СЛУЖБОМЕР

петък, януари 04, 2019

Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) – 21

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (днес - Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

Очна ставка с даскал Ивана

– Даскал Иване, хаджи ага напълно отрича казаните от теб думи и подписаните показания. Той казва: „Ако някой е събирал пари за комитета, аз не знам. Аз нямам намеса.“ Ето, хаджи Станьо е тук. Разкажи в лицето на хаджията произшествията, съдържащи се в по-горе записаното ти следствие. Да нямаш някаква злоба към хаджията или да не те е някой подучил? За да допринесеш услуга на твоята държава, разкажи без зла умисъл по въпроса за хазната, за идващите от комитета писма, за намеренията с изпратените на два пъти пари да се достави оръжие, за целта на образувания комитет!

– Аз нямам злоба към хаджията. Мен никой не ме е подучил. Всичко е според горе записаното ми следствие. Пристигащите от комитета писма ми даваха в училищната стая. А аз бях на служба в училището с месечна заплата. Четях ги [писмата]. И хаджи ага беше там. А на два пъти изпратихме пари на комитета. Ние се събирахме на едно място. А щом пристигнеше оръжието, организацията и командването щяха да започнат, както казах през деня, да завардват проходите и да навлизат в балкана .А хората, които отиваха да нападнат хазната, ни казаха: „Не карайте нас! Ако сте мъже, идете, вземете парите!“ Аз им рекох: „Откажете се от тая работа! Не се меся.“ Отпосле се научих, че били организирали хора да нападнат хазната. Каза ми хаджи Станьо. Каза и чорбаджията Петко. Отговорих, че не се меся. После дойде новината, че хазната била нападната. Седяхме ние [с хаджи Станя] двамата. Мюдюрът Махмуд ага каза: „Хайде, хаджи Станьо, ще вървиш с мен!“ А тоя отвърна: „Ще хвана крадците.“ Хаджи Станьо твърди, че не познавал Димитра. Колко пъти го е виждал! Още повече, че Димитър присъстваше на нашите събрания.

– Хаджи Станьо и другите, чиито имена ти спомена, знаеха ли наистина за обира на хазната и по комитетския въпрос и достоверни ли са твоите показания?

– Хаджи Станьо и другите знаят за обира на хазната и за комитета. Показанията ми са верни.

– Знаят ли тая работа и обирачите, осведомени ли са?

– Знаят, знаят.

– Иване, ние прочетохме показанията, които си дал през деня. Било те, било сегашните ти показания верни ли са?

– За бога, така е. И в дневния и в нощния ми разпит не липсва нищо. Такава е истината.

– Ще подпишете ли, че казвате истината, ще потвърдите ли и тия си показания?

– През деня подписах и сега ще подпиша.

Подписал: даскал Иван

– Хаджи Станьо, вие чухте показанията на даскал Ивана. От снощи и до сега отричахте. Елате, кажете истината! Пред вас, в очите ви, той казва: „И тоя човек влизаше в комитета.“ Вие чухте това?

– Клевета е, господине! Не знам какво са вършили.

– Няма ли друго какво да кажете?

– Клевета е, господине!

– Елате, подпишете се тук!

– Да се подпиша.

Подписал: хаджи Станьо

Нови въпроси към даскал Ивана

– От комитета дошло тук някакво оръжие. Дойде ли наистина и откъде?

– Оръжие дойде от Ловеч. За хаджи Ивановите синове Станча и Станя донесоха 6 револвера.

– Освен тия 6 револвера не пристигна ли още оръжие?

– И да е дошло, не знам. Не си спомням.

– На кого дадоха тия 6 револвера?

– Един на хаджи Станя, един на Иванча хекимина [1], един на Иван Петков, а два дадоха в Голям Извор. За единия не си спомням.

– По-късно никакви оръжия ли не се купиха?

– Купени бяха от панаирите и от другаде около 50 револвера.

– Не доставиха ли барут?

– Дали доставиха барут или не, не знам, не ми е известно.

– Колко гроша бяха парите, които изпратиха във Влашко?

– Веднъж дадоха 2000 гроша, друг път – 1150 гроша, трети път – 2 златни лири, а за коня на Димитра – 12 наполеона.

