СЛУЖБОМЕР

понеделник, януари 21, 2019

От Мандук до Нахтгигер (Част 1)

АВТОР: ЮЛИЯ ЩЕРБИНИНА, СПИСАНИЕ „ДИЛЕТАНТ“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Трудно било възпитанието на децата още от древни времена и затова на помощ идвали всевъзможни страшилища, чудовища и ужасяващи измислени същества. Родителите и бавачките плашели малчуганите, делейки с тях собствените си суеверни страхове. Многообразието от европейски плашещи персонажи наистина впечатлява!

Антични страшилища

В Древна Гърция родителите на немирниците викали на помощ Ако, Алфито, Мормо, Гело и Емпуза – ужасяващи кръвожадни демони от свитата на богинята Хеката. Всички те имали слабост към децата, които отвличали с измама, а след това често ги изяждали.

Хеката била змиекоса покровителка на магьосничеството и повелителка на привиденията – понякога я изобразяват във вид на три свързани женски фигури, което символизира способността ѝ да приема различни облици. На Хеката се подчинявала Емпуса – нощен женски демон с магарешки крака, който пиел кръвта на спящите хора и най-много от всичко обожавал децата, които често отнасял със себе си. Детското страшилище Гело (също женско – бел. П. Н.) доживяло до Византийския период и попаднало в трактата „За драконите и привиденията“, където е описано в множествено число под името „гелуди“ – жени-привидения.

Уилям Блейк, „Хеката“, 1795 г.

Джон Уилям Уотърхаус, „Ламия“, 1909 г.

Децата си елините плашели и с ламиите – така обобщено наричали (по лично име – бел. П. Н.) вещиците, злите магьосници. Във вярванията на европейските народи се утвърдила здраво ролята на ламията като плашило за немирниците. В ателаната – древноримската народна комедия – играели персонажи-маски, най-колоритни от които били страшните чудовища Мандук, Мания, Горгония и все същата Ламия. Всички те служели „по съвместителство“ и за плашене на децата. Мандук (лат. mando – дъвча) бил голям лакомник и свирепо чудовище. Маниите били яростни брадати старици, способни да съживяват мъртъвци, и майките често ги призовавали да укротяват палавниците.

Антични театрални маски

В ателаните Ламия приемала облика на страховита старица, обичаща да си похапва деца. На някои древноримски сцени би могъл да завиди и Холивуд: пред погледа на изтръпналите зрители понякога се появявали живи деца, които измъквали от корема на Ламия.

Атракциони на порока

Средновековието предявило като страшилище самата църква. В мистериите – театрални постановки по сюжети от Свещеното писание – се изобразявали съвсем нагледно мирските съблазни и се разяснявали достъпно посмъртните мъчения. Децата заедно с възрастните се ужасявали от злините на демоните и от гърченето на грешниците в ада.

През 70-те години на ХХ век за този жанр си спомнили свещениците в южните краища на САЩ, които измислили назидателни атракциони под името „Адски къщи“ или „Наказателни къщи“ (Hell Houses, Judgement Houses) – натуралистично декорирани „стаи на страха“. Там в навечерието на Хелоуин демонстрирали на младите енориаши за запознаване и профилактика човешките пороци и ужасите на преизподнята под формата на приключенска игра.

В средновековна Испания и Франция плашели децата със страшното животно василиск (лат. basiliskus – царче) – хибрид между змия и петел, излюпен от яйце, снесено в тор и мътено от жаба. Василискът убивал с огнен дъх или смъртоносен поглед. Според легендата спасение от него открил Александър Македонски: поднесъл към муцуната на един василиск огледало и той се вкаменил. Оттам идва древният испански обичай да се подарява при навършване на пълнолетие огледало за талисман. Хората използвали пора и невестулката – естествените врагове на василиска – за противодействие на това злобно създание.

Вацлав Холар, „Единоборство на пор с василиск“

СЛЕДВА: Педагогика на злото, Антиподи на Дядо Коледа и Нощни кошмари.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.