СЛУЖБОМЕР

събота, февруари 02, 2019

Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) – 25

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (до днешния проход Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

Разпит на хаджи Станя [извършен] по следния начин:

13 декември 1872

– От къде си родом?

– Роден съм в Тетевен [и там] отраснах. Казват ни хаджи Станчовите синове. Учих се в Тетевен.

– Ходил ли си в чужбина, ако си ходил – по кои места и по каква работа ходи?

– Ходих по търговия във Влашко и в Немско. Търгувам с аби и мешини. От десет години насам не ходя никъде.

– С каква работа се занимаваш в Тетевен от десет години насам?

– Върша търговия и се занимавам със земеделие.

– Занимавал ли си се с някоя друга работа в Тетевен?

– Гледам си земеделието и скотовъдството.

– Кога постъпи в бунтовния комитет и кога си бил председател?

– Постъпих миналата година по това време. От Плевен и от Ловеч дойде един човек на име Дякон [Левски], той ме покани в комитета. Аз [му] казах: „Не искам,“ [а] той каза: „Ще те убия. Не виждаш ли, че след тебе обикалят тайни хора, ще те убият, ти ще постъпиш в тоя комитет!“ И аз, за да не ме убият, му дадох пет лири и рекох: „Ще върша каквото искате, и ще мълча.“ Приех и постъпих в комитета.

– Сетне, след като постъпи в комитета, какво прави? Колко пъти се събрахте в училището и в хаджи Ивановия хан?

– В училището направихме заседание, в хаджи Ивановия хан не отидох.

– Кои бяха на събранието и как мина то?

– Бяха Марко Йончев, Лальо, другият Лальо, Марин Братанов, Денчо и даскал Иван. Четяха книжа и писма. В тия писма и книжа пишеше, че Сърбия и Влашко ще се дигнат, и ние да купим оръжие и барут, защото ще има война.

– С кого ще има война?

– С държавата.

– Защо събрахте тия пари? – За покупка на оръжие, барут и за разходи и разноски.

– Колко пари сте събрали от една година насам?

– Даскалът знае, аз не зная.

– Когато давахте пари, вземахте ли разписки?

– Аз не съм вземал, не зная, даскалът знае.

– Дадоха ли ти оръжие и припаси срещу дадените от тебе пари?

– Срещу три лири и половина получих, от даскал Ивана, който е в комитета, един револвер със сто патрона. Шишането [пушката] взех от мой далечен роднина от Оряхово, на име Иван. Всичките му патрони са тук: патроните на шишането са двеста и четиридесет, патроните на револвера са шестстотин броя.

– Познаваш ли Димитра от Сърбия? Не си ли бил с него на събрание?

– Сега го познавам, по-рано не го познавах. Срещал съм се с Дякона, бил съм на събрание с него, но с Димитра не съм бил.

– Заедно с Димитра от Сърбия има един даскал Васил, и него ли не познаваш?

– Видях го в Орхание, видях го и в училището в Тетевен. Обаче с него не съм се срещал и не съм приказвал.

– Казваш: „Не познавам Димитра.“ Ако той дойде и ти докаже в лицето, ти какво ще кажеш?

– Нека доказва колкото си ще. Аз с него не съм се срещал и не съм приказвал.

– Твоите роднини: Станьо и Станчо, освен тях Петко Милев и Марко и още други знаят, че ти си бил на събрание с Димитра по комитетски работи. Те дори казват, че „ако хаджи Станьо не беше се намесил в тая работа, ние нямаше да влезем.“ На това какво ще кажеш?

– Ще кажа, че съм се срещал с Дякона, но с Димитра не съм се срещал и виждал.

– По въпроса за нападението на хазната за нуждите на комитета сте се събрали: Петко Милев, ти и Димитър. Димитър ти е казал: „Ако направим тая работа, ще бъде лошо.“ Ти си отговорил: „Докато съм аз тук, не бой се!“

– Не, аз не съм бивал на такова събрание, нека казват каквото щат.

– Ти си дал мнение и за убиването на дякона–владишки наместник.

– Не, такова нещо не зная.

– Комитетът знае за всички тия работи, как ти да ги не знаеш?

– Те криеха от мене.