– От кого бе купен за Димитра кон?

– Купен бе в Орхание от бояджията Васил Петров.

– Кой купи коня?

– Той [Димитър] сам си го купи. Ние платихме парите, той го купи и си замина.

– Когато Димитър идваше тук, отиваше ли в къщата на хаджи Стання?

– Не е ходил в къщата на хаджи Станя, но хаджи Станьо отиваше при него.

– Когато той идваше тук, къде отсядаше?

– Той отсядаше в хаджи Ивановия хан. А понякога прекарваше в къщата на Дочо Мръвков.

– Хаджи Станьо в хана ли отиваше?

– В хана отиваше. А няколко пъти той се срещна с него в училищната ни стая.

– Тук ли е конят на Димитра? А къде е оръжието му, знаеш ли?

– Не, господине, не знам.

– Ще подпишеш ли и сегашните си показания?

– Да, ще подпиша.

Подписал: даскал Иван

Разпит на Найден Вълков, извършен на 27 октомври 1872

– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си, на колко си години и какво е занятието ти?

– Името ми е Найден, а на баща ми – Вълко. От Тетевен съм, от колибите Крушов дол, на 25–26 години, по занятие земеделец.

– Заедно ли бе с разбойниците, които обраха хазната?

– Да, с тях бях.

– Как обрахте хазната?.

– Два дни стояхме в прохода. Хазната дойде, обрахме я.

– Ти стреля ли?

– Не, аз не съм стрелял. Стреляха Стоян, Тодор и Димитър.

– Колко гроша взе?

– Там не ги броихме, веднага напълнихме чантите. После ги броихме. Излязоха 7000 гроша.

– Къде брои парите?

– Когато стигнахме на едно високо място, там, на върха, ги преброихме.

– Какво направи с парите, които взе?

– Те стояха у мен осем дни. След осем дни дойде Стоян пандурът и ги взе. На мен даде 1710 гроша.

– Какво направи останалите у теб пари?

– Вчера ги донесох тук.

– Къде ги беше скрил?

– Бях ги сложил под един камък в балкана, далеч от моята колиба. Оттам ги извадих и вчера ги донесох тук.

– Кой ви организира да извършите обира?

– Дойде Стоян и ми каза: „Хайде, да вървим на лов!“ Станахме и потеглихме. После той каза, че щели сме да нападнем хазната. Макар и да поисках да се върна, те ме заплашиха, че ще ме убият, и останах.

– Когато Стоян дойде да вземе от тебе парите, ти не запита ли къде ще ги носи?

– Той изобщо не ни позволяваше да говорим.

– Ще подпишеш ли тия си признания?

– Ще подпиша.

[Знак за отпечатък от пръст на]: Найден Вълков

Разпит на Павел Лалов, извършен на 27 октомври 1872

– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си?

– Името ми е Павел, а на баща ми – Лало. От колибите Крушов дол съм.

– На колко си години? Какво е занятието ти?

– На 20 години съм. Занятието ми е дюлгерство и овчарство.

– Защо те докараха тук?

– Докараха ме тук, задето с нашите другари обрахме хазната.

– Кой те повика, за да отидете да нападнете хазната?

– Берях царевица. Дойде Лечо ковачът и каза: „Хайде да те заведа на лов!“ И аз отидох. После разбрах, че щели да нападат хазната.

– Когато нападнахте хазната, кой стреля пръв?

– Пръв стреля Тодор, след него – Димитър, а после – Стоян. Стреля се още 7–8 пъти, но не знам кои са стреляли.

– Задигнахте ли парите и колко пари взе ти?

– Парите задигнахме. Аз взех 350 бели меджидиета и една торбичка с хиляда гроша. Десет дни по-късно дойдоха заедно Димитър и Стоян и взеха от мен тристате бели меджидиета. Торбичката с 1000 гроша и петдесетте бели меджидиета оставиха на мен.

– Не запита ли защо взеха от теб парите?

– Запитах, а те ми отговориха: „Имаме и други другари. Ще ги разделим с тях.“

– Откъде взе оръжие и кой ти даде дрехите?

– Оръжие си имах. Стоян ми даде един чакшир [2]. Аз не отидох с фес на глава.

– Кой ти даде патрони?

