краищата се отказва: стипендията е намалявана няколко пъти и той решава, че е унизително да я взема.

През 1948 г. Лакснес публикува "Атомната централа" ("Atómstöðin"), сатиричен роман за атомната епоха, който няма същия успех като предишните му произведения. В САЩ "Атомната централа" е издадена едва през 1982 г. - може би защото в този роман се проявяват прокомунстическите настроения на писателя. През 1950 г. Лакснес става председател на дружеството "Исландия-СССР", което също говори за просъветската му ориентация.

В романа "Рибата може да пее" ("Brekkukotsannáll", 1957 г.) маниерът на Лакснес се променя. Това лирично по интонация произведение е пронизано от вярата на писателя в достойнството и добротата на човека. В него и в следващите си книги авторът се отдръпва от социалната и политическата проблематика, която доминира в произведенията му десетилетия наред. През 1963 г. получава широка известност автобиографичната книга на Лакснес "Поетическа епоха" ("Skaldatimi"), в която писателят критикува съветския комунизъм. През 60-те години Лакснес продължава да пише романи, спомени, есета, пиеси и да превежда много книги.

В скандинавската литература Лакснес и до ден днешен има репутацията на значим писател. В биографията му (от 1071 г.) Петер Хелберг отбелязва: "...исландското наследство ще остане завинаги живо сила в неговите произведения. Тази сила се прокрадва и в размислите на писателя за днешния ден, и в неговите творчески търсения. Цялото му творчество е пронизано от противоречието между родното и чуждото, между своите и чуждите, и това противоречие се е оказало много плодотворно за него".

В статия за исландската литература от 1980 г. Свен Хьоскулдсон нарича Лакснес най-знаменития исландски писател на XX в., като отбелязва, че "неговата творческа сила няма равна на себе си: Лакснес е преосмислил художествено всички страни на живота в Исландия". "Благодарение на своето повествователно изкуство и на самобитния си стил Лакснес е направил за обновяването на исландската проза повече от всеки друг романист - пише през 1982 г. исландският критик Сигурдур Магнусон. - Той има рядко голям диапазон от теми и стилистични похвати, затова неговите романи си приличат само по изразителността и обемността на портретните характеристики". Но въпреки подобни отзиви на критиците, въпреки популярността на писателя в Исландия, а също така въпреки признатите му достижения от литературоведите, извън пределите на Скандинавия за Лакснес се знае малко.

Източник: http://n-t.ru/nl/lt/laxness.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов



НОБЕЛОВИТЕ НАГРАДИ ДО ТУК:

„БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - НОБЕЛОВИ НАГРАДИ“

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.