СЛУЖБОМЕР

четвъртък, февруари 07, 2019

Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) – 26

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (днес - Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

Разпит на Стоян пандура

14 декември 1872

– Ти ли си Стоян пандурът, чието име е означено в досегашното дознание?

– Да, аз съм.

– Откъде си родом, знаеш ли да четеш и пишеш, ходил ли си в чужбина, и, ако си ходил, къде си ходил и на колко си години?

– Родом съм от Тетевен, не зная да чета и пиша, не съм ходил никъде и съм на тридесет и пет години.

– Кога постъпи в комитета, образуван за бунтуване на българското население, и каква служба си изпълнявал?

– Постъпих в комитета миналата година по това време. Първом ме извика даскал Иван [1] и ми даде едно писмо да [го] занеса в Извор, Ловеч, Гложене и Орхание. Занесох писмото и го дадох в Орхание на Васил бояджията, в Извор – на даскал Васил, в Гложене – на Васил Йонков и в Ловеч – на Марин кафеджията. Те ми дадоха отговорите си, [които] за- несох и предадох на даскал Иван [2]. После хаджи Станьо, [Марко] Йончев и даскал Иван, тримата заедно ме повикаха [и] хаджи Станьо ми каза: „Където и да отиде Дякон Левски, ти ще вървиш с него, и каквото върши той, ще го вършиш и ти. Аз ще ти плащам разноските и ще ти храня децата.“ Аз му казах: „Добре!“ Това беше в училището на даскал Иван.

– Имаше ли някой друг освен тебе? Дяконът там ли беше?

– Дяконът беше в Ловеч. Хаджи Станьо ми извади тескерето, за да отидем в Ловеч заедно с Димитър Пеев, който беше дошъл от Изворския комитет, та да го намерим.

– Дадоха ли ти писмо и кой го даде?

– Хаджи Станьо и даскал Иван ми дадоха едно писмо, за да го дам на Дякон Левски.

– Казаха ли ти тия чорбаджии каква служба ще изпълняваш?

– Както казах преди, те ми казаха: „Ще правите, каквото той каже!“ И ние отидохме.

– После какво направихте?

– Взехме писмото заедно с Димитра, излязохме от Тетевен и отидохме в Ловеч; намерихме Дякон Левски в къщата на Марин поп Луканов, дадохме му писмото и той ни изпрати в дядо Станчовия хан. Там ние останахме две нощи. На третия ден сутринта се приготвихме и излязохме на полето. Той ни беше съобщил по един човек, че ще се срещнем с него там. Ние излязохме и се срещнахме на полето. Оттам отидохме в Троян и слязохме в хана на Васил Спасов. Нея нощ дойдоха някои хора в хана, но не отвориха дума в наше присъствие. На следния ден Дяконът излезе и обикаля, но понеже не ни каза къде е ходил, не мога да зная. Нея вечер спахме пак в хана. На следния ден излязохме оттам и отидохме в Карлово. Понякога ние го запитвахме [Левски], но понеже бяхме още новаци, той не ни казваше нищо. В Карлово слязохме в хана на хаджи Васила [3], [а] Дяконът отиде в една къща, обаче чия е къщата – не зная. Той обикаля там два дни [и] две нощи, при нас не дойде. На третия ден дойде ханджията и ни каза: „Заверете тескеретата си, утре сутринта ще заминете с Дякона за Черноземен. [4]“ Ние заверихме тескеретата си. На следния ден Дяконът дойде в хана и ни взема. Качихме се [на конете] и отидохме в Черноземен. Тримата слязохме в един [и същи] хан, ханджията не зная кой е. Там преспахме една нощ, обаче тук не дойде никой. Дигнахме се и оттам и отидохме в село Зелково [5], близо до Пловдив, и слязохме в къщата на едного, на име Божил. За пътя от Зелково до Хасково Дяконът имал един комитетски човек, на име Иван [6]. Дяконът повика тоя Иван и го изпрати да научи, време ли е да отиде в Пловдив, или не. Иван дойде и съобщи, че е време да отиде. Ние четиримата, заедно с Ивана отидохме в Пловдив, обаче край Пловдив Дяконът каза на мене и Димитра: „Вие стойте тук, аз ще вляза вътре и след половин час ще ви изпратя известие.“ Той отиде; след половин час дойде Иван, взема ни и ни отведе в Пловдив в хана на Гаваза. Ханджията ни завери още същия ден тескеретата. Нея нощ ние не спахме там, излязохме [още] привечер, и четиримата заедно отидохме пак в Зелково [7], в Божиловата къща. После Дяконът ни даде едно отворено писмо, отправено до комитетите в Тетевен, Извор и другаде, [в което се казваше]: „Всички сме здрави и читави, ние сме готови да отидем отсреща [като] пълномощници, пригответе и вие вашите пълномощници.“ Той ни заръча и устно: „Аз ще замина за Пазарджик и другите околни села [и] ще се върна. Когато дойда в Ловеч, ще ви съобщя, пригответе и вие вашите пълномощници!“ Той ни даде малко пари за разноски и ние се върнахме в Тетевен.