– Имах два патрона. Напълних с тях пушката си, но дори не стрелях, върнах я пак тъй, както е пълна.

– Ти, който знаеш, че нападението върху хазната и обирът на царските пари е престъпление, защо отиде?

– Стоян ни каза: „Не бойте се, нищо няма да ви се случи!“ Ние се подведохме по ума му и отидохме. Престъпление е, извършихме го.

– Верни ли са тия твои признания?

– Верни са.

– Знаеш ли да пишеш?

– Не знам.

– Ела, вместо подпис удари пръста си!

– Да го сторя.

[Знак за отпечатък от пръст на]: Павел Лалов

Разпит на Димитра, извършен на 27 октомври 1872

– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си?

– Името ми е Димитър, а на баща ми – Никола. От Дяково съм.

– На колко си години? Какво е занятието ти?

– На 34 години съм. Най-напред слугувах три години в Сърбия. От Сърбия отидох със сръбски паспорт във Влашко. Три години прекарах във Влашко. После отидох при Гарибалди в Италия. По-късно от Италия минах в Гърция. От Гърция отидох на остров Крит. Критската война завърши. Предадох се на генерал Сава [3]. На остров Крит прекарах три години. После от Крит отидох пак в Гърция. Там хвърлих сръбския паспорт. Дадоха ми гръцки паспорт. Оттам преминах във Влашко. Във Влашко ме намери българският комитет и ме изпрати тук.

– В Крит си се предал на генерал Сава. Това, което тук си извършил, е известно. Ето, като пристигнах тук, защо ти не дойде да се предадеш на мен?

– Подведох се по ума си, глупаво постъпих.

– Самичък ли дойде от Влашко по комитетската работа?

– Самичък дойдох [4]. Вече година и половина съм тук.

– Тук с кого образувахте комитети?

– Преминах в Никопол. От Никопол, представяйки се за търговец, отидох в Плевен, а от Плевен – в Ловеч, дето престоях две седмици. Закупих оттам 3 оки пашкули, които занесох в Плевен. А от Плевен през Никопол отидох отсреща. Пристигайки в Никопол, там ми взеха паспорта, който притежавах, и ми дадоха тескере [5]. После, като отивах [във Влашко], взех паспорта си и върнах тескерето. Във Влашко останах една седмица при комитета. Върнах се пак обратно. Предадоха ми книжа, които донесох в Ловеч.

– На кого предаде в Ловеч книжата?

– Книжата предадох на Марин Попов кафеджията, на Ваньо терзията и на фабриканта на коприна – Димитър Пъшков [6]. Оттам ме изпратиха в Сопот и в Карлово. Пратиха ме до Дякон Васил, който дошъл преди три години, изпратен от комитета,

– Кой те изпрати при Дякон Васила?

– От отсреща, от комитета ме изпратиха до кафеджията Марин, терзията Ваньо и фабриканта на коприна – Димитър Пъшков.

– Оттам ли ти дадоха книжа?

– Да, оттам ми дадоха. Аз пък предадох книжата, които ми дадоха, на Дякон Васила.

– Дякон Васил какво ти направи?

– Взе ги. Той влезе с книжата в Карлово, а мен изпрати в хана. Там престоях три дни. След три дни той ми изпрати известие по един младеж. Но младежът не си каза името и аз не го познавам. Даде ми златни минцове за разноски. Изпрати ме в Карловските бани. Там престоях две седмици. После Дяконът пак ми изпрати известие и един златен минц за разноски. Изпрати ме в Хисарските бани, Пловдивско. И там престоях 45 дни. После отидох в Пловдив. Заверих паспорта си. В Пловдив накарах да ми заверят и тескерето. Отивайки в Карлово, отседнах в същия хан. Там, в Карлово, два дни чаках в хана. Той [Дяконът] ми изпрати известие пак чрез по-раншния младеж. Сега си спомних името на тоя младеж. Той бил Петър, синът на попа. Очаквали сме с Дякона писмо от Ловеч. От Ловеч пристигна писмо да идем и двамата там. Понеже и двамата тръгнахме пеш, той ми каза: „Ти мини през Сопот!“ А той самият, като прехвърлил от Карлово направо балкана, минал през Троянския манастир. Аз пък пътувах като търговец. Поисках от евреите 10000 оки пашкули. Те ме взеха за голям търговец, не знаяха защо пътувам. Понеже се срамувах да пътувам без кон, от Сопот наех един кон за 54 гроша.

