ПАНДО КЛЯШЕВ / ОСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В КОСТУРСКО - IV

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с Microsoft Copilot и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК: I; II; III

„ПАНДО КЛЯШЕВ / ОСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В КОСТУРСКО“ в „Библиотека на Павел Николов“

IV.

Марко войвода.

През юлий 1900 година дохожда Марко, чието същинско име бе Георги Иванов, родом от Котел (България). В това време беше се появило едно разно­гласие между четниците, които не харесваха Коте, като гру­биян и прост човек. Дори беше дошло до скарване между Коте и четниците и един искал да го убие. Когато дойде Марко, четата беше се дръпнала в Зе­леничко. Тогава Марко биде представен от Павел Христов за войвода на четата, като се заповяда на Коте да му бъде послушен. Марко беше пристигнал в Битоля от България. Коте всъщност само временно беше станал войвода, докато се намери по­-способен човек. Москов е дал мнение против Коте, още когато се формирувала четата, но по необходимост се възложило на Коте да води четата, понеже нямало друг. Тоя способен човек беше Марко. Сега Марко се поставя начело на четата. Когато той поел работата, държал реч на четата. Веднага изпъкнал паричният въпрос: закъснявало изплащането по три лири на човек; средствата бяха малки. Марко взел да им обяснява идеалната цел, на която служат. Марко е бил човек с твърда воля, патил много, чел доста, с малки потребности, честен до край — човек въздържан от всичко. Той повлия върху четата. Един от четниците, Митре Влашето, под влиянието на Марко съвсем се преобрази. Марко много упраж­няваше четниците във военното изкуство. При това се­риозно се е държал със четниците във всички случаи. Вдълбочавал им идеята на организацията. Той беше взел участие във въстанието от 1895 год. при изгаря­нето на с. Доспат (в Родопите) начело със Давидова.

Марко е вдъхвал на четниците послушност към началството. Всички е учудвал с желязната си воля и със малкото си претенции. Импонирал е и със своите способности. Затова той успя напълно и придобива четниците за себе си. Коте вижда туй и при това не може да издържи всичко, което Марко иска. От друга страна Марко се явява като натурник, чужденец. Коте е около 45-46 годишен. Марко вижда, че Коте е недоволен, но гледал първом да сплоти четниците. Към Коте се присъединява Вельо, другар на Поп Трайков (Вельо в затвора с Поп Трайков се разочаровал от последния, защото в поста блажил). Вельо беше повече способен да върши сам работа, отколкото заедно с другари да издържа дисциплина. Марко ги учил как да вървят по ред в шеренга, а Вельо все ще се отдели на няколко крачки и ще си върви самичък, не ще да върви в ред. Един път насмалко щели да го убият другарите му, като го помислили за чужд, понеже го видели отстрана, когато ходили на патрул. У Коте — накърнено честолюбие, че Марко му взе войводството; освен туй харамийските му инстинкти работеха у него. А Марко в туй време обикаляше по селата; той се обаждаше с четата си само на по-видните работници в селата. Първата година той не влизаше в село, а оставаше в гората. А пък тогава всички жадуваха да видят четата. Аз първи път видях Марковата чета и изобщо първата чета в с. Брезница, в гората. Марко седя една седмица над нашето село. Той упражняваше младежта с пушки, а на по-старите разправяше. Дойде и Павел Христов и държа сказка на селяните, — в гората. И Марко държа сказка, — все на своето източнобългарско наречие. Въодушевлението у селяните беше голямо.

Понеже в четата имаше четирима души от с. Кономлади и по-рано Коте се въртеше заедно с четата повече около това село. И тия от Кономлади честичко си отиваха у дома, при жените си. Дори някои от тези останаха непразни и те трябваше да признаят, че тук са мъжете им, а не в чужбина. Узнава това именно, че има чета, и една от най-развратните жени в селото, която имала работа с турци, и така се разчува туй нещо, че има чета. Марко, като дойде, малко тури край на това, но беше вече късно. Един от първите работници в Смърдеш, Кръсто Поповски, имаше брат, в затвора в Корча. Тогава аз бях вече учител в Смърдеш. Кръсто Поповски поиска чрез мене да му дадат два-трима от четата, за да избавят брата му, когато един заптия щял да го закара от Корча за Битоля. Павел Христов отказа, защото не бивало да се излага четата заради едно частно лице и защото още не било позволено да се избиват заптиета, царски хора, за да не се хвърли подозрение. Кръсто, за да отмъсти и да спаси брата си, решава се да предаде четата, само за да издействува прошка за брата си. За да се избави четата от предателските козни на Кръсто, тя се премести в Леринско и Марко, разбира се, с нея.

