СЛУЖБОМЕР

петък, февруари 08, 2019

Тамрико Шоли: „Да работиш със силните си черти е по-лесно, хабиш по-малко енергия“

Този, който надниква от време на време в моя блог, вероятно е попадал на някои преведени от мене миниатюри на Тамрико Шоли. Но да не губим време с връщане назад и да чуем няколко думи за нея:

„Украинската журналистка и писателка Тамрико Шоли (истинска фамилия - Шошиашвили) е родена в Луганск, но през 2000 година се установява в Киев. Получава диплома за магистър по право в Киевския национален търговско-икономически университет. Работи в различни издателски къщи, изминава пътя от кореспондент до ръководител на проекти. Първата си платена статия пише през 2006 година. Първата си книга „Мъжът отвътре“ („Внутри мужчины“) издава през 2012 година, а втората си – „Жената отвътре“ („Внутри женщины“) – през 2014 година“. (от руския книжен портал „LiveLib“)

Не съм чел книгите на Тамрико Шоли, но следя профила ѝ във Фейсбук и се радвам на нейните свежи и оригинални мисли и хрумвания. Това ме кара понякога да превеждам някои неща от нея в блога. Тук обаче съм превел едно интервю с Тамрика Шоли, взето от Елизавета Даниловская за изданието „IVETTA“.

С писателката Тамрико Шоли се срещаме в един от уютните столични пъбове. Тамрико поръчва чаша вино, аз включвам диктофона. Няколко години самата тя е канела на среща мъже и жени, слушала е техните истории, след което се е появила дебютната книга „Мъжът отвътре“ и логичното нейно продължение „Жената отвътре“.


Постига успех, позната е като авторка на бестселъри и я сравняват с макар измислената, но най-известна журналистка, пишеща за вечната загадка на човешките взаимоотношения – Кари Брадшоу. Коя е тя, която успя да разговори за най-съкровеното повече от двеста реални мъже и жени? Да дадем думата на самата писателка.

За дебютната книга

Наложи ми се да напечатам първата си книга за моя сметка. Изпратих първите глави и резюме до практически всичките съществуващи тогава украински издателства, но не получих никакъв отговор. Възможно е даже никой да не е прочел тези писма. Но не съжалявам, това беше огромен опит.

Между другото, с много герои от моите книги общувам и до ден днешен (книгите „Мъжът отвътре“ и „Жената отвътре“ се основават на реални интервюта – бел. ред.). Радвам се, че се срещнахме тогава, когато „ги болеше“. Сега, струва ми се, не биха споделяли с мене толкова лични откровения.

Преосмисляне

Разочаровах се от всички тренинги за личностно развитие. Смятам, че това не действа, цялата им философия е изградена върху управление на съзнанието, като изобщо се забравя за физиологията и биологичните процеси в тялото. Колко пъти се случваше вечерта да анализирам нещата и да разбера как трябва да живея по-нататък, направо достигах до въпросния дзен. А на сутринта ставам и чувствам, че шията ми е отекла, пък и дъжд вали, пък и хормоните влияят силно на организма. И край – от дзена следа даже няма!


В защита на манталитета

Не малко ми е обидно, когато чета/слушам: „бях в Берлин, сега се върнах, а тук, в Украйна, всички са така намръщени“. Но за това не са виновни нашите хора: трудно е да се усмихваш, когато нямаш вкъщи топла вода месеци наред. Да, битът ни е много сложен, но има и преимущества.

Киев е отлична платформа за младите хора, за тези, които са на 17-25 години. Във въпросната Германия има много юридически и бюрократични ограничения, за да проявиш себе си. Освен това студентите там практически никога не могат да спечелят толкова, че да отидат на ресторант. А в Киев предприемчивите младежи могат да си позволят в този смисъл значително повече.

Защо по-рано е по-добре

Това, че в нашата култура се създават по-рано семейства отколкото на Запад, не е толкова лошо. Сега има огромна прослойка от германци, които към четиридесетата си година не са били нито веднъж женени. Един мой немски приятел се замисли за семейство едва след петдесетте, но на мене ми се струва, че никога няма да го създаде. Той не може да поддържа продължителни отношения, а това също е навик.

Колкото си по-възрастен, толкова по-трудно можеш да създадеш семейство, а не обратното. С възрастта не ставаме по-гъвкави. С възрастта приемаме повече себе си, а не другите хора. Изработваме си свой режим, който трудно може да бъде променен. Свикваме с определен бит и ни е сложно да пуснем там нов човек. Има мнение, че на Запад икономическите условия са по-добри и затова могат да си позволят да живеят без партньор. Но това е пълна безсмислица.

Никой не харесва да бъде сам, даже в много комфортно жилище. Всички искат да бъдат обичани. Това е нормално. Просто на Запад са се научили да не го казват на глас и да не задават излишни въпроси на другите. А нашата нетактичност е все така жива. Но аз отдавна не се обиждам на въпроси като „какво, още ли не си се омъжила?“. Само ни се струва, че така искат да ни унизят. Възприемам го като грижа да не бъда сама в старостта си. И винаги отвръщам с усмивка: „Всяко нещо с времето си“.


