СЛУЖБОМЕР

понеделник, януари 28, 2019

Как се разлага режимът


АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА (“НОВАЯ ГАЗЕТА“)

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Във Венесуела не е лесно даже на умрелите, но Мадуро може да се задържи, като зареже всички. И Русия най-напред.

Три десетилетия след падането на Берлинската стена пред очите ни се руши още един социалистически режим - във Венесуела.

Тези, които са живели в СССР (в социалистическа България също - бел. П. Н.), знаят историята на Венесуела до сълзи. Известно е, че ако се построи социализъм в Сахара, ще настъпят проблеми с пясъка. Но все пак трябва да кажем, че в създаването на проблеми с пясъка бившият шофьор на Уго Чавес, Николас Мадуро, постигна забележителни успехи.

Всичко започна от малко - от национализирането на нефтодобива. Именно благодарение на нефта през 1950 година Венесуела беше на трето място по равнище на доходите на глава от населението в Латинска Америка. Национализацията поправи бързо това нещо и доходите започнаха да пълзят надолу.

Тогава фиксираха за трудещите се цените на продуктите. Продуктите изчезнаха. Виновни, както сами разбирате, бяха американците и спекулантите. В магазините за борба със спекулантите вкараха армията. Но незнайно защо продукти не се появиха. Хората започнаха да излизат на улицата. Като награда за смазване на бунтовете на войската започнаха да дават тоалетна хартия.

През 2016 година, когато трябваше да се празнува Нова година, въпросът с играчките за народа беше решен просто: взеха и реквизираха 4 милиона играчки от частните производители. И какво мислите? През 2018 г. играчки изобщо нямаше.

В страната въведоха официален курс на долара, различаващ се порядъчно от пазарния. Да отговаря за процеса поставиха още един приближен на Чавес - Алехандро Андраде. От бияч-телохранител той стана ръководител на финансите. На този пост изработи 1 (един) милиард долара, предоставяйки на приятелчетата си възможността да обменят боливара по преференциални цени.

Като се потруди славно за благото на народа, Андраде се прехвърли във Флорида и там през ноември миналата година получи за въпросния милиард десет години. В последното си слово храбрият комунист обеща да издаде всичките си сътрудници в борбата за щастието на венесуелския народ срещу американците.

Паралелно се сриваше нефтената промишленост. Венесуелската държавна нефтена компания - PDVSA - постави абсолютен рекорд, достоен за Гинес. Нейното управление е по-лошо от това на "Роснефт". Ще кажете, че това е невъзможно, но Мадуро се постара.

Добивът на нефт във Венесуела падна от 3,8 милиона барела на денонощие до три, след това до два. Страната се оказа неспособна да изпълнява своите задължения за доставка на нефт към двата си основни партньора - Русия и Китай. При оформилата се ситуация венесуелците предпочетоха, разбира се, да зарежат Русия.

За да увеличи производството, Мадуро арестува през 2018 година цялата върхушка на PDVSA и постави начело на компанията военен - генерал-майор Мануел Кеведо. Генерал-маьйорът се закле веднага "да засили социализма". Засилването на социализма според неговите разбирания изглеждаше много просто - пълен отказ да се повишават заплатите на "саботьорите" и "крадците". Така новият началник наричаше работниците и инженерите от компанията. Инфлацията в страната по това време беше 1,4 милиона процента на година и заплатите на саботьорите се свличаха към нулата. Саботьорите започнаха масово да напускат. Вместо тях при датчиците и вентилите започнаха да слагат войници.

Войниците не разбираха от датчици. Производството рухна отново, при това в буквалния, физическия смисъл: чупеха се кулите, течаха тръбите. Икономическата катастрофа се съпътстваше от екологическа: през юли в рекичката Гуарапиче се изляха 100 хиляди барела нефт, точно край завода, който доставя на околните жители питейна вода. В околните градове училищата бяха принудени да спират занятията. Виновни бяха, разбира се, враговете.

Добивът падна отново - до 1,4 милиона барела. Всички те отиваха за износ - да се плащат дълговете към Китай и Русия. Нефтопреработващите заводи спряха. В страната започнаха да внасят бензин. Към средата на 2018 година внасяха по 300 хиляди барела на ден. За това трябваше автоцистерни. Шофьорите на автоцистерните започнаха да напускат след работниците от PDVSA по същите причини. На опашки за бензин стояха по пет дена, с каша и сандвичи.

В страната се рушеше всичко, което можеше. Водата, електричеството, градската структура - всичко това просто престана да съществува. Пирогите и магаретата станаха отново транспортно средство. В болниците се пукаха труповете.

Пукащите се трупове бяха естествено следствие от победата на боливарианската революция: морга има, а електричество няма. Жега - плюс 30. Роднините отказват да погребват труповете - нямат пари. Държавата също отказва да ги погребва, защото също няма пари. Ръкавици, противогази и белина работниците в моргата също нямат.