– Хаджи Станьо, ти всичко отричаш, но ето, че Димитър и синовете на брата ти хаджи Иван, Станьо и Станчо, даскал Иван, Петко Милев, Марко Йончев, Стоян пандурът и Лечо ковачът казват: „Ние знаем, че той нагласи нападението на хазната, той даде в събранието мнение за това и каза: От нас винаги искате пари, когато, грабнем оръжието в ръце, тогава ще ви дадем повече, отколкото искате. Сега хазната заминава, ако си юнак, върви, нападни я!“ Така си заповядал. Какво ще кажеш на това? Ние чухме също и поръката, отправена към тях, да си кажат правото. Те тъй са се заклели и така казват.

– Те всички лъжат.

– За всичко, което казахте, хаджи Станьо казва, че е лъжа. Какво ще отговорите вие?

– Не е лъжа, всичко е вярно. Ние подписваме, че не клеветим и не лъжем. Ако не беше тоя хаджи Станьо, ние нямаше да се намесим в тая работа.

– Кой беше председател на Тетевенския комитет?

– Хаджи Станьо. Ако не беше хаджи Станьо, [Димитър] не можеше да влезе в нашето село и не можеше да свика събрание. Хаджи Станьо е изгорил дори комитетския тефтер.

– Подписвате ли, че това, което казвате е вярно?

– Да, подписваме.

Димитър отпечатал пръста си, даскал Иван подписал, Петко Ми- лев, също, Станчо, също, Стоян пандурът подписал, Лальо Пеев също, хаджи Станьо също.

[Нови въпроси към хаджи Станя]

– При разпитите си в по-раншните заседания, състояли се в окръжния център, ти си казал, че си свикал с Дякона бунтовническо събрание, че си говорил за набавянето на оръжие и пр., и че ще работиш съгласно нарежданията на централния комитет, и на три пъти си под- писал тия показания. Повтори пак: щеше ли да действаш по тоя начин?

– Да, и аз щях да действам заедно с всички, според както нареждаше уставът.

– Колко лири даде за доставка на оръжие срещу Османската държава?

– Лично на Дякона дадох пет лири.

Подписал: хаджи Станьо

Показанията по зададените въпроси и отговори, дадени в наше присъствие, при. очна ставка с Димитра и споменатите [лица], са според както са изложени по-горе.

25 шеввал [1]289 или 13 декември [12]88 [1872] Година.

[Подписали]: Ессеид Али Саиб, Иванчо, Шакир бей ефенди, не присъствал, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.

Разпит на Анастас от Плевен

– Ти ли си Анастас от Плевен, чието име се споменава в извършеното по-рано следствие [1]?

– Да, аз съм.

– Откъде си родом?

– От Плевен.

– Знаеш ли да четеш и пишеш и къде си се учил? Ходил ли си в чужбина, ако си ходил – как си отишъл и защо си ходил [2]? С какво се занимаваш и на колко си години?

– Зная да пиша и чета, учил съм се в Плевен. Във Влашко, в Турну Ма- гурели, имам брат, Данаил [3], търговец. Ходя там. Бях съдружник с брат ми. От една година се отделих. На четиридесет-четиридесет и пет годишна възраст съм, бях бакалин, сега търгувам на дребно.

– Ти си влязъл в комитета за бунтуване на българския народ. Каква служба изпълняваше и какви бяха целите на тоя комитет? Кажи си пра- вото!

