СЛУЖБОМЕР

неделя, февруари 17, 2019

Нобелови лауреати – 1956 година

Андре Ф. Курнан (André F. Cournand)

24 септември 1895 г. – 19 февруари 1988 г.

Нобелова награда за физиология или медицина, 1956 г. (заедно с Вернер Форсман и Дикинсън Ричардс)

(За откритията, свързани с катетеризацията на сърцето и патологичните промени в кръвоносната система.)

Американският физиолог Андре Фредерик Курнан е роден в Париж в семейството на лекаря Жул Курнан и Маргьорит (Вебер) Курнан. Блестящ футболист и алпинист в детството си, на девет години Курнан решава да стане хирург. След като завършва начално образование в лицея „Кондорсе“, той получава през 1913 г. званието бакалавър по изкуствата в Парижкия университет (Сорбоната). През следващата година, вече с диплома по физика, химия и биология към природонаучния факултет на университета, Курнан постъпва в медицинско училище. Първата световна война обаче прекъсва обучението му.

От 1915 до 1918 г. Курнан служи в пехотата на френската армия като санитар, по време на службата си е отличен с три бойни награди. След края на войната продължава медицинските си занимания в Парижкия университет. Като стажант-лекар от 1926 до 1930 г. се обучава при известния невролог Жорж Гилен. Докторската си дисертация посвещава на разсеяната склероза, едно от заболяванията на нервната система. По време на стажа си придобива добра клинична практика по вътрешни болести, педиатрия и белодробни заболявания.

След като получава медицинска степен в Парижкия университет през май 1930 г., Курнан заминава за САЩ, където заема мястото на чуждестранен специалист в нюйоркската болница „Белвю“ към Колумбийския университет. През следващите три години изминава пътя от помощник до главен чуждестранен специалист. През 1934 г. е назначен за преподавател по медицина в лекарския и хирургическия колеж към Колумбийския университет. През същата година в кардиопулмоналната лаборатория в болницата „Белвю“ Курнан започва своите изследвания на дихателната система, а през 1935 г. - своята двадесет и пет годишна съвместна работа с Дикинсън Ричардс. Курнан и Ричардс знаят за експериментите на Вернер Форсман от Еберсвалдската хирургическа клиника в Германия. През 1929 г., опитвайки се да разработи достъпен метод за контрол на състоянието на сърцето по време на неговите заболявания, Форсман въвежда катетър (дълга тънка тръбичка) в своята лакътна вена и го придвижва на около шестдесет и един сантиметра до десните дялове на сърцето. Курнан и Ричардс решават да разработят аналогичен метод за измерване на кръвното налягане в сърцето и белите дробове. През 1930 г. те започват серия от експерименти, насочени към развитието на метода за катетеризация на сърцито, предложен от Форсман, и към 1936 г. осъществяват манипулацията върху кучета и шимпанзе в кардиопулмоналната лаборатория към болницата „Белвю“. Понеже методът е нов, възникват сложни проблеми. Първият проблем засяга катетъра: той трябва да бъде достатъчно твърд, за да предава точно налягането на пулса чрез стълб течност с височина четири фута (122 сантиметра), но в същото време трябва да е достатъчно подвижен, за да минава по кръвоносните съдове и вътре в сърцето, без да ги поврежда. Първите катетри – с вътрешен диаметър малко повече от милиметър – са направени от тъкан, напоена с пластмаса. Катетърът се пълни с течност (физиологичен разтвор) и външния му край се прикрепя към манометър – прибор, използван за измерването на кръвното налягане.

През 1941 г. Курнан и неговият асистент, доктор Джилмърт Ренджис от медицинското училище към Нюйоркския университет, правят първата след експеримента на Форсман през 1929 г. катетеризация на сърцето. Курнан и неговите колеги откриват, че катетрите могат да бъдат оставяни в кръвния поток на човека до седем часа, без да се допусне образуването на тромби или възникването на други усложнения, с което потвърждават безопасността на процедурата. Методът позволява да се измери кръвното налягане в кръвоносните съдове и сърцето, съдържанието на кислород в кръвта, взета с помощта на катетъра, а също така общото кислородно количество, употребено при дишането. Тази информация позволява на лекарите да измерят скоростта на белодробния кръвен поток. Към края на 40-те години катетеризацията на сърцето се използва като стандартен метод за изследване в няколко академични медицински центъра.