Отидох в Ловеч. Два дни след мен пристигна там пеш и Дяконът. Сега идва друг наш начин на работа. В Ловеч пристигнал един нов наш другар. Чакал ни две седмици. Когато аз идвах в Ловеч, отсядах в хана. Нощем отивах в къщите на кафеджията Марин Попов на терзията Ваньо и на фабриканта на коприна – Димитър Пъшков, и разговаряхме.

– За какво разговаряхте?

– Новодошлият другар бе убитият по-сетне в Русе Ангел Кънчев. Той ме запита: „Напредват ли работите на нашия Дякон по ония места?“ [Следва не на място текстът] [7]: – Аз се видях с Дякона. Той не доверяваше работите си на мен и много-много не ми казваше. Даде ми пари за дребни разходи. Изпрати ме в Баня, а после в Хисаря. Там престоях 45 дни. Оттам отидох в Пловдив. Наредих да ми заверят паспорта. Той каза: „Сега няма да ходим. Сутринта ще излезем в лозята, дето ще имаме събрание.“ На сутринта, след отпуск на черква, излязохме в лозята. Заедно с тримата души, чиито имена казах по-горе, и Христо бояджията от Ловеч, дойде и попът. Те бяха пет души и ние двама станахме всичко седем. Там, в лозето, направихме събрание.[Сега идва отговорът]– Аз отговорих на. Ангел Кънчев: „За работите попитайте Дякона. Той криеше от мен, не ми вярва.“ И той [Ангел Кънчев] захвана да разпитва Дякона. А Дяконът му отговори: „Аз и в теб не мога да имам доверие. Да походим един път заедно, да се запознаеш с работите. След като се запознаеш, ще ти кажа имената на хората.“ После, ако и да искахме да излезем по селата, нямахме нито пара в джоба си. Но нали се представяхме за търговци, срамувахме се да ходим пеш. Купиха ни коне. Един кон купиха от Ловеч, а друг – от Плевен, от пазара. В Плевен отидоха да купят коня Ангел Кънчев, Дяконът и Марин Попов. Докато те се върнаха, аз стоях в хана на Меджидика [8]. Но по тая работа ханджията нищо не знаеше. Той ни считаше за търговци. Мен хората знаеха за търговец, а Ангел Кънчев – за такъв, който търси учителско място.

– Кой даде парите за конете?

– Дяконът си купи кон на вересия, при условие сам той да заплати стойността му. А парите за другите коне събрали лицата, чиито имена казах, а именно: за единия кон ги събрали от Ловчанския комитет, а за другия – от Плевен. Аз обаче не отидох с тях [да купувам конете].

– После, като купихте конете, къде отидохте?