Национализацията на здравеопазването се превърна в пълната му гибел. Детската смъртност в страната започна да догонва времето преди Колумб. Появиха се реликтови болести - като дребната шарка. През 2009 година в страната бяха отчетени 36 хиляди случая на малария, през 2017-та - вече 406 хиляди. Съседните страни започнаха да бият тревога: венесуелските бежанци разнасяха със себе си всичко - от жълта треска до туберкулоза.

Легитимността на режима започна да се пропуква. В страната избухнаха вълнения. Смазваха ги еднакво: с арести на лидерите, с мъчения и убийства, извършвани от наемници. Тези наемници във Венесуела се наричат colectivos. Това са жители на бедните райони, готови да убиват за пакет тоалетна хартия.

Хвърлиха опозиционера Фернандо Албан от десетия етаж на зданието на секретните служби и казаха, че е самоубийство. В страната докараха около 100 хиляди кубински "парамилитариз". За концлагери и здания за инквизиции не стигаше място, но щастието им се усмихна - в градовете пустееха търговските площи. Запустелият гигантски търговски мол El Helikoid, символ на успеха и на процъфтяването на Каракас през 60-те години на миналия век, беше превърнат в център за мъчения.

През 2018 година във Венесуела имаше 4 228 протеста. 269 от тях бяха жестоко смазани. Повечето не бяха политически.

Особено изпъкваха арестите на лекарите, които се оплакваха, че няма с какво да лекуват болните. Повече от 130 търговци бяха арестувани за "икономически саботаж", арестувани бяха и около 200 военни.

Въпреки colectivos, кубинците и заплахите по време на изборите, недоволството нарастваше. През 2015 година на изборите за Национална асамблея победи опозицията. Мадуро обява веднага асамблеята за незаконна, а вместо нея създаде своя, Конституционална, в която заседават жена му и синът му.

Той произнесе голяма и прочувствена реч за преимуществата на Конституционалната асамблея пред Националната. "Ще тръгнете ли след мене? Ще ме подкрепяте ли в Конституционалната асамблея, или ще подкрепите опозицията? Искате ли насилие? Искате ли смърт?" - призоваваше Мадуро. Тази пламенна реч беше отправена към добитъка в една ферма. Явно бившият шофьор на автобус не е чел "Фермата" на Оруел.

Върховният съд емигрира от страната в пълния си състав. Изборите на Мадуро през 2018 година (67% с colectivos, инквизиции и "комунерос") не бяха признати от нито една нормална държава. В отговор Мадуро съобщи на народа, че е ходил лично в бъдещето и е видял там процъфтяващата Венесуела под свое ръководство.

С превръщането на страната в концлагер президентът все по-често разказваше за посещенията си в бъдещето и за разговорите си с бели птици. Все по-често разкриваше покушения срещу своята любима персона и все по-често изпращаше венесуелски чепиговци да се любуват на солсберецки кули. През декември в Колумбия арестуваха трима венесуелци, които се готвеха да ликвидират нейния консервативен президент.

Мадуро заимстваше активно опита на Русия.

През 2015 година той организира свой "Кримнаш" и обяви района Ессекибо, иначе казано - две трети от територията на съседна Гаяна, за изконна венесуелска земя. Това стана след като "Ексон Мобил" намери в Ессекибо нефт.

От 2016 година нататък режимът започна да взема чуждестранни заложници: 59 колумбийски граждани бяха арестувани и хвърлени в затвора с думите: "Вие сте терористи". В страната, в която 80 процента от населението гладува, режимът на Мадуро започна да подкрепя всякакви терористични организации - от FARC в съседна Колумбия до Хизбула в Ливан.

В края на 2018 година страната окончателно се срина. Икономиката се сви с още 18%. От 30-милионната държава избягаха 3 милиона души - повече, отколкото по време на мигрантската криза бягаха в Европа. От останалото население една трета иска външна военна интервенция.

В страната ядат кучета и животни от зоологическата градина. Появиха се и случаи на канибализъм. Ситуацията в някои райони се приближи до равнището на глада в Поволжието.

Пълната липса на храна не пречеше на това, когато се появяваше все пак месо по щандовете, то де е гнило - държавен сектор, както се казва.

В отговор на глада Мадуро обяви национализация на добитъка, притежаван от частниците, а през август създаде министерство на вътрешната търговия, на което поръчаха да ограбва целия останал в страната черен бизнес.

В търсене на международна подкрепа Мадуро започна да разпродава нефтените активи. С покупка на краденото се заеха, разбира се, само страните аутсайдери, плюс Китай, който може да си го позволи. В резултат от това "Роснефт" вложи 17 милиарда долара, а "Газпром" - още 7 милиарда в страна, в която труповете се взривяват в моргите. Перспективите на тези инвестиции са много прости. Ако свалят Мадуро, парите са заминали. Ако Мадуро остане на власт - с помощта на инквизиции, концлагери и colectivos, - сам ще зареже Русия.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.