През 1945 г. Курнан става американски гражданин, а през следващата година е назначен за асистент-професор по медицина в медицинския колеж към Колумбийския университет. По време на Втората световна война под ръководството на Ричардс изучава в болницата „Белвю“ състоянието на шока и методите за неговото лечение по поръчение на ведомството за научни изследвания и развитие към правителството на САЩ, като едновременно с това работи и за химическите военни служби. През 1945 г. е назначен за адюнкт-професор по медицина в медицинския колеж, а през 1951 г. става професор.

Като използва метода катетеризация на сърцето за свои по-нататъшни изследвания на белите дробове, Курнан става първият учен, прокарал катетър през дясното предсърдие и сърдечния вентрикул в белодробната артерия, по която кръвта от сърцето постъпва в белите дробове. Той измерва също така за първи път налягането в белодробната артерия, което му позволява да направи заключение за взаимната връзка между съдържанието на кислорода в кръвта и кръвното налягане в артерията. Сътрудниците на лабораторията разбират, че емфиземата и други хронични белодробни заболявания водят до недостатък на кръв в организма, така наречената хипоксия, и до високо кръвно налягане в малкия кръг на кръвообращението. Курнан иска да разбере как са свързани равнището на кръвното налягане в белодробната артерия и съдържанието на кислород в кръвта. Той иска също така да си изясни дали хипоксията предизвиква увеличаване на обема на кръвта в белодробните кръвоносни съдове, което предизвиква повишаване на кръвното налягане, или води до рефректорен спазъм на белодробните артериоли с последвало го повишаване на кръвното налягане. В процеса на своето изследване Курнан достига до извода, че един от механизмите не участва в процеса. Той предполага, че тънките артериоли от малкия кръг на кръвообращението реагират непосредствено на съдържанието на кислорода в кръвта. При ниско съдържание на кислород мускулите на стените на на артериите се свиват и кръвното налягане се увеличава. Хипотезата на Курнан е потвърдена от следващите изследователи.

Курнан катетеризира настойчиво сърцата на деца в ранна възраст с различни видове вродени сърдечни пороци. При дефект на междупредсърдната преграда се среща липса на отвор между дясното и лявото предсърдие. Курнан успява да прокара катетър в лявото предсърдие на болни от този порок и да измери кръвното налягане в камерата.

През 1924 г. Курнан се жени за Сибиле Блумър, като осиновява детето от първия ѝ брак. На семейството се раждат три дъщери. След смъртта през 1959 г. на първата си жена Курнан се жени през 1963 г. за своята бивша лаборантка Рут Фабиан. През следващата година напуска поста си в кардиопулмоналната лаборатория на болницата „Белвю“. Рут умира през 1973 г. и Курнан се жени за Беатрис Бърл. Съпружеската двойка живее в Ню Йорк и Нортъмптън, щат Масачузетс.

Ученият умира в Грейт Барингтън.

Курнан е носител на сребърния медал Андерс Ретзиус на Шведското медицинско дружество (1946 г.), на наградата Албърт Ласкър на Американското дружество за национално здраве (1949 г.), на почетната награда Джон Филипс на Американското дружество на лекарите (1952 г.) и на златния медал на Белгийската кралска академия по медицина (1956 г.). Удостоен е също така с почетни звания на университетите в Страсбург, Лион и Пиза, на Колумбийския университет и на Свободния университет в Брюксел. Той е член на Националната академия на науките на САЩ, на Американското физиологично дружество, на Асоциацията на торакалните хирурзи и на Американското торакално дружество, а също така почетен член на Лондонското кралско медицинско дружество.

Източник: http://n-t.ru/nl/mf/cournand.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов



НОБЕЛОВИТЕ НАГРАДИ ДО ТУК:

„БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - НОБЕЛОВИ НАГРАДИ“

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.