– Когато ходехте с Дякона, какво ви говореше той по пътя?

– Когато отидохме с Дякона в Ловеч, той ни каза: „Ще дойдат пълномощници, да съберем пари да купим оръжие; аз обикалям да записвам хора. Ще подадем една молба до падишаха, за да ни даде правата, ако не ги даде, ще въстанем и ще се бием.“ Ние му казахме: „Добре!“

– Когато отидохте в Тетевен, кому дадохте писмото и какво направихте?

– Дадохме го на хаджи Станьо. Те прочетоха писмото в училището и го дадоха на Димитра от Извор. Димитър го занесе в Извор [8]и на други места [и го] обяви. Аз останах в Тетевен.

– Каква длъжност изпълняваше ти в комитета?

– Носех писма на Ловчанския комитет и от Ловчанския комитет на Тетевенския комитет.

– Когато комитета се събираше на заседание, присъстваше ли и ти?

– На събранията аз не присъствах. След събранията ме повикваха хаджи Станьо и Петко Милев, даваха ми книжа и ми казваха: „Не ги показвай никому!“ Аз действах тъй, както ми заръчваха: носех и донасях писма на комитетите и по тоя начин, до залавянето ми бях посредник на кореспонденцията.

– Освен тия служби, още какви други длъжности изпълняваше?

– Преди пет месеца, или по време на жетва, един ден даскал Иван ме повика в училището [и ми] каза: „Свикахме събрание [и] решихме: „Лечо ковачът, Генчо Михайлов, Въльо Станчев, Петър Велев, Димитър и ти, шестимата, ще отидете в Извор и ще устроите засада. Наместникът на владиката – дяконът – ще предаде нашия комитет на властта, убийте го!“ Аз събрах тия хора и им съобщих тая работа. Взех и Димитра. Хаджи Станьо даде всекиму от нас разни дрехи за преобличане, а на ония, които нямаха оръжие, той даде и оръжие. Ние ги взехме и шестимата заедно се скрихме в една отделна стая на училището в Извор. Нея нощ ние останахме там. Сутринта дойдоха Димитър Пеев от Извор и Герго Стойков, взеха ни оттам и ни заведоха в една колиба в лозята, намиращи се на четвърт час разстояние от селото. Герго се върна назад, [а] ние заедно с другото момче чакахме до към пладне. Герго дойде пак и ни каза, че дяконът ще тръгне сам, [и] се върна назад. Димитър Пеев, който беше с нас, ни заведе всред непожънатите ниви, на половин час разстояние, и ние се скрихме там. Стояхме повечко от един час там. Селският пъдар, чието име не зная, гръмна веднъж. Тоя изстрел беше знак, че дяконът няма да дойде. Ние разбрахме, че дяконът не ще дойде. Дигнахме се оттам и приближихме до селото. Щом стигнахме наблизо, ние останахме там, [а] Димитър от Дяково влезе в селото, за да разбере причината за неидването на дякона [9]. След [известно] време той дойде и ни съобщи причината за неидването му. Всички заедно, ние отидохме в Тетевен.