– Преди три години, сиреч през [18]69 година, ходих отсреща по някои вземания и давания. В дюкяна на брат ми Данаила и на Ангела, в Турну Магурели срещу Никопол, видях Васил Дякон Левски [3]. Той разговаряше с брат ми в присъствието на няколко души. Той излезе оттам. Аз запитах брат си: „Откъде е тоя човек и какво приказвахте?“ Той ми каза: „Тоя човек е от Карлово, бил е знаменосец на Панайота [5], който сега се намира в Бялград, сега го изпращат от Букурещкия комитет, за да организува комитети, и той ще замине.“ На другия ден Дяконът дойде в къщата на брат ми, предаде му два пакета с около две хиляди броя брошури, написани на турски и му каза: „Аз ще замина за Цариград и оттам през Одрин ще отида в Плевен. Вие изпратете там тия книжа, [но] не ги давайте на друг човек, докато аз не дойда, защото навсякъде има мюсюлмански комитети, ще ги пръсна между тях. [6]“ После той се качи на парахода и замина. С него имаше и един човек от Плевенско, на име Сава Младенов [7], той замина заедно [с него]. И аз заминах също за Плевен. След две седмици чичовият ми син Ангел [8] взел тия брошури и ги донесе в моята къща в Плевен, предаде ми ги и си замина. След три месеца Дяконът и Савата дойдоха, поискаха ми книжата [и] аз им ги дадох. Попитах: „Какви са тия книжа,“ [а] той ми отговори: „Има ислямски комитети, ще ги раздам на тях.“ Той взема книжата и ми каза: „Аз няма да остана тук, ще спя една нощ в хана; Марин Станчев от Лясковец, Търновско, ми е приятел, ще отида там.“ [И] замина. При срещата ни с брат ми, той ми беше казал: „Не са само тия книжа, ще дойдат и български книжа; за доброто на всички ни, ти ще постъпиш в това дело. Книжата, които ще се изпращат от тука, ти ще изпращаш на надлежните места, [а] оттам ще ни изпращаш книжата, които са предназначени за тука.“ Аз го запитах в какво се състои доброто на тия книжа. Той ми каза: „Когато падишахът ни даде това нещо, което ни обеща през [18]56 година [9], тогава и комитетът ще се разтури.“ След като минаха един-два месеца, дойде един фотографчия [на име] Никола Цеков, заедно с Марин Попов. Те наеха къщата на Велко бояджията от Плевен и отседнаха [там]. След това аз отидох при тях да се видим. Марин Попов попита за Дякона. Ако и да му отговорих, [че] той сега е отсреща, той ми каза: „Аз искам да го видя, искам да се срещна с него, ако е възможно.“ Казах му: „Ще пиша на брат си, той ще му каже, та като дойде в Ловеч – да се видите.“ После писах на брат си и той му казал. Не се минаха две седмици, той дошъл в Ловеч през Свищов. От Ловеч Марин Попов и Ваньо терзията [10] ми писаха и повикаха и мен, и аз отидох там. Видяхме се. Дяконът ми каза: „Когато ще тръгнеш от Плевен за отсреща, пиши ми, аз ще заведа там Марин Попов и Ваньо терзията [11].“ Аз му казах: „Когато тръгна, ще ти съобщя.“ През нощта останах при тях и разговаряхме по комитетските работи. На следния ден се върнах в Плевен. Мина се един месец. Аз щях да тръгна за насреща. Писах им, ако и те ще ходят, нека да дойдат. И те дойдоха. Отседнаха в Йосифовия хан. Аз ги взех и ги отведох в къщи. Останахме една нощ. Те имаха едно писмо от Левски до Букурещкия комитет, за да ги представи. На следния ден станахме и отидохме в Никопол, а оттам минахме насреща и отседнахме право в къщата на брат ми. Те останаха и там една нощ. На другия ден заминаха. Три седмици обикаляха; после пак дойдоха и ме намериха. Те бяха взели със себе си шест револвера, които донесоха, и казаха на брат ми: „Виж тия револвери, ако са добри и ако можем да купим – нашите другари искат около четиридесет броя.“ Брат ми ги прегледа и каза, че са немски, не са добри, по-добри са белгийските. „Ще пиша за цената и ще ви съобщя, за да купим от тях.“ Те му казаха: „Пиши!“ И брат ми писа, [като] им каза: „Когато дойде отговор, ще ви пиша.“ Ден или два прекарахме там и заедно с тях минахме пак в Никопол и дойдохме в Плевен. Те слязоха в хана на Дочо Мръвков, [а] аз си отидох, в къщи. Те дойдоха до нас, за да си поприказваме през нощта, и пренощувахме у нас. На другия ден наеха кола и заминаха за Ловеч. След два месеца дойде у брат ми писмо: „Револверите не ги дават по-долу от три наполеона единия.“ Аз им изпратих това писмо и те писаха да се купят четиридесет и два броя. Писмото им аз изпратих на брат си. В писмото на брат ми беше казано: „Половината пари трябва да се дадат в предплата, а другата половина ще се даде, след като револверите пристигнат. Заедно с писмото, да се вземат [револверите] за Ловеч, те бяха изпратили по един човек и половината пари. Аз взех парите и ги изпратих на брат ми. След три месеца брат ми писа: „Револверите дойдоха, нека дойдат да ги вземат заедно с остатъка от парите.“ Писмото изпратих в Ловеч. На това те изпратиха трима души заедно с остатъка от парите [и] дойдоха при мене. Имената на хората, които дойдоха [са]: единият беше Мариновият брат, Тошко [12]. Имената на останалите не зная. Те бяха отседнали в хана. Единият дойде при мене и ми каза: „Ние дойдохме, да вървим утре с тебе. Ще [ти] платим разноски- те.“ На следния ден наехме една кола, тръгнахме за Никопол, минахме оттам насреща и отидохме в къщата на брат ми. Сутринта минахме в Никопол, [като] едни от револверите носехме у себе си, а другите в дисагите.