– Лицата, които казах [Ангел Кънчев, Левски и Марин Попов], се върнали от Плевен с конете през нощта. Валя дъжд. В Ловеч те отседнаха в един хан, но аз не знам името на ханджията. От Ловеч потеглихме тримата заедно [9]. Плевенският и Ловчанският комитети ни дадоха 500 гроша. Оттам отидохме в Троян. В Троян и тримата отседнахме в един хан. Дяконът излезе от хана с книжата и отиде [някъде], като ни каза: „Вие ме чакайте тук! Аз ще дойда!“ След един час той се върна. Ангел Кънчев го запита: „Де ти са хората?“ А Дяконът му отговори: „Моите хора заминали през нощта по селата. Намерих само двама души. Не стана работа. Дадох книжата си на тях.“ На сутринта станахме оттам, минахме Сопот и отидохме в Карлово. В Карлово аз отидох в един хан, Ангел – в друг, а Дяконът, той си има тайна къща, отиде там, като ни каза: „Утре заранта ще ви се обадя по едно момче.“ Ние останахме в хановете, дето бяхме до късно към обед. Чакахме известие. Ангел Кънчев дойде в моя хан и ме запита: „Получи ли от Дякона известие?“ – „Не“, отвърнах аз и го запитах на свой ред: „А ти получи ли?“ – „Не, и аз не съм получил“, каза той. Ангел Кънчев продължи: „Как са работите на тоя човек? Той крие от нас!“ Едва на третия ден Дяконът прати да повикат Ангела. Аз останах в хана. Отидоха заедно с Ангела и устроиха събрание. Но къде и в коя къща стана то, аз не видях и не знам. После, когато Ангел се завърна, аз го запитах: „Как вървят тук работите?“ А той отвърна: „Тук Дяконът е имал малко хора.“ После заверихме тескеретата и отидохме в Клисура. Пътувайки за Клисура, запитахме Дякона: „Кaк е, имате ли тук [в Клисура] хора?“ А той отговори: „Тук имам само един човек.“ И тримата отидохме в един хан. Той [Левски] излезе самичък от хана навън, като ни каза: „Вие останете!“ След половин час пак се върна и ни каза: „Моят човек не е тук. Отишъл в Пазарджик.“ Ние възседнахме конете и оттам отидохме в Копривщица. И тримата отседнахме в един хан. Дяконът и Кънчев оставиха на мен книжата и излязоха заедно. На едно тайно място те устроили през деня събрание. Но аз не видях хората им и не зная кои са. Оттам пък отидохме в Панагюрище. Пак ме оставиха в хана, а те излязоха. На тайно място устроили събрание. Аз стоях в хана. Когато дойдоха, аз ги запитах: „Как вървят тук работите ви?“ Те отговориха: „Средно.“ Станахме оттам, та отидохме в Пазарджик, дето и тримата отседнахме в хана на Гюмюшгердан. Мен ме оставиха пак в хана, а двамата излязоха.

В Пазарджик престояхме два дни. Аз ги запитах: „Как вървят тук работите ви?“ Те отговориха: „Тук работите вървят по-добре.“ На третия ден тръгнахме оттам и отидохме в едно село, близо до Пловдив [10]. Там обядвахме. Привечер влязохме в Пловдив. Те отидоха в друг хан. Аз отидох в хана на Гюмюшгердан. Там мен пак ме оставиха в хана, а те двамата излязоха заедно да устроят събрание. Устроили събрание, но мене не заведоха и аз не знам [кои са били на събранието]. Те самите казаха, че там работите вървели добре. Станахме оттам, та отидохме в Чирпан. Там отседнахме в един хан. Дяконът каза: „Тук имам един човек, но и работата е толкоз.“ На сутринта излязохме от Чирпан и заминахме за Стара Загора. Там аз отидох в друг хан, а те двамата отседнаха в един и същи хан. Те излязоха. Направили събрание. В Стара Загора престояхме два дни. На третия ден станахме, та отидохме в Нова Загора. Там не стана никакво събрание. Пренощувахме. На сутринта станахме, та отидохме в Сливен. Там и тримата отседнахме в един хан. Дяконът взе книжата и излезе самичък. Той ги раздал на комитетите. На втория ден тръгнахме оттам и отидохме в Котел, дето, като заверихме тескеретата си, веднага продължихме и отидохме в Трявна. В Трявна Ангел Кънчев отиде у свой роднина, аз – в един хан, а Дяконът отседна в една тайна къща. Там престояхме два дни. Дяконът устроил двата дни събрания. Мен той не ме повика. И Кънчев не ходи. На третия ден тръгнахме и отидохме в Лясковец. И тримата отседнахме в един хан. Там стана голямо събрание. Имаше 18 души. Дадохме им книжата. Но не знам имената на тия 18 души. Знае ги обаче ханджията.

– Ханът, в който гостувахте в това село и дето правихте събрание, в коя част на селото е? Какви хора го посещават и как се казва ханджията?