– Защо дяконът, който по-късно беше убит, не е дошъл тоя ден?

– Едно момче, като научило, че ние сме се скрили там, за да го убием, отишло и му казало, и той не дойде.

– После, в Тетевен, къде отидохте и какво направихте? – Отидохме си по къщите, [а] Димитър отиде в Станчовия хан. Мина известно време. Един ден хаджи Станьо, даскал Иван и Петко Милев ме повикаха. Черновитският [?] чорбаджия Петко Милев ми каза: „Аз говорих на [хората] от нашето село: Въльо Станчев, Марин Станчев, Йото Генков, Цако Михайлов и Атанас Толев [10], иди и ги намери. Аз им дадох оръжие и облекло за предрешване. [Намери също] и Тодор Кръстев от Брезово, Марин Павлов и от селото – Лечо ковача. Минавайки през Крушов дол, Дяковчанинът ще вземе още двама души. Ще се съберете всички и оттам ще отидете да нападнете хазната.“ Докато бях още в Тетевен, Станчо ми даде един кат дрехи. Един от външните хора също нямаше дрехи. Взех и за него и оттам отидох в Черни Вит. Събрахме се всички в къщата на Въльо Станчев. Дигнахме се оттам. Когато бях в Тетевен, бяха ми казали: „Димитър ще отиде в Правец в Цветковия хан, ще дойде човек, за да съобщи кога хазната ще тръгне от Орхание, и в помощ ще дойдат [още] хора, идете там!“ Ние потеглихме през нощта от къщата на Въльо Станчев, [но] не можахме да стигнем и до сутринта, та останахме на баира. Щом стигнах там, аз оставих другарите си и отидох в Правец в Цветковия хан. Намерих Димитра и му съобщих, че пристигнахме с другарите. Тоя ден останахме там. Дойдоха още двама Правчани, именно Вълко Колев [11]и още братът на Никола бояджията. Привечер и четиримата заедно отидохме на баира. Станахме оттам всички и отидохме през балкана до Белия камък. Там Божил и Велчо донесоха храна и ракия и останахме през деня до вечерта. Привечер пак Божил ни донесе храна, взема ни и ни заведе на мястото на засадата, отдето щяхме да нападнем хазната. Два дни останахме там и през нашето стоене Велчо ни носеше хляб и ни осведомяваше за тръгването на хазната. В петък пак Велчо ни донесе хляб и съобщил на нашия преден пост, че хазната ще дойде. Докато дойде постът и ни съобщи, двамата души, които бяхме поставили по-рано на Скалата, за да наблюдават хазната, дойдоха и ни казаха, че тя идва. Оттам ние слязохме долу. Докато слезем отгоре до долу, хазната пристигна. Първи измежду нас стреляха Тодор и Въльо. Конете на стражарите бяха ударени, а стражарят гръмна три пъти. После всички от нашата дружина стреляхме. Стражарите избягаха, остана колата с хазната. Ние взехме дисагите и отидохме в храсталака, прерязахме ги, всеки взема, колкото може да носи, и се изкачихме на балкана. Оттам Вълко етрополчанинът [12]заведе всички ни през балкана чак до колибата си. Там ни извадиха малко хляб и се наядохме. Димитър взе моята чанта, чантата на Лечо, чантата на стопанина на колибата Вълко и на Никола [13]и заповяда на деветте души тетевенци: „От тия пари няма да харчите нито стотинка, идете и ги скрийте в Тетевен, в колибите. Когато ви съобщя, ще ги донесете всичките.“ Заедно с тях потеглихме аз и Лечо, всичко единадесет души, и заминахме, а стопанинът на колибата – Вълко – ни водеше, докато преминем дерето. После той се върна, а ние отидохме право в колибата на Въльо Станчев в Черни Вит. Там оставихме дрехите и оръжията си. Другарите ни вземаха парите и отидоха по къщите си. Всеки скри парите у себе си. Освен парите, които дадох на Димитра, когато режех торбите на хазната, в ръцете ми попадна една торбичка със жълтици, която бях скрил в пазвата, без да видят другарите ми. Преди да си отида в къщи, аз я зарових на полето на едно определено място [и] си отидох у дома. След два дни Димитър дойде, свика чорбаджиите и им каза: „Да съберем парите!“ Те му отговориха: „Сега още не е време.“ След петнадесет деня изпратил, чрез Петко Милев, Леча да съобщи [на хората] да донесат парите. Чети- рима души занесли парите, които бяха взели, и му ги предали. Между това повика и мене и ми даде като награда за службата ми една торбичка металици [и] няколко бели меджидиета. Взех тия пари и ги скрих там, гдето бях заровил жълтиците. После дойде мютесариф-пашата [и], като ме заловиха, аз посочих мястото, дето бях скрил парите. Извадих ги и ги предадох.