Като прехвърли Марко селото Бух, били изпратени куриери, за да го преведат в с. Вощарени и с. Попадия. Трябва да се мине Леринското поле, а трудно е да се измине тоя път в една вечер. Коте негодувал, не му се искало да върви, но най-сетне се подчинил на Марко. Там по селата организацията беше слаба; четниците търпели лишения и взели да негодуват против Марко, защо ги е довел в тоя чужд район. Коте и Вельо били главни инициатори, за да искат някои да се отцепят и пак да се върнат в Костурско. Най-сетне Марко си устоя на своето. Бяха наближили до с. Пътеле с цел да накажат един предател, турски шпионин, гъркоманин. В една воденица преседели няколко дена, докато една вечер на мръкване влизат въ селото, измокрени, отишли на дюкяна на чорбаджията. Някой ги забелязва, дига се глъч, от селото се открива огън против четниците, и тези едва се измъкват из селото, без да свършат нещо. Неуспеха на тоя поход Коте е взел за мотив да агитира против Марко, като неспособен да извърши дори и една такава работа. Четниците се разколебали — и една вечер четирма души го напускат, и Марко остава с двама души. Митре Влашето беше останал в селото си случайно, уж като овчарин да се преоблече. Демир и Христо бяха заминали с паспорти в България, понеже ги бяха усетили турците, та правителството налягало пред техните родители в Кономлади — усетили ги заради жените, както се каза — да представят писмо от тях, за да се види, че те наистина са на чужбина. Затова Марко беше намерил за добре временно да ги изпрати в България. С Марко останаха Алексо Настев и Георги Николов от Смърдеш. С Коте и Вельо се отцепили още Иванчо и Нако. Иванчо се зове по име Димитър, родом от демирхисарското с. Белица. Иванчо беше постъпил в четата през юли 1900 год., а отцепването от четата е станало в началото на септември в планината около Пътеле. Този Иванчо е момче на 21 година.

Като се отцепиха тези, върнаха се в Костурско и се криеха, поддържани главно от Лазо Чолакът в с. Апоскеп; после се прикриваха и в Кономлади и Руля. Марко остана с двамата си другари в Леринско, обикаляше селата до зимата, след което си увеличи четата и си остана в Леринско, където и загина.

Като се узна, че Кръсто станал предател, заръча се на членовете на организацията да нямат доверие вече в него. Кръсто, като видя, че работата му е лоша, отива при Павел в Костур, за да му се извини, като хвърлял вината върху Сотир поп Василев от Въмбел, сърбомански учител, който уж го подвел. Павел изругал Кръста и му казал, че името му вечно ще остане като предател. Кръсто дойде и при мене, да се оправдава, но аз, макар че бяхме преди туй първи приятели, му казах същото, като му заявих, че трябва или да се махне, или ще го премахнем. Доведох и един терорист в селото, на когото посочих Кръста, за да го накаже, но той не сполучи; сетне аз го оставих да избяга и сега се скита по Родос и др. Сърбоманският учител продължаваше да издирва, за да узнае подробности по онуй, което Кръсто му бе казал, именно, че има чета, и постоянно гледал да узнае и да издаде на правителството. И без да узнае нещо положително, отива в Костур и дава един списък от по-първите хора от с. Смърдеш, за да стане угоден на правителството, а от друга страна да издействува освобождение на Кръстевия брат Ламбро.

На тоя Сотир се устрои засада, определи се Коте с другарите си да го начака, когато се завръщал от Костур за Въмбели. Но той минал покрай четата и тя късно го забелязва, последва го и го убива близо до селото Смърдеш. Това дело можа да се прикрие и самият мюдюрин вярваше; той сам бе изпроводил заптие, да го дирят с цел да го доведат в Биглища, понеже два-три пъти лъжливо бе донесъл на турското правителство. Па и синовете на Касъма, които вярваха, че баща им е убит от техния противник Хюсеин бег, а пък Сотир се ста-раеше да ги увери, че комити са го убили, и го ненавиждаха. Мюдюринът не искал да вземе никакви мерки. А в това го насърчаваха и Касъмовите синове. Между туй от Костур дойде войска, затвориха седем души, между тях и една жена. Похарчиха се около 120 лири, докато да се освободят тия хора, които впрочем бяха невинни.

(Следва)