– Не ви ли прегледаха в митницата с тия оръжия?

– Не, никой не ни попита, нито пък ни претърси. В един чувал с пипер бяхме поставили патроните им, не прегледаха дори и него.

– Какво направихте после?

– От Никопол пристигнахме в Плевен. Те отидоха в хана, [а] аз си отидох в къщи. На следния ден дойдоха, взеха ме и отидохме заедно в Ловеч. Там отидохме в къщата на Марин Попов и му предадохме [револверите].

– Къде беше централата на комитета в Ловеч [13]?

– Едната беше [в] къщата на Марин Попов, [а] другата в къщата на Ваньо терзията. Досега никога не съм бил на събрание.

– Какво направи, след като предадохте оръжията?

– Върнах се обратно в Плевен, в къщи. След това изпращах на брата си писмата на Ловчанския комитет, които трябваше да се изпращат на отсрещния комитет, а писмата, които идваха отсреща, изпращах ги на Ловчанския комитет. По тоя начин около една година и половина писма- та се предаваха за двете страни чрез мен. След година и половина, когато един ден бях при брат си, видях там Димитра от Дяково и няколко души с него, които разговаряха. После, когато Димитър излезе оттам, попитах брат си: кой е този човек? Брат ми каза: „Тоя човек изпращат от Браила, той ще мине отсреща и ще отиде при Дякон Левски, за да работи в комитета.“ На другия ден Димитър мина отсреща самичък и след десет деня се завърна пак. Брат ми го запитал и [и той му] разправил, че отишъл в Пловдив, че е сменил паспорта си в гръцкото консулство и че се видял с Дякона в Карлово. Това ми съобщи брат ми. След едноседмичен престой Димитър се завърна пак отсам и в Ловеч се срещнал повторно с Дякона. След две седмици аз се върнах в Плевен. По това време Ангел Кънчев, който после се уби в Русе, беше отишъл от Русе в Ловеч и се срещал с Дякона. Те и тримата излезли от Ловеч, обикаляли около три месеца и пак се завърнали там. После получих от Ангела писмо, [с което] ме викаше да отида в Ловеч, и аз отидох. Понеже Ангел беше заминал за Русе, не можах да го намеря. Намерих Дякона и Димитра. Аз бях отседнал в хана, а те се бяха събрали на заседание в дома на Ваньо. Ваньо дойде, повика ме и аз станах и отидох. Димитър се обърна към събранието и каза: „Сума време вече обикаляме с Дякона. Ние не сме негови слуги. Нас са ни изпратили за работа. Ако се обикаля така заедно, и за петдесет години не ще можем да свършим работата. Всеки трябва да обикаля и да работи поотделно. Ако Дяконът е видял от нас някакво зло или предателство към комитета, нека каже – ние ще си подадем оставките и ще отидем при ония, които са ни изпратили.“ После и ние попитахме Дякона: „Видял ли си от него нещо лошо?“, той отговори: „Наистина, лошо не съм видял, но няма разрешение да обикаляме поотделно. Те ще обикалят заедно с мене.“ Ние [тогава му казахме]: „Понеже от тоя човек не сте видели лошо, ако ония не разрешават, ние – събранието – ще разрешим. Нека да обикалят по- отделно Димитър, Ангел и Дяконът, а Сава Младенов, който беше дошъл с Левски, и Васил гложенецът да обикалят заедно.“

– За къде ги определихте [да обикалят]?

– Димитър от Тетевен до София, Васил гложенецът и Сава Младенов в Пазарджишко и Пловдивско, Ангел Кънчев – по Дунавското крайбрежие, а пък Дякон Левски да остане в Ловеч. След това всеки си отиде вкъщи.

– От колко души се състоеше това събрание и кои са имената им?

– Имаше около двадесет души: Димитър Пъшков, Марин Попов, още Ваньо терзията и още един свещеник с нисък ръст – поп Кръстьо, тия четиримата познавам, имената на останалите не зная, ако ги видя, ще ги позная.

– Всички тия от Ловеч ли са?

– Да, всички са от Ловеч. След като се свърши събранието, всички се разотидоха, а аз и Левски останахме у Ваньови. На сутринта аз си отидох в Плевен. Понеже писмата и за двете страни вървяха чрез мене, след около два месеца се получи пак едно писмо, и тъй като печатът малко беше счупен, аз го отворих. Прочетох го, но не можах да го разбера, тъй като това писмо беше с техен специален шифър. В началото на споменатото писмо беше означено, че е от Одеса, а подписът беше от Кишелски [14]. На една малка книжка в това писмо бяха написани две точки. Писмото изпратих на Дякон Левски в Ловеч. Той се разсърдил много, задето пис- мото беше отворено, и ми писа писмо [в което се казваше]: „Понеже си отворил писмото, ясно е, че си много лош човек. Ще дойде ден, когато ще отговаряш за отварянето му.“ След това не изпратиха вече писма чрез мене, пък и аз писах на брат си да не ми праща вече писма.

– У тебе ли е писмото, което ти изпрати Дяконът?

– Изпратих го тогава на брат ми да го види. Около десет месеца оттогава, нито съм получавал, нито съм изпращал писма и на двете страни. Обаче това лято, преди пет месеца, бях отишъл при зетя си даскал Пано [15], който учителстваше в Тетевен, за да видя сестра си. Преди още да отида в Тетевен, бях научил, че Димитър бил там в къщата на Доча Мръвков. На другия ден след моето пристигане отидох в Дочовата къща, за да се видя с Димитра. Намерих Димитра и го попитах как вървят работите и какво правят. В отговор той ми каза: „Аз ходя и обикалям предано селата, работя донякъде и свърших добра работа. Работил съм дотука. Даскал Тодор [16] замина за Охрид, за да отвори канал. След като той се върне и пътят бъде отворен, аз ще работя по ония места.“ Аз останах [там] една седмица и всеки ден ходех при него на разговор.

– В Плевен ти от кого научи, че Димитър е в Тетевен?

– Дочо е ханджия в Плевен, научих от самия него.

– Какво прави после?

– След една седмица се завърнах в Плевен. Обрах си лозята. След това, [понеже] баба ми беше отсреща при брат ми, отидох да я доведа. Взех баба си оттам и се върнах в Плевен. След като стоях една седмица в Плевен, през това време дошъл Георги – Фердинанд с едно писмо и слязъл в Дочовия хан. На сутринта той ми изпрати писмото по Дочовия слуга. Това писмо беше от брат ми и в него той пишеше: „Тоя човек изпращат отсреща, ще отиде при Димитра и при Левски, понеже ти ще отидеш тия дни в Тетевен, заведи го при Димитра.“ На следния ден ние наехме коли, взех баба си, взех и оня човек и отидох в Тетевен. Ние слязохме в къщи, а оня човек отиде в хаджи Ивановия хан. Сутринта станах, отидох в къщата на Дочо Мръвков, намерих Димитра и му казах: „Отсреща е дошъл човек, за да се види с тебе, дойдохме заедно.“ Той ми каза: „Иди го доведи!“ Аз отидох, взех от хана Георги – Фердинанд и отидохме в Дочовата къща. Щом Димитър го видя, позна го. Донесоха софрата и се нахранихме. Аз ги оставих там и отидох в къщата на зетя си. Привечер, или след дванадесет часа [17], те отишли в хаджи Ивановия хан. При мене дойде малкият син на хаджи Ивана – Станьо – и ми каза: „Димитър и Георги те викат, ела в нашия хан!“ Аз отидох и ги намерих там. Георги попита Димитра какво работи и той му разправи какво е свършил. После Георги каза: „Искам да го видя [Левски], къде ще мога да го намеря, за да го видя?“ В отговор на това Димитър каза: „В Извор има един негов човек, ще пратим да го повикат, ще го попитаме, где се намира и ще разберем.“ Те изпратиха едно лице да вика оня човек и Димитър каза: „Сега център на комитета е Извор, там има едно лице на име Димитър Стамболията. Ето, тоя Димитър Стамболията е именно неговият човек, за когото говорят. Той е председател на централния комитет [18]. Както ти обясних по-преди, той знае [где се намира Левски].“ И той изпрати човек. Нея нощ ние останахме там и тримата и разговаряхме по комитетските работи. Сутринта те останаха там, а аз си отидох вкъщи. След два дни дойдоха от Извор в Тетевен и тримата: Димитър Стамболията, даскал Тодор и брат му Хаджията и се срещнали с Димитра. Нея вечер Станьо прати да ме викат и аз отидох. В хана седнахме шестимата души: хората, които дойдоха от Извор, Димитър и аз, заедно с дошлия отсреща човек [19]. Дошлият отсреща човек попита Димитра [Стамболията]: „Къде е Левски?“ А той му каза: „Не ми съобщи, къде отиде, каза ми: „Където ще отида, ще ти пиша оттам, и когато ти пиша, ще знаеш къде съм.“ До сега не ми е писал и аз не зная, къде се намира той.“ След това той се обърна към Димитра [Общи] и го посъветва: „Вие сте се карали с Левски, Левски е писал отсреща, че сте се скарали, аз дойдох нарочно за това. Докато вие сте така скарани, не можете да вършите работа; трябва да си живеете добре и да вършите добра работа.“ Той каза, че ще замине за Сливен, след това добави: „Имам едно писмо [дадено ми отсреща].“ Той обясни, че [то] трябва да се прочете пред събранието. „Свикай утре събрание!“ – поръча той на Димитра. Разговаряхме по комитетски [работи]. След това даскал Тодор каза: „Изпращат ме отсреща, за да търся ограбената хазна. Аз отивам отсреща, [но] дойдох да се видя с Димитра. Ще отида там, ще се въртя около един месец, ще се върна обратно и ще [ги] излъжа.“ Нея нощ ние останахме там. На сутринта Димитър каза: „Хаджи Станьо е на полето, Петко Милев е касиер на комитета, повикай- те Петко Милев, Марко Йончев и даскал Иван. [20]“ Пратих човек и ги изви- каха. После се събрахме и устроихме събрание. Човекът, който беше дошъл отсреща, даде писмото на даскал Тодора, [той] го отвори и го прочете. В него се казваше: „Повикайте Димитра и му напомнете от наша страна с добро, и ако не си гледат работата добре, употребете друго средство.“ Това писмо предадоха на Димитър Стамболиев. Човекът, който дойде отсреща, поиска да се изпрати едно писмо насреща [в смисъл], че Левски не е бил там, че писмото било отворено и прочетено пред събранието, и че се е съобщило съдържанието му. Даскал Тодор написа писмото и ние всички го подписахме и го дадохме на човека. После всеки си отиде вкъщи. И аз си отидох в къщи. Подписът в онова писмо беше на Цанков [21]. След два три дни, когато седях пред вратата, мина Дочовата жена и ми каза „Вика те Димитър, иди в хана!“ Аз отидох в хана, намерих Станя и го попитах: „Къде е Димитър?“ Той ми каза: „Ти остани тук, сега ще дойде едно момче и ще те заведе при Димитра.“ После дойде Иван [22], син на свещеника – учител и ме заведе в тяхната къща. Там аз намерих Димитра самичък. Там [той] ми даде четири хиляди гроша и ми каза: „Купи с тия пари коне!“ Аз взех парите и ги занесох в къщата на зет си. После дойде пашата, намери парите и аз бях задържан.

– [Когато] пашата дойде, къде намери парите?

– Двете хиляди гроша – в градината под камъка, двете хиляди гроша в мазето, в зида. Причината, за да скрия тия пари тук, беше да не разбере зет ми.

– Каква вреда, ако разбере зет ти?

– За да не разбере, че и аз съм в комитетската работа, и че тия пари са от ограбените.

– Кога чу ти за ограбването на хазната?

– Когато дойдох с Георги-Фердинанд, Димитър каза, че той е ограбил хазната, за да се купи оръжие и друго за комитета.

– Какво щяхте да правите с тия оръжия?

– Щяхме да купим оръжие, за да бъдем готови да действаме според устава – щяхме да се бием.

– Какво знаеш по убийството на дякона?

– Нищо не зная по това. Не зная нищо друго. Каквото знаях, казах го.

– Подписваш ли, че това са твоите показания?

– Да, подписвам.

Подписал: Анастас от Плевен

Показанията на споменатия Анастас, според зададените му в наше при- съствие въпроси и отговори, са [тъй] както са изложени по-горе: 25 шеввал

[1]289 или 13 декември ]12]88 [1872] година.

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Шакир бей ефенди, не присътствуват Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1 Под „извършеното по-рано следствие“ на Анастас поп Хинов трябва да се разбира или първото му следствие в Тетевен, или пък следствието, проведено в София от комисията на Мазхар паша, чиито протоколи ние не притежаваме.

2 Въпроса „ходил ли си в чужбина“ председателят на съда задава почти на всички подсъдими с цел да установи връзките им със задграничната революционна организация.

3 В турския текст за „Турно Магурели“ стои старото име „Могилица“; Данаил е Данаил Хр. Попов.

4 Левски пристигнал в Турно Магурели на 6 декември 1868 година и се свързал с Данаил Хр. Попов, търсейки съдействие за преминаване в България (Ив. Унджиев, пос. съч., стр. 239); Ангел е Ангел Бръшлянов, братовчед на Данаил Хр. Попов, който представлявал комитета в Турно Магурели на събранието в Букурещ 1872 год. (Юрдан Трифонов, История на града Плевен до освободителката война, стр. 311).

5 Става дума за участието на Левски в четата на Панайот Хитов през 1867 година.

6 На турски изречението гласи: „Хер тарафта ислям комитеси дахи вардър, онлара цаъдаджаъм.“ „Тия мюсюлмански комитети“, за които Левски носел печатани на турски език брошури, представляват истинска загадка. Значи ли това, че той е развивал, или по-право възнамерявал да развие пропагандна революционна дейност и сред простия, потиснат икономически и експлоатиран от аги и бейове турски народ? Ние нямаме никакви данни от тригодишната апостолска дейност на Левски в България за образуване на „мюсюлмански комитети“. Но въпросната среща с Анастас поп Хинов в Турно Магурели е станала в самото начало па тая му дейност и може би Дяконът е възнамерявал да работи и сред турската селска маса, за да я вдигне срещу султанската феодална държавна система. В такъв случай изглежда, че с глагола „вардър“ = има, неправилно е предадена мисълта на Левски – ще има.

7 Савата е Сава Младенов, родом от Тетевен.

8 Ангел е Ангел Бръшлянов.

9 На 18 февруари 1856 година излязъл Хати-хумаюнът (султански декрет), с който на християнските поданици на Османската империя се обещавали еднакви права, както и на мюсюлманите турци.

10 Марин поп Луканов и Иван Драсов.

11 Марин поп Луканов и Иван Драсов били изпратени от ловчанци във Влашко, за да се запознаят по-отблизо с организацията.

12 Тошко поп Луканов.

13 Считаме, че по-правилно е въпросът: „Лофчада комите меркези нереси иди“ да се преведе с – „къде заседаваше в Ловеч комитетът?“ А отговорът да гласи : „Веднъж в къщата на Марин Попов, друг път в къщата на Ваньо Терзията (Иван Драсов).“

14 Генерал Иван Кишелски, българин, офицер на руска служба.

15 Даскал Пано е Пано К. Рогозаров.

16 Даскал Тодор е Тодор Пеев от Етрополе.

17 „След 12 часа“ означава след 18 ч. вечерта.

18 По-правилно е да се преведе: „Той е председател на окръжния (т. е. Изворския) комитет.“

19 „Дошлият от отсреща човек“ е Георги Стефанов-Фердинанд, пратеникът на Букурещкия комитет.

20 Иван Лилов Фуриаджиев.

21 Киряк Цанков.

22 Иван е Иван Кефалов, син на поп даскал Лазар Кефалов.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.