Източник на сили

Моето вдъхновение е сега в близките ми хора. Дълго робувах на стереотипа, че нашите родители със съветския си подход са допуснали море от грешки във възпитанието и ние – децата от онова време – сме травмирани завинаги. Днес разбирам, че да се търсят постоянно грешки в детството, е по начало загубена работа: концентрираш се върху отрицателното. Сега се опитвам да си спомня какво хубаво съм имала в детството.

Моите родители са от различни националности, носители на различен културен код, аз растях в края на осемдесетте и деветдесетте години в Луганск. Времето беше сложно, но в него имаше и много положителни моменти. И благодарение на това аз станах каквото съм. Разбрах, че ако се концентрирам дълго върху лошото, което се е случило в миналото, не мога да вървя напред. Да приемеш своите родственици е колосално важно. Защото ние сме смес от нашите родители, по характер или по външност съчетаваме в себе си техните черти.

Едно момиче е наследило например фигурата на своята майка, но техните отношения са сложни. Голяма вероятност има момичето да намрази своето тяло, защото ще вижда в него връзка с майка си. Или ето още едни пример. Моя приятелка, домакиня, има практически идеално семейство, мъж и три деца. Но се оплаква постоянно, че е с малко абонати в инстаграм. Когато някой се възхищава от семейство ѝ, тя само свива рамене – доброто семейство не е постижение. И едва след време стана ясно, че в семейството ѝ са говорили винаги лоши неща за сестрата на майка ѝ, която била домакиня. Та нещата изобщо не опираха до абонатите в инстаграм, а до това, че в нейното съзнание образът на домакинята е нещо лошо.

Тайната на добрия текст

„Мъжът отвътре“ се появи поради това, че прекъснах една връзка и трябваше да се ориентирам в ролята на половете. Но нямаше как иначе. Аз винаги акцентирам по време на своите уроци по писателско майсторство: трябва да пишете само по тема, която ви вълнува най-много сега и отговора на която не сте намерили. Независимо дали е пост във фейсбук, или е книга. Ако пишете от позицията „Аз зная единствения вариант на отговора“, се превръщате във всезнаещ експерт, а това дразни.


Още една тайна: по-интересен е този персонаж, с който читателят може да се асоциира. Ако сега например Анджелина Джоли издаде книга а ла „тайните на моята фигура“, тя ще предизвика по-малък отзвук от книгата „как постигнах мечтаната фигура“ на някоя си Маша от някакво малко градче. Защото тя, като повечето читатели, не е имала нито милиони, нито армия от спортни треньори и масажисти.

За приемането на себе си

Сега ме интересува въпроса за връщането към себе си, за приемането на себе си чрез своята култура. Аз винаги съм била разкъсана между изтока и запада. И това предизвикваше у мене много противоречия. Но сега престанах да променям безпощадно чертите на своя характер в угода на обществото. Например обичам повече класиката отколкото съвременните тенденции. Постоянно ме упрекват, че това е старомодно и пречи на пласирането на авторското ми име на пазара, но съм такава и не искам да бъда друг човек.

Защо жените са от Венера, а мъжете от Марс

Очевидно е, че мъжете и жените са равни в своите граждански и юридически права, но са различни в биологичен смисъл. Елементарен пример е майчинският инстинкт, който се различава от бащинския. Ако този инстинкт не съществуваше, въпросът за оцеляването на новите поколения би бил под голям въпрос. А за да съществува този инстинкт, са ни необходими различни хормони и различна психика.

Тайната на щастливите отношения

Не зная тайната на щастливите отношения, защото в живота нещата са много-много различни. Но се отнасям скептично към идеята, че в отношенията никой никому за нищо не е длъжен. Има такъв израз: „самоограничението е атрибут на формираната личност“. И аз съм склонна да се съглася с него.


За тези, които са на път

Преди се занимавах постоянно с това, че надувах слабите си страни. Това ми отнемаше много време, ресурси и нерви. Но ми се струваше, че това е единственият начин за развитие. Съвсем наскоро погледнах на това под нов ъгъл и започнах да надувам своите… силни страни.

Някой би си помислил защо, след като те и така са развити. Но като използваме силните си страни, ние ще успеем да направим повече качествени неща отколкото ако отделим същото време да насилваме слабите си черти. Аз например планирам лошо нещата си, но съм забележителен аналитик. Също така нямам добре развито чувство за време, затова пък съм прекрасен оратор и мога да говоря с часове пред публика.

Да работиш със силните си черти е по-лесно, хабиш по-малко енергия. А за да оправиш слабите си страни – повече, което означава, че за година ще направиш по-малко. А това не е за нас, нали?

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.