– Не те ли запита Димитър за жълтиците, които бяха у тебе?

– [Той ми каза]: „Научих от касиера, че в хазната имало и злато.“ Аз отказах, не ги дадох.

– Когато дойде мютесариф-пашата, ти какво правеше?

– Първо дойде юзбашията. Чорбаджиите ме предупредиха. Аз се крих два дни, [но] когато дойде пашата-мютесариф, на другата сутрин от идването му, без да съобщя на чорбаджиите, сам отидох право при него, разправих му всичко подробно, като му дадох и парите. Съобщих му също и мястото на комитетските книжа.

– Вършил ли си някоя друга работа?

– Освен това, нищо друго не съм вършил.

26 шеввал [12]89 [14 декември 1872] година.

Отпечатал пръст: Стоян пандурът

Показанията на Стоян пандура, дадени в наше присъствие, както и въпросите и отговорите са, както са изложени по-горе.

26 шеввал [12]89 или 14 декември [12]88 [1872] година.

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Шакир, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1 Даскал Иван е Иван Лилов Фурнаджиев.

2 Васил Петров, председател на комитета в Орхание; даскал Васил Братанов Бошаранов, секретар на Изворския комитет; „Марин кафеджията“ е Марин поп Луканов, председател на Ловчанския комитет; даскал Иван е Иван Лилов Фурнаджиев.

3 Хаджи Васил е Васил Караиванов.

4 Село Черноземен (в тур. текст „Кара топрак“), Карловско.

5 Село „Зелково“, както е означено в оригинала, в Пловдивско няма. Но щом като Дяконът е отседнал в къщата на „едного, на име Божил“ (а това е Божил Георгиев от Царацово), явно е, че преписвачът е сгрешил името на село Царацово.

6 Иван е Иван Атанасов Арабаджията от Царацово.

7 И тук „Зелково“ е погрешно написано името на Царацово.

8 Димитър от Извор е Дидьо Пеев.

9 „Дяконът“ е Паисий.

10 Атанас Тулов, а не „Толев“.

11 Вълко Цолов, а не „Колев“

12 Вълко е Вълко Цолов, но не от Етрополе, а от Правец.

13 Никола е Никола Цвятков от Правец; деветте души тетевенци, участвали в обира на хазната, освен Стоян Пандура, Лечо Николов и двамата правчани – Вълко Цолов и Никола Цвятков, са: Тодор Кръстев, Павел Лалов, Марин Павлов, Атанас Тулов, Найден Вълков, Вълко Станчев, Марин Станчев, Цако Генчев и Йото Генков, но последните четирима са всъщност от Черни Вит.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.