– Името на ханджията не знам, но ханът се намира от дясно на пътя, като се отива от Трявна за Лясковец. В него отсядат най-вече селяни. Там оставихме три писма. Тръгнахме от Лясковец и на път за Търново, едно момче от Търново взе Дякона и го заведе в една тайна къща. Ние двамата отседнахме в един хан. Останахме в хана. Дяконът не ни осведоми за работата, която върши там три дни. Той свърши работата си самичък. На четвъртия ден ни съобщи да тръгваме. Той самият тръгнал преди нас. Настигнахме го при лозята и го запитахме: „Защо не ни повика на събранието?“ А той отговори, че тамошният комитет се усъмнил в нас, че ни били взели за шпиони на турската държава и ни заподозрели. Затуй не ни повикали. Продължихме да вървим и като наближихме Габрово на четвърт час, Дяконът каза: „Тук има един полицейски инспектор, който ме познава. Да не оставаме, да заминем!“ Минахме, без да правим престой. Отидохме в Елена. И тримата отседнахме в един хан. Там Кънчев и Дяконът излязоха. Аз останах в хана. Беше по време на рамазан. Дойдоха заптиета и поискаха тескерето. Подадох го. Заверихме тескеретата си. После те [Левски и Кънчев] дойдоха. Запитах: уредена ли е работата, а те отговориха: „Напразно, тук работата е слаба!“ Книжа не оставиха. Те казаха, че се бояли от Юрданчо ефенди. Оттам отидохме в Севлиево. Двамата взеха книжата и излязоха. Аз останах в хана. После в стаята ми дойде заедно с Дякона и Кънчев и един часовникар. Те седнаха. Разговаряхме. После [часовникарят] стана и си отиде. Но те тримата водиха тайни разговори, които аз не можах да разбера. После тръгнахме на път за Ловеч. По пътя другарят ми Кънчев започна да се кара на Дякона: „Аз твой слуга ли съм? Както аз, така и моят другар Димитър дойдохме да вършим работа. Ти ни мъкнеш след себе си, а ходиш сам, водиш на всяко място тайни разговори. Не ни осведомяваш.“ После почнах да се карам на Дякона, а той отговори: „В Търново и в Трявна на вас погледнаха като на шпиони. Дори и аз още доверие… [Тук текстът на следствието спира, тъй като са откъснати и липсват следващите листове от протоколната тетрадка] [11].

О.О., инв. 431/1950

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. „Хеким“ = доктор, лекар.

2. „Чакшир“ – потури, вид шалвари от тънък плат (Ş.Sami, Kamus-i türki, стр. 499).

3. Йоаннис Саввас, юрист, добър познавач на турския език и на ислямското право, ползувал се с доверието на турското правителство. След потушаване на Критското въстание в 1867 гол. бил назначен за управител на областта Сфакия. Димитър Общи го нарича Сава паша, което тук неправилно е преведено с „генерал Сава“, но той не е бил никакъв генерал. Сведения за него вж. в Μεγαλη έλληνίκή έγκϋκλοπαιίδει,т. XXI, стр. 405.

4. Общи пристигнал за пръв път в Ловеч на 16 юни 1871 год. Тогава той не успял да намери Левски и се върнал обратно в Румъния (Ив. Унджиев. пос. съч., стр. 449).

5. „Тескере“ = открит лист за пътуване в страната.

6. Димитър Общи предал книжата в Ловеч на Марин поп Луканов, Иван Драсов и Димитър Пъшков.

7. Изглежда, че преписвачът е объркал текста. Следващите тук думи на Общи са казани по-горе. От Карлово той бил изпратен в Хисарските бани, дето престоял 45 дни (вж. разпита му в София, стр. 102). А разказът му за събранието в лозята се отнася до Ловеч; за „тримата души, Христо бояджията и попа“ вж. пак там.

8. Ханът на Моца Меджидийката („Ловеч и Ловчанско“, кн. V, стр. 14).

9. Обиколката на Левски заедно с Общи и Ангел Кънчев е станала в началото на октомври 1871 год. (Ив. Унджиев, пос. съч., стр. 459).

10. Това село, близо до Пловдив, е Царацово (срв. разпита на Общи в София, стр. 101).

11. Тук разпитът на Димитър Общи прекъсва, тъй като по-нататък листовете на тетрадката са откъснати и липсват. По време на печатането на книгата можаха да се открият в турския архив на Ориенталския отдел на Държавната библиотека „Васил Коларов“ и липсващите листове, мушнати в една връзка с документи, но за съжаление без два листа, или без страниците 75–78 вкл. Продължението на стр. 195- започва с края от разпита на Общи. Преводът на новооткритите листове се отпечата като „допълнение към документ 62“ на стр. 211 след завършване на софийските